РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7135
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20211110212619 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е постъпила частна тъжба от ПЛ. Б. Л., ЕГН
**********, срещу К. Б. Л., ЕГН ********** и АНН. СТ. Л., ЕГН**********,
с твърдение за извършени престъпления от частен характер по чл.130, ал.1 от
НК и закана по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Частният тъжител излага твърдение, че двамата подсъдими, в съучастие
помежду си, са отправили към него закани посредством фразите: „ще те
размажа, ще ви изселя от дома ви, ще ви пречукам, ще ви очистя всичките и
няма да ви оставя живи“, с което са предизвикали основателен страх у него от
осъществяване на заканването. Повдигнал е и обвинение за извършено от Л. и
Л. в съучастие помежду им, като извършители, престъпление срещу здравето
му – причиняване на лека телесна повреда по чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК.
След запознаване със съдържанието на иницииращия настоящото
производство документ, съдия – докладчикът намира, че са налице
визираните в разпоредбата на чл.24, ал.4, т.2 от НПК предпоставки за
частично прекратяване на наказателното производство, доколкото
фактическите твърдения в депозираната тъжба за реализирана закана сочат
недвусмислено признаци на осъществен състав на престъпление от общ
характер. Положителен е изводът за редовност на тъжбата единствено за
1
повдигнатото по частен ред обвинение за извършено престъпление по чл.130,
ал.1 от НК.
Трайна и последователна е практика на върховната съдебна инстанция,
че съдът не е обвързан от дадената от тъжителя правна квалификация, а е
длъжен, изхождайки от детерминираното в обстоятелствената част на тъжбата
обвинение, самостоятелно да определи приложимата разпоредба от
материалния наказателен закон /в този смисъл р. 472-2001-II н.о. на ВКС/.
В настоящия случай, видно от инкриминирано от П.Л. деяние,
изразяващо се в отправяне на заплахи от двамата подсъдими към личността
му, конкретно цитирани като словоформи, от обективирането на които у него
е възникнало чувство на основателен страх, безспорно се касае за твърдение
за реализирана закана с убийство по смисъла на чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Впрочем в тази насока е и опасението, изложено от самия частен тъжител.
Престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е такова от общ характер,
поради което е процесуално недопустимо наказателното преследване за него
да се възбужда по тъжба на пострадалия. Касае се за различен процесуален
ред за ангажиране и реализиране на наказателната отговорност на дееца, а
това обстоятелство се явява своеобразна отрицателна предпоставка за
валидното сезиране на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 127, т. 1 от
Конституцията на Република България, повдигането на обвинение за
извършено престъпление от общ характер е изключително правомощие на
прокурора, което не подлежи на съдебен контрол, тъй като единствено
прокуратурата разполага със суверенна преценка дали в конкретния случай е
извършено престъпление от наказателноотговорен субект. Процесуалният
закон не допуска образуване на наказателно производство от съда за
престъпление от общ характер по инициатива на пострадалия и въз основа на
частна тъжба. Единственият годен процесуален документ за това е
посоченият в чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – обвинителният акт, изготвен от
прокурора. Тук следва да се сподели разбирането на този съд, че в случая
прокурор от СРП е отказал да образува производство само за извършено
престъпление от общ характер срещу здравето, но в постановлението си не е
коментирал въобще наличието или липсата на реализирано престъпление по
чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК- „закана с убийство”. Същевременно, дори
хипотетично подобно произнасяне да присъства в прокурорския акт, то не е
2
обвързващо за преценката на съда, нито би променило семантичното
послание на цитираните в тъжбата изразни средства, придавайки им различна
насоченост от тази, която те пряко и обективно носят.
По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че в тази му
част съдебното производство следва да бъде прекратено. Тук следва да се има
предвид, че районният съд не разполага с възможност да процедира съгласно
нормата на чл. 287, ал. 7 НПК, като служебно инициира изпращане делото на
прокурора, тъй като това му правомощие би могло да се реализира
единствено в хода на съдебното следствие, а в случая ход на делото не е
даден. Това следва и от разбирането, че в противен случай би се стигнало до
груба намеса от страна на правораздавателния орган при формиране на
вътрешното убеждение на представителите на държавното обвинение и до
нарушаване на разпоредбите на НПК (чл. 14, ал.1) и Конституцията на
Република България (чл. 117, ал. 2). На частния тъжител обаче следва да се
укаже, че пред него не съществуват пречки да подаде съобщение по чл. 208, т.
1 НПК до Прокуратурата за извършено престъпление от общ характер по
чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, към което да бъде приложен и препис от
разпореждането на СРС.
По изложените съображения съдия-докладчикът намира, че настоящото
наказателно производство следва да бъде частично прекратено досежно
изложените в тъжбата твърдения за извършено престъпление „закана“.
Делото следва да бъде насрочено в открито заседание единствено по
отношение на деянието, описано като престъпление по чл.130, ал.1, вр.чл.20,
ал.2, вр.ал.1 от НК (причиняване на лека телесна повреда), предявено на
двамата подсъдими Л. и Л., след влизане в сила на настоящето разпореждане,
съответно след евентуалното му преминаване през инстанционен контрол.
Така мотивиран и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от
НПК, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 12619/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав в ЧАСТТА относно
деянието, описано като престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.
3
УКАЗВА на тъжителя ПЛ. Б. Л., че разполага с правна възможност да
сезира Софийска районна прокуратура, която да прецени налице ли е
осъществен състав на престъпление от общ характер по чл.144, ал.3, вр.ал.1
от НК.
ОТЛАГА произнасянето по насрочване на делото за престъплението по
чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК в открито съдебно заседание до
момента на влизане в сила на настоящото разпореждане (респективно -
отмяната му от въззивния съд).
Преписи от разпореждането да се изпратят на ПЛ. Б. Л. (на адреса на
неговия повереник – адв. А.), на К. Б. Л. и на АНН. СТ. Л. чрез органите на
ОД „Охрана”.
Разпореждането подлежи на обжалване в 15-дневен срок от връчването
му пред СГС по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4