Номер 27908.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100501720 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна Й. М. М. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“
срещу решение № 1344 от 13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16403 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Варна, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ да заплати на
Й. М. М. с ЕГН********** сумата1213,38лева(хиляда двеста и тринадесет лева и тридесет и
осем стотинки),представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 183,40 часа за периода от 15.10.2016 г. до 28.02.2019 г., получен в резулатат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба –11.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 200,82 лева (двеста лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща дължимата мораторна лихва за периода от 15.10 .2016г. до 11.10.2019 г.
1
върху сумата от 1213,38 лв., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД; сумата от 400,00/четиристотин/ лева, представляваща сторени по делото
съдебно –деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК; и в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд –Варна сумата от 280,00/двеста и осемдесет лева/,
от които 180,00 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 100,00 лв., на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата
на ал. 2 от с.р. служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано, извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени се отчита по специален ред, което прави недопустима аналогията с
другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от
01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на
МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и
допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброяват редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното се прави
извод за неприложимост на КТ. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира
възражение за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон.
Оспорва решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърди, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза.
Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължи и е
обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции на служителите от
МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР
са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
2
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се излагат
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения, основани на принципите на прилагане на нормите, определени в ЗНА.
Страните не са направили доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам възражения по проектодоклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора.
Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемия списък с
разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е неаргументирана, необоснована и недоказана. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.
3
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.17часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4