Решение по дело №912/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на С. Р. П., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, [улица], срещу Решение № 0012-12-176#1 от 30.08.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотив, че през 18-месечния период лицето има 11 месеца и 27 дни в осигуряване за фонд „Безработица“. По представените документи П. не отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, поради което няма право на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, на административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона при издаване на оспорения акт – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Основният аргумент на жалбоподателя е, че е налице фактическия състав на чл. 54а, ал. 1 от КСО, тъй като са внесени или дължими осигурителните вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, не е придобил право на пенсия за ОСВ в РБългария или пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за ОСВ в намален размер и т.н., както и не упражнява трудова дейност. Сочи, че неправилно административният орган е изчислил осигурителния му стаж равен на 11 месеца и 27 дни, тъй като има такъв в размер на 12 месеца в друга държава - членка на ЕС. Извън полагания от жалбоподателя труд в ЕС лицето е било осигурено лице, за сметка на държавния бюджет на територията на страната – бил е член на СИК за периода от 04.08.2023 год. до 03.02.2023 год. С. П. моли за отмяната на оспорените актове.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и моли за отмяна на административните актове като незаконосъобразни и делото да се върне като административна преписка на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски по делото. Представя писмени бележки.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт С., с молба вх. № 4207 от 10.05.2024 год. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Началото на адм. производство е поставено с подадено от С. Р. П. заявление с вх. № ЗПОБ-602-02-0054 от 21.02.2023 год. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от KCO, като в него е декларирал, че последното правоотношение с работодател от Франция е прекратено, считано от 04.02.2023 год. Във връзка с това заявление органът е изпратил уведомително писмо изх. № 1019-12-1061#1 от23.02.2023 год., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) е уведомен, че следва да представи заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, копие на документ за самоличност, документи, удостоверяващи осигурителен стаж във Франция - последните 4 фиша за изплатени заплати, сертификати, атестации. Заявителят е представил исканите документи пред ТП на НОИ – Пазарджик на 01.03.2023 год. Посочил е, че желае да му бъде отпуснато ПОБ като е декларирал, че последно е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО) и е приложил документи за упражнявана трудова дейност във Франция. Поискал е удостоверяване на осигурителен период във Франция за времето от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год. Със заявление от 02.03.2023 год. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени документи за упражнявана трудова дейност от жалбоподателя във Великобритания за периодите: от 01.06.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год.; от 23.10.2021 год. до 13.11.2021 год.; от 09.05.2022 год. до 11.10.2022 год.

На основание чл. 8 от НОИПОБ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между РБългария и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB № 580550 от 02.03.2023 год. и СЕД U003 № 581922 от 09.03.2023 год. административният орган е изискал предоставяне на информация от компетентната институция Франция за периода от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год.

На 07.03.2023 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структуриран електронен документ (СЕД) U001CB №582510 е изискано удостоверяване от компетентната институция на Великобритания на периодите: от 01.06.2021 год. до 07.07.2021 год.; от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год.; от 23.10.2021 год. до 13.11.2021 год.; от 09.05.2022 год. до 11.10.2022 год.

Предвид изисканите документи е издадено Разпореждане № 121-00-603-1 от 02.03.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U017 и U004 от компетентните институции на Великобритания и Франция.

В ТП на НОИ – Пазарджик, на 03.05.2023 год., чрез системата на електронния обмен на социално осигурителна информация между РБългария и държавите-членки на Европейския съюз е получен СЕД U017, с който компетентната институция на Великобритания е удостоверила следното:

- период на заетост от 04.06.2017 год. до 23.10.2017 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“;

- период на заетост от 10.05.2018 год. до 10.10.2018 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“;

- период на заетост от 20.05.2019 год. до 28.10.2019 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“,

- период на заетост от 15.10.2021 год. до 13.11.2021 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“;

- период на заетост от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“;

- период на заетост от 01 06.2021 год. до 07.07.2021 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период;

- период на заетост от 09.05.2022 год. до 11.10.2022 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период;

- основание за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

На 12.07.2023 год., в ТП на НОИ – Пазарджик, чрез електронния обмен на социално-осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз е получен СЕД U017, с който компетентната институция на Франция е удостоверила следното:

- период на заетост от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год., вид период „заетост, която представлява осигурителен период“;

-основание за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“.

Получен е и СЕД U004, с който компетентната институция на Франция е удостоверила доход на заявителя за периода от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год., в размер на 2790,08 евро.

