№ 7384
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110100624 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдителни искове по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т”ЕАД е предявил с исковата молба, уточнена с допълнителна писмена
молба от 16.02.2024г. , искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
2 313,62 лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № 56579, по
договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 456,28
лв, представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенергията за периода от
15.09.2021г. до 13.12.2023г.; 22,01 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., и 5,38 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на исковата молба – 02.01.2024г. до окончателното плащане и
разноските по делото.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 27.09.2024г. , е
ПРЕКРАТЕНО на основание чл.232 ГПК настоящото съдебно производство в частта му
относно исковете против ответниците Г. Г. М. и Д. К. Д. поради оттеглянето на тези
искове от ищцовата страна. Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
Увеличението на размерите на исковете против ответницата Д. Л. С. е допуснато на
1
основание чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено в откритого заседание
на 27.09.2024г. по искане на ищцовата страна.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове против ответницата Д. Л. С.. При устните състезания в
заседанието на 28.03.2022г. не се е явил педставител на ищеца , но с писмена молба от
06.01.2025г. юриконсулт на ищеца е обосновал становище , че ответницата Д. Л. С. е
единствен собственик на процесния имот , което е довод за уважаване на исковете според
ищцовата страна.
Ответницата Д. Л. С. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
33361/01.03.2024г. съобразно писмената молба на ищеца от 16.02.2024г. – б.с) оспорва
исковете изцяло по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника й в
представения на 08.04.2024г. отговор на исковата молба. Посочва се , че ответницата не е
живяла в процесния имот и не е ползвала топлинна енергия през процесния период , поради
което няма качеството потребител на топлинна енергия. Според ответната страна процесният
имот се ползва от трети лица , които не са уведомили съсобствениците на имота за
задълженията. Оспорват се представените с исковата молба документи . Твърди се, че
„начислените от страна на ищеца суми за топлинна енергия не съотвестват на доставената
по количетво, качество и стойност. Предявено е и неконкретизирано възражение „за
давност”.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата Д. Л. С.
поддържат оспорването на исковете. В заседанието на 28.03.2025г. адвокат на посочената
ответница е пледирал за отхъврляне на исковете.
Подпомагащата страна „Д”ЕООД /с предишно наименование Б”ООД –б.с./ ,
конституирана с определението по чл.140 ГПК, не изразява становище по исковете, не
изпраща представител по делото и не представя доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
От представените по делото писмени доказателства се установява , че ответницата Д.
Л. С. е само една от съсобствениците на процесния апартамент , но не и точния размер
на притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху този имот.
Като писмени доказателства в настоящото съдебно производство са приети Договор
за продажба на държавен недвижим имот съгласно НДИ от 09.01.1980г. и писмо , изх. №
КО-7000-19/1/ от 22.04.2013г. от кмета на район „Надежда” при Столична обцина до
ищцовото дружество /за удостоверяване идентичност на административни адреси/ , от които
се установява, че съсобственици на процесния апартамент са били първоначалните
купувачи В. М. Д. и Е. Д. Д. , които са придобили правото на собственост при равни квоти.
2
По делото са представени удостоверение, изх. № РСТ24-ТД26-215/19.02.2024г. за
наследниците на Е. Д. Д. , издадено от длъжностно лице от район „Студентски” при
Столична община; удостоверение , изх. № РНД24-УФ01-176/3 от 14.02.2024г. , издадено от
длъжностно лице в район „Надежда” при Столична община и второ удостоверение, изх. №
РСТ24-УГ01-7927/15.11.2024г. за наследниците на Е. Д. Д. , издадено от длъжностно лице
от район „Студентски” при Столична община. От тези документи е видно, че двете
първоначални съсобственички на процесния имот са починали - В. М. Д. е починала на
16.05.1988г., а Е. Д. Д. е починала на 10.11.2012г., но от съдържанието на представените
удостоверения не се установяват с точност наследниците по закон на
първоначалните съсобственици на имота , т.е. съсобствениците на процесния
апартамент презц процесния период, а съответно и дяловете (квотите) им, т.е.
точния размер на притежаваните от всеки от тях идеални части от правото на
собственост върху този имот. Това е така, тъй като във всяко от тези три
„удостоверения” са посочени не само призованите към наследяване лица (каквото би
следвало да е съдържанието на удостоверението за наследници – б.с.), а са вписани всички
физически лица– починали и живи ,за които има регистрирани данни , че са били някога в
някакви родствени връзки с починалите лица , като при това за някои от лицата е изрично
отбелязано , че няма други данни , като например за лицата Т.М.Е М.В.М , Т П., т.е. не е
посочено починали ли са тези лица , както и кои са наследниците им и наследяват ли те В.
М. Д. и Е. Д. Д.. Тези документи съдържат само непълни данни за лицата в родствени връзки
с починалите, но не и официално удостоверяване на наследниците по закон на
наследодателите. Поради тази причина тези три удостоверения не могат да бъдат
кредитирани като писмени доказателства за точния кръг наследници по закон на починалите
лица. Твърденията на пълномощника на ищцовата страна в писмената молба от 06.01.2025г.
относно наследниците на първоначалните съсобственици на процесния имот са разсъждения
въз основа на вписванията за някои от лицата в родствени връзки с починалите , но не и за
всички лица , цитирани в тези документи (например не е ясно защо се изключва
наследяването по линия на лицата Т.М.Е М.В.М и Т П., за които в удостоверенията е
посочено , че няма данни, но не и , че нямат наследници). Причините, поради които
общинската администрация не е издала удостоверения за наследници с изискуемото
съдържание , не са посочени по настоящото дело и не са даказани. Но невъзможността на
общинските органи да издадат надлежни удостоверения за наследници, не е основание за
приемане за доказани в съдебното производство на твърденията на ищеца относно
наследниците по закон на починалите съсобственици на процесния имот.
Всеки съсобственик отговаря за задълженията по полазването на съсобствения имот
съобразно дела си. Съсобствениците не са солидарни длъжници. Поради тази причина
ответницата не дължи плащане на цялата сума, начислена от ищеца. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже при това чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво
съмнение) точно каква част от цялата начислена сума дължи ответницата като
съсобственик на процесния апартамент , което не е направено по гореизложените причини.
Съдът няма правомощия да определи тази част по реда на чл.162 ГПК , тъй като се касае за
3
доказване на основанието на исковете, а не само на размера им.
Доколкото по делото не е доказано точно каква част от начислената стойност на
топлоенергията за процесния имот дължи ответницата като съобственик , предявеният
главен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск.
Налице е и друго самостоятелно основание за отхвърлянето на исковете :
По настоящото дело е доказано само, че ответницата по настоящото дело е била
съсобственик на процесния апартамент, но не и , че е упражнявала правомощието
ползване.
По настоящото дело не са представени иникакви доказателства, че ответницата е
ползвала процесния апартамент през процесния период. Всички фактури и сметки по
партидата са били издадени на името на една от първоначалните съобственички на
апартамента – Е. Д. Д.. .
Потребител на топлинна енергия е физическо лице – собственик или ползвател на
имот , което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за
домакинството си. Следователно за да бъде потребител на топлинна енергия физическото
лице трябва да отговаря на две комулативно изискуеми условия: 1)да притежава вещно
право на собственост върху съответния имот , съответно вещно или облигационно право на
ползване върху същия имот , и 2) да ползва реално имота.
По настоящото дело по отношение на ответницата не е доказано , че е била налице
втората предпоставка, т.е. че тя е ползвала апартамента през процесния период. Това
изрично се оспорва от ответницата с отговора на исковата молба , поради което не може да
се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство.
Тъй като не е била потребител на топлинна енергия през посочения период за
процесния апартамент за ответницата не са възникнали задължения по чл.140а ЗЕ да
заплаща цената на доставената в апартамента топлоенергия за горещо водоснабдяване и за
отопление.
Предвид изложеното , тъй като ответницата не е била потребител на топлинна
енергия за процесния апартамент през процесния период , тя не е материално-правно
легитимирана да отговаря по предявените искове. Пасивната материално-правна
легитимация е едно от условията за основателността на исковете.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
4
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете се отхъврлят изцяло.
На ответницата Д. Л. С. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски
по настоящото дело – платеното възнаграждение за един адвокат според посоченото в
представения Договор за правна помощ и съдействие от 05.12.2024г. (500 лв).
На ответницата Д. К. Д. не следва да бъдат присъдени разноски с настоящото
решение , тъй като с определение в хода на съдебното производство вече са й присъдени
такива. С определение № 46716/15.11.2024г., постановено по насотящото дело по реда на
чл.248 ГПК , е ОСЪДЕНО ищцовото дружество „Т”ЕАД да заплати на ответницата Д. К. Д.
на основание чл. 78,ал.4 ГПК сумата от 400 лв, представляваща направените от тази
ответница разноски по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство.
На ответницата Г. Г. М. не следва да бъдатприсъдени разноски , тъй като не е
предявено съответно искане и не са представени доказателства за осъществени от нея
разходи във връзка с настоящото део.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК**** със
седалище и адрес на управление: гр. София,ул. ****, против Д. Л. С., ЕГН: **********,
град София, ул. „**** със съдебен адрес : гр. София, ул. **** чрез адв. В. В. , обективно
съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми : 2 313,62 лв
(две хиляди триста и тринадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № 56579, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ; 456,28 лв (четиристотин петдесет и
шест лева и двадесет и осем стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената
на топлоенергията за периода от 15.09.2021г. до 13.12.2023г.; 22,01 лв (двадесет и два лева
и една стоТ), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.11.2020г. до 30.04.2022г., и 5,38 лв (пет лева и тридесет и осем
стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., заедно със законната лихва върху
двете главници от датата на предявяване на исковата молба – 02.01.2024г. до окончателното
плащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА „Т”ЕАД, ЕИК****със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
5
****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. С., ЕГН: **********, град София, ул. „**** със съдебен адрес
: гр. София, ул. **** чрез адв. В. В. , на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 500 лева
(петстотин лева), представляваща направените от ответницата разноски по настоящото
исково производство- платеното възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Д”ООД,гр.София,
бул. „****
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6