№ 7680
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110164982
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против М. В. З., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 183.91лв.
– доставена, но незаплатена топлина енергия за периода м.10.2017г. – м.04.2018г., за
обект с абонатен № 311273, представляващ ап. № 72, находящ се в /фирма/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата, 131.28лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. –
19.07.2021г., 24.91лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2018г. –
м.06.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателно изплащане на сумата и 6.12лв. – мораторна лихва за периода
31.07.2018г. – 19.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44858/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия
до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от
дружеството „Т.С.“ ООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се излагат
съображения за допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Навеждат се
доводи, че сумите предмет на настоящото исково производство за заплатени, като към
отговора са приложени копие на платежно нареждане и копие на справка от ищцовото
дружество, като в тази връзка се прави искане да се постанови решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че през
исковия период ответникът е бил собственик на процесното жилище - с абонатен №
311273, представляващ ап. № 72, находящ се в /фирма/, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот, е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на стойност 183.91лв., че фирма „Т.С.“ Е. е
извършила дялово разпределение за индивидуализирания период на стойност 24.91лв.,
както и че евентуално дължимия се размер на мораторната лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 19.07.2021г. е в размер на
131.28лв., а евентуално дължимия се размер на мораторната лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.07.2018г. – 19.07.2021г. е 6.12лв.
Спорен по делото е въпросът погасени ли са претендираните от ищеца суми с
плащането на сумата от 2584.80лв. - извършено на 10.10.2019г. – копие на платежен
документ л. 65 по делото.
Във връзка с твърденията на ответника, че сумите са заплатени, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която кредитира като
пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална
квалификация. Видно от заключението сумите, предмет на настоящото производство
не са погасени, като със сумата от 2584.80лв. са погасяване вземания на ищеца за
период извън исковия, а именно платени са задължения по фактури от м.07.2017г.,
м.07.2019г. и м.08.2018г., поради което доводите на ответника, че вземанията на ищеца
са погасени чрез плащане се явяват неоснователни.
От страна на процесуалния представител на ответника в проведеното по делото
първо съдебно заседание е формулирано искане да бъде съобразено формулираното
възражение за давност. Правото на ответника да направи възражение за погасяване на
2
вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 ГПК / виж. Решение № 85 от 17.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
682/2010 г., II т. о., ТК /. С отговора на исковата молба такова възражение не е
формулирано, респективно възражение за давност от страна на ответника е направено
за първи път в проведеното открито съдебно заседание, което с оглед изложеното не
следва да бъде предмет на обсъждане, доколкото се явява преклудирано.
По изложената аргументация следва извода за основателност на претенциите за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху претенцията
за доставена топлинна енергия, съдът намира следното. За процесния период
приложение намират общите условия от 2016г., приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /фирма/ и са одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. В чл. 33,
ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното ответникът е в забава за заплащане
на задължението за топлинна енергия, считано от 15.12.2017г., акцесорната претенция
е заявена за период след това, респективно същата се явява основателна, доколкото с
доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода 15.09.2018г. – 19.07.2021г. е в размер на 131.28лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна
за сумата от 6.12 лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. – 19.07.2021г.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлена част на заявените
претенции следва да бъдат разпределени и разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер 346.22лв., уважената част е в
размер на 340.10лв., респективно отхвърлената част е в размер на 6.12лв.
На ищеца следва да се признаят разноски както следва: 25.00лв. – държавна
такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото производство,
350.00лв. – депозит за вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство или общо разноски в размер на 700.00лв.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да запалати на
ищеца разноски с оглед уважената част на претенциите в размер на 687.62лв.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
350.00лв. /договор л.78/, като доколкото в договора е отразено, че сумата е заплатена в
брой, на основание т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази му част договорът
има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на възнаграждението.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да заплати на
ответника разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 6.17лв.
3
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. В. З., ЕГН
**********, с адрес: /фирма/, ап. 72, дължи на /фирма/, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите както следва: 183.91лв. – доставена, но незаплатена
топлина енергия за периода м.10.2017г. – м.04.2018г., за обект с абонатен № 311273,
представляващ ап. № 72, находящ се в /фирма/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.07.2021г. до окончателно изплащане на
сумата, 131.28лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. – 19.07.2021г., 24.91лв. –
цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2018г. – м.06.2019г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.07.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44858/2021г., по описа на СРС, IIIГО,
180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 6.12лв. – мораторна лихва за периода 31.07.2018г. – 19.07.2021г., върху
дяловото разпределение, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. З., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на /фирма/, ЕИК **********, разноски с оглед уважената част на
исковете в размер на 687.62лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на М. В. З., ЕГН **********, разноски с оглед отхвърлената част на
исковете в размер на 6.17лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4