№ 44391
гр. С., 31.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110121693 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано Петър Руменов Петров и Милена Стайкова Ценова,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б против К. И. Т., с ЕГН:
********** с адрес гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. М., ж.к. ***********
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът К. И. Т., чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва основателността на иска.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад :
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че И. Л. Т. е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение но чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
1
определени Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването.
С уточняваща молба от 14.08.2023 г. ищецът сочи като ответник наследникът на И. Л.
Т. – К. И. Т..
Ищецът твърди, че съгласно § 1 т. 2а (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г. /Обн. ДВ. изм. ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр. 47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр.
38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр. 82 от 26
Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01,01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г.,
в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от
5,07.2013 г., в сила от 05.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.)
„Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Твърди, че „Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Твърди се, че по силата на
тези нормативни актове ответниците са битови клиенти на ГЕ и за тях важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката
Твърди че, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С. АД на потребители за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че влизат в
сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че с тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че
ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Твърди, че
задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай
2
че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване
на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че с изтичането последния ден
от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е
начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че с приетите Общите условия с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от
10.07.2016 г. са регламентирани освен права така и съответните задълженията на битовите
клиенти, а именно в чл. 33, ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
които се отнасят“. Твърди се, че от 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.)
„Топлофикация С.” ЕАД ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на
данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване
на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните
партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез
официалната уеб-страница на „Топлофикация С.” ЕАД
Твърди се, че ответникът, според извлечение от сметки за абонатен № 320171, е
използвал доставяната от дружеството - ищец топлинна енергия през процесния период от м.
05.2018 г. до м. 04.2020 г., както и че същият не е погасил задължението си.
Твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139а от ЗЕ сградата-етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД.
Твърди се, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се още, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни
вноски. Освен това се сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
„Техем сървисис” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ищецът твърди, че за
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
Твърди, че в случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от
нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото
С оглед на гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
осъден ответникът К. И. Т., с ЕГН: ********** с адрес гр. С., п.к. ****, обл. С., общ. М., ж.к.
М. 1, бл. 96, вх. А, ет.2, ап. 3, като наследник по закон на И. Л. Т. с ЕГН: ********** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано Петър Руменов
3
Петров и Милена Стайкова Ценова, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б сумата в общ размер на 1856.71лв., от които 1589.47лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск -26.4.2023
година до окончателното изплащане на сумите, и 247.61лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2019г. до 02.11.2021 г.,
както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2018г. - м. 04.2020г. в размер на
16.25лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите и 3.38лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2018 г.
Прави се искане за присъждане на сторените в производството разноски и
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца на основание чл. 78 ГПК.
С отговора на исковата молба, подаден от К. И. Т. се претендира нередовност на
исковата молба и се оспорва основателността на заявения иск.
Ответникът твърди, че така предявената искова молба е нередовна на основание чл.
127, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, доколкото ищецът е длъжен да посочи цената на иска и да изложи
обстоятелствата, на които основава исковата си претенция. Твърди, че с исковата молба
ищецът е предявил множество обективно съединени искове за заплащане на стойност за
потребена топлинна енергия, за лихва, стойност за дялово разпределение и за лихва върху
вземанията за дялово разпределение, като за всеки отчетен период е предявен отделен иск
със собствено основание и петитум. Твърди се, че в исковата молба ищецът единствено е
изчислил математически общата си претенция за отделните „видове" искове, но не е
посочил сбор за кои периоди са те, нито по отношение на кой имот. Твърди, че доколкото на
страница 1 от исковата молба ищецът е посочил, че наследниците на И. Т. дължат описаните
вземания в качеството им на собственици на процесния имот, кой е този ,процес имот" не
става ясно от исковата молба, нито от молбата - уточнение, като дори от самата искова молба
са написани различни абонатни номера за „Процесния имот.“ Твърди още, че на страница 3
от ИМ е посочен абонатен Nº 320171, а на стр.5 от ИМ, в частта на доказателствените
искания, е посочен абонатен Nº 77637.
По това възражение на ответника съдът следва да посочи, че тази неяснота в
обстоятелствата, на които се основава иска може да бъде отстранена по реда на чл.145, ал.2
от ГПК в първото по делото съдебно заседание, за което съдът следва да даде възможност на
ищеца да стори.
Отделно от това ответникът в отговора на исковата молба претендира, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени от съда.
