О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II - 1497 09.06.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1259 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 847 от
06.03.2020г., постановено по гражданско дело № 8531/2019г. по описа на
Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на В.Н.Н. , ЕГН ********** ***
сумата от 1280,46 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд – общо 180,75 часа, получен след
преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд от 1264 часа, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.10.2019г. до окончателното плащане.
Главна
дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на В.Н. сумата от 420 лева съдебно-деловодни
разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд д.т. в размер на 51,22 лева и 190лв за ССЕ .
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.259,ал.1 ГПК – преписът от решението е връчен на 16.03.2020г, а жалбата е
входирана на 30.03.2020година; от лице, имащо правен интерес да обжалва, поради
което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици и при
изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се
урежда от ЗМВР. Посочва още, че в системата на МВР има и служители по чл.142, ал.1, т.2, които също са държавни
служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и лица по трудови
правоотношения, които се регулират от
КТ. За всяка една от трите групи служители има специални правни норми, които
уреждат техните правоотношения във връзка с полагането на труд. В жалбата се
сочи, че предвид специфичната правна уредба, когато законодателят е счел, че тя
следва да е идентична с тази в КТ, то препращането е пряко, чрез посочване на
конкретните правни норми – напр.чл.38а, ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и
ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР препраща към КТ относно отпуските и
специалната закрила на някои категории държавни служители към КТ, чл.88, ал.2
от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4 от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има
непряко „съответно“ препращане към
нормите на КТ.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правоотношението
между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и
наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и
ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени,
работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е
възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не
следва да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на
нощния труд според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР,
поради спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени
изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в
МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не
могат да се ползват.
Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията
‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден
нощен труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават
нормата за отчетния период.
Изложени са подробни съображения защо основанието в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за
служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат.
Действително , Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и
съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и
6.00 часа се умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в
последващите наредби, а и същата няма за цел генериране на извънреден нощен
труд, а само цели да установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е
предвиден допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от
0,25 лв. на час.
Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за
които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на
трудовото възнаграждение.
Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява
празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а
подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не
съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.
Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната
страна –В.Н.Н..Тя е оспорена като неоснователна.Направен е анализ на
нормативната уредба на заплащането на труда на
полицейските служители в МВР в ЗМВР и се прави извод ,че при липса на
специални норми се прилагат общите.В действалите в исковия период наредби,издадени от министъра на вътрешните
работи по силата на законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, липсва изрична
норма,която да преобразува нощния труд в
дневен с коефициент 1,143.Липсата на такава уредба не води извод за забрана за
преизчисляване,а като празнота в уредбата.При такава непълнота следва да се приложи
общата НСОРЗ,а именно чл.9,ал.2.Счита,че искът е доказан по основание и размер
и е установено,че след преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен
е получена разлика от 180,75 часа, представляваща извънреден труд ,които не е
заплатен и ответникът дължи сумата 1280,46лв.Моли да се потвърди обжалваното
решение и да се присъдят разноски за втората инстанция на въззиваемия –ищец.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** против решение № 847 от 06.03.2020г., постановено по гражданско дело
№ 8531/2019г. по описа на Бургаския районен съд
и отговора на В.Н.Н. ,съобразно
мотивите на настоящото определение.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: