№ 23815
гр. София, 01.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110157561 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Профи кредит България“
ЕООД против Ч. К. Х.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно
връчени на ответника, като в указания срок същият не е подал писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, следва да бъдат приети по
делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК вр. чл. 140 ГПК, проект за доклад на делото:
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че между него и ответника Ч. К. Х.
бил сключен Договор за кредит № 40016336547/28.03.2023 г., по силата на който му
предоставил кредит в размер на 200 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне
сумата на равни месечни вноски в срок до 7 месеца при годишен лихвен процент – 40,70 %
и годишен процент на разходите – 45,76 %. Между страните било сключено и споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, чрез което Ч. К. Х. се съгласила да
заплати на ищеца възнаграждение в размер на 80 лева. Съгласно т. 4 от Общите условия към
договора за кредит кредитополучателят следвало да заплати на кредитора договорно
възнаграждение в размер 20,15 лева, платимо разсрочено в рамките на погасителния план.
Ищецът сочи, че Ч. К. Х. не изпълнил задълженията си, поети с договора за кредит и
споразумението за допълнителни услуги, като не заплатил, 174,20 лева (сто седемдесет и
четири лева и 20 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит
Номер40016336547/28.03.2023, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 05.11.2023 г. до 27.02.2024 г. Излага, че въз основа на подадено
от него заявление по чл. 410 ГПК в негова полза срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение за сумите по ч.гр.д. № 11944/ 2024 г., по описа на Софийски районен съд, 141
състав, но ответникът депозирал възражения срещу нея. Поради това предявил искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с
1
които да иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението. В исковата молба
е изложено, че заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД по чл. 410 ГПК било
отхвърлено в частта за вземанията за сумите 20,15 лева (двадесет лева и 15 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.06.2023 г. до
05.11.2023 г., 57,14лева (петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 05.11.2023 г. , 57,14 лева
(петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга флекси за период от 05.11.2023 г., поради което дружеството моли по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да бъдат осъден да му заплати тези суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът Ч. К. Х. не е подал отговор на исковата молба,
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните материални предпоставки: наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит между него и Ч. К. Х.; че реално е предоставен на Ч.
К. Х. уговорения кредит; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на
предоставения кредит;
По исковете по чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че Ч. К. Х. е поел
задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита; договорения размер на
възнаграждението; че вземането за него е изискуемо.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че Ч. К. Х. е поел
задължение да му заплати възнаграждение по соченото споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги; размера на договореното възнаграждение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, приложени към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 11944/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 141 състав.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният начин за приключване на
спора.
НАСРОЧВА делото за 08.07.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с
препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от отговора на исковата молба и
доказателствата към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2