№ 462
гр. гр. Лом, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20251620100017 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред Районен съд Лом по предявен осъдителен иск
от „В. *********” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, срещу Й. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в ********* и
установени по делото постоянен и настоящ адрес: ********* с правна
квалификация по чл. 221, ал. 2 КТ, производство по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК,
като се иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен
срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с
„В. *********“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
06.01.2025г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № *********
от 24.02.2022г. ищецът „В. *********“ ООД е бил в трудово правоотношение
ответника (работник), в рамките на което правоотношение ответникът е
заемал длъжността „*********“. Трудовият договор е сключен за неопределен
срок с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 650
лева. Релевира се, че по време на действие на трудовото правоотношение с
ищеца ответникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина.
Нарушението се е изразило в неявяване на работа на работника в интервала от
28.02.2022г. до 10.03.2022г. включително, без да бъдат дадени каквито и да е
оправдания и/или обективни пречки за неявяването на работа от същия.
Твърди се, че на 18.03.2022г. по телепоща чрез съпругата му ********* му е
връчено искане за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на
труда (КТ) заради продължилото от същия неявяване на работа повече от два
1
последователни работни дни. В исковата молба се твърди, че на 29.03.2022г.
на ответника лично по телепоща му е връчена заповед *****/25.03.2022г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание. Твърди се, че между ищеца и
ответника е съществувал валидно сключен трудов договор. Същият е
надлежно прекратен от „В. *********“ ООД в качеството му на работодател
на ответника въз основа на цитираната заповед за прекратяване на трудовия
договор между страните чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради системно неявяване на работа, връчена на ответника на
29.03.2022г. Правоотношението между страните е прекратено на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Твърди се, че работодателят-ищец е упражнил в
предписаните форма и по установения ред потестативното си право да уволни
работника-ответник и щом това уволнение не е отменено като незаконно от
компетентния съд и ответникът не доказва възражението си за незаконност на
уволнението, последиците от това уволнение са възникнали. Излагат се
твърдения, че наложеното на ответника дисциплинарно наказание
„уволнение“ е съобразено тежестта на извършеното от него дисциплинарно
нарушение, с поведението на ответник и с обстоятелствата при извършването
на нарушението, т. е. съгласно изискванията н чл. 189, ат. 1 от КТ. Твърди се,
че с оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ответникът
дължи на ищеца в качеството му на работодател обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието.
Посочва се, че договореният между ищеца и ответника срок на
предизвестието по трудовия договор е 30 дни (аргумент от чл. 7 от процесния
трудов договор). Месечното брутно трудово възнаграждение на ответника
съгласно договореното в процесния трудов договор се твърди, че е било в
размер на 650 лева. Предвид това ищецът сочи, че дължимото от ответника
обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ е в размер на 650 лева.
Претендират се и разноските, сторени в производството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ищецът е посочил следната банкова сметка в изпълнение на разпоредбата
на чл. 127, ал. 4 ГПК: IBAN: ********* ********* Титуляр: “В. *********“
ООД
Ищецът, редовно призован в ОСЗ не се явява, като е депозирал молба
делото да се гледа в негово отсъствие.
Ответникът в ОСЗ се явява лично, като сочи, че е заплатил сумата, която
се претендира и е представил две разписки от ********* - от 15.10.2025г. за
сумата от 650 лв., платена в полза на В. ********* и от 20.10.2025г. за сумата
от 75 лв. – отново в полза на В. *********, представляващи лихва. Признал е
изрично претенцията и че е дължал сумите, не ги е оспорил, като моли да не
бъде осъждан да заплаща разноски, евентуално – да бъде определен
справедлив размер на адвокатското възнаграждение, като се вземе предвид
фактическата и правна сложност на делото и поведението на ответника.
Доказателствата по делото са писмени.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 221, ал. 2 от КТ,
съгласно която разпоредба при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение.
