Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 12.02.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 382 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД от „Т.Б.“
ЕАД срещу Г.З.Е..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответницата бил сключен и валидно действал договор за мобилни
услуги от 08.07.2016 г., по силата на който ответницата била абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № . и титуляр по
предпочетения мобилен номер ., с избрана абонаментна програма „Нон Стоп 40,99
лева“, с уговорен срок на действие - 24 месеца до 08.07.2018 г. При възползване
от преференциални условия на оператора абонатът взел мобилно устройство
„Samsung“, модел „Galaxy J5 White“ на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски, в размер на 9,59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор
ответницата ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ..
За потребените от ответницата услуги
за периода от 08.07.2016 г. до 14.11.2016 г. „Т.Б.“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 08.07.2016 г. до 14.07.2016 г., с начислена за периода сума
за плащане в размер на 47,57 лева (с включен ДДС), от които: 31,65 лева (без
ДДС) - за пропорционален месечен абонамент „Нон Стоп“ и 9,59 лева - за
лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 30.07.2016 г.
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.07.2016 г. до 14.08.2016 г., с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 45,27 лева (с ДДС), от които:
25,82 лева (без ДДС) - за месечен абонаментен план „Нон Стоп“; 1,24 лева (без
ДДС) - за временно възстановяване на изходящия трафик; 9,59 лева - за лизингова
вноска и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 1,92 лева
(без ДДС) за кратки текстови съобщения (SMS).
Дължимата сума била платима в срок
до 30.08.2016 г.
- фактура № .г. за отчетения период
на потребление - от 15.08.2016 до 14.09.2016 г., с начислена за периода сума за
плащане в размер на 40,57 лева (с ДДС), от които: 25,82 лева (без ДДС) – за
месечен абонаментен план „Нон Стоп“ и 9,59 лева - за лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок
до 30.09.2016 г.
Ответницата не заплатила мобилни услуги
на обща стойност от 133,41 лева, фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 07.2016 г., за месец 08.2016 г. и за месец 09.2016 г.
С кредитно известие № .г. за
извършена корекция по дълга била сторнирана сумата в размер на 10,28 лева (с
ДДС) за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислена била и дължимата лизингова вноска в размер на 9,59 лева и е
отразен незаплатеният баланс в размер на 133,41 лева за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 132,72
лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на стойност 132,72
лева, ангажирало договорната отговорност на абоната, като във връзка с чл. 75,
вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил
едностранно индивидуалните договори, сключени с ответницата за ползвания
абонамент и издал по абонатен № . на 15.11.2016 г. крайна фактура № ., с
начислена обща сума за плащане в размер на 1054,27 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 729,75 лева, фактурирана била и цената, дължима за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на
191,80 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните
три отчетни периода в размер на 132,72 лева.
Датата на прекратяване на процесния
абонамент била 05.10.2016 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора, при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане.
В исковата молба изрично се посочва,
че в настоящото производство операторът няма претенция по отношение на
начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 729,75 лева.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство, марка „Samsung“, модел
„Galaxy J5 White“, били обявени за предсрочно изискуеми.
За предсрочно изискуеми били обявени
лизинговите вноски, дължими след м. 11.2016 г., когато била издадена крайна
фактура № ./15.11.2016 г., съгласно уговорения погасителен план, за сумата от
191,80 лева.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 132,72 лева,
представляваща стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за
мобилни услуги от 08.07.2016 г. за абонатен № . за периода от 08.07.2016 г. до
14.11.2016 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.02.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, както и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество
сума в размер на 191,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 08.07.2016 г., за абонатен № ., за устройство „Samsung“,
модел „Galaxy J5 White“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за недопустимост на установителния иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК поради липса на идентичност между основанието,
посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, от една страна и основанието, посочено в исковата
молба, от друга.
Наред с това, в отговора са наведени
твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договор за мобилни услуги от
08.07.2016 г. и договор за лизинг от същата дата и общите условия на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и в частност на
клаузите, предвиждащи възможност за оператора едностранно да изменя съществени
условия по договора, вкл. и размера на месечните абонаментни вноски.
Сочи се, че ответницата не е
подписвала двата договора, нито приложенията към същите, като не е била и
надлежно уведомена за съдържанието на общите условия на оператора и не се е
съгласила с тях. Ответницата не била получавала посоченото в исковата молба
мобилно устройство въз основа на договора за лизинг.
Твърди се също, че представените с
исковата молба преписи на фактури и кредитни известия, а също и справки за общо
потребление на мобилен/фиксиран номер, визирали различни по размери и периоди
задължения.
