№ 187
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200431 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, и е
образувано по жалба на Е. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Н. Б.... от
БАК, против Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 346 ЗЗ-39/16.05.2024 г., издадена от
К. М. М. - служител на РУ - Созопол.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с
адв. Н. Б.... от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта за задържане.
Ответникът по жалбата - К. М., редовно уведомен, се явява лично и моли същата да
бъде оставена без уважение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
1
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.
По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
вр. с чл. 73 ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла
на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде
проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да
приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност,
свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са
установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още
по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено
от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване. Следователно изискването за мотивиране на административния
акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
В случая, от представените по делото писмени документи - протокол за личен обиск,
сведения/показания на Е. Д. и протокол за предупреждение, както и от проведените разпити
на Д. Т. и Л... Д.а по АНД № 2101/2024 г. на БРС (л. 39), не се установяват никакви
конкретни доказателства (факти), към момента на издаване на заповедта за задържане, които
да разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към някакво престъпление.
Наред с това е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като
органът по задържането е засегнал права и законни интереси на гражданин в по-голяма
степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка
ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици
на адресата с цел постигане на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане,
същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява
съобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В
случая издаването на заповедта превишава и целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде
задържано за цели 24 часа (задържан е на 15.05.2024 г. в 17:30 ч., освободен е на 16.05.2024
г. в 17:19 ч.), а по делото има данни, че фактически задържането му е било и за повече време
(л. 4 и л. 39 от АНД № 2101/2024 г. на БРС). Видно от материалите по настоящото дело след
задържането на лицето, в същия ден - на 15.05.2024 г., с негово участие не са били
извършвани никакви действия. Едва на следващия ден - 16.05.2024 г., по обяд (около 12:00
2
ч), му е предоставена декларация за запознаване с неговите права, необяснимо защо в този
момент му е извършен и личен обиск, в този ден са му снели и обяснения, малко по-късно
следобед (към 14:30 ч.) са му съставили протокол за предупреждение, а едва в 17:35 ч. е
оформен и писмен документ - протокол за разпит, който очевидно във втория абзац (явяващ
се и основаната част на текста) е изцяло идентичен с обясненията му. Подобно поведение на
страна на държавните органи е недопустимо. За тези действия не се е налагало задържане на
гражданина, а е можело да се извършат без прилагането на принуда. Още повече, че не е
имало никаква пречка да се извършат непосредствено след задържането. В случая не са
налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да
налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-
следствени мероприятия.
Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на
материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е приложена процесната
ПАМ. Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в
нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от
задържането на лицето и следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в
полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай
по делото има доказателства за сторени разноски в общ размер на 1280 лв., от които - 600 лв.
за адвокатско възнаграждение (л. 6 от АНД № 2101/2024 г. на БРС), 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за обжалване на решението, 10 лв. за държавна такса за образуване на
делото (л. 10 от АНД № 2101/2024 г. на БРС) и 70 лв. държавна такса за обжалване (л. 4 от
АД № 2019/2024 г. на БАС), поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОД на
МВР - Бургас.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № УРИ 346 ЗЗ-39/16.05.2024 г.,
издадена от К. М. М. - служител на РУ - Созопол.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 1280 лв., представляваща сторени разноски в производството по
обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3