№ 144
гр. Разград, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101610 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от М. М. Р. с ЕГН ********** от с. Д.******, Община Разград,
Област Разград, ЕГН ********** /подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград/, срещу
ОБЩИНА гр. Разград, административен адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, за
установяване право на собственост на ищеца по отношение на поземлен имот с
идентификатор 24829.1.83 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед N° РД-18-280/08.05.2019 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в
землището на с. Д., Община Разград, местност "Пунарлък", трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи:
имоти с идентификатори 24829.1.85, 24829.1.86, 24829.888.9901 и 24829.1.84.
Ищецът сочи, че е наследник на дядо си С. Р. М., починал на ****** г., легитимиращ се като
собственик на процесния имот по наследство. Имотът бил придобит неговия баща Р. М. В.,
чрез правна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ******од. по описа на Разградския районен съд. Р. В.ев придобил два недвижими имота –
ПИ VI-83 и ПИ VII-83, находящи се в с Д., Община Разград с обща площ 2 730 кв. м.
Ищецът твърди, че част от тези имоти са останали в чертите на населеното място и са
образувани ПИ VI-1253с площ 1055 кв.м. и ПИ VII-1253 с площ 972 кв.м., за които ищецът
се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ****** год. по
описа на Р.а И.а - Нотариус с per. № 378. Друга част от същите имоти била изключена от
регулация и в момента за нея бил образуван процесния поземлен имот с идентификатор
24829.1.83, който бил изключен от регулационния план, придобил е статут на земеделска
земя и по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ ех lege се е превърнал в общинска собственост. Твърди,
че наследодателят му, а в последствие ищецът лично, е упражнявал непрекъсната
фактическа власт върху имота, обработвал го е необезпокояван, а от две-три години го
1
отдава под наем на различни лица. Твърди, че имотът не е отнеман, поради което не е
искано и възстановяване на собствеността, като се обосновава на липса на фактическите
състави на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Твърди, че липсва неправомерно отнемане, не е прекъсвана
фактическа власт на ищеца, като се легитимира и с документ за собственост. Счита, че
имота е неправомерно актуван като общинска собственост с Акт за частна общинска
собственост по реда на чл, 19 от ЗСПЗЗ. Твърди, че е било запазено владението на имота в
реални граници, владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, респективно върху тях не е
установено кооперативно земеползване, поради което земята не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, респективно не може да бъде включена във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Ищецът моли допускане на разпит на двама свидетели в режим на довеждае и назначаване
на съдебно-техническа експертиза, която след като експерта се запознае с предстанвените
писмени доказателства и оглед на място, да даде заключение за идентичността на
недвижимия имот по представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
N9 160, том 1 дело N9 330/1962 год. по описа на Разградския районен съд и съгласно
сегашното му регулационно положение, включително и дали спорния недвижим имот с
идентификатор 24829.1.83 е част от него; отчуждаван ли е този имот за общински нужди,
включван ли е в блок на АПК или ТКЗС. Претендира и за присъждането разноски и такси.
Прилага писмени доказателства: 1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ****** год. по описа на Разградския районен съд, 2. Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № ******, hot. дело N? ****** год. по описа на Р.а И.а - Нотариус
с per. N9 378 и район на действие Районен съд Разград, 3. Скица № 15-11.0872/01.02.2023
год. издадена от Служба по ГКК гр. Разград, 4. Удостоверения за наследници изх. №
042/31.01.2023 год. и изх. № 020/13.01.2023 год. издадени от Кметство с. Д., Община
Разград, 5. Удостоверение за родствени връзки изх. № 043/31.01.2023 год. издадено от
Кметство с. Д., Община Разград, 6. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
7. Декларация за отказ от право на собственост, 8. Декларация от 12.05.2023 год.
В срока по чл. 131 ГПК, Община Разград депозира отговор, с който счита иска за допустим,
но неоснователен. Твърди, че процесния имот правомерно е актуван с Акт № 1910 от
15.07.2013 г. като частна общинска собственост, с което са заявени правата на ответника
върху гореописания имот и се противопоставя на всяко действие по засягане
непрекосновеността на своята собственост. Доколкото след влизането в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими, стари, реални граници
земите стават общинска собственост, с Протоколно решение № 2/29.07.2008г. на
поземлената комисия на основание чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ същият имот е предаден на
Община Разград. Твърди липсата на доказателства, че процесния имот не е бил отнеман по
никакъв начин от ищеца и неговите наследодатели, както и за осъществяването на
фактическият състав на правното придобиване на собственост на основание продължило
през съответния десет годишен период давностно владение. Не възразява да се допуснат до
разпит двама свидетели, за да се установят обстоятелствата относно владението,
управлението и стопанисването на процесния имот. Не възразява да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение би имало значение за изясняване на
2
обстоятелствата относно идентичността и статута на недвижимия имот по представения
нотариален акт за покупко-продажба № ****** по описа на Районен съд - Разград,
сегашното му регулационно положение, дали спорният имот с идентификатор 24829.1.83,
някога е бил отчуждаван за общински цели, включван ли е в блок на АПК и ТКЗС. Прилага
акт за общинска собственост.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е внук на С. Р. М., починал на ******г. Пра-дядото на ищеца и баща на С. - Р. М. В.
е придобил през 1962г. въз основа на покупко-продажба две незастроени дворни места
/ясаци/ с площ от 1440 кв.м. и 1290 кв.м., находящи се в с.Д., за което по действащия към
1957 год. ЗРП на селото са отредени парцели VI-83 и VII-83 от кв. 154.
Р. В. е починал на ******. и е оставил за наследници съпруга Н. и двама сина – С. и Р..
По делото са представени декларация за отказ от право на собственост по отношение на част
от процесния имот с декларатори А. С. М. /дъщеря на С./ и Н. Х. М. /съпруга на С./.
Отделно е представен и частен документ – декларация от Р. Р. М., без нотариална заверка на
подпис.
Във връзка с назначената съдебно-техническа експертиза е представено заключение на вещо
лице. Поставена е допълнителна задача на експерта П. П., тъй като същия не е отговорил на
т.4 от първоначално поставените въпроси. Депозирал е и допълнително заключение, ведно
със скица.
По делото са разпитани свидетелите Х. Х. Х. /съсед/ и Н. Х. М. /баба на ищеца и съпруга на
С./.
Свидетелката Н. М.а, въпреки родствената си връзка и заинтересоваността й от изхода на
делото, дава показания от първо лице за периода от 1969г, когато е отишла като снаха в дома
на Р.. Твърди, че още от преди това земите се обработвали от свекъра й и съпруга й.
Споделя, че мъжът й искал имотите да останат за М., заявил го още преди 15 години. Детето
помагало, заедно работили. Казал й, понеже бил болен, че М. ще я гледа, на него я оставя.
Заръчал и на внук си, имал го като син. И сега М. се грижел за нея и за имота. Никой никога
не е отнемал земите, все сами са ги обработвали, различни полски култури са засаждали –
царевица, люцерна. Всяка година са ги работили. Ток и вода имало, сграда – не. Мястото
представлява един правоъгълник с прави страни. Мястото е 2дка. Мястото не е оградено, но
има ясни граници, там не е копано.
Свидетелят Х. Х., съсед, твърди, че познава семейсвото отдавна, помни че пра-дядото на
ищеца – Р., бил човек с авторитет, думата му на две не ставала. М. като дете живял при баба
си и дядо си, те го отгледали, понеже родителите на ищеца заминали да работят в чужбина.
Свястно дете бил, работел и много помагал. Откакто се помни само те ползват този имот. Не
е чувал да има спорове за този имот. Скоро научил, че имота бил на Общината, М. му
споделил. Границата на мястото е права, правоъгълник е, ама малко на една страна, няма
ограда. По границата имало храсти, не всичко можело да се обработва. Твърди, че за
големия брат Р. е направена къща от баща им /Р./, затова и той не работел тези земи, нямал
претенции, имал си свои, и документ подписал.
3
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Ищецът е внук на С. Р. М., починал на ******г. Пра-дядото на ищеца и баща на С. - Р. М. В.
е придобил през 1962г. въз основа на покупко-продажба две незастроени дворни места
/ясаци/ с площ от 1440 кв.м. и 1290 кв.м., находящи се в с.Д., за което по действащия към
1957 год. ЗРП на селото са отредени парцели VI-83 и VII-83 от кв. 154. Към момента на
придобиване в семейните отношения е действал режим на разделност, а едва през 1968г. е
въведен режим на СИО по отношение имуществото на съпрузите. По делото няма данни за
датата на сключване на граждански брак на придобилия имотите Р. със съпругата му Н., но с
оглед възрастта на децата му, родени 1950г и 1954г, както и обичаите и нравствените норми
по това време, съдът приема, че такъв съюз е факт към датата на придобиване на имота.
Р. В. е починал на ******. и е оставил за наследници съпруга Н. и двама сина – С. и Р.