Поддържа се също и че по делото
липсват доказателства за надлежно обявена на ответницата предсрочна изискуемост
на задължението, като наред с това се релевира и възражение за изтекла
погасителна давност.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 25.02.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответницата Г.З.Е. за дължими суми по договор за мобилни
услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 166/2019 г. на РдРС. В
рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ
ответник.
В законоустановения двуседмичен срок
от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за
недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.Б.“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 08.07.2016 г., сключен
между ищцовото дружество и ответницата, по силата на който ищецът се е задължил
да предоставя на ответницата услуга за телефонен номер . по тарифен план „Нонстоп“,
с месечна абонаментна такса 40,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
По делото е представен и договор за
лизинг от 08.07.2016 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, по
силата на който ищецът (лизингодател) се е задължил да предостави на
ответницата (лизингополучател) за временно и възмездно ползване мобилно
устройство „Samsung”, модел „Galaxy J5 White“,
срещу обща лизингова цена в размер на 220,57 лева.
Представени са също и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и декларация
– съгласие, подписана от ответницата, с която е удостоверила, че е получила
екземпляр от Общите условия, както и Приложение
– ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 08.07.2016 г.,
съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните от оператора мобилни
услуги.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 5 бр. фактури, както следва: фактура № .г. за
отчетения период на потребление - от 08.07.2016 г. до 14.07.2016 г., с
начислена за периода сума за плащане в размер на 47,57 лева (с ДДС); фактура № .г.
за отчетения период на потребление - от 15.07.2016 г. до 14.08.2016 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 45,27
лева (с ДДС) и фактура № .г. за отчетения период на потребление - от 15.08.2016
до 14.09.2016 г, с начислена за периода сума за плащане в размер на 40,57 лева
(с ДДС).
По искане на особения представител
на ответницата, съдът с протоколно определение от 16.10.2019 г. е открил
производство по чл. 193 ГПК по оспорване авторството на подписите, положени за
„потребител“ и „лизингополучател“ в представените с исковата молба договор за
мобилни услуги от 08.07.2016 г. и договор за лизинг от
08.07.2016 г., като в тази връзка е допуснал изслушването на съдебно –
почеркова експертиза, от заключението по която се установява, че подписите в
двата договора са на ответницата Г.З.Е..
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, като всеки месец са
отразявани издадените фактури и извършените плащания. Според вещото лице
дължимите от ответницата суми за мобилни услуги, фактурирани за процесния мобилен
номер за периода от 08.07.2016 г. до 14.11.2016 г., са в размер на 132,72 лева,
представляващи остатък от незаплатени
далекосъобщителни услуги. Размерът на дължимите лизингови вноски по
сключения договор за лизинг е 191,80 лева (20 лизингови вноски, всяка от които
по 9,59 лева).
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК –
за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на
чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай ищецът е предявил
иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не
в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата от 132,72 лева,
като наведеното в исковата молба основание за дължимост на посочената сума
съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така предявеният
установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в частта, за която
не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя, подлежи на
обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта
в този случай е съдът по заповедното производството. Както се изясни по-горе,
предвид постановките на Тълкувателното решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК е допустимо и съединяването на искове по реда на чл. 210 ГПК,
включително и предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на
осъдителни искове. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се
разгледат по същество.
При разглеждането му по същество
съдът намери следното:
За уважаването на установителния иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже съществуването между него и ответницата през процесните отчетни периоди
на облигационно правоотношение, породено от сочения договор за мобилни услуги,
както и изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез
предоставяне за ползване на ответницата на мобилния телефонен номер и
доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в
издадената фактура.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор за
мобилни услуги от 08.07.2016 г. Безспорно
се установи от заключението по изслушаната съдебно – почеркова експертиза, че
договорът е подписан от ответницата, поради което съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 194, ал. 2 ГПК същият да бъде изключен от доказателствената
съвкупност по делото. Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в
сключения договор във връзка с предвидената възможност операторът едностранно
да изменя размера на месечните абонаментни вноски, тъй като в настоящия случай
не се установява в действителност ищцовото дружество да е упражнило това свое
право и да е извършило едностранна промяна на вноските по двустранното
правоотношение с ответницата, поради което и не следва да бъде анализиран
въпросът осъществено ли е същото при липсата на валидно правно основание за
това, т. е. въз основа на неравноправна по своя характер клауза.
