№ 1055
гр. Стара Загора, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530103237 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 от ЗЗД, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „АВТОХИТ 2000“ ООД-гр. Стара Загора, чрез упълномощения си
представител, твърди в исковата си молба, че по възлагане на ответника „СТОР ИНВЕСТ”
АД – гр. Димитровград, е извършил сервизни услуги по автомобил с peг. № *************,
като вложил труд, резервни части и материали, описани в поръчката за извършения ремонт
№ **********/1 от 19.09.2023г. и издадената фактура с № ********** от 19.09.2023 г.
Автомобилът бил предаден на ответника след извършените сервизни услуги и приет от него
без възражения на датата на издаване на фактурата, с което извършената работа била приета.
При приемането на извършената работа, ответникът е бил длъжен да заплати цената на
услугите, общо в размер на 1035.07 лева, но не сторил това и до днес. Поради неизпълнение
на задължението за плащане в дължимия срок, ответникът дължал и обезщетение за забава
за плащането на цената за периода от деня следващ датата на падежа, т.е. от 20.09.2023 г. до
датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, в размер на 117.29 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 1152.36 лв., от която: 1035.07 лв. – цена на сервизните услуги по фактура с
№ ********** от 19.09.2023 г.; 117.29 лв. – обезщетение за забава за периода 20.09.2023 г. до
датата на предявяване на настоящата искова молба в съда. Претендира за законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и за
направените по делото разноски. Посочва банкова сметка, по която ответникът може да
извърши плащане.
Ответникът „СТОР ИНВЕСТ” АД гр.Димитровград не са депозирали писмен
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, ответникът
представя доказателства за плащане на задължението по Фактура №**********/19.09.2023г.
Заявяват, че оспорват претенцията за обезщетение за забава, в размер на законна лихва,
считано от деня следващ датата на падежа. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
1
В съдебно заседание ищецът, с оглед извършеното плащане на главницата,
поддържа предявения иск за законната лихва, като претендира за разноските по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното, от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че по силата на постигната между „Автохит 2000“ ООД, гр.
Стара Загора, и „Стор Инвест” АД, гр. Димитровград договореност, ищецът е извършил
сервизни услуги по автомобил с peг. № *************, собственост на ответника, подробно
описани в поръчка за извършен ремонт № **********/1 от 19.09.2023г. За извършената
работа е издадена фактура с № ********** от 19.09.2023 г.
Сключената между страните поръчка за ремонт, по своята същност, е договор за
изработка. Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, която дава легална дефиниция на този
договор, това е съглашение, с което едната страна - изпълнител се задължава да изработи
нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, възнаграждение и
изпълнение на поръчаното. Следователно доказването на твърдяната договорна връзка
означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните относно елементите от
същественото й съдържание. Между страните не се спори нито относно факта на сключване
на договора, нито по отношение предмета на същия. По договора за изработка,
възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при липса на
възражения работата се счита за приета, респективно дължи се заплащане на
възнаграждение за същата, съгласно изискването на чл. 266 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забавата.
В процесния случай, ищецът е приел възложената му работата, като е вложил труд и
материали, на стойност 1035,07 лв., и доколкото изработеното от него е прието без
възражения от ответника, той дължи заплащане на тази сума.
Видно от представеното от ответното дружество „Стор Инвест” АД преводно
нареждане от 26.07.2024г., дължимото вземане по процесната фактура №
**********/19.09.2023г. е изцяло платено по банков път. Предвид това, предявеният иск с
правно осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.258 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, за сумата 1035,07 лв.
подлежи на отхвърляне, като погасен чрез плащане.
Тъй като плащането на главното вземане е извършено в хода на процеса, то изцяло
основателна се явява претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска- 18.07.2024г., до датата на извършеното плащане – 26.07.2024г.
Основателна се явява и претенцията за лихва за забавено плащане, която следва да
се дължи за периода датата на изискуемост на вземането до датата на подаване на исковата
молба./ в какъвто смисъл е претенцията/.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
при договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след
приемане на работата от възложителя. Процесната фактура е издадена в изпълнение на
задълженията на изпълнителя и приета от възложителя, поради което има действие на
покана за плащане на изискуемото вземане - чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая, вземането е станало
изискуемо в деня, следващ издаването на фактурата - 20.09.2023г.
При направено служебно изчисляване на дължимата мораторна лихва за периода
20.09.2023г. /първият ден, в който ответникът е изпаднал в забава по ф-ра №
**********/19.09.2023г./ до 17.07.2024г. /датата предхождаща подаване на исковата молба в
съда/ дължимата сума възлиза на 117.67 лв. Тъй като акцесорното вземане за обезщетение за
забава е предявено за сумата от 117,29 лв., то претенцията на ищеца се явява основателна и
2
доказана и подлежи на уважаване в претендирания размер.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски - за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение. В случая, дължимата по делото държавна такса, съобр. чл. 72, ал.1 от ГПК,
вр. чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК, се равнява на 50 лв., като надвнесената сума от 50 лв.
подлежи на връщане / след нарочна за това молба/.
Видно от договор за правна защита и съдействие, както и преводно нареждане от
06.11.2024г., платения от ищеца адв. хонорар е в размер на 500 лв. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на платения хонорар, което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразявайки, че Адвокатско дружество „С. и П.“ е
регистрирано по ДДС, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
498,29 лв., с включен ДДС, което напълно съответства с реално платения хонорар.
С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в общ размер на 550 лв., от които 500 лв. за адвокатско възнаграждение, и
50 лв. за дължима платена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТОР ИНВЕСТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Димитър Благоев“ № 2, представлявано от Пламен
Атанасов Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОХИТ 2000“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.Никола Петков 55, представлявано от
Георги Тодоров Атанасов, сумата 117,29 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 20.09.2023г. до 17.07.2024г., както и законната лихва върху главницата 1035,07 лв.
от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата -26.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница в размер на 1035,07 лв.,
представляваща цената по договор за изработка, обективирана във фактура № №
**********/19.09.2023 г. като погасена чрез плащане.
ОСЪЖДА „СТОР ИНВЕСТ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Димитровград, ул. „Димитър Благоев“ № 2, представлявано от Пламен
Атанасов Димитров, ДА ЗАПЛАТИ на „АВТОХИТ 2000“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул.Никола Петков 55, представлявано от
Георги Тодоров Атанасов сумата от 550 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
*************, BIC: *************, при „Банка ДСК“ АД
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3