Решение по КНАХД №546/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 242 от 24.04.2025 г., постановено по НАХД № 563 по описа за 2025г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-007079 от 13.03.2025г., издадено от Началник на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП. Със същото решение „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място] е осъдено да заплати на Комисията за защита на потребителите сума в размер на 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място], чрез юрисконсулт Д. Р., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че твърдяното в НП и обжалваното решение нарушение е свързано с невярно представяне в договора за кредит на „крайната цена“ на допълнителната услуга – застраховка, като според НП в договора за кредит е представена „цена“ на допълнителната услуга в размер на 1449,99лв., върху която „цена“ се начислява лихва, което променя „цената“ на допълнителната услуга – застраховка. Твърди се, че нито актосъставителят, респ. наказващият орган, нито съдът интерпретират правилно разпоредбите на договора за потребителски кредит и на Закона за потребителския кредит. Счита се за неправилно разбирането, че изпълнявайки законовите изисквания за съдържание на договора Банката е въвела в заблуждение клиента досежно „крайната цена“ на услугата. Твърди се, че цената на допълнителната услуга застраховка е една и същата и ясно и разбираемо представена в договора за потребителски кредит, който е формален писмен договор и съдържа задължителни реквизити, посочени в чл.11 ал.1 от ЗПК. Сочи се, че в т.8 от тази разпоредба е предвидено, че договорът съдържа информация за „стоката или услугата и нейната цена в брой“, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане на стока или услуга или при свързани договори за кредит. Твърди се, че под цена в брой се има предвид общата сума, която потребителят трябва да плати, ако закупи услугата в брой, без да ползва кредит. Посочва се, че крайната стойност на цената на допълнителната услуга – застраховка, е тази, която е посочена в договора за застраховка, подписан от клиента и застрахователя, където е посочено как се формира „крайната цена“ на застраховката. Твърди се, че в договора за кредит от 09.01.2024г. Банката е предоставила общ размер на кредита от 11449,99лв., с два под лимита:1. 10000лв. кредит за собствени нужди и 2. 1449,99лв. целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга избрана от клиента. Сочи се, че възнаградителната лихва по договора за кредит е цената на кредита, а не на допълнителната услуга – застраховка. Счита се, че в решението районния съд е възприел възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит, като допълнителна цена на допълнителната услуга – застраховка. Твърди се, че възнаградителната лихва по договора за кредит не може да бъде възприемана като компонент от цената на стока или услуга, като в правната доктрина и в практиката тя винаги е приемана като цена на отпуснатия кредит. Посочва се, че в конкретния случай цената на застраховката е такава каквато е договорена между потребителя и доставчика на застрахователни услуги – 1449,99лв., като тази цена е предмет на финансиране/кредитиране от страна на банката. Посочва се още, че същата не е увеличавана и не може да бъде увеличавана от Банката, тъй като последната не е страна в договора за застраховка, като потребителят обаче заплаща възнаградителна лихва /цена/ върху предоставения в заем ресурс, с който е кредитирано закупуването на застраховката, но това е цена на кредитния ресурс, а не на застраховката като услуга. Твърди се, че Банката е предоставила на потребителя информация за общите разходи по кредита, поради което не е налице вмененото нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място] за това, че по подадена жалба на 16.12.2024г. е извършена проверка в офис на КЗП в [населено място] и след представяне на 18.12.2024г. на допълнително изискани документи и информация е установено, че на 09.01.2024г. лицето подало жалбата е сключило ДПК №********** със срок 60месеца, размер на кредита 10000лв., общ размер на застрахователна премия 1449,99лв., застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“, общ размер на кредита 11449,99лв., при годишен лихвен процент 30,39%, ГПР 34,65%, обща дължима сума 22390,74лв. Констатирано е, че кредиторът е включил в размера на кредита и сумата за допълнителна услуга застраховка „BANK 66+ Защита на кредита“ в размер на 1449,99лв. и начислява и върху нея възнаградителна лихва за целия период на договора. Констатирано е още, че в погасителния план към договора сумата за застраховка не е изведена в отделна колона, а е включена в погасителните вноски по кредита, които са в размер на 373,19лв, като при изчисление на сумата за застраховка 1449,99лв. при годишен лихвен процент 30,39% за срок от 60месеца се получава, че лицето трябва да заплати за застраховката сума в размер на 2835,60лв, т.е. почти 100% повече от обявената цена на допълнителната услуга. Посочено е, че на 20.12.2024г. е проведено заседание на КЗП, при което е взето решение, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 /цената/ вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП, изразяващо се в това, че предоставената от дружеството информация в договорите за потребителски кредит за цената на допълнителната услуга – застраховка е невярна и подвеждаща, като наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на допълнителната услуга – застраховка може да е основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагането на практиката. Като заключение е отразено в НП, че на 09.01.2024г. в [населено място] при сключване на договор №********** дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал.1 предл.1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 /цената/ вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Нарушението е квалифицирано по чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП. Посочено е също, че нарушението е извършено на 09.01.2024г. в [населено място].