На следващо място, ответницата е
получила
препис от Общите условия на оператора, запознала се е с тях, приела е същите и
се е задължила да ги спазва, което се установява от подписаната от нея
декларация – съгласие от 08.07.2016 г. Установява
се наред с това и че за периода от 15.07.2016 г. до 15.09.2016 г. ищецът „Т.Б.“
ЕАД е издал 3 бр. фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с
получател ответницата Г.Е.. По силата на съществувалата между страните
договорна обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на
ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна страна на
дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни
планове.
В разглеждания случая ответницата е
подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала е същите и не е
изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на предоставените
услуги и с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които не е
заплатила в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение, за което ответницата носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Представените фактури, сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът - ответник по делото е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. същият е в
неизпълнение на договора, поради което и предвид заключението на вещото лице по
приетата съдебно – счетоводна експертиза, според което дължимите от ответницата
суми за мобилни услуги за периода от 08.07.2016 г. до 14.11.2016 г. са в размер
на 132,72 лева, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от
установяване наличието на договорни правоотношения между страните, породени от
договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от страна на
ищеца, като лизингодател за ползване от ответницата на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетия по делото договор за
лизинг от 08.07.2016 г. се установява, че между ищцовото дружество, от една
страна като лизингодател, и ответницата, от друга, като лизингополучател, е
сключен договор за лизинг на мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 White“,
на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. В чл. 4 от
договора е посочено, че с подписване на настоящия договор лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид годен
за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта. Безспорно
се установи от заключението по изслушаната съдебно – почеркова експертиза, че
договорът е подписан от ответницата, поради което съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 194, ал. 2 ГПК същият да бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото. Съдът
не констатира наличието на неравноправни клаузи в сключения договор във връзка
с предвидената възможност операторът едностранно да изменя размера на лизинговите
вноски, тъй като в настоящия случай не се установява в действителност ищцовото
дружество да е упражнило това свое право и да е извършило едностранна промяна на
вноските по двустранното правоотношение с ответницата, поради което и не следва
да бъде анализиран въпросът осъществено ли е същото при липсата на валидно
правно основание за това, т. е. въз основа на неравноправна по своя характер
клауза.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задълженията на
ответницата, произтичащи от сключения договор за лизинг, не са заплатени и
възлизат на сумата от 191,80 лева.
Относно наличието на основание за
начисляване на посочените суми настоящият състав взе предвид уговореното в
договора за лизинг (чл. 12) за това, че
в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски
лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите
условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и
платими.
При това положение настоящият състав
приема, че между страните е сключен договор за лизинг на индивидуализираната
по-горе движима вещ, по който ответницата не е изпълнила задължението си да
плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват доказателства задълженията
на ответницата да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че същата
дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй като към
настоящия момент срокът на договора за лизинг е изтекъл и ответницата дължи
пълния размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми и без да е
обявена предсрочна изискуемост на договора. При това положение настоящият
състав приема, че искът за заплащане на суми на основание сключения договор за
лизинг е основателен и доказан до пълния предявен размер от 191,80 лева и
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тази сума.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне по направеното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на сумите, предмет на ищцовата претенция, които предвид
разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, се
погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна
вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността
започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния
случай изискуемостта на вземането по фактура № .г. е 30.07.2016 г.
Следователно, най-късната дата, на която вземането по посочената фактура се
погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност, е 30.07.2019 г.
В конкретния случай, ответното дружество, е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на 25.02.2019 г., което налага извода, че към тази дата тригодишният давностен
срок не е бил изтекъл.
Изложеното важи в пълна степен и за
вземанията по останалите две фактури, издадени от ищеца на по-късни дати от
фактура № .г.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 910,00 лева, от които 100,00 лева – заплатена
държавна такса, 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева
– заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, както и
150,00 лева – депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ответницата.
Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по изслушаната
съдебно – почеркова експертиза в размер на 200,00 лева.
С оглед изхода на спора, на ответницата
не се дължат разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.З.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ., сума
в размер на 132,72 лева (сто тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
стойността на незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги
от 08.07.2016 г., за абонатен № ., за периода от 08.07.2016 г. до 14.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Г.З.Е.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ., сумата от 191,80 лева
(сто деветдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.07.2016 г., за абонатен № ., за
устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 White“
ОСЪЖДА Г.З.Е., с ЕГН: **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, . сумата от 910,00 лева (деветстотин и десет лева) –
разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА Г.З.Е., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 200,00 лева (двеста лева) – заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице по изслушаната съдебно – почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.