На първо място, ответникът оспорва обстоятелството, че е била доставена топлинна
енергия до процесния имот, който и да е той, както и че са били извършени всички
изискуеми действия по закон, свързани с доставката и измерването на топлинна енергия.
Твърди, че по делото липсват доказателства, че ищецът е доставил топлинна енергия до
4
процесния имот за посочената от него цена. Твърди, че дори не става ясно кой е самият
процесен имот. Твърди, че липсват каквито и да било доказателства за извършено надлежно
отчитане на използваната за апартамента топлинна енергия за процесния период, в
съответствие с изискванията на закона и Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация С." ЕАД на потребители в град С.. Твърди, че с оглед
изискванията на закона за отчитането следва да са представени протоколи, каквито
ищцовото дружество не е представило. Сочи, че не се установява от доказателствата,
представени от ищеца, че уредите, с които е отчетено ползването на топлинна енергия за
отопление на вода, са технически изправни. Твърди още, че не се установява и дали
размерът на претендираното от „Топлофикация С." ЕАД задължение е верен, тъй като няма
данни уредите, с които е отчетено ползването на топлина енергия да са минали през
съответния периодичен тест за годност. Твърди, че не се установява дали са верни
отчетените количества използвана топлинна енергия за отопление на имота от дружеството,
извършващо дялово разпределение. Твърди, че не се установява дали са верни отчетените
количества топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за топлинна енергия за
битова гореща вода и за мощност за процесния период, от фирмата, извършваща дялово
разпределение. Твърди още, че не се установява дали дружеството „Техем сървисис" ЕООД е
извършило дяловото разпределение надлежно и при спазване на изискванията на 3Е и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Претендира, че поради
тези обстоятелства предявените искове се явяват недоказани.
Ответникът оспорва обстоятелството, че наследодателят на ответника И. Л. Т. се е
намирал в облигационни отношения с „Топлофикация - С." ЕАД.
Твърди, че по делото липсват доказателства, че И. Т., баща на ответника К. Т., да е
сключил писмен договор с ищеца или че е бил собственик/ползвател на обособен обект в
сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че по делото дори не е посочено за кой
обособен обект в сграда се претендират процесните вземания на ищеца, вместо това,
ищецът е посочил, че вземанията били за „процесния имот." Твърди, че по тази причина е
недоказано наличието на задължение, възникнало в патримониума на наследодателя на
ответника. Поради това твърди, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Сочи, че ищецът е представил съобщение към фактура Nº **********, с дата на
издаване 31.07.2019 г., както и обща фактура № **********, с дата на издаване 31.07.2020 г.
видно от доказателствата към исковата молба. Твърди, че в първото съобщение към фактура
не е представено кое е задълженото лице или за кой имот са описаните задължения. Твърди
също, че във втората обща фактура като получател, респективно задължено лице, е била
посочена Калинка Л.а Т.а, която, видно от представена справка от самия ищец, е сестра на И.
Т., за която няма данни да е починала. С оглед на това ответникът посочва, че не е ясно защо
настоящите искове се предявяват срещу К. Т.. Твърди, че не се установява, че изобщо са
издавани месечни фактури за използвана топлина енергия и че същите са достигнали до
знанието на ответника, респективно негов наследодател.
Ответникът навежда като основание за неоснователност на исковете и липсата на
5
достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК на всички представени от ищеца
документи.
Сочи, че видно от доказателствата към исковата молба същите са частни
свидетелстващи документи, които нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и
най-ранният момент, в който може да се приеме, че те са били изготвени, е представянето им
в настоящия процес. Твърди, че поради това и поисканите две експертизи (техническа и
счетоводна експертиза) няма как да ползват документи, изходящи единствено от ищеца, за
установяване на различните обстоятелства, които ищецът се домогва да докаже с тези
доказателствени средства, тъй като същите също ще са без достоверна дата и съгласно
правилото на чл. 181, ал. 1 ГПК съдът не може да приеме, че те доказват факти настъпили
преди представянето им в процеса.
В отговора на исковата молба ответникът прави и три възражения. Първото от тях
касае недоказаност на наличието на облигационни отношения между ищеца и К. Т.,
респективно неговия наследодател И. Т.. Сочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 3Е всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в страда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Следователно твърди, че за да може да се установи облигационно
отношение между ищеца и ответника, следва да се докаже, че К. Т. е сключил писмен
договор с ищеца или че е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване в
обособен обект в сграда в режим на етажна собственост. Твърди, че в процесния случай,
ищецът не е доказал никоя от тези предпоставки, за да може да се установи наличието на
облигационно отношение между него и ответника, респективно наследодателя на
последния. Твърди, че ищецът дори не е посочил за кой имот твърди, че е била доставена
топлинната енергия.
