Р Е Ш Е Н И Е
№………./30.07.2019 год.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1194 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл.530, вр. гл. 21 ГПК и чл. 25 ал.4 ЗТР.
Образувано е по жалба на „ЛАЙФХЕК“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“ ул. „Глаголица“,
к-с „Св. Иван Рилски“, бл. 61, вх. А, ет.2, представлявано
от К.Д.Ф.В., поданик на Кралство Нидерландия, чрез адв.
Панайот Панайотов, срещу отказ на
Агенция по вписванията № 20190621161234-3/09.07.2019
год. за обявяване на годишен
финансов отчет по заявление образец № Г2
с вх.№ 20190621161234 по партидата на дружеството с твърдения за
неправилност и незаконосъобразност на отказа на ДЛР.
Моли за отмяна на незаконосъобразния
отказ и постановяване на решение, с което ДЛР да бъде задължено да обяви искания
акт.
Поддържа се в жалбата, че
постановеният отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят
счита за неправилен отказа, който е мотивиран с липсата на представени документи,
установяващи съществуването на чуждестранното юридическо лице – едноличен
собственик на капитала на дружеството и удостоверяващи лицата, които го
представляват по националния му закон, удостоверени с апостил
и заверка на превода, съгласно чл.18, ал.2 ЗТР. Изложено е от жалбоподателя, че ДЛР при АВ е излязло извън обхвата на дължимата
в регистърното производство проверка, а освен това
отказът е незаконосъобразен, тъй като изискуемите съгласно дадените повторни
указания документи били представени в предвидената форма и от същите се
установявало съществуването и представителството на чуждестранните юридически
лица, които притежават собствеността в българското дружество. По същество, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да
укаже на АВ да извърши исканото обявяване.
Жалбата е представена в
официално заверено копие, придружено с копие от приложените документи към
заявлението и постановения отказ, както и указания от 04.07.2019 год. и от
05.07.2019 год., документи в изпълнение на указанията, съобразно изискванията
на чл.25, ал.3 ЗТР, депозирана е пред АВ на 14.07.2019 год., или в рамките на
срока по чл.25, ал.1 ЗТР, предвид данните за датата на връчване на обжалвания
отказ. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания,
представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз
основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден
от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят е подал заявление за обявяване на ГФО за 2018 год.
на дружеството с надлежен образец Г2, придружено с документи, целящи
установяване на законосъобразното настъпване на заявенoтo обстоятелствo. Внесена е дължимата за производството държавна
такса, а заявлението е подадено от оправомощено да
иска вписване по партидата на сдружението лице. Приложена е и изискуемата по
чл.13, ал.4 ЗТР декларация.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ЗТР, длъжностното
лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото
вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и
ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или
представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър;
дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали
към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон,
съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона; дали е представена декларация по чл.13, ал.4 ЗТР; дали друго лице няма права върху фирмата и тя
отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 ТЗ /при първоначално вписване или
промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание,
са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система, както и дали е платена
дължимата държавна такса.
Анализът на цитираната правна норма сочи, че
проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта
обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод
се налага и от охранителния характер на регистърното
производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията
правомощия са акт на административно съдействие.
Изложеното обуславя извода на настоящия състав на
ВОС, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към
заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно
съгласно чл.22 ал.5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за
водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на
заявения за обявяване акт, се определят според изискванията на чл.62а, ал.2 от
Наредбата, а именно: подлежащият на обявяване годишен финансов отчет в
оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис и документите,
които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на
обявяване годишен финансов отчет. В
контекста на горното, при наличие на решение на ОС за приемане на ГФО, ДЛР е
длъжно да обяви приетия и подлежащ на обявяване акт, като съществуването и
представителството на чуждестранното юридическо лице – едноличен собственик на
капитала не е предмет на проверка, каквото
изискване, за представяне на доказателства в тази насока, е предвидено
единствено при първоначалната регистрация на дружество, съгласно чл.20, т.1,
б.в от Наредбата. Изискването на
посочените документи в хипотезата на обявяване на акт в ТР, би означавало
проверка на законосъобразността на взетото решение и което, като неотговарящо
на целите на регистърното производство, е
недопустимо.
В случая длъжностното лице е дало на заявителя два
пъти указания за представяне на необходимите документи, удостоверяващи
съществуването и представителство на чуждестранното юридическо лице – едноличен
собственик на капитала в дружеството, съответно при спазване на изискването за
нотариална заверка на подписа на преводача съгласно чл. 21а от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, вр. чл.18, ал. 2 ЗТР. Въпреки последвалото представяне на
изискуемите документи, поради липсата на удостоверяване с апостил,
длъжностното лице е постановило отказ.
В същото време,
доколкото ГФО и решението за приемането му са представени от заявителя в незаверени преписи, вместо дадените, неотносими
в случая, указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТР, на жалбоподателя
не са били дадени такива за представяне на подлежащия на обявяване ГФО и
решението за приемането му в предвидената съгласно Наредба 1/14.02.2007 год.
форма - оригинал, нотариално удостоверен препис или заверен от заявителя препис.
Предвид изискването за форма на ГФО, уредено в чл.62а, ал.2, т.1 от Наредба
1/14.02.2007 год., както и невъзможността за даване на повторни указания в
същото производството, по арг. от чл.22, ал.5, изр. посл. ЗТР, следва да се
приеме, че макар дадените на жалбоподателя указания
да са били неточни с оглед спецификите на случая, то
представянето на ГФО за обявяване в нито една от трите алтернативно предвидени
форми, съставлява основание за отказ за обявяването му.
С оглед съвпадането на
крайния извод с този на длъжностното лице по регистрацията, съдът намира отказа
за законосъобразен, поради което го потвърждава макар и с различни мотиви.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190621161234-3/09.07.2019
год. за обявяване на годишен финансов отчет по заявление образец № Г2 с вх.№ 20190621161234 по
партидата на, „ЛАЙФХЕК“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“ ул. „Глаголица“,
к-с „Св. Иван Рилски“, бл. 61, вх. А, ет.2, представлявано
от К.Д.Ф.В., поданик на Кралство Нидерландия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.