/съгласно представено удостоверение за наследници №42/31.03.2023г., стр. 9 от делото/. По
действащия към момента на откриване на наследството Закон за наследството /редакция
от 24.07.1992 г./ когато преживелият съпруг наследява заедно с низходящи, той
получава дял, равен на дела на всяко дете. Н. С. В. е починала на 25.02.2018г. Безспорно се
установява качеството на наследник на С. Р. М. – годно правно основание да владее своите
идеални части, придобити по силата на наследствено правоприемство от баща му – Р. В..
По делото /стр.13/ са представени декларация за отказ от право на собственост по
отношение на процесния имот, в предвидената по закон форма и вписана по реда на чл. 100
ЗС с декларатори А. С. М. /дъщеря на С./ и Н. Х. М. /съпруга на С./. В настоящото
производство не следва да се анализира наследствено правоприемство, доколкото майката
на ищеца А. С. М. е жива, във връзка с което и представената декларация съдът не намира за
необходимо да анализира.
Отделно е представен и частен документ /стр.14/ – декларация от Р. Р. М. /брат на С. М. и
син на Р. В./, без достоверна дата и без удостоверяване авторството на същия, доколкото не
е представен лично от Р. и не е потвърдено съдържанието му в съдебно заседание.
Твърденията, материализирани в документа сочат за дезинтересиране от страна на лицето по
отношение собствеността на имотите, стопанисвани от брат му С. и признаване
собствеността на ищеца като негов правоприемник. Декларацията, сама по себе си, не
притежава доказателствена сила, но е подкрепена от свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание.
За да придобие С. М. по давност /недобросъвестно владение за срок от 10г/ частите на
останалите наследници е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им
във владение - по явен начин да манифестира пред тях намерението си за своене.
Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва да докаже, не само е ползвал
имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците, чрез
извършване на действия, отричащи правата на другите сънаследници, годни да бъдат
възприети по този начин от всички. Така наследниците, които не са се дезинтересирали от
имота, обективно също биха могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за
защита на правата си. В рамките на настоящото производство безспорно се установи, че С.
4
М. е демонстрирал владението си с намерение за своене, като е отричал правата на
останалите съсобственици по явен начин – всички съседи са били наясно, че имотите са
негови, че брат му е дезинтересиран от процесния имот и обезпечен от родителите си. В
подкрепа на така събраните гласни доказателства е и приложеният частен документ от Р. М..
Доколкото фактическата власт, еднолично осъществявана от С., приживе – „преди 15
години“ /около 2010г/, е предадена на М. от недобросъвестен владелец, то владението на
ищеца също е недобросъвестно. С. М. приживе е предал владението на недвижимите имоти
на своя внук, ищецът в настоящото производство. Към явното, манифестирано намерение на
С. да свои чуждите наследствени идеални части от имотите, неоспорено и подкрепено от
брат му Р., съгласно приложеният частен документ и удостоверено от свидетелските
показания, съдът счита, че се присъединява и владението на ищеца, упражнявано в пълен
обем, необезпокоявано и неоспорено от 2016г. Доколкото фактическата власт е предадена от
недобросъвестен владелец, то владението на ищеца също е недобросъвестно. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че в полза на ищеца е изтекла придобивна давност за
недобросъвестно владение, осъществявано от 2010г. до настоящия момент – повече от 10
години. Този факт е неоспорен и потвърден и от ответника по настоящото производство –
Община Разград, чрез процесуалния си представител, в с.з. изразява становище, че счита
ищецът М. М. Р. за собственик по силата на давностно владение за срок от 10г.
Съставеният Акт за общинска собственост № 1910/15.07.2013г. е основан на чл. 19, ал. 2
ЗСПЗЗ - Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници
земите стават общинска собственост. Определянето на имотите се извършва от комисия,
която констатира ЛИПСА на заявление за възстановяване на отчуждените земи в реални
граници и съставя Протокол за актуване на незаетите земи като частна общинска
собственост. Основният въпрос, който следва да бъде установен е дали земите са били
отчуждавани, включвани в ТКЗС или друга кооперативна общност, като за целта са били
отнети от собствениците им.
Във връзка с промените на имота и регулационните планове в исторически план и
установяване наличие/липса на отчуждителни мероприятия по отношение на процесния
имот, по делото е назначената съдебно-техническа експертиза. Представено е заключение на
вещо лице, което страните не оспорват и съдът кредитира. Поставена е допълнителна задача
на експерта П. П., тъй като същия не е отговорил на т.4 от поставените въпроси. Депозирал
е допълнително заключение и скица. Според експерта за първи път имот с идентификатор №
24829.1.83 по кадастралната карта на неурбанизираната територия на землище с. Д. е заснет
и нанесен в кадастралния план на с. Д. послужил за основа на регулационния план одобрен
със заповед № 88 от 24.03.1927г. В кадастралния план от 1927г. имот с идентификатор №
24829.1.83 е заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 83 (изчертан, защрихован и
надписан в кафяв цвят върху приложената към заключението скица). В разписния списък
към плана от 1927г. като собственик на имот с планоснимачен № 83 е записан А. А. Х..
Съгласно плана за регулация на селото от 1927г. за имот с планоснимачен № 83 са отредени
5
парцели с №№ IV-83, V-83, V1-83 и VII-83 в кв. № 154 (изчертани и надписани в зелен цвят
върху приложената към заключението скица). По време на действие на плана от 1927г. е
съставен нотариален акт с № ******г. В същия нотариален акт в пункт № 1 е описан парцел
с № VI-83 (надписан в зелено и оцветен в розов цвят върху приложената към заключението
скица), а в пункт № 2 е описан парцел с № VII-83 (надписан в зелено и оцветен в жълт цвят
върху приложената към заключението скица. По силата на 216-то ПМС от 1961г. част от
квартал с № 154 (надписан в кафяв цвят върху приложената към заключението скица) в т.ч.
почти целия парцел с № VII-83 е изключен от границите на населеното място. Парцел с №
VI-83 е останал в границите на урбанизираната територия на с. Д.. В следващия кадастрален
план на с. Д. послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация
одобрен със заповед № 24 от 11.01.1969 г. територията на бившият парцел с № VI-83 е
заснета като имот с нов планоснимачен № 1253 (надписан в черен цвят върху приложената
към заключението скица). В разписния списък към плана от 1969г. като собственик на имот
с пл. № 1253 е записан В. Р. М.. При изработване плана за земеразделяне на землище с. Д.
целият парцел с № VII-83 (изобразен с кръстосана защриховка в червен цвят) ведно с частта
от имот с пл. № 83 участваща в образуването на парцел с № VI-83 от кв. № 154 по плана на
селото от 1927г. (изобразена в наклонена защриховка в син цвят) в т.ч. и източната част от
имот с пл. № 83 предвидена за отчуждаване за „Улица“, които са били изключени по силата
на 216-то ПМС от 1961 г. са изобразени като един имот в съществуващи стари реални
кадастрални граници с идентификатор № 24829.1.83. Номерата на имотите във
възстановими стари кадастрални граници по КВС съвпадат с планоснимачните номера на
имотите по кадастралния план на селото от 1927г. Поради този факт резултативната част на
бившият имот с планоснимачен № 83 по плана от 1927г. (изключена от регулация) в картата
на неурбанизираната територия на землище с. Д. е заснета и нанесена като имот с
идентификатор № 24829.1.83. Вещото лице не е установило наличието на документи
процесният имот да е отчуждаван, включван в блок на ТКЗС или образувани въз основа на
него стопански организации. В допълнителното си заключение, експертът уточнява, че в
резултат на съвместяването на предходния план за регулация на с. Д. одобрен със заповед №
88 от 24.03.1927г. с кадастралната карта на неурбанизираната територия на землище с. Д. е
установил, че част от парцел № VII-83 от кв. № 154 по плана на с. Д. от 1927г. вписан в
пункт № 2 на нотариален акт № ******г. попада на територията на поземлен имот с
идентификатор № 24829.1.83.
При анализа на доказателствата, съпоставени и с данните, извлечени от СТЕ, се установи, че
Р. М. В. е закупил дворни места VI-83 и ПИ VII-83, находящи се в с Д., Община Разград с
обща площ 2 730 кв. м. Част от тези имоти са останали в чертите на населеното място и са
образувани ПИ VI-1253с площ 1055 кв.м. и ПИ VII-1253 с площ 972 кв.м., за които ищецът
се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ****** год. по
описа на Р.а И.а - Нотариус с per. № 378. Друга част от същите имоти е изключена от
регулация и същата е включена в образуван нов поземлен имот с идентификатор 24829.1.83,
който е придобил статут на земеделска земя и по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ ех lege се е
превърнал в общинска собственост, за което е издаден и АЧОС по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ
6
№1910/15.07.2013г, вписан в СВ като акт № 158, том 14 /25.07.2013г. Доказа се, че С. М., а
в последствие ищецът лично, е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху имота,
обработвал го е необезпокояван. Имотът не е отнеман, не е включван в ТКЗС, в този смисъл
е и заключението на експерта, подкрепено и от свидетелските показания. Във връзка с
изложеното, не е налице фактическият състав за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
респективно процесният поземлен имот не може да бъде включен във фонда по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи /доколкото
с изваждането на тази част от имота от регулация същият е загубил статута си на имот в
населено място/ подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са
кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта
на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите,
когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван,
не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални
граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Не се твърди имотът да е заявяван от
ищеца или негов наследодател за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче
се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците /имотът
продължил да се стопанисва от наследодателя на ищеца и от самия ищец и към настоящия
момент/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На
следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава
автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда
на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на
ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е
№488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е владян от
наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е
отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват
основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът
не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става
общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г.
