РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100561 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от И. В. П. от
гр. С., чрез пълномощник, против Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните. В нея се твърди, че ищецът по наследство е
собственик на недвижим имот с площ от 1200 кв.м, находящ се в землището на
с. С., общ. С. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба
комбинирана скица, като част от него са застъпва с поземлен имот
65663.104.3, област София, община Своге, с. Свидня, вид собственост –
държавна частна, вид територия – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, площ 4975 кв.м., стар номер 104003, Заповед за
одобрение на КККР № РД -18-826/22.03.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, като по комбинираната скица е отразено застъпване с площ от 1200
кв.м. Наследодателят се легитимира като собственик с Решение от 27.03.1978
г., издадено по отменения Закон за собствеността на гражданите, евентуално е
станал собственик чрез давностно владение, упражнявано без прекъсване през
периода от 27.03.1978 г. до 27.03.1988 г.
При така описаните обстоятелства се иска от съда да приеме за
установено спрямо държавата, че ищецът е собственик на горепосоченото
застъпване с площ от 1200 кв.м. В подкрепа на твърденията са представени
писмени доказателства, поискан е разпит на двама свидетели, които да
установят владението върху имота, неговата продължителност и начин на
осъществяване, както и назначаването на съдебно-техническа експертиза.
Предявен e положителен установителен иск за собственост (чл. 124, ал.
1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв
1
интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от приложените към
исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищецът твърди, че е
собственик, се застъпва с имот, който е отразен в кадастралната карта като
горска територия частна държавна собственост. В тази насока е и
удостоверение изх. № РД-12-01-366-1/04.12.2023 г., издадено от началника на
Общинска служба по земеделие гр. Своге (ОСЗ), неразделна част от което е
скица № 15-1278573/03.12.2023 г.
От насрещната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на
министъра. В него се твърди, че предявеният иск е недопустим, а евентуално
се навеждат доводи за неговата неоснователност, ако съдът приеме, че е
налице допустим иск. Пълномощникът на министъра заявява, че ищецът не би
могъл да придобие имота по давност, тъй като не е демонстрирал спрямо
собственика намерение за своене. От друга страна държавата удостоверява
правото си на собственост с документите посочени в чл. 27, ал. 5, т. 3 от
Закона за горите (ЗГ), като в тази връзка се иска от съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Изложени са и съображения
относно приложението на отменения Закон за собствеността на гражданите.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника, поддържа
исковата молба и съображенията изложени в нея. Посочва, че от събраните по
делото доказателства е видно, че предявеният иск е основателен и доказан.
Имотът съществува в реални граници, ограден е, същият не е застроен, като
част от него се ползва като градина, другата част като нива. Същият има
наследствен характер, като фактическата власт на наследодателя на ищеца и
на самия ищец е демонстрирана чрез ограждането му от всички страни,
обработване, стопанисване, засаждане на различни култури. Имотът не е
отнеман от ищеца и от неговия наследодател, като не е бил и обобществяван.
Държавата не представя доказателства, чрез които да установи придобивното
си основание, като не е такова доказателство и удостоверението, издадено
само за целите на делото. По тези съображения се иска от съда да уважи
изцяло предявения иск, както и да присъди на ищеца направените от него
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Съдът кредитира, като обективна и компетентно изготвена назначената и
изслушана по делото експертиза, която не е оспорена от страните.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата
искова молба, отговора и съобразявайки приетите по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното :
От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се
установява, че имотът съществува на място в реални граници – повече от 60
години, като е ограден и е използван като нива, градина и пасище, както и за
отглеждане на животни. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно,
нито фактически. В тази насока е Решението по отменения Закон за
собствеността на гражданите от 1978 г., както и посоченото в удостоверение
изх. № РД-12-01-366-1/04.12.2023 г., издадено от началника на ОСЗ гр. Своге,
според което за имота няма влезли в сила решения за възстановяване на
2
правото на собственост по реда на Закона за възстановяване на собствеността
върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ) и за него няма
реституционни претенции. Свидетелските показания, които са
непротиворечиви, установяват, че имотът е с площ от около сочената от
ищеца, същият е ограден, като оградите не са местени, че в него има градина,
както и че се владее от наследодателя на ищеца най-късно от 27.03.1978 г.,
видно от решението на председателя на Общинския народен съвет – до
смъртта на В. П. на ..... г. Периодът от 10 години е достатъчен за придобИ.е
правото на собственост по давност, като според съда посоченото решение не е
документ за собственост, но е безспорно доказателство, че към 27.03.1978 г. В.
П. е осъществявал владение върху имота. Владението е било непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като
не е оспорвано от никого през посочения период от време. Свидетелските
показания кореспондират със заключението на вещото лице, поради което
съдът ги кредитира изцяло. В открито съдебно заседание инж. Л. М. изрично
посочва, че имотът не попада върху горска територия. Същият е ограден и в
действителност представлява дворно място, разположено изцяло в
урбанизирана територия (околовръстен строителен полигон на мах.
„Дашовци” на с. Свидня), което се вижда и от приложението – топографската
карта.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, счита че
наследодателят на ищеца е придобил правото на собственост по давност за
периода от месец март 1978 г. до месец март на 1988 г., тъй като са били
налице обективния и субективния елемент за това и не е имало други
законови пречки. При позоваване от страна на ищеца на изтекла в полза на
наследодателя му придобивна давност, същият следва да установи по пътя на
пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от този
придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на
вещноправните му последици. Съдът приема, че по настоящото дело това е
доказан факт. В определението по чл. 140 ГПК, съдът е съобщил на страните
проекта си за доклад по делото, като на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е посочил как се разпределя доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти – че в тежест на ответника, чрез лицата
които го представляват, е да докаже възраженията си, а именно да посочи и
докаже правното основание, въз основа на което твърди, че спорната част от
имота е частна държавна собственост и че същата е горска територия, а оттук,
че това представлява пречка за придобИ.е на имота по давност от ищеца. При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска
лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за
наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно
основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост,
3
негова е тежестта да докаже наличието на пречки за това. Въпреки това и
въпреки указанията, дадени на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че
не сочи доказателства за твърденето си, че имотът е горска територия – частна
държавна собственост, доказателства от последния за това негово твърдение
не са ангажирани по делото, като дори не е посочено от него придобивното
основание, на което твърди държавата да е станала собственик на спорната
част от имота. Тъкмо обратното – след като видно от приетото по делото
заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните, имотът не представлява
гора, същият не попада в обхвата на Закона за горите (отм.). Не е установено
имотът да е включван в ТКЗС или в държавния горски фонд, нито да е
отчуждаван, което да обуслови промяна на произхода му в държавен и начина
на трайно ползване. Записването му в кадастралната карта и кадастралните
регистри като горска територия (част от поземлен имот с идентификатор
65663.104.3) с трайно предназначение на територията : горска, и начин на
трайно ползване : друг вид дървопроизводителна гора, може да се предполага,
че е извършено поради непосочен собственик, но това записване не може да
доведе до промяна на собственика на имота. Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в
чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване
на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване
на правото. Именно поради това, скицата на имота от 03.12.2023 г., сочена
като основание за право на собственост, не е сред документите по чл. 27, ал. 5,
т. 1 - 3 ЗГ, удостоверяващи право на собственост на държавата върху
поземлени имоти в горски територии. Очевидно като документ за право на
собственост на държавата върху имота не може да се цени представеното по
делото удостоверение издадено от ОСЗ гр. Своге. На първо място, това
удостоверение е издадено за целите на настоящото производство, а не като
титул за държавна собственост върху имота по чл. 27, ал. 5, т. 3 ЗГ. На
следващо място, посоченото в удостоверението е без правно значение за
принадлежността на правото на собственост върху имота на държавата. От
него не става ясно на какво основание държавата е придобила собствеността
върху имота, като посоченото в удостоверението не може само по себе си да
обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла на чл. 2,
ал. 2, във вр. ал. 1 ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от никакви
доказателства. Ето защо, не може да се приеме, че процесният имот
представлява горска територия – държавна собственост, поради което за
придобИ.ето му по давност не съществува пречка по чл. 26 ЗГ. Наред с това,
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти,
които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В
случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ
(отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и
е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално
отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са
упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл. 86 от Закона за
собствеността за придобИ.ето им по давност не се прилага, съответно за тях
4
не се прилага спирането на давността с пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обявена за противоконституционна с решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на КС - ДВ, бр. 18/2022 г.). Лицата, които
претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят
претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред.
Аналогично е разрешението и по отношение приложението на ЗВСВГЗГФ.
Изрично в този смисъл е Определение № 50443 от 31.10.2022 г. по гр.д. №
1927/2022 г. на I г.о. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
въззивното решение, постановено по идентичен казус по предявен иск срещу
Министерство на земеделието. Държавни са горските територии, които не
принадлежат на физическите и юридическите лица и на общините – чл. 27, ал.
1 ЗГ, а кои са общинска собственост e посочено в чл. 28, ал. 1 ЗГ. От тук
следва, че правото на собственост на държавата произтича от закона,
доколкото не се установи друго и, ако се касае за горска територия. В случая
не се касае за горска територия, нито на място има друг вид
дървопроизводителна гора, и в производството се установи, че собственик е
ищецът И. В. П., като правото на собственост е придобил по наследство.
Другите наследници на В. И. П. не са задължителни необходими другари и
участието им не е условие нито за редовност на исковата молба, нито за
допустимост на предявения иск, като поради липса на изрично възражение в
тази насока от ответника съдът не обсъжда дали ищецът е единствен
собственик или е съсобственик на имота. Отношенията на ищеца с другите
наследници е извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното
решение, което ще бъде постановено, поражда действие само между страните.
При това положение искът следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото, според представения списък.
Претендираните разноски са в общ размер от 2060 лева, от които 50 лева –
заплатена държавна такса за производството, 10 лева – заплатена държавна
такса за вписване на исковата молба, 1 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 500 лева – внесен депозит за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните, че И. В. П. от гр. С.,
ул. „...“ № , ет. , ЕГН **********, е собственик на част от поземлен имот с
идентификатор 65663.104.3, област С., община С., с. С., вид собственост –
държавна частна, вид територия – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, площ 4975 кв.м., стар номер 104003, Заповед за
одобрение на КККР № РД -18-826/22.03.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, като тази част е с площ от 1200 кв.м. и е заключена между точките
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 1 на Комбинирана скица (Приложение
№ 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на
съдебния състав на 18.11.2024 г. и представляваща неразделна част от
настоящото решение.
5
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните, Булстат *********,
с адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от ... Г. Щ. Т.,
да заплати на И. В. П. от гр. С., ул. „.....“ № , ет. , ЕГН **********,
направените по делото разноски в общ размер на 2060 лева.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила
решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6