Предвид получените структурни документи от Великобритания и Франция, с Разпореждане № 121-00-603-2 от 17.07.2023 год., на осн. чл. 55 от АПК, е възобновено производството по подаденото от П. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год., на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от същия, на С. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, поради наличие на осигуряване във фонд „Безработица“ за 11 месеца и 27 дни, т.е. при липса на осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Посочено е , че 18 месечния период е от 04.08.2021 год. до 03.02.2023 год., включително. Изводите са направени въз основа на представените структурни електронни документи от двете страни членки на ЕС е потвърден периодът на осигурена заетост, както следва:

От Великобритания са потвърдени следните периодите на осигурена заетост от 04.08.2021 год. до 13.11.2021 год., вкл. за 03 месеца и 10 дни; от 09.05.2022 год. до 11.10.2022 год., вкл. за 05 месеца и 03 дни;

От Франция са потвърдени следните периодите на осигурена заетост от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год., вкл. за 01 месец и 15 дни.

Лицето е осигурено и във „Валето 80“ ЕООД от 15.04.2022 год. до 05.05.2022 год., вкл. за 21 дни; от 08.11.2022 год. до 15.12.2022 год., вкл. за 01 месец и 08 дни.

Общо лицето е осигурявано за риска безработица за 11 месеца и 27 дни.

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО С. П. е подал жалба с вх. № 1012-12-176 от 11.08.2023 год. до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик срещу Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. и е поискал да бъдат преразгледани периодите, през които е работил във Великобритания: от 01.06.2021 год. до 07.07.2021 год., от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год. и от 23.10.2021 год. до 03.02.2023 год. и във Франция: от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год.

С оспореното решение Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е отхвърлил жалбата на П. като неоснователна и е потвърдил Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица, отказващо отпускане на парично обезщетение за безработица. Изложил е мотиви, че с оглед потвърдените данни от компетентната институция на Великобритания и Франция, за придобити осигурителни периоди на заетост за жалбоподателя като гражданин на държава - членка на ЕС, спрямо него е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 год. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно чл. 62, т. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Посочено е, че 18-месечният референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица за П. е от 04.08.2021 год. до 03.02.2023 год., вкл., като периодите от 01.06.2021 год. до 07.07.2021 год. и от 08.07.2021 год. до 03.08.2021 год. не попадат в обхвата на този период по чл. 54а от КСО. Въз основа на структурните електронни документи, изпратени от двете държави-членки на ЕС, административният орган е заключил, че лицето е осигурявано за риска безработица за 11 месеца и 27 дни, както са описани и в оспореното разпореждане.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е представило заключение с вх. № 1286 от 08.02.2024 год. Същата е приета и неоспорена от страните. Съдът я кредитира изцяло като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването на П. обхващат периода от 04.08.2021 год. до 03.02.2023 год., жалбоподателят е работил във Великобритания на схема на основата на 6 - дневна работна седмица, във Франция на схема 7 дни - 35 часа седмично и в България на 5 - дневна работна седмица. В таблица № 2 експертът е изчислил отработените дни по месеци, схеми на полагане на труд и отработени дни/часове. Посочил е, че пълните месеци по чл. 38, ал. 9 от НПОИ са 7 броя. Също така е изчислил, че отработени дни при 7-дневна работна седмица – 16 дена, отработените дни при 6-дневна работна седмица – 65 дена и отработените дни при 5-дневна работна седмица са 40 дена. Преобразувал е остатъка от дни в месеци, с оглед чл. 13 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и е достигнал до извода, че остатък възлиза общо на 1,94 месеца, но предвид чл. 13, т. 1, б. „д“ от Регламент (ЕО) № 987/2009 е отчел, че следва да се отчете следващата по-висока единица или 2 месеца. Прибавени към получените е установил, че се получават 12 месеца осигурителен стаж.

От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство са представени фишове за заплати, в превод на български език, получавани от П. от чуждестранните му работодатели. Предвид изричното искане на ответната страна по отношение на тях е открито, по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, производство по оспорване истинността им, досежно тяхната автентичност и съдържание. Тежестта на доказване е възложена на жалбоподателя. В тази връзка е направено искане за съдебна поръчка и да се съберат документите директно от двамата работодатели във Великобритания, но по изрично изявление на ответната страна за отправяне отново искане до компетентната осигурителна институция, прието без възражение от жалбоподателя да се използва този ред за събиране на документи от Великобритания, по делото са приети и приложени са структуриран електронен документ Н001 № 932528 – Уведомление/искане за предоставяне на информация и структуриран електронен документ Х050 № 939927 – Оперативно изключение. В рамките на производството по чл. 193, ал. 1 от ГПК жалбоподателят представи, в превод на български език, договор за трудово правоотношение, длъжностна характеристика и декларация, попълнен от П., касаещи полагания от него труд, в периода от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год., във Великобритания.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата на С. П., подадена срещу Решение № 0012-12-176#1 от 30.08.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

Решение № 0012-12-176#1 от 30.08.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство.

Оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и целта на същия.

РБългария е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 год., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства, по смисъла на чл. 1, параграф „л“, относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи), включително и за обезщетенията за безработица (виж. чл. 3, параграф 1, б. “з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 год.).

Няма спор по делото, че жалбоподателят като гражданин на държава - членка на ЕС, е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 год., предвид чл. 2 от същия.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 год. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 год.

Спорният въпрос по делото се свежда до това дали са налице предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и дали Р. П. има право да иска отпускане на обезщетение за безработица, предвид 18-месечният период, в който жалбоподателят е бил осигуряван за фонд „Безработица“.

Настоящият съдебен състав счита, че изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение са правилни и съобразени с относимите норми на българското и Европейското законодателство – Регламент 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 год. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год.

Правилно е прието, че по отношение на жалбоподателя П. към 21.02.2023 год. - датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, не са били изпълнени предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и същият няма право на исканото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Трудовото правоотношение на жалбоподателя във Франция е прекратено, считано от 03.02.203 год. поради изтичане на срока на договора, а във Великобритания - на 13.11.2021 год. и на 11.10.2022 год., също поради изтичане срока на договора. Следователно 18-месечният референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица е от 19.12.2022 год. до 03.02.2023 год., касаещ държавата Франция и от 04.08.2021 год. до 13.11.2021 год. и от 09.05.2022 год. до 11.10.2022 год. – за Великобритания.

Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид наличието на данни за упражнявана от С. П. трудова дейност извън територията на България в други държави-членки на Европейския съюз са приложими координационните нравила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 год. и Регламент (ЕО) № 987/2009 год.

Нормата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност урежда принципа на сумиране на осигурителните периоди, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Поради това лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно законодателството на Република България и на други държави-членки и при които българският осигурителен стаж не е достатъчен, съобразно чл. 6 от Регламент 883/2004 год. се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно правната уредба на другите държави-членки.

В чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 год. на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 год. се сочи, че за целите на прилагането на чл. 6 от основния регламент компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство. Чл. 12, т. 2 от Регламент 987/2009 год. предвижда при условие, че съответните периоди не съвпадат, то тези на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от Регламент № 883/2004 год.

В чл. 1, буква „у“ от Регламент № 883/2004 год. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност, се съдържа легална дефиниция на понятието осигурителни периоди, като се посочва, че такива са периодите, през които са внасяни вноски или периодите на трудова или самостоятелна заетост, които се определят или признават за осигурителни периоди от законодателството, съгласно което са завършени или се считат за завършени, както и всички приравнени на тях периоди, когато съгласно споменатото законодателство се считат за равностойни на осигурителни периоди. Видно от текста на посочената разпоредба, размерът и характерът на осигурителните периоди се определят изключително от съответната компетентна институция, носител на осигуряването, съгласно собственото й законодателство (законодателството, по което са завършени или се считат за завършени).

Принципът на сумиране на осигурителни периоди, установен в чл. 6 от Регламент 883/2004 год., изисква периодите, за които е подадена информация от институция на друга държава-членка, да се сумират така, както са потвърдени, без да се поставя под въпрос тяхното качество. Поради това, за длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице в ТП на НОИ - Пазарджик липсва правна възможност при преценка правото на парично обезщетение за безработица на П. по българското законодателство да вземе предвид осигурителни периоди в различна от посочената в СЕД U017 продължителност, касаещ времето, през което лицето е полагал труд във Великобритания и Франция.

