Р Е Ш Е Н И Е
№ 468 12. 12. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 12. 11. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател :
Методи Величков
Членове : Димитър
Ковачев
Антон Игнатов
Секретар : Eмилия Павлова,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 686 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 1166 /
12. 08. 2019г., постановено по гр. д. № 04912 / 2018г. по описа на Пернишкия
районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино срещу В.К.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.К.П.
дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 973,35 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015
г. до 31.08.2016 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен
№ ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 232,09 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 26.03.2018 г., за
които суми по ч. гр. дело № 02235/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО,
XI-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 11.04.2018 г.
С решението е
осъден В.К.П., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в
производството по ч. гр. дело № 02235/2018 г. по описа на Районен съд – Перник,
ГО, XI-ти състав и сумата от 305 лв., представляваща сторени разноски в
исковото производство.
Недоволен от
решението е останал В.К.П., който чрез адвокат Р.Т., го е обжалвал изцяло. В
жалбата се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Навеждат се доводи
за неправилност на мотивите на Пернишкия районен съд, в частта им, с която е
приел, че след 07. 12. 2017г. е прекратено действието на договор за лоялен
клиент, като се твърди, че сумите по споразумение от 28. 09. 2016г. са
издължени и то все още действа между страните. Жалбоподателят поддържа жалбата и в съдебно
заседание, чрез адвокат Т.. Моли да му се присъдят направените разноски пред
Пернишкия районен съд
„Топлофикация Перник“ АД e
подала писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел, че договор „Лоялен клиент“ е
прекратен, а ответникът дължи процесните искови суми. Моли обжалваното решение
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание е депозирала писмена молба,
чрез юрисконсулт М., с която поддържа писмения си отговор. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението
си Пернишкият районен съд е приел
следното :
Приел е, че
възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, възниква
по силата на закона - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига
ответникът да е носител на ограниченото право на ползване на апартамента или
негов собственик
Въз основа на
заверено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 28, том
II, рег. № 1579, дело № 206/04.06.2001 г. на нотариус И.И., съдът е приел, че
на 04.06.2001 г. В.К.П. и третото за процеса лице Л.К.П. са закупили процесното
жилище – апартамент № ** находящ се в ***, в груб строеж – обстоятелство по
което не се спори.
Отбелязал е, че процесното
жилище е топлоснабдено, както и, че през процесния период до имота е доставена
топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, които са безспорни
обстоятелства.
Съдът е отбелязал,
че основният спорен въпрос в производството касае съществуването на вземанията
в правната сфера на ищеца с оглед твърденията на ответната страна за
погасяването им чрез плащане преди процеса, респ. за отсъствието на основание
за ангажиране на отговорността му поради изпълнение на сключеното между
страните споразумение. В тази насока Пернишкият районен съд е отбелязал
следното :
От заключенията на
съдебно - счетоводната експертиза /основно и допълнително/, които съдът изцяло
е възприел като компетентни и неоспорени от страните, съдът е приел че от
общо дължимата сума за процесния период от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г.
възлизаща на 1 312,46 лв. ответникът е погасил чрез плащане на 12.12.2016 г.
сумата от 107,02 лв., с която частично са намалени задълженията за месец януари
2015 г., съответно с 89,16 лв. за главница и със 17,86 лв. за лихва за забава,
като останалата неплатена част възлиза на 973,35 лв. главница и 232,09 лв. –
лихва за забава. Отбелязал е, че ответникът П. не е ангажирал доказателства
тези суми да са платени. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната
страна, доразвити в депозираната по делото писмена защита, съдът е счел за
неоснователно възражението, че процесните вземания са били погасени чрез
внесените от ответника девет вноски от по 150 лв. съгласно сключеното между
страните споразумение, с твърдението за неправилното им отнасяне от ищцовото
дружество за погасяване на задълженията по водените между страните изпълнителни
дела. Отбелязал е, че съгласно постигнатото в писмен вид между „Топлофикация –
Перник“ АД и В.П. извънсъдебно споразумение по чл. 365 ЗЗД от 28.09.2016 г.,
ответникът признава дължимостта към ищеца на сума в общ размер от 5 446,89 лв.,
включваща сумата от 1 655,89 лв. – главница и лихва във връзка с доставена
топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 31.08.2016 г. /включваща и процесните вземания/ и сумата
от 3 791 лв., дължима от него по описаните в споразумението три изпълнителни
дела. Отбелязал е, че съгласно това споразумение П. е поел задължение да
изплати общата сума чрез 36 месечни вноски от по 150 лв. Отбелязал е, че в
клаузите на споразумението не е посочено с внасянето на месечната вноска кое
конкретно вземане ще се погасява, но от изводите на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза се установено, че с платените от ответника суми в счетоводството на
ищцовото топлофикационно дружество са отразени като погасени задълженията му за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г.
/включени в предметния обхват на процесното споразумение/, частично погасени задълженията
за процесния период от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г. – със сумата от 107,02
лв. и изцяло погасени задълженията му по трите изпълнителни дела с № 1864/2012
г., № 95/2016 г. и № 499/2015 г., включени в сметка 445 „Присъдени вземания“ в
размер от 3 791 лв. Съдът е приел, че с погасяването на сумата по сметка 445
преди вземанията по текуща сметка 441 за процесния период, е съобразена
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД и при липса на друга уговорка между страните с
платената сума са погасени най-обременителните задължения за ответника П. –
тези по образуваните изпълнителни дела, предвид това, че техният размер е
най-висок и с оглед обстоятелството, че се касае за вземания, удостоверени в
изпълнителни титули и предмет на висящи изпълнителни производства. Отбелязал е,
че пълното погасяване на задълженията за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г., преди тези за процесния, също е в
съответствие с релевантната правна норма, тъй като се касае за по-стари
задължения. Приел е, че с останалата сума са погасени част от задълженията за
процесния период.
Въз основа на
изложеното Пернишкият районен съд е приел, че вземанията, предмет на исковите
претенции, не са погасени от ответника чрез платените от него суми, поради
което съществуват в правната сфера на ищеца. При преценка на събраните по
делото доказателства съдът намерил, че същите за изискуеми, поради което и
дължими от ответника.
Отбелязал е, че съгласно
постигнатото между страните извънсъдебно споразумение от 28.09.2016 г. всички
суми, включени в предметния му обхват, в т. ч. и процесните такива, следва да
бъдат погасени чрез 36 равни месечни вноски, всяка в размер от по 150 лв. При
преценка на клаузите на споразумението, съдът намерил, че същото е обвързано с
действието на сключения между страните договор за лоялен клиент от същата дата.
Посочил е, че съгласно клаузата на чл. 4, ал. 7 от този договор основание за
автоматичното му прекратяване е неизпълнението от страна на купувача на
задължението му да заплаща текущите суми за доставена топлинна енергия –
ежемесечно. От допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза е
приел, че последно осъщественото от ответника плащане на вноската по договор
„Лоялен клиент“ е от 07.12.2017 г. и с него е погасена тази за месец октомври
2017 г. Отбелязал е, че вещото лице посочва, че по партидата на ответника са
начислени като задължения суми за топлинна енергия за периода от месец ноември
2017 г. до месец април 2018 г. в общ размер от 409,37 лв., които не са били
платени от него в срок, поради което и считано от 18.03.2019 г. са прехвърлени
по блокирана сметка. Съдът е направил извод, че неплащането на тези текущи
задължения от страна на ответника П. е довело до автоматичното прекратяване на
договора между страните, а с това и до изискуемостта на останалите неплатени от
него задължения по споразумението от 28.09.2016 г., т.е. на процесните такива.
Съдът е намерил за
неоснователно възражението на ответника, че част от процесните вземания са
погасени по давност.
Въз основа
систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД, е направил
извод, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда. Отбелязал е, че вземането, представляващо стойност на топлинна
енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Отбелязал е, че на
основание чл. 119 ЗЗД този давностен срок намира приложение и по отношение на
вземането, представляващо лихва за забава на месечните плащания.
Посочил е че
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането и се прекъсва при настъпване на някое от основанията
по чл. 116 ЗЗД. В тази връзка, съдът е приел, че такъв правен ефект има
извънсъдебното волеизявление на ответника /съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД/,
обективирано в споразумението по чл. 365 ЗЗД от 28.09.2016 г., с което същият е
признал дължимостта на процесните вземания, като част от общо дължимата сума за
периода от 01.05.2014 г. до 31.08.2016 г., поради което считано от следващия
ден – 29.09.2016 г. за вземанията е започнал да тече нов тригодишен давностен
срок – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД, който обаче не е изтекъл към 10.04.2018 г. –
датата на която е депозирано процесното заявление за издаване на заповед за
изпълнение, довело до прекъсване на давността на основание чл. 116 ЗЗД.
Въз основа на
гореизложеното, съдът е приел, че предявените искови претенции се явяват изцяло
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 02235 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. В срок е постъпило
възражение от длъжника, както и в срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Възникването на облигационното продажбено правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е
носител на ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
По делото не се спори, че В.К.П. и съпругата му Л.К.П. са
собственици на апартамент № ** находящ се в ***, че това жилище се намира в
сграда етажна собственост, както и че през процесния период до имота е
доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност.
На 28. 09. 2016г. между „Топлофикация – Перник“ АД гр.
Перник и В.К.П. е постигнато и подписано извънсъдебно споразумение. Съгласно
това споразумение всички суми, включени в предметния му обхват, в т. ч. и
процесните такива, следва да бъдат погасени чрез 36 равни месечни вноски, всяка
в размер от по 150 лв.
На същата дата 28. 09. 2016г. между „Топлофикация –
Перник“ АД гр. Перник и В.К.П. е подписан и договор за лоялен клиент. Съгласно
клаузата на чл. 4, ал. 7 от този договор основание за автоматичното му
прекратяване е неизпълнението от страна на купувача на задължението му да
заплаща текущите суми за доставена топлинна енергия – ежемесечно.
Видно от основното и допълнителното заключения на вещото
лице В.Ж.П., неоспорени от страните и кореспондиращи с останалите писмени
доказателства по делото : В.К.П. е извършвал ежемесечни вноски съгласно
споразумението; с
платените от ответника суми в счетоводството на ищцовото топлофикационно
дружество са отразени като погасени задълженията
му за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г.
/включени в предметния обхват на процесното споразумение/, частично погасени задълженията за процесния период от 01.01.2015
г. до 31.08.2016 г. – със сумата от 107,02 лв. и изцяло погасени задълженията му по трите изпълнителни дела с №
1864/2012 г., № 95/2016 г. и № 499/2015 г., включени в сметка 445
„Присъдени вземания“ в размер от 3 791 лв.
Последователността на погасяванията е в съответствие с разпоредбата
на чл. 76 ЗЗД и при липса на друга уговорка между страните с платената сума са
погасени най-обременителните задължения за ответника П. – тези по образуваните
изпълнителни дела, предвид това, че техният размер е най-висок и с оглед
обстоятелството, че се касае за вземания, удостоверени в изпълнителни титули и
предмет на висящи изпълнителни производства. Пълното погасяване на задълженията
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2014 г.,
преди тези за процесния, също е в съответствие с релевантната правна норма, тъй
като се касае за по-стари задължения. С останалата сума са погасени част от
задълженията 107,02 лв. за процесния период и по този начин са останали незаплатени
и съответно дължими - 973,35 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2015 г. до 31.08.2016 г.,
законната лихва за забава върху главницата /тази сума/, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 232,09 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.03.2015 г. до 26.03.2018 г.
Единственият довод във въззивната жалба, че договорът лоялен
клиент не следва да се счита за автоматично прекратен, е неоснователен. При
наличие на горепосочените дължими суми за главница и лихви за забава в общ
размер на 1205,44лв., и съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от този договор,
основание за автоматичното му прекратяване е неизпълнението от страна на
купувача на задължението му да заплаща текущите суми за доставена топлинна
енергия – ежемесечно, което е довело да автоматичното прекратяване на договора. В подкрепа на този извоз, е последната клауза от споразумението, съгласно
която клиентът се задължава от м. октомври 2016г. едновременно с дължимата
сума погасителна вноска /от 150л.в/ по сключеното споразумение сума да заплаща
и вноската, съгласно сключения договор „Лоялен клиент/ /т.е. и още 115лв./,
като по делото няма доказателства такива суми в този размер да са плащани.
Следователно процесните суми се дължат от ответника на
„Топлофикация – Перник“ АД.
Поради съвпадение на мотивите на Пернишкия окръжен съд, с
тези на Пернишкия районен съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което решението на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема аргументираните и обстойни
мотиви на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението
не подлежи на касационно обжалване.
С оглед изхода по делото и на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК В.П. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 1166 / 12. 08. 2019г.,
постановено по гр. д. № 04912 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда В.К.П., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр. Перник, с ЕИК
*********, сумата 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.