Второто възражение касае обстоятелството, че К. Т. не е приел наследството на своя
наследодател И. Т., поради което не е наследил задълженията му. Твърди, че дори по делото
да се установи, че наследодателят на ответника И. Т. е бил в облигационни отношения с
ищеца, то К. Т. няма как да отговаря за задълженията на наследодателя си, тъй като не е
приел наследството му. Посочва, че според удостоверение за наследници с изх. №
20397/22.12.2022 г. ответникът не е единствен наследник на И. Т.. Твърди, че по делото няма
данни ответникът да е приел наследството, като в българското право липса презумпция за
това обстоятелство. Посочва, че съгласно чл. 49, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 3Н приемането на
наследство може да стане по три начина - с изрична молба до районния съд, в района на
който е открито наследството, чрез конклудентни действия или по опис. Твърди, че по
делото не се твърди от ищеца, че е налице приемане на наследството по някой от тези
начини, поради което няма как ответникът да отговаря за задълженията на своя баща, ако
въобще такива задължения съществуват.
В последното си възражение ответникът претендира изтекла давност за всички
процесни вземания. Посочва, че според чл. 111 б. „в", предл. 3 33Д вземанията за
периодични плащания се погасяват с тригодишна давност. Видно от Тълкувателно решение
6
№ 3 от 18.05.2012 г. по тьлк. д. № 3 / 2011 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, ВКС
вземанията на доставчиците на комунални услуги, каквито безспорно са претендираните
вземания с исковата молба, отговарят на понятието „периодични плащания" и се погасяват с
тригодишна давност.
Сочи, че исковата молба на ищеца е била подадена в регистратурата на съда на
26.04.2023 г., поради което твърди, че всички вземания, станали изискуеми преди 26.04.2020
г. са погасени по давност. Твърди, че след като исковете за заплащане на общата сумата от
1589.47 лв. за незаплатена топлинна енергия е за период на задълженията м. 05.2018 г. -
04.2020 г., всички тези обективно и кумулативно съединени искове са погасени по давност.
Твърди, че доколкото главното вземане е погасено по давност, исковете за заплащане на
мораторна лихва върху тези вземания, също са погасени по давност. Твърди, че сумата в
размер от 16.25 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода м. 10.2018 г. -
м. 04.2020 г. също е погасена по давност, поради което и лихвата върху тази сума е погасена
по давност.
С оглед на гореизложеното ответникът моли съда да отхвърли всички предявени
искове от ищеца Топлофикация - С." ЕАД срещу К. И. Т. като неоснователни.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация:
- по иска за главница за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение -
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода -
правната квалификация е чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 318 от
Търговския закон и чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е с чл.86 от Закона
за задълженията и договорите.
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от
Закона за задълженията и договорите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже:
Да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
включително сумите за дялово разпределение.
7
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че ответникът има качеството потребители за битови нужди по смисъла на §1, т.
2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за твърдените периоди,
както и дължи доказване по размер на претенцията за мораторна лихва.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
По доказателствените искания
По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати от съда.
По исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси, съдът
приема, че същите са допустими, относими и необходими и следва да ги допусне.
С отговора на исковата молба ответникът прави искане съдът да задължи ищеца да
предостави всички писмени доказателства към исковата молба в оригинал, тъй като не може
да се установи, че същите са автентични или да се установи изначално тяхното съдържание,
поради лошото качество на представеното копие, като изрично се укаже на ищеца, че ако
пропусне да направи това, те ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
Ответникът възразява срещу допускането на Удостоверение за наследници на Елена
Иванова Иванова, тъй като доказателството не е четливо.
Ответникът оспорва относимостта на представените с исковата молба съобщение към
фактура № ********** и обща фактура **********, тъй като същите са неотносими към
спора.
Ответникът оспорва искането за допускане и назначаване на съдебно-техническа
експертиза в частта на поставените от ищеца въпрос № 1, въпроси № 2, 4 и 5, както и по
искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза в частта по
поставения от ищеца въпрос № 5 е недопустим.
Заявените от ответника възражения по доказателствените искания на ищеца са
основателни в частта относно представените с исковата молба нечетливи копия на
удостоверение за наследници, като в тази част следва да бъдат дадени указания на ищеца.
В останалата част съдът приема, че заявените възражения са по същество и ще се
произнесе с тях с решението си по реда на чл.235 от ГПК.
По искането на ищеца за привличане на трето лице – помагач на основание чл.
219, ал. 1 от ГПК:
Ищецът сочи, че на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 51 от
Наредбата за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 31 от 26.03.2002 г./ „Топлофикация С.” ЕАД
има сключен договор при общи условия с “Техем сървисис” ЕООД, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна
8
собственост. Сочи, че през процесния период „Топлофикация С.” ЕАД е остойностявала
топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от “Техем сървисис” ЕООД.
Твърди, че за “Техем сървисис” ЕООД съществува правен интерес да е трето лице,
защото с участието си по делото може да докаже, че извършеното от нейни служители
разпределение на топлинната енергия е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписаният между страните договор.
Твърди, че за “Топлофикация С.” ЕАД съществува правен интерес от привличането на
това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради
оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец
може да заведе регресен иск срещу “Техем сървисис” ЕООД, предвид което желае да ги
обвърже с мотивите и диспозитива на съдебното решение. Сочи, че основанията за
предявяване на регресен иск произтичат от изрично предвидената в цитираните ОУ
отговорност при неизпълнение на задълженията. Сочи, че съгласно чл. 42, т. 2 от същите, в
случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет
или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което
“Топлофикация С.” ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен
потребител, загубата се дължи от търговеца на “Топлофикация С.” ЕАД в пълен размер.
При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от
привличането на трето лице – помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като
съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на
страната на ищеца трето лице – помагач, посочено от ищеца.
По искането на ищеца за задължаване на третото лице – помагач да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на ТЕ в топлоснабдения имот за
процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата
между прогнозно начислените в данъчните фактури от дружеството – ищец суми за ТЕ и
реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период –
съдът счита, че същото е допустимо, необходимо и относимо и следва да бъде допуснато от
съда.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до участие и конституира като трето лице помагач на ищеца - “Техем
сървисис” ЕООД.
До третото лице – помагач на ищеца - да се изпрати препис от исковата молба и
доказателствата към нея, както и препис от отговора на исковата молба на ответника, като
9
му указва, че може да изрази становище и заяви доказателствени искания – не по-късно от
първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите ще бъдат приети от съда
за просрочени и като такива неизвършени.
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства, като указва на ищеца да
представи четливо копие на приложеното към исковата молба удостоверение за
наследници, не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като в противен
случай му указва, че представеното нечетливо копия ще бъде изключено от
доказателствата по делото.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице – помагач най-късно в първото по делото съдебно
заседание да представи документите, посочени в т. 4 от "доказателствени искания" от
исковата молба.
УКАЗВА на третото лице - помагач, че може да изрази становище и заяви
доказателствени искания – не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след
този срок същите ще бъдат приети от съда за просрочени и като такива неизвършени.
Указва на ищеца, да конкретизира по реда на чл.145, ал.2 от ГПК в първото по делото
съдебно заседание - като поясни и конкретизира твърдяния абонатен № на топлоснабдения
имот.
Указва на ищеца, да конкретизира по смисъла на чл.156, ал.1 от ГПК
доказателственото си искане на основание чл. 186 от ГПК да се задължи Столична община,
район „М.“ да предостави по делото- Договор за продажба на недвижим имот с адрес: гр. С.,
п.к. ****, общ. М., ж.к. М.- 1, бл. 1а, вх. А, ап. 56, както и цялата преписка, свързана с
продажбата на недвижимия имот от 15.07.1991 г., закупен от Елена Иванова Т.а, доколкото
не става ясно дали същото е относимо към правния спор с ответника К. И. Т..
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които
не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така
Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA
срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon
Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния
характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на Общите условия за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди
10
в гр. С., относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на
чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за
сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и
получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите
лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За
ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което
може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
11
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от
28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК - когато страната е орган на изпълнителната власт, не
може да се извърши връчване чрез системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
12
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.3.2025 година от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, както и третото лице - помагач.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните, в това число и на третото
лице - помагач на ищеца, като на ищеца ведно с препис от отговора на исковата молба, а на
третото лице - помагач и препис от исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13