РЕШЕНИЕ
№...................
Гр. София,20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO,
VI-21 състав,
в публично
съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ :
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело N 1851 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е конститутивен иск, с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижими
имоти.
Ищецът твърди, че ответникът Б. ЕООД, в
качеството му на собственик на поземлен имот, като продавач по силата на
сключен на 06.10.2017 г.. предварителен
договор с ищеца И.Л. ООД, като купувач, се задължил да прехвърли на правото на
собственост върху отделни обекти, в новострояща се сграда в поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.2073 на ул.Ралевица,
гр.София - ателие № 4 със застроена площ
от125,06 кв.м., заедно с 0,0353 % идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 17,76 кв.м., ет.1, на кота 2,95 метра
с изложение С/Ю, състоящ се от работно помещение, стая управител, склад и тоалетна,
заедно с паркоместа № ППМ23, на втори подземен етаж, кота -5,95, с площ от 16,17 кв.м., заедно с принадлежащите
му 0,02217 % идеални части от общите части в подземните гаражи и ППМ 24, на
втори подземен етаж, кота -5,95 , с площ от 12,87
кв.м., заедно с прилежащите му 0,0173 %
идеални части от общите части на
подземните гаражи, намиращи с е в „Жилищната сграда – апартаменти, офиси,
ателиета и подземни гаражи, гр.София, ж.к.Манастирски ливади – запад“, вх.“А“.
Твърди, че е настъпила изискуемостта на задължението за прехвърляне на имота,
тъй като е издадено на 10.07.2019 г. Разрешение за ползване от ДНСК, но
ответникът, въпреки, че е канен от ищеца многократно, не е изпълнил
задължението си.
Ответникът Б. ЕООД, оспорва иска, като
не е оспорва сключването на предварителния договор с твърдяното от ищеца
съдържание, завършването на сградата и въвеждането й в експлоаатация,
но твърди да е поканил ищеца за сключване на окончателния договор, а ищецът
отказал, като поставил условия във връзка с други правоотношения и дела между
страните, поради което и ответникът развалил предварителния договор.Прави бланкетни възражения за нищожност на предварителния договор
поради липса на предмет.
Ищецът оспорва да е възникнало правото
на разваляне и то да е упражнено надлежно, като не е оспорва да са водени
преговори относно съдържание на нотариалния акт за продажба, но оспорва
електронните писма, представени от ответника да са съдържали покана за
сключване на окончателен договор, оспорва да са били изпратени на твърдените
дати, както и да са съдържали твърдените приложения. На следващо място,
счита,че развалянето не е породило действие, тъй като изявлението за разваляне
не предоставя подходящ срок, като правото за разваляне на продавача е уговорено
да възникне след изтичане на определен срок, който не бил изтекъл към момента
на изпращане на нотариалната покана за разваляне.
Ответникът Б. ЕООД счита, че уговореният
в предврителния договор срок от 45 дни за сключване
на окончателен договор, го освобождава от задължението му да предоставя нов
срок за изпълнение с изявлението за разваляне. Сочи, че причината да не се
сключи окончателния договор е поведението на ищеца, който поставял условия във
връзка с друго дело, както и липсата на парични средства у ищеца за заплащане
на втората вноска от продажната цена, като твърди, че ищецът е предложил
подписването на анекс в тази връзка.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да установи валидно
възникнало между страните правоотношение
от сключен предварителен договор за продажба на описания недвижи имот, елемент
от съдържанието на което е задължението
на ответника да обективира волеизявление за сключване на договор за
продажба в изискуемата форма, настъпила изискуемост
на задължението, като процесуално условие за уважаване на иска е и правото на
собственост, с обект процесния недвижим имот, да е
елемент от правната сфера на продавачите към приключване на устните състезания.
В тежест на ответника е да докаже
възраженията си за нищожност, като докаже, фактическа и правна невъзможност по
отношение на предмета на предварителния договор, както и е поканил ищеца за
сключване на уговорения окончателен договор, респективно след изтичане на
уговорен фиксиран срок за това е упражнил надлежно правото си на разваляне,
чрез отправяне на писмено изявление за разваляне, което е достигнало до ищеца.
Не
са спорни и не се нуждаят от доказване в отношенията между страните
обстоятелствата относно сключването на предварителен договор от 06.10.2017 г., че ответникът е собственик
на имота, че сградата е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от
10.07.2019 г., че страните са водили преговори по сключване на окончателния
договор, както и получаването от ищеца на нотариалната покана на ответника за
разваляне.
С
договора от 06.10.2017 г. ответникът, в качеството си на продавач, поел наред с
дружеството Билтрейд Груп ООД, по отношение на което
производството е прекратено, да построят
и да продаде на ищеца И.Л. ООД, срещу насрещни задължения за закупуване
и заплащане на уговорената продажна цена, следните обекти, а именно ателие № 4 със застроена площ от125,06 кв.м., заедно с
0,0353 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 17,76
кв.м., ет.1, на кота 2,95 метра с изложение С/Ю,
състоящ се от работно помещение, стая управител, склад и тоалетна, заедно с паркоместа № ППМ23, на втори подземен етаж, кота -5,95, с площ от 16,17 кв.м., заедно с принадлежащите
му 0,02217 % идеални части от общите части в подземните гаражи и ППМ 24, на
втори подземен етаж, кота -5,95 , с площ от 12,87
кв.м., заедно с прилежащите му 0,0173 %
идеални части от общите части на
подземните гаражи, намиращи с е в „Жилищната сграда – апартаменти, офиси,
ателиета и подземни гаражи, гр.София, ж.к.Манастирски ливади – запад“, вх.“А“.
Неоснователни са бланкетните
възражения на ответника за нищожност на предварителния договор поради липса на
предмет и несъответност и непълнота на описанието на
имотите по искова молба и в предварителния договор. В исковата молба
недвижимите имоти, по отношение на които се иска предварителния договор да бъде
обявен за окончателен, са описани абсолютно идентично с описанието им в
предварителния договор. Описанието на имотите, съобразно одобрените строителни
книжа и преди построяването им, към която фаза е невъзможно посочването на
административен адрес и идентификатори, които се присвояват след завършването
на строежа, не прави описанието им непълно, нито води до извод за липса на
предмет, тъй като, за да има предварителния договор предмет, е достатъчно
недвижимият имот да е описан по начин, който несъмнено го идентифицира като
отделен, самостоятелен обект на правото на собственост и го различава от други
такива обекти, както и този обект да съществува към момента на сключване на
окончателния договор или заместването му със съдебно решение.
Не следва извод за липса на предмет и поради
обстоятелството, че с предварителния договор страните са уговорили
прехвърлянето на право на собственост върху две паркоместа,
които не биха могли да бъдат обект на право на собственост, тъй като
представляват част от съответната повърхност, която не е обособена по никакъв
начин в самостоятелен обект. Волята на страните по отношение на паркоместата следва да се тълкува в смисъл, че постигнатото
съгласие обхваща съответните идеални части от подземните етажи, предвидени за
паркиране, които подлежат на общо ползване на от съсобствениците, за което
следва да бъде постигнато съгласие или
същото да бъде заместено по реда на спорната съдебна администрация, като
допустимостта на такива сделки е възприета от съдебната практика (решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр. д. № 4175/2013 г., IV г. о. на ВКС)
Следователно по делото се установява
страните да са обвързани от валидни уговорки на подписания помежду им
предварителен договор.
Страните са уговорили цена на
недвижимите имоти в размер на 179520,50 евро с ДДС, платима на две вноски,
първата от които в размер на 17952 евро е платена от ищеца, в качеството му на
купувач, а втората в размер на 161568,50 евро, платима с банков кредит, след
сключване на окончателния договор и представяне на удостоверение за тежести,
удостоверяващо липсата на вещни права и тежести на трети лица.
Няма спор, че ищецът е изпълнил
задължението си за заплащане на първата вноска.от цената.
Съгласно чл.5 от договора, страните се
задължават да сключат окончателен договор в нотариална форма за прехвърляне на
собствеността върху имотите,които са предмет на договора, в срок до 45 дни след
покана от страна на продавача-изпълнител и след въвеждане на сградата в експлоатация
с разрешение за ползване. Посочената уговорка определя началото на срока за
сключване на договора, в зависимост от едновременното изпълнение на две
условия, а именно въвеждането на сградата в експлоатация и отправянето на
покана за сключване на окончателен договор от продавача едновременно с или след
получаване на разрешението за ползване, като и изпълнението и на двете условия
е задължение на продавача. Не се касае за уговорка с фиксиран срок за
изпълнение, каквато теза поддържа ответникът, във връзка с възраженията си за
разваляне на договора, тъй като такова тълкуване на следва нито от
съдържанието й, с оглед определяемостта на срока в зависимост от сбъдването на
условия, нито следва при тълкуването й наред с останалите уговорки в договора и
в частност с клаузите на чл.18,19 и чл.20, последната алинея, съгласно които,
страните приемат за съществено поне едномесечно неизпълнение за основните си
задължения по построяване, довършване и предаване на недвижимите имоти и
заплащане на цената, а по отношение на неизпълнението на всички други
задължения се съгласяват развалянето на договора, като най-тежка санкция, да се
упражни след предоставяне на подходящ срок.