От представеното в хода на съдебното дирене, в рамките на откритото производство по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, са представени структуриран електронен документ Н001 № 932528 – Уведомление/искане за предоставяне на информация и структуриран електронен документ Х050 № 939927 – Оперативно изключение. От тях не се установява, че жалбоподателят е работил на 6-дневна работна седмица, а напротив със структуриран електронен документ Х050 № 939927 – Оперативно изключение, е направен отказ. В рамките на това производство жалбоподателят не изпълни задължението си да докаже истинността на представените фишове за заплати от Великобритания. Преведените на български език договор за трудово правоотношение, длъжностна характеристика и декларация, попълнен от П., касаещи полагания от него труд, в периода от 08.07.2021 год. до 23.10.2021 год., във Великобритания, не могат да установят, че действително фишовете за изплатени трудови възнаграждения изхождат от същия работодател. Под тях не е поставен подпис и не се доказа авторството на документите. Още повече, тези документи представляват частни неподписани документи. При липсата на ангажирани доказателства от жалбоподателя във връзка с оспорването на автентичността на подписите върху фишовете, се налага изводът, че в съответствие с чл. 193 и чл. 194 от ГПК не следва да се кредитират като доказателства по делото оспорените от ответника частни писмени доказателства, чиято истинност не е доказана.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че осигурителният стаж е неправилно изчислен при определяне на правото на обезщетението за безработица. Административният орган правилно е зачел стажа на П. във Франция и във Великобритания, както е удостоверен от френската и английската компетентна институция, което обвързва българската страна при изпълнение на разпоредбите на Регламент № 987/2009 год.

Правилно е приложено европейското законодателство в областта на координацията на системите за социална сигурност. Фактите по спора, съобразени с персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004 год., предполагат непосредствена приложимост на неговите правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираният регламент са пряко приложими във всички държави членки - чл. 288 от ДФЕС и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.

По силата на чл. 61 от Регламент № 883/2004 год. компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В този смисъл при прилагането на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО периодите, потвърдени от съответната институция на държавата-членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на РБългария, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.

Приложимото законодателство в настоящия случай е това на държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и гражданин, а именно - законодателството на РБългария и тя е компетентната държава. Обезщетението за безработица, претендирано от П. следва и е преценено именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

При преценката правото на обезщетение за безработица, обективирано в Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица е констатирано, че П. няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като за него не е изпълнено условието на чл. 54а от КСО, а същият има 11 месеца и 27 работни дни в осигуряване за фонд „Безработица“. В съответствие с чл. 13 от Регламент № 987/2009 год., чуждият стаж се взема предвид така, както е потвърден от чуждата институция, но не повече от неговата календарна продължителност. В случая, френският и английският стаж е взет предвид във възможната максимална продължителност.

Не се споделят доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че за точното и справедливо изчисление на осигурителния период по чл. 54а, ал. 1 от КСО следва да се вземат предвид не само пълните отработени месеци на лицето, но и непълните такива, като се определи средна продължителност на един календарен месец от 30 дни. Ако бъде приложена исканата методика, то на лицата биха били зачетени периоди повече от нормативно установените за годината. Правото на парично обезщетение за безработица се определя не от наличието на осигурителен стаж, а от дни в осигуряване. С оглед на това, не може да бъде реализирано исканото от жалбоподателя осредняване, тъй като релевантен за отпускането на исканото обезщетение не е осигурителният стаж, а осигурителните периоди на лицето.

Видно от представеното по делото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, при всеки от вариантите на изчисляване на осигурителния период на П., с оглед различна продължителност на работната седмица, повече от 5-работни дни, се достигат изискуемите от чл. 54а, ал. 1 от КСО 12 месеца, но подобно приравняване на един месец на 30 календарни дни би довело до зачитане на осигурителни периоди повече от нормативно установените за годината. Правилно в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е изчислен осигурителният стаж на лицето, който съгласно чл. 9, ал. 1 от КСО се изчислява в часове, дни, месеци и години.

Жалбоподателят не ангажира доказателства и за твърденията си, че извън полагания от него труд в ЕС е бил осигурено лице, за сметка на държавния бюджет на територията на страната – бил е член на СИК за периода от 04.08.2023 год. до 03.02.2023 год., каквито доводи са развити в жалбата до съда.

Правилен е изводът на административния орган, че за последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването - 03.02.2023 год., П. има осигурителен стаж от 11 месеца и 27 работни дни в осигуряване за фонд „Безработица“, което не обуславя наличието на материалноправните предпоставки за възникване правото на парично обезщетение за безработица по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Следователно жалбата е неоснователна, поради което се налага предявеното оспорване да бъде отхвърлено.

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по спора, жалбоподателя С. Р. П. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева за настоящата съдебна инстанция, предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Р. П., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, [улица], подадена срещу Решение № 0012-12-176#1 от 30.08.2023 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-603-3 от 28.07.2023 год. на Ръководителя на осигуряване за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица.

ОСЪЖДА С. Р. П., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, ул. „Еделвайс“ № 3 да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Пазарджик с адрес гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А, сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.