За възникване претенцията на ищеца следва да се е осъществил следният
фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало валидно
трудово отношение, същото да е прекратено на твърдяното основание, т.е. да
се докаже, че е настъпило прекратяване на трудовия договор поради
дисциплинарно уволнение.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже
твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. В
тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да докаже на прекратяването
на трудовото правоотношението на твърдяното основание, т.е. че е настъпило
прекратяване на трудовия договор /в този смисъл Решение №34/24.03.2017 по
дело №2962/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./, както и основанието и претендирания
размер на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, вкл. срока на предизвестие. В
тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици - че е
изплатил обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ в дължимия размер, респ. че
същото е погасено чрез други погасителни способи.
По делото въз основа на представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени документи се установи, че между страните бил сключен
трудов договор № *********/24.02.2022г. с работодател – В. ********* ООД и
работник – Й. П. Й., който бил назначен на длъжност „********* с код по
НКПД: *********“ в отдел В. ********* ООД и месторабота – обекти на В.
********* ООД. Договорът бил безсрочен, като бил сключен с 6-месечен
изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. С трудовия договор било
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв. Било
предвидено, че договорът може да бъде прекратен и от двете страни на
основанията, предвидени в Кодекса на труда. Срокът на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор след изтичане на изпитателния срок бил
еднакъв за двете страни и е определен на 30дни.
На същата дата - 24.02.2022г., на ответника била връчена срещу подпис и
длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност.
Видно от приложената разписка от телепоща на 17.03.2022г. до ответника
от страна на ищеца било изпратено искане за даване на обяснения по реда на
чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно цитираната норма работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
3
доказателства. Видно от текста на искането, работодателят В. *********
ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя А. В., във връзка с
извършено от ответника тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неявяване на работа в осем последователни работни дни, а именно, в периода:
28.02.2022г. - 10.03.2022г. включително, е поискал в срок от два дни, считано
от получаване на искането, предоставяне от страна на Й. на писмени
обяснения по повод извършеното, като посочи и доказателства за твърдените
от него факти. Пояснено е, че неподаването на писмени обяснения в
посочения срок, ще бъде считано за отказ от страна работника.
Видно от приложеното известие за доставяне искането е получено от
ответника на 18.03.2022г.
Няма данни, нито са наведени твърдения ответникът да е депозирал
каквито и да било обяснения, нито да е оспорил посочените нарушения на
трудовата дисциплина.
Със заповед № *****/25.03.2022г., издадена от страна на работодателя, на
Й. П. Й. на длъжност „*********“, код по НКПД: ********* на основание чл.
187, т. 1 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ е
наложно дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните извършени от
него нарушения на трудовата дисциплина: „не се явява на работа в осем
последователни работни дни на адрес: *********, а именно - от 28.02.2022 г. -
до 10.03.2022 г. Не са представени писмени обяснения въз основа на искане на
работодателя до работника за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ,
изпратено до работника с Телепоща с ********* г., получена от *********
/съпруга/ на 18.03.2022 г. със задължението да я предаде“. Със същата заповед
е прекратено трудовото правоотношение със Й. П. Й., ЕГН: **********,
заемащ длъжността „*********“, код по НКПД: *********, считано от датата
на получаване на заповедта, в която е указано, че служителят дължи
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на едно месечно брутно трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - сума в размер на 650,00 лв.
/шестстотин и петдесет лева/. Тези документи, както и покана за явяване с
оглед оформяне на трудовите книжата са изпратени с телепоща от ищеца до
ответника на 28.03.2022г. и са получени от Й. на 29.03.2022г., видно от
приложените документи към исковата молба.
По делото няма данни, нито твърдения уволнението да е отменено като
незаконно от компетентния съд, поради което последиците от уволнението са
възникнали.
Горната фактическа обстановка се прие за безспорна въз основа на
представените по делото писмени документи, както и с оглед направеното
признание от страна на ответника, което съдът приема като признание на
неблагоприятен за страната факт, което впрочем се подкрепя и от събраните
доказателствени материали.
В хода на производството са представени от Й. и приети като писмени
доказателства разписки от ********* за преведени суми от ответника по
сметката на ищеца, която е посочена в исковата молба, съответно от дата
15.10.2025г. на стойност 650лв., с посочено основание обезщетение на
4
основание чл. 221 ал. 2 КТ тр.договор ********* от 24.02.2022г., и от дата
20.10.2025г. на стойност 75 лв. с посочено основание лихва по г.д.
20251620100017 тр.дог.********* от 24.02.2022г. Въпреки дадена възможност
за становище, ищецът не е взел отношение и не е оспорил документите.
Предвид гореизложеното се налага извод, че претенцията на ищеца е
основателна и доказана, като същата не е оспорена от ответника, дори е
призната изрично.
Видно от разписката от дата 15.10.2025г. ответникът е заплатил на ищеца
претендираната главница от 650лв. Върху същата В. ********* ООД
претендира и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба
(06.01.2025г.) до окончателното изплащане на сумата (което е станало на
15.10.2025г.). Изчислена с общодостъпен лихвен калкулатор на официалния
сайт на Комисията за финансов надзор с ел.адрес https://eis.fsc.bg/interest-
calculator/546/ претендираната лихва е в размер на 64,18 лв. за посочения
период. На 20.10.2025г. видно от разписката от същата дата от *********
ответникът е заплатил по сметка на ищеца сума в размер на 75 лв. – лихва
върху главницата. Т.е. надплатил е повече от дължимата се главница ведно с
мораторната лихва, поради което съдът приема, че е заплатил в хода на делото
претендираната сума ведно с акцесорната претенция за лихва за забава. Така
макар и основателна претенцията на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлена поради настъпило плащане в хода на
делото от страна на ответника.
По разноските и въведеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер,
обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна
по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги
от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков процес.
Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата
на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с окончателния акт, а
окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на делото поради недопустимост.
В настоящия случай претенцията следва да бъде отхвърлена поради
плащане в хода на производството, като крайният извод на съда е обусловен от
стореното в хода на делото от ответника плащане, което е отчетено по арг.
от чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът като взе предвид конкретиката на казуса,
счита, че разноските следва да останат в тежест на ответника, доколкото
последният с поведението си е дал повод за завеждане на настоящото исково
производство предвид настъпилия падеж на вземанията на ищеца преди
завеждане на делото и с оглед неговото бездействие в тази връзка.
Разноските, които ищецът претендира и за които е представил
доказателства, са 50 лв. платена държавна такса и 400 лв. платен в брой
адвокатски хонорар.
5
Възнаграждението за адвокатски хонорар е в предвидения минимум
съгласно чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004г. за възнагражденията за
адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025г.)
Ответникът е направил възражение за прекомерност, посочвайки, че
желае да бъде определен справедлив размер съобразно фактическата и правна
сложност на делото и неговото поведение.
С решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. е прието,
че чл.101 ДФЕС, вр. чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Посочено е, че при наличието на изброените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена
за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и
определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на ВКС, ТК, първо
отд., в което е посочено, че предвидените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а тези размери
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид горното, като съобрази ниската фактическата и правна сложност
на делото, размерът на исковата претенция (650лв.), обемът и видът на
събраните доказателства (приложени са единствено представените от ищеца
писмени документи и два бр. разписки, депозирани от ответника), броя на
откритите съдебни заседания (две), в които процесуалният представител на
ищцата не се е явил, като само преди първото ОСЗ е депозирал становище, но
не е взел отношение по представените писмени доказателства от ответника,
въпреки предоставената му възможност и срок за това, вкл. с оглед
неоспорване на исковите претенции и заплащане в хода на делото на
претендираната сума, настоящият състав, правейки преценка с оглед цената
на предоставените услуги, приема, че претенцираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано и да бъде определено в размер на
300лв. при съобразяване на реално извършената от адвоката на ищеца работа.
6
Въз основа на горното в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер от 350 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. и 50 лв. платена по делото държавна такса.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск с правна квалификация по чл.
221, ал. 2 КТ вр.чл. 124, ал. 2 ГПК, от ищеца „В. *********” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********, срещу ответника
Й. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в ********* и установени по
делото постоянен и настоящ адрес: *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 650 лева /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен
срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с
„В. *********“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
06.01.2025г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след предявяване на исковата молба в хода на
производството.
ОСЪЖДА Й. П. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в ********* и
установени по делото постоянен и настоящ адрес: ********* да заплати на „В.
*********” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********, сумата в общ размер на 350лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7