Няма спор, че разрешението за ползване е
издадено на 10.07.2019 г., като с електронно писмо от същата дата е изпратено
от ответника на ищеца и на още 24 електронни адреса, като тезата на ответника
е, че същото писмо, представлява именно покана за сключване на окончателен договор.
Такъв извод обаче не може да се направи от съдържанието му, тъй като съдържа
единствено текста“Уважаеми собственици, уведомяваме Ви, че получихме Разрешение
за ползване № 852/10.07.19 г., което изпращаме като приложен документ.Поздрави,
Бумекс“. Това електронно писмо с посоченото изявление
и адресирано до множество субекти не сдържа каквато и да било покана за
насрещни действия, а само информация за осъществили се факти. Доколкото
окончателния договор с оглед предмета си следва да се сключи под формата на
нотариален акт, то и поканата за сключването му предполага продавачът да
предложи и покани купувача да се яви в конкретен ден и час при конкретен
нотариус или най-малкото покана от продавача към купувача той да определи
мястото и времето за сключване на договора.
По делото се установява, че страните са
разменяли електронни писма с проекти на нотариални актове, като всички електронни
писма предхождат издаването на разрешението за ползване, поради което и са ирелевантни за спора, тъй като, както беще
посочено, срокът за сключване на окончателния договор започва да тече с
получаване на разрешението за ползване, тъй като страните са е уговорили да
сключат окончателния договор именно по отношение на напълно завършени и
въведени в експлоатация недвижими имоти и доколкото тази уговорка не е
изменена, то предхождащите издаването на разрешението за ползване преговори,
макар и да свидетелстват за наличието на воля и двете страни за сключване на
договор, са без значение при съдебно упражняване на потестативното
право за обявяване на окончателен договор по съдебен ред. По същия начин ирелевантни са други спорове между страните относно изпълнение
на довършителни работи и за неустойка за забавено изпълнение на задълженията за
построяване и въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като никой от тези
спорове не е въведен в процеса във връзка с изискуемостта на задълженията по
сключване на окончателния договор, нито относно развалянето му. Без право
значение е и обстоятелството дали ищецът е бил одобрен за получаването на
кредит, дали е предлагал изменение на договора, тъй като тези въпроси са извън
предмета на доказване.
Следователно ответникът, който носи
тежестта, не е доказал по делото твърденията си да е изпълнил задължението си
след въвеждане на сградата в експлоатация да покани ищеца за сключване на
окончателен договор и следователно не се установява ищецът да е в неизпълнение
на задължението си да се отзове на тази покана, а още по –малко да е изтекъл
уговорения срок за изпълнение на това задължение, поради което и за ответникът
право за разваляне на предварителния договор не е възникнало.
Дори и да беше възникнало, обаче, за
надлежното му упражняване би било необходимо предоставянето на подходящ срок за
изпълнение, какъвто не е предоставян с връчената на ищеца на 09.09.2019 г. нотариална покана, съдържаща изявление на
ответника за разваляне на предварителния договор. Изискването за предоставяне
на подходящ срок следва пряко от закона, като е мотивирано от принципа за
добросъвестност в гражданските правоотношения, а по делото не се установява законовото
изключение от общото правило, а именно сделката
да е сключена при уговорка за фиксиран срок за изпълнение.
По изложените съображения за липса на
неизпълнение от страна на ищеца, предварителният договор между страните не е
развален, ответникът е собственик на имотите по предварителния договор, което
право не се оспорва, а се установява и от представения по делото констативен
нотариален акт №144, т.CLXXII,
д.№53756, вх.рег.№70043/25.10.2019 г. на Служба по вписванията – София, в който имотите по предварителния договор са
описани по пунктове 2,18 и 19, като са
настъпили и предпоставките за изискуемост на задълженията за сключването на окончателния
договор, а именно въвеждането на сградата в експлоатация, поради което и иска
по чл.19, ал.3 ЗЗД следва да се уважи, като следва да се съобразят настъпилите
факти по нанасянето на имотите в кадастъра и присвояването на административен адрес
на сградата, както и изложените съображения относно тълкуването на волята на
страните относно т.нар. „паркоместа“.