За да потвърди наказателното постановление районният съд е описал дословно фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП. Посочил е, че от свидетелските показания и представените писмени доказателства се установяват описаните в тях факти. От правна страна съдът е приел, че АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентни за това органи, като в административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, които да обуславят отмяна на постановлението. След анализ на разпоредбите на чл.68в, чл.68г ал.4,. чл.68д ал.1 и. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП по съществото на спора съдът е приел, че по безспорен начин е доказано, че дружеството е извършило нарушението, за което му е съставен АУАН и издадено обжалваното НП. В тази връзка за неоснователни е счел възраженията в жалбата, че дружеството не е представило невярна информация за цената на застраховката, тъй като същата е посочена в С. и Договора за кредит. Приел е, че предоставената от Банката информация в договорите за потребителски кредит за крайната цена на допълнителната услуга – застраховка, е невярна и подвеждаща, а наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на тази услуга би могла да бъде основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази услуга, което не би взел без прилагане на практиката. В тази връзка е посочил, че обстоятелството, че потребителят е упражнил правото си на отказ от застраховката и му е била възстановена пълната сума от 1449,99лв., т.е. дружеството е предприело известни действия по справедливо уреждане на потребителския спор, не променя направените изводи за извършено нарушение. В заключение районният съд е посочил, че минималния размер на наложената имуществена санкция е справедлив, тъй като нарушението е извършено за първи път. Приел е също, че нарушението не е маловажно с подробно изложени доводи в тази насока.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано по категоричен начин нарушение на чл.68в от ЗЗП вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, изразяващо се в прилагане от страна на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Същите преповтарят изложените в жалбата до районния съд, по които последният е направил обосновани и правилни изводи. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 68в вр. чл. 68 г, ал. 4 вр. чл. 68д, ал. 1 пр. 1 вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 от ЗЗП, поради което законосъобразно е бил привлечен към административно-наказателна отговорност по посочените текстове на Закона за защита на потребителите. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. В чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива по чл. 68д - чл. 68к от ЗЗП. Чл. 68д, ал. 1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В случая наличието на невярна и подвеждаща информация за цената на кредита е безспорно забранена нелоялна и заблуждаваща търговска практика, тъй като е налице възможност потребителят да не сключи договора, който принципно би сключил, ако е запознат с обстоятелството, че заплаща по-висока цена в сравнение с тази посочена при посочване на размера на кредита. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че по същество на потребителя се отпуска кредит, състоящ се от два компонента – кредит за собствени нужди и целеви кредит за финансиране на закупуване/плащане на допълнителна услуга, избрана от клиента. Действително съгласно чл.7.1 по договор от 09.01.2024г. размерът на кредита включва сумата от 10000 лв., като отделно се регламентирани застрахователна премия при застраховка Bank 66+ защита на кредита и общият размер на кредита е формиран от сумата от 11449.99лв. В чл.10 от договора е прието, че при сключване на някой от застраховките или присъединяване към застрахователните програми, предлагани от Кредитора, при условията на чл.19 дължимата сума се финансира от кредитора и е част от Общия размер на кредита посочен в чл.7.1. В следващото изречение е отбелязано, че тъй като застрахователната премия е разход за допълнителна услуга (застраховка) и сключването й не е задължително условия за получаването на кредита, то тя не е част от общия разход по кредита, включен при изчисляването на ГПР. Същевременно в чл.19 изр.2 от договора по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на договора. Изложеното води до извода, че съдържанието на договора е двусмислено и подвеждащо и потребителят е поставен в невъзможност да разбере сумата от 1149.99лв. по чл.7.1 от договора дали съставлява част от кредит или е възнаграждение за допълнителна услуга, а именно сключване на застрахователен договор посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД. Касационната инстанция приема за неоснователно твърдението на касатора, че сумата от 1149.99 лв., прибавена към главницата по същество е част от общия кредит. Обратният извод обуславят нормите на чл. 10 и 19 от договора, от които става ясно, че банката действа като застрахователен брокер и сключва застраховки от името и за сметка на трето лице и именно това са допълнителните услуги, които дружеството предоставя, а не и допълнителен кредит за финансиране на сключване на застраховка. Същевременно разходи за допълнителни услуги като застраховки съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г., относно договорите за потребителски кредити, се включват при изчислението на ГПР само и единствено, когато услугата е в допълнение към основния договор и е задължително условие за получаване на кредита или получаването при предлаганите условия. В случая сключването на договор за застраховка посредством „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД не е задължително, а е предоставено на преценката на потребителя. Като е достигнал до аналогичен правен извод, че „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва в полза на КЗП да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лева, на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, като за разликата до 150лв. искането следва да бъде оставено без уважение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 242 от 24.04.2025 г., постановено по НАХД № 563 по описа за 2025г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД [населено място], р-н Лозенец, [улица], с [ЕИК], представлявано от Изпълнителните директори В. Г. и А. Д., да заплати в полза на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в размер на 100лв. /сто лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуален представител на ответника за присъждане на разноски за разликата от 100лв. до 150лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.