№ 23123
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110143578 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в т.
5.2 от исковата молба обстоятелства, тъй като не са необходими.
ПО ИСКАНЕТО на страните за допускане на СТЕ, която да отговори на поставените
в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси, съдът ще се произнесе след
изслушване становището на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.10.2025 г. в
11,30 часа, за когато да се призоват страните чрез упълномощените представители.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
1
ДА СЕ ИЗИСКА справка на какъв етап се намира търг. дело № 329/2023 г. по описа
на СГС, TO, VI-17 състав, както и копие от крайния акт, ако такъв е постановен.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС заплатена ли е държавна такса по исковете за
сумата в размер на 12500 лева представляваща неоснователно усвоена от ЕСО банкова
гаранция, както и сумата от 184,39 лева разходи за усвояване на банковата гаранция, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които са
отделени за разглеждане в отделно производство с Определение № 995 от 24.03.2023 г. по
т.д. № 329/2023 г. на СГС, ТО, VI-17 състав.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Ищецът „..............“ ЕООД, ЕИК 20.............., е предявил осъдителни искове с правно
основание чл. 82, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу „..........................“ ЕАД, ЕИК
1.................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12500 лева
представляваща неоснователно усвоена от ответника банкова гаранция, както и сумата от
184,39 лева разходи за усвояване на банковата гаранция, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „..............“ ЕООД, ЕИК 20.............., твърди, че между „.............“ ЕООД,
ЕИК *********, и „..........................“ ЕАД, ЕИК 1.................., е сключен договор №
................... г., по силата на който „.............“ ЕООД се е задължило да изпълнява поръчки за
доставки на ЕСО с предмет „Доставка на устройства за автоматика честотно разтоварване в
уредби средно напрежение“, както и да организира приемни изпитвания на стоките в
съответствие с техническите спецификации на Възложителя, техническото предложени и
ценовото предложение на изпълнителя в сроковете и при условията, определени в договора.
Договорът бил сключен съгласно заложените параметри в обявление за поръчка от
05.09.2019 г. за срок от 4 години с ориентировъчен обем на устройствата 200 броя, 30 броя
кабели за свързване на преносим компютър с устройства и 30 броя лицензиран софтуер за
работа, настройка и конфигурация на устройствата при прогнозна стойност на договора
250000 лева без ДДС. „.............“ ЕООД предоставило на възложителя изискуемата по
договора гаранция по чл. 4.1 за изпълнение в размер на 12500 лева, представляващи 5% от
прогнозната стойност на обществената поръчка. На 28.10.2019 г. е вписано отделяне по чл.
262в ТЗ на част от имуществото на „.............“ ЕООД, което преминава към ищеца, поради
което е подписан Анекс № 1 от 28.07.2020 г. към договора, по силата на който ищецът
придобил качеството на изпълнител по договора и се ползвал от банковата гаранция. В
изпълнение на договора ищецът доставил, а ответникът приел 304 броя цифрови устройства,
53 броя свързващи кабели на обща стойност 386786 лева без ДДС като ищецът заявил
готовност но ответникът отказал да бъдат направени 9 броя приемни изпитвания. Ищецът
2
продължил да изпълнява задълженията си по договора в сроковете и при уговорените цени,
като в началото на 2023 г. получил нови поръчки за още 94 броя устройства и 4 броя
свързващи кабели на стойност 112338 лева без ДДС, които с оглед променената в световен
мащаб икономическа обстановка не бил в състояние да изпълни при цени и в срокове по
договор № ................... г. С писмо с изх. № ................... г. ЕСО уведомил изпълнителя за
констатирано неизпълнение и указал, че с срок от 30 дни от получаване на писмото следва
да изпълни всички поръчки, подробно описани в исковата молба, в противен случай ще
счита договора за развален считано от деня следващ датата на получаване на писмото.
Независимо от проведената кореспонденция, на 21.02.2023 г. ищецът бил уведомен с писмо с
изх. № ............... г., че е начислена неустойка по чл. 10.1 от договор № ................... г. за
неизпълнение в размер на 38753,86 лева, а на 23.02.2023 г. цялата сума по банковата
гаранция съгласно т. 4.1. от Договора в размер на 12500 лева издадена от ИМГ Банк Н.В. –
клон София е усвоена, като ищецът заплатил и банкова комисионна за обработване на
претенцията в размер на 184,39 лева. Възразява за нищожност на неустойката, която
гаранцията обезпечава, евентуално, че не е налице неизпълнението, за което същата е била
уговорена. С оглед изложеното прави искане ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати сумата от 12500 лева и разходите от 184,39 лева, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.
В срока за отговорна исковата молба такъв е постъпил от „..........................“ ЕАД,
ЕИК 1.................., в който твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като между
страните има висящ спор по търг. дело № 329/2023 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
Оспорва същите и като неоснователни като твърди, че банковата гаранция е усвоена на
основание чл. 4.1.1 от договора поради виновно неизпълнение на задължението на
изпълнителя по договора вследствие на което възложителят е развалил договора вредите от
което разваляне са обезпечени с банковата гаранция. С оглед изложеното счита, че
валидността на клаузата за неустойка, която обезпечава вредите от неизпълнението е
ирелевантно, тъй като гаранцията е усвоена като обезпечение на вредите от разваряване на
договора. Сочи, че функцията на гаранцията по чл. 111 от ЗОП не е същата като тази на
неустойката. Поддържа, че договорът е надлежно развален. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Предявени са обективно съединение искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12500 лева усвоена от ответника
банкова гаранция по чл. 4.1 от Договор № ................... г. внесена от ищеца за добро
изпълнение и 184,39 лева – банкови такси по усвояване на банковата гаранция във връзка с
твърдяно неизпълнение по договора, за който ищецът твърди, че не е развален и обвърза
страните.
Съобразно твърденията страните са били валидно обвързани от договор, по силата на
който изпълнителят се е задължил на свой риск да достави стоки съгласно техническите
спецификации, залегнали в обществената поръчка, а за възложителя е възникнало
3
задължението да ги приеме и да плати цената.
В тежест на ищеца, като предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 82 ЗЗД на възложителя за вредите причинени от неоснователното усвояване на
гаранцията, е да докаже, че е изпълни задълженията си по договора изцяло и в срок.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, обстоятелствата, че:
1/ между страните е сключен Договор № ................... г.
2/ банковата гаранция е усвоена от възложителя на посочената от ищеца дата и са
начислени банков такси в описания размер.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4