Не подлежат на разглеждане в настоящото
производство каквито и да било възражения за прихващане с вземания на купувача
срещу продавача, тъй като искът е конститутивен, а не
осъдителен, купувачът е ищец и няма как да предявява възражения за съдебно
прихващане, като въпросът относно плащането на цената не е предмет на
установяване по делото, доколкото не е условие за сключването на договора, по
аргумент от чл. 362, ал.2 ГПК./ решение № 72 от 14.07.2011 г. по т.
д. № 659/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС /. Остатъкът от цената, която по
уговорка между страните се дължи след сключването на договор, следва да се
заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на решението за обявяване на
предварителния договор за окончателен, като неизпълнението на това задължение е
основание за обезсилване на решението по искане на продавача.
При постановяване на решение по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът действа като нотариус, поради което следва да се
увери, че страните са изпълнили всички изисквания за прехвърляне на недвижимите
имоти по нотариален ред. По делото е представена данъчна оценка, но не са
представени декларации по чл. 25, ал. 7 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и не са представени доказателства, че прехвърлителите
нямат непогасени публични задължения, като съдът намира, че проверката за
наличието на публични задължения на продавача и на задължения за имота /чл.
264, ал. 1 ДОПК/ не е с оглед основателността на предявения иск по чл. 19, ал.
3 ЗЗД, съответно съществуването на такива не е основание за отхвърляне на иска,
а следва да се преценява като условие за
издаване на препис от влязлото в сила решение , по аргумент от чл. 364 ал. 2 ГПК, като в този смисъл е налице и задължителна практика по чл.290 ГПК –
р.№331/09.10.2012г. по гр.д.№870/2011г.
на ВКС, ІVг.о.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати следващите се разноски – публичноправни парични задължения по прехвърлянето на
имота, а именно: по сметка на Столична община, Район „Витоша”, Дирекция
„ПАМДТ”- „Витоша” – местен данък в размер 3 % от данъчната оценка на недвижимите
имоти / чл.35, ал.2 , вр.чл34 от Наредбата за
определяне на размеа на местните данъци на Столичен
общински съвет/, която съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка
№**********/28.07.2020 г. на Столична община, Дирекция „ПАМДТ”, отдел
Витоша, е в размер на 16936,20 лв. за целия
имот – ателие и идеални части от подземен гараж, поради което и дължимият
местен данък при прехвърляне е в размер на 5079,19 лв.., респективно ищецът
дължи нотариална такса в размер на лева по сметка на Софийски градски съд,
изчислена по т. 8 от Тарифата за НТ към ЗННД – в размер на 1232,72 лева.
На основание чл. 364, ал.1 ГПК,
следва да бъде наредено вписването на възбрана върху процесните
ателие и идеални части от подземен гараж за обезпечаване заплащането на горните
разноски по прехвърлянето на имота (местен данък и нотариална такса).
Право на разноски при този изход
от спора има ищецът, комуто следва да се присъди сумата от 9601,88 лв. за
държавна такса по делото, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение. Не
следва да се присъждат разноски такса за вписване , за които разходи няма доказателства
да са направени.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД, сключения на 06.10.2017 г. предварителен договор, с който Б.ООД,
ЕИК ******продава на И.Л. ООД, ЕИК ****** следните недвижими имоти, находящи се в сградата с идентификатор 68134.1932.2155.1, с
адрес:гр.София, Столична община, ул.Мур, № 72, а именно:
1.) АТЕЛИЕ А4 (буква „А"
четири), вход „А", съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.11 (ЕКАТТЕ шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин
тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект
единадесет),с изложение - север-юг, на първия надпартерен/втори
надземен етаж, на кота "+2,95" (плюс два
деветдесет и пет), със застроена площ 125,06 (сто и пет цяло и петдесет и една
стотни) кв.м, състоящ се от два кабинета за творческа дейност, общо помещение,
кухненски бокс, склад, баня с тоалетна и балкон, при съседи: двор, стълбищна клетка, етажен коридор, апартамент № АЗ (буква
„А" три), асансьорна шахта, стълбище, двор и
калкан, при съседи по кадастралната
карта: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1932.2155.1.8 и обект с идентификатор 68134.1932,2155,1.7, под обекта - обект с идентификатор
68134.1932.2155.1.2, обект с идентификатор 68134,1932.2155.1.1 и обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.4, над
обекта - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.18 и обект с идентификатор
68134.1932.2155.1.14, заедно с принадлежащите му 3,530 % (три цяло петстотин и
тридесет хилядни процента) идеални части от общите части на надземната част на
сградата, съответните идеални части от общите части на цялата сграда;
2.) 43,31/854,17
(четиридесет и три цяло и тридесет и една стотни върху осемстотин петдесет и
четири цяло и седемнадесет стотни) идеални
части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота
«-5,95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155,1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин
тридесет и две, поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект
четиридесет и осем), целият с площ 854,17 (осемстотин петдесет и четири цяло и
седемнадесет стотни) кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна клетка и коридор, при съседи по кадастралната
карта: на същия етаж - обект с идентификатор 68134.1932.2155,1.49, обект с
идентификатор 68134.1932.2155.1.47 и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50,
под обекта - няма, над обекта - обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44,
заедно със съответно принадлежащите му идеални части от общите части на
сградата, при разпределено ползване на
МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 23 (двадесет и три) с площ на разпределеното ползване
16,17 (шестнадесет цяло и седемнадесет стотни) кв.м, при съседи на
разпределеното ползване: от две страни - двор, маневрено пространство и място
за паркиране №24 (двадесет и четири);
3.) 34,47/854,17 (тридесет и
четири цяло и четиридесет и седем стотни върху осемстотин петдесет и четири
цяло и седемнадесет стотни) идеални
части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота
«-5,95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1932.2155.1.48 (ЕКАТТЕ шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, кадастрален район хиляда деветстотин тридесет и две,
поземлен имот две хиляди сто петдесет и пет, сграда едно, обект четиридесет и
осем), целият с площ 854,17 (осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет
стотни) кв.м; при съседи: вътрешен двор, улица, рампа, стълбищна
клетка и коридор, при съседи по кадастралната карта: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.1932.2155,1.49, обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.47
и обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.50, под обекта - няма, над обекта -
обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.44, заедно със съответно принадлежащите
му идеални части от общите части на сградата, заедно със съответно
принадлежащите му идеални части от общите части на сградата при разпределено ползване на МЯСТО ЗА
ПАРКИРАНЕ № 24 (двадесет и четири) с площ на разпределеното ползване
12,87(дванадесет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м, при съседи на
разпределеното ползване: място за паркиране № 23 (двадесет и три), маневрено пространство, място за паркиране № 25
(двадесет и пет) и двор и ПРИ
УСЛОВИЕ, че в двуседмичен срок от влизането на решението в сила И.Л. ООД
заплати остатъка от уговорената продажна цена в размер на 161568,50 евро.
ОСЪЖДА Б.ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на И.Л. ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, ж.к.Манастирски ливади- запад, бул.******, магазин 8 сумата от 9601,88 лв., представляваща
разноски по делото за държавна такса по делото, депозит за свидетел и
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Л.
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.Манастирски
ливади- запад, бул.******, магазин 8 да
заплати по бюджетната сметка на Софийския градски съд сумата от 1232,72
лева– държавна такса, на основание чл.364, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “ И.Л. ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.Манастирски ливади- запад, бул.******, магазин 8 да
заплати на Столична община, Дирекция „ПАМДТ”- „Витоша”, сумата 5079,19 лв..,
представляваща данък по ЗМДТ при прехвърляне на недвижим имот.
НАРЕЖДА, на основание чл.364, ал.1 ГПК да се впише възбрана върху описаните по-горе недвижими имот, а именно: 1.) АТЕЛИЕ А4 (буква „А" четири), вход „А",
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1932.2155.1.11; 2.)
43,31/854,17 идеални части от общия подземен гараж на втория сутерен на кота «-5,95» (минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.1932.2155,1.48 при разпределено ползване на МЯСТО
ЗА ПАРКИРАНЕ № 23 (двадесет и три) с площ на разпределеното ползване 16,17 и
34,47/854,17 (тридесет и четири цяло и четиридесет и седем стотни върху
осемстотин петдесет и четири цяло и седемнадесет стотни) идеални части от общия
подземен гараж на втория сутерен на кота «-5,95»
(минус пет деветдесет и пет), съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1932.2155.1.48 при разпределено ползване на МЯСТО ЗА ПАРКИРАНЕ № 24
(двадесет и четири) с площ на разпределеното ползване 12,87(дванадесет цяло и
осемдесет и седем стотни) кв.м до
заплащане на дължимите по решението разноски по прехвърлянето по сметка на СГС
и Столична община.
При влизане в сила на съдебно
решение, заверен препис от същото да
се издаде на ищеца И.Л. ООД, след представяне на доказателства за
заплащане на дължимите от него разноски по прехвърлянето на
имота – местен данък и нотариална таса в полза на съда, както и на удостоверение, че продавачът Б.ООД няма непогасени
публични държавни и общински вземания
съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, за което
на ищеца, при поискване, да бъде издадено съдебно удостоверение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: