№ 11914
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на седми юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106894 по описа за 2023 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на С. С. Б., ЕГН ********** срещу Б. А. К., ЕГН
**********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че ответникът по молбата
е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителка на 07.02.2023 г. в семейното
жилище на страните находящо се в гр. ********* в присъствие на сина н страните И. Б.ов
К..
Ответникът по молбата в съдебно заседание оспорва твърденията на изложени от
молителката, както по отношение на процесния акт на домашно насилие, така е по
отношение твърдения за множество предходни актове на насилие, като неверни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал изменение
на заповедта за незабавна защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е съпруг на молителка и безспорно попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Описания в молбата акт на 07.02.2023 г.
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение
за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителка чрез отправяне на
заплахи, както чрез нанасяне на удари по гръдния кош с юмруци, поваля на молителката на
1
земята на два пъти. При второто поваляне на молителката ответника е натиснал с крак
главата й към земята.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН/л.3 и л. 15 от делото/, съдебномедицинско удостоверение № 108/09.02.2023г. /л. 4 и л.
50 от делото/, копие от журнала за амболаторни прегледи от 09.02.2023г. на Клиниката по
съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД/ л. 46 от делото/, в
което е отразен прегледа на Снежана Б., експертно решение на ТЕЛК за И. Б.ов К./л. 5-6/.
От твърденията на страните по делото се установява, че свидетел очевидец на
твърдения акт на домашно насилие е единствено сина на страните И. Б.ов К., който страда
от епилепсия и е 85% трайно намалена работоспособност, видно от представено експертно
решение на ТЕЛК. Последният не е разпитван по делото, но и предвид здравословното му
състояние е налице съмнения относно свидетелската му годност, поради което дори и да
беше разпитан по делото свидетелските му показания биха били недостоверен източник. По
делото са разпитани свидетелите М.Ц. и В.А., същите не са възприели акта на домашно
насилие на излагат своите възприятия относно обстоятелства преди или след инцидента.
Свидетелката Ц. заявява, че е срещнала молителката в поликлиниката началото на февруари
месец тази година, заедно със сина й И., като при срещата им молителката е била
изключително разтроена, плачела и гърба я е болял. Свидетелят А. пък споделя за с относно
взаимоотношенията между страните през годините, като твърди, че преди нова година ги е
видял заедно за последно. Съдът като прецени показанията на свидетелите самостоятелно и
във връзка с други доказателство по делото намира , че следва да кредитира показанията на
свидетелката Ц. изцяло доколкото същите са последователни логични безпротИ.речиви.
Свидетелката споделя своите лични възприятия досежно емоционалното и психическо
състояние на молителката непосредствено след инцидента. Показанията на св. А. съдът
кредитира само относно личните възприятия на свидетеля които касаят един период доста
преди процесния акт на домашно насилие. По отношение на заявеното от свидетеля, че при
разговор с ответника последния му е казал, че молителката го е ударила с обувалка няколко
пъти и той е повикал полиция, съдът не цени, първо защото това са факти и обстоятелства
които свидетеля не е възприел лично, а пресъздава твърденията на ответника. Освен това
същите не кореспондират с наличните по делото доказателства.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни протИ.речия. Това се
установява от пространните изложения на страните в молбата.
Не се спори между страните, че по отношение на тях е постановено и влязло в сила
съдебно решение, с което брака им е прекратен по изключителна вина на ответника, като за
тези си изводи съда е посочил извършени от ответника актове на домашно насилие.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молителка,
изразяващо се във физическо посегателство над личността й, граничи с ненормално нИ. на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните
2
виждания за човешко общуване, съгласно които, протИ.речията, независимо от техния
характер, следва да се разрешават чрез диалог и при протИ.поставяне на аргументи. В
случая се касае за ескалация на отношенията в поведението на ответника, който не може да
разреши по нормален път възникналите спорове между съпрузите. Между тях е налице
непримирим конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду
им е извън рамките на добрия тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия
и хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства, доколкото единствен свидетел очевидец е синът на страните, но
предвид здравословното му състояние не е разпитан в хода на процеса. В декларацията
подробно е описано деянието. Освен това от представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение пък се установяват нараняванията получени от молителка, които
кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като и със свидетелските
показания (св. Ц.). В конкретния случай се установи, че на акта на домашно насилие са
присъствали единствено страните участници в настоящото производство, поради което и
съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителка. Дори и в
конкретния случай декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да не следва да се ползва със
формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото на
процесния инцидент е присъствал сина на страните по делото, то са налице и други
доказателства, които подкрепят изложените в декларацията обстоятелства. По делото е
представено СМУ, което напълно съответства на изложените от молителката твърдения за
нанесени удари в гръдната област, което е констатирано и от съдебния медик.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между Снежана Б. и съпругът й Б. А. К., съдът намира, че става въпрос за
психическа и най- вече физическа агресия изразена от страна на ответника към съпругата
му, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо
такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
3
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата С.С. Б., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие.
Ответникът следва да бъде отстранен от съвместнообитаваното със съпругата му
жилище, находящо се на адрес: ********, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН. На същия следва да му бъде
забранено и да се приближава до С.С. Б. на разстояние не по-малко от 200 метра, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца, считано от издаване
на заповедта. Това е необходимо, за да се попречи на ответника да извърши спрямо
пострадалата нов акт на насилие.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършения акт на домашно
насилие са настъпили за първата молителка значителни вредни последици за жИ.та и
здравето й, а за малолетния молител в по-малка степен, доколкото не са събрани по делото
доказателства за настъпили сериозни емоционални и психически увреждания за детето, но
въпреки това, извършеното деяние сочи на наличие на пряка и непосредствена последваща
опасност за това.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200.00 до 1000.00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици за молителите от деянието спрямо тях счита, че на Б. А. К. следва да бъде
наложена глоба в размер от 400.00 лева.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото е направена само от
ответна страна. Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителите направените от тях разноски в настоящото производство на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН. В конкретния случай доколкото не е налице искане за присъждане на разноски от
молителката, съдът не следва да се произнася. При този изход на делото ответникът, следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за
производството в размер на по 25.00 лева на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Б. А. К., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Б. А. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на С. С. Б., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, т. 2 ЗЗДН, Б. А. К., ЕГН **********от
съвместнообитаваното с С. С. Б., ЕГН **********, жилище находящо се на адрес: ********,
за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Б. А. К., ЕГН
**********, да приближава С. С. Б., ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 200
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Б. А. К., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Б. А. К., ЕГН **********, глоба в
размер на 400.00 (четиристотин) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Б. А. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер от 25.00
(петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5