Присъда по дело №449/2020 на Районен съд - Нова Загора
| Номер на акта: | 6 |
| Дата: | 9 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.) |
| Съдия: | Росица Стоянова Ненова |
| Дело: | 20202220200449 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 26 ноември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ГОД.
/ ИЗГОТВЕНИ НА ДАТА 12.02.2021 г./
Районна прокуратура Нова Загора е предявила обвинение против А. Д. А. , роден на
27.09.1992 г. в гр. Нова Загора, с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ***, понастоящем в
Затвора гр. Бургас, *** неграмотен, неженен, осъждан – опасен рецидив, ЕГН **********, за
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2,пр. 1-во, вр. чл. 195 ал.1 т.4, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 26
ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
До даване ход на съдебното следствие не бе предявен граждански иск от
пострадалото лице, не бяха направени искания за конституирането му в качеството на
частен обвинител.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителен акт. По същество счита, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, поради
което намира, че следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, като му бъде определено наказание от три години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а НК да бъде намалено с една трета, както и
да бъде осъден да заплати сторените на досъдебното производство разноски в размер на
240.00 лева.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно заседание и с назначен на
досъдебното производство защитник, чрез когото се пледира на подсъдимия да бъде
определено наказание към минималния размер от три години лишаване от свобода, което да
бъде намалено с една трета.
Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е производството да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие и е запознат, че неговото самопризнание ще се ползва от съда при постановяване
на присъдата.
При даденото му право на лична защита и последна дума подсъдимия се признава за
виновен, изразява съжаление за това престъпление, и пледира да му бъде наложено
минимално наказание.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. с
чл.371, т.2 НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият А. Д. А. преди извършване на деянието – предмет на настоящия
обвинителен акт е бил осъждан с две влезли в сила присъди за извършени от него кражби
като непълнолетен.
След навършване на пълнолетие, с присъда по НОХД № 555/2011 г., в сила от
02.02.2012 г. на РС Нова Загора, на основание чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 28 ал.1
и чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип,
което на основание чл. 58а ал.1 от НК било намалено с 1/3. На основание чл. 68 ал.1 от НК
му било приведено в изпълнение условното наказание по определение № 11/21.02.2011 г. по
ЧНД № 8/2011 г. на СЛОС, в сила от 01.03.2011 г. „лишаване от свобода“ за срок от три
1
месеца, което да търпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг
режим.
За времето от 16.02.2012 г. до 18.05.2012 г. подсъдимият изтърпял наказанието от три
месеца, а от 18.05.2012 г. до 18.01.2013 г. изтърпял наказанието и от осем месеца лишаване
от свобода.
От датата на изтърпяване на посочените наказания до датата на деянието, предмет на
настоящия ОА е изтекъл визирани в чл. 30 от НК петгодишен срок.
Със споразумение по НОХД № 470/2016 г. на РС Нова Загора, в сила от 04.04.2017 г.
на подс. Ангел А. за извършено от него престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.5,
вр. чл. 194 ал.1, вр. чл. 29 б.“б“ от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години при първоначален строг режим на изтърпяване. Поради това
престъплението – предметна настоящото наказателно производство е извършено при
условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК.
Свидетелят Р. А. Ч. живеел на административен адрес в гр. Нова Загора, ул.
„Цветница“ № 8. Имотът му представлявал дворно място оградено от всички страни с
тухлена ограда, висока около един метър и едноетажна жилищна постройка в него.
Съпругата и децата на св. Р. Ч. живеели и работили в Германия и той често ги посещавал.
Подсъдимият А. познавал св. Р. Ч., тъй като били съседи и знаел, че често пътува за
чужбина.
На 12.03.2020 г. го видял, че отново заминава и решил да проникне в къщата му.
Една вечер на неустановена дата след 12.03.2020 г., след заминаването на св. Чалък,
подсъдимият отишъл до дома на св. Р. Ч.. В двора проникнал, като отключил входната
врата с ключ, който взел от къщата на баба си. Със същият ключ успял да отвори и вратата
на жилищната постройка. Разгледал се и видял, че има много неща за крадене. Взел една
кафе-машина и куфарче с инструменти /гидория/ и напуснал дома. Куфара с инструментите
продал на св. Н. И. С. а кафе-машината на неустановено по делото лице. През следващите
дни на няколко пъти, всяка вечер подс. А. Д. А. влизал в дома на св. Р. Ч., като успял да
изнесе следните вещи: 2 бр. газови бутилки от по 20 литра, 1 бр. газов котлон, 5 бр. гаечни
ключове различни размери, 2 бр. килими турско производство с размери 200х150 см., 2 бр.
мокетени килими с размери 250х200 см., 2 бр. дълги пътеки, 1 бр. монитор за компютър
TV/LCDEL2025,1 бр. макара с кабел с дължина 20 м., 1 бр. автокасетофон SONY, 1 бр.
акумулаторна батерия неустановена марка и модел, 12V – 100 амперчаса и 1 бр.голям
вентилатор на стойка.
Два от килимите и монитора за компютър продал на св. Н. С.. Макарата с
удължителя продал на св. Х. И., а останалите вещи продал на неустановени по делото лица.
На 20.03.2020 г. св. Р. Ч. се завърнал в страната късно вечерта. Прибрал се в дома си
и си легнал, като нищо необичайно не му направило впечатление, тъй като вратите на имота
и жилищната сграда били заключени. На следващата сутрин, след като се събудил видял, че
голяма част от намиращите се в дома му вещи липсват.
След подаване на заявление пред надлежните органи, по случая работил
полицейският служител св.С. И. К., който установил извършителя на деянието, а именно
подсъдимия А. Д. А. . При проведената беседа, подсъдимият признал извършеното
престъпление и обяснил механизма на извършването, като заявил, че за проникване в дома
на св. Р. Ч. е ползвал ключ от къщата на баба си, а вещите изнасял през няколко
последователни дни в периода на отсъствие на собственика от дома му.
2
С протокол за доброволно предаване от 14.04.2020 г., св. Н. И. С. предала 2 бр.
килими, 1 бр. куфарче тип гидория и 1 бр. монитор ЛСД, които срещу разписка били
върнати в патримониума на собственика.
Местонахождението на останалите вещи и продадената на св. Х. И. макара с
удължител не били установени.
В хода на разследването е била изготвена и приобщена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на вещите, предмет на
престъплението възлиза на обща стойност от 1 136.27 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият А. Д. А. е осъществил
състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, т.4, вр.
чл. 194 ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като на неустановени дати за
периода от 12.03.2020 г. до 20.03.2020 г. в гр. Нова Загора, при условията на опасен рецидив
рецидив /т.е. извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 от НК/ и продължавано престъпление, чрез използване на техническо
средство /ключ/ отнел чужди движими вещи: 1 бр. кафе машина, неустановена марка и
модел, на стойност 76.45 лева, 2 бр.газови бутилки от по 20 литра, на обща стойност 75.00
лева, 1 бр. газов котлон неустановена марка и модел на стойност 14.25 лева, 1 бр. куфарче с
инструменти тип гидория, на стойност 162.62 лева, 5 бр. гаечни ключове различни размери
на обща стойност 12.50 лева, 2 бр. килими турско производство с размери 200х150 см. на
обща стойност 160.00 лева, 2 бр. мокетени килими с размери 250х200 см. на обща стойност
120.00 лева, 2 бр. дълги пътеки на обща стойност 86.40 лева, 1 бр. монитор за компютър
TV/LCDEL2025 на стойност 107.50 лева,1 бр. макара с кабел с дължина 20 м. на стойност
56.55 лева, 1 бр. автокасетофон SONY на стойност 87.50 лева, 1 бр. акумулаторна батерия
неустановена марка и модел, 12 V – 100 амперчаса на стойност 100.00 лева и 1 бр.голям
вентилатор на стойка на стойност 77.50 лева, всичко на обща стойност 1 136.27 лева от
владението на собственика Р. А. Ч. от гр. Нова Загора, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои
Признанието на подсъдимия се подкрепя изцяло и кореспондира с целия останал
доказателствен материал – писмени и гласни доказателства събрани на досъдебното
производство.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява още,
че подсъдимият е участвал както в прякото отнемане на вещите предмет на престъплението,
така и в установяването на фактическата власт върху същите.
В хода на съдебното следствие се установиха и квалифицираните признаци на чл.195,
ал.1, т.4 НК, че при осъществяване на деянието подс. А. е използвал техническо средство –
ключ, което е послужило за проникване в помещенията, където се съхраняват
инкриминираните вещи и по този начин е улеснило установяването на трайна фактическа
власт върху същите и извършването на последващи разпоредителни действия.
От обективна страна, подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив, по
смисъла на б.”а” на чл.29, ал.1 НК, тъй като е извършил престъплението, след като е
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.
3
Налице е и квалифициращият признак по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като
всяко едно от деянията, включени в съвкупността осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е че лишава
от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е преминаването им в
своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е с намерение за своене, тъй като
след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредили с тях като със
свои. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на обстоятелствата,
предвидени в закона като квалифициращи. Знаел е, че върши деянието след като е осъждан
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година
изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от НК
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години. При индивидуализацията му съдът взе
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, а от
друга страна съобрази съдействието оказано от подсъдимия още на фазата на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, както и сравнително невисоката
стойност на отнетите вещи, поради което и му определи наказание на неговия минимум, а
именно три години лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 НК намали с една
трета и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години. С оглед
предходното осъждане на подсъдимия А. Д. А. на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане, затова и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”б” ЗИНЗС, съдът постанови наложеното
му наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
По разноските:
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен по
предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК, в негова тежест бяха присъдени
направените по делото разноски в размер на 240.00 лева вносими по сметка на ОД МВР
Сливен.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4