на ВКС гр.д. №243/2012г. І г.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от
регулация с план от 1961 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за това същият да е
бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и след това е бил
част от гражданския оборот и по отношение на него ищците не са загубили право на
собственост, вкл. и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Да се приеме обратното би означавало да
се придаде отчуждително действие на разпоредби на ЗСПЗЗ, който по дух е реституционен,
а не конфискационен закон. Ето защо по силата на същия не може да се загуби право на
собственост от частни лица за сметка на държавата или общината.
По данни на свидетелите, подкрепени и от скиците и становището на вещото лице, имот
VII-83, описан в т.2 от НА за покупко-продажба от 1962г. е бил с правоъгълна форма, леко
настрани спрямо другия имот - VI-83 /който е останал в регулационните граници/, без
граници помежду им. За изясняване дали част от придобития през 1962г имот VII-83,
излязъл извън регулационния план на с. Д., е включена в новообразувания имот с
7
кадастрален номер 24829.1.83, е изискано допълнително заключение на вещото лице. Тъй
като за преценка и анализ и наслагване на двата регулационни плана и съответните граници
на имота, с оглед установяване дали имот VII-83, описан в т.2 от НА за покупко-продажба
от 1962г., попада на територията на сегашния поземлен имот с идентификатор №
24829.1.83, са необходими специални знания, то съдът кредитира изцяло даденото от
експерта становище.
Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на
поземлен имот с идентификатор № 24829.1.83 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с площ 2122 кв.м., находящ се в землището на с. Д., Община Разград, местност
"Пунарлък", трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване:
нива, трета категория, при съседи: имоти с идентификатори 24829.1.85, 24829.1.86,
24829.888.9901 и 24829.1.84, е основателен и доказан. При заявен положителен
установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на придобиване правото
на собственост по отношение на процесния имот. Ищецът твърди и по делото се установява,
че пра-дядо му е закупил, негов наследник е владял с намерение за своене, явно
манифестирано и неоспорено, а след това е предал това си владение и на самият ищец,
който е продължил необезпокоявано да владее имота в първоначалните му граници. Ето
защо Съдът приема, че ищецът и неговият дядо не са загубили правото на собственост по
отношение на целия имот, вкл. и тази част от него, която е отразена в кадастралната карта
като самостоятелен имот с идентификатор 24829.1.83.
Предвид основателността на иска, основателна е и претенцията на ищеца за разноски в
размер на 50 лв. – държавна такса, 5 лв. - такса за издаване на съдебно удостоверение, 400
лв. – депозит за вещо лице и 650 лв., платени като адвокатско възнаграждение, които на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
Воден от изложените съображения,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК *********, с
административен адрес гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37А, че М. М. Р. с ЕГН ********** от
с. Д.******, Община Разград, Област Разград, е собственик на основание изтекла в негова
полза десет-годишна придобивна давност за недобросъвестно владение по отношение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 24829.1.83 /двадесет и четири хиляди осемстотин
двадесет и девет, точка, едно, точка, осемдесет и три/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Д., община Разград, обл. Разград,, одобрени със заповед РД-
18-293/09.05.2019 г., в местност „Пунарлък", с площ от 2122 кв.м. /две хиляди сто двадесет и
два квадратни метра/, с предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване - НИВА, категория 3 (трета), при съседи: ПИ с кадастрални №№ 24829.1.85;
24829.1.86, 24829.888.9901, 24829.1.84, с номер по предходен план 000083.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК *********, с административен адрес гр.Разград, бул.“Бели
лом“, №37А, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Р. с ЕГН ********** от с. Д.******, Община Разград,
8
сумата 455 лв. /четиристотин петдесет и пет лева/ за направените по делото разноски и
сумата 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9