№ 20 / 27.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 27.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Гинка Митова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1937 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от М.М.Б. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № АН – 02 – 43/ 05.12.2019г. на Директор на РЗИ - гр. Монтана, с което й е било наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение по чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 2005г. за имунизациите в Република България и чл.58, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето.
В аргументирана и мотивирана жалба до съда, санкционираното лице оспорва вмененото административно нарушение твърдейки, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което уважи жалбата ведно с произтичащите законови последици.
В съдебно заседание жалбоподателят М.Б., редовно призован, не се явява. Депозира писмено становище, в което завявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.
Административно – наказващият орган Директор на РЗИ – гр. Монтана, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство гласни и писмени доказателства, приема следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка на 29.10.2019г. от инспектор в Дирекция НЗБ Ц. Г. по имунипрофилактика на АГППМН ,,М. – д – р Г. Г.” – гр.Монтана било констатирано, че детето С. С. П., с ЕГН: xxxxxxxxxx, няма поставена задължителна ваксина против морбили, паротит и рубеола. Жалбоподателката, в качеството й на майка на малолетното лице, отказала поставянето на задължителната ваксина на детето си /реимунизация с MMR на 12г./, което било документирано в Декларация за отказ от имунизация от 24.09.2019г., представена от ОПЛ д – р Г. Г.. Във връзка с констатираното от страна на инспектор Ц. Г. и при свидетеля Е. Т. бил съставен Протокол за извършена проверка, както и АУАН, който бил връченлично на майката срещу подпис и подписан то нея без възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Видно от показанията актосъставителя е, че същият е направил възприел непосредствено факта на документирания отказ от имунизация от страна на жалбоподателката по отношение на нейното дете. Същите се подкрепят и от приобщената като писмено доказателство Декларация за отказ от имунизация от 24.09.2019г. По своята правна същност жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, както и факта, че е отказала задължителната имунизация на нейната дъщеря. Поради тази причина и съдът кредитира показанията на свидетелката Ц. Г. като еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и мотивирането на своя съдебен акт. Същите се подкрепят от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за незаконосъобразно и издъдено при наличие на допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП е, че в същите липсва посочване на датата на извършеното административно нарушение, което по своята правна същност съставлява грубо нарушение на правото на защита на жалбоподателя. В същите е следвало да бъде посочено като врме на нарушението момента, когато е следвало да бъде извършена въпросната имунизация, а не момента на декларирането на отказа от страна на майката на детето. Касае се за допуснатото нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като от една страна се препятства възможността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, а от друга, допуснатото нарушение пречи на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП, твърдяното нарушение не е индивидуализирано с основен съставомерен признак, а именно дата/период на извършване. В настоящият случай, в АУАН и НП са посочени отделни заболявания за които не е проведена реимунизация, но не и датите на които същите е следвало да бъдат извършени, консеквентно не е посочена дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. За такава дата не може да се приеме датата на която родителят изрично е отказал провеждане на съответната имунизация/реимунизация - последната е без значение за датата на извършване на нарушението, още по-малко пък за такава дата, би могла да се приеме датата на извършената проверка от контролните органи на РЗИ - именно 29.10.2019г. (в този смисъл е и Решение № 1908/03.08.2012г. по КАНД № 1839/2012г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив).
На следващо място, доколкото всяко неявяване от страна на подлежащото на имунизация/реимунизация лице, респ. неосигуряване от страна на родителите на възможност, посредством явяване на детето, за извършване на имунизация, представлява административно нарушение, то в случая от страна на административнонаказващия орган е допуснато и друго съществено нарушение. От съставения АУАН, респ. НП не става ясно в какъв срок е следвало да бъде поставена ваксината, уведомена ли е жалбоподателката, респ. другия родител, че ще бъдат санкционирани при неспазването на такъв. Писмени доказателства в тази насока липсват.В депозираната декларация за отказ от имунизация са отразени единствено направените вече имунизации, но не и срока, в който детето е следвало да бъде имунизирано по конкретните заболявания.
На следващо място административон наказващият орган е посочил обща разпоредба на наредба и закон, които предвиждат принципни постулати, но не и конкретно санкциониращо се поведение. Съществуващата в наредбата разпоредбата на чл.2 ал.1 и ал.2 е обща. Такава е и тази по чл.58 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето. Изложеното налага извода, че в случая изцяло е нарушено правото на защита на наказаната, тъй като вмененото й нарушение е неясно. Наказващият орган не е посочил адекватно от правна страна нарушението, което налага извода, че от субективна страна липсва извършено нарушение.
Наредбата е подзаконов нормативен акт и наказаната не е длъжна и не би могла да знае за съществуването й (в този смисъл е и влязло в сила Решение № 45 от 19.02.2018г. по АНД № 2194/2017г. по описа на Районен съд – гр.Монтана).
Доколкото наказателното постановление подлежи на отмяна на процесуално основание, се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност и обоснованост по същество.
С оглед гореизложените съображения обжалваният санкциониращ акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № АН 02 – 43/05.12.2019г. издадено от Директор на РЗИ - гр. Монтана, с което на основание чл.209, ал.3 от Закона за здравето, на М.М.Б. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 2005г. за имунизациите в Република България и чл.58, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: