Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 640/18.12.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 556 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/ във
връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от Е.С.Я. *** чрез
ИА“Главна инспекция по труда“ при МТСП гр.София до Административен съд Монтана
против решение изх. № 19085963 от 15.10.2019 год. постановено на основание
чл.28, ал.2 от ЗДОИ от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което му е отказан достъп до обществена информация по
заявление вх.№19104966/10.10.2019год., като същото е оставено без уважение, тъй
като е прието, че исканата информация представлява защитена от закона тайна и
не е свързана с целта на закона същият да си състави мнение за дейността на ИА „ГИТ“.
В допълнение към жалбата Я. излага доводи, че му е игнорирано правото да борави
с цялата палитра от доказателства, като заинтересован от изхода на
производството страна, бранеща своите накърнени интереси. Твърди, че „Ш*** 1“
ЕООД е отсякло дърво пред жилищния блок по решение на Общинския съвет в гр.Б***
, като му е причинило значителни щети на гаража върху които е паднало
отрязаното дърво. Сочи, че исканите данни са му необходими да ги представи на
прокуратурата и съда като доказателство за нанесените му щети.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата си, предвид факта, че
отсеченото дърво му е причинило значителни вреди на гаража и информацията му е
необходима за водене на дело. Моли за отмяна на постановения отказ и претендира
сторените по делото разноски.
Ответната страна – Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Н*** С*** оспорва жалбата като
неоснователна и настоява за отхвърлянето й по съображенията, изложени в
придружителното писмо изх.№ 19090-089/07.11.2019г към административната
преписка. Твърди, че в конкретния случай липсва допуснато нарушение по
специалния ЗДОИ при предоставяне на заявената от жалбоподателя информация, тъй
като исканата информация представлява защитена от закона тайна, не е свързана с
целта на закона заявителя да си състави мнение за дейността на ИА „ГИТ“, нито
касае обществена информация. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок
по аргумент от л.12 от делото, от легитимиран субект – адресат на оспорения
акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие на административната преписка и допълнително представените
доказателства от жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Производството пред административния орган е
започнало по повод Заявление с вх.№19104966/10.10.2019год., депозирано до
Изпълнителния директор на ИА“Главна инспекция по труда“ при МТСП гр.София от
жалбоподателя Е.С.Я.
***, съдържащо искане за предоставяне по реда на ЗДОИ на информация относно изброяване
на констатирани нарушения при проверката на фирма „Ш*** 1“ ЕООД Б*** и
предприети принудителни мерки /административни/ по негов сигнал, като е
отразено искането им на хартиен носител.
По направеното с него искане изпълнителният
директор на ИА "ГИТ" се е произнесъл с оспореното решение, като е
оставил искането без уважение по съображения, че посочената информация е
защитена от закон по смисъла на чл. 37, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДОИ",
исканата информация не е свързана с целта на закона, заявителя да си състави
мнение за дейността на ИА "ГИТ".
По делото е приложено писмо Изх.№19076297 от
23.08.2019год. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Монтана, с което оспорващия е уведомен, че по повод негов сигнал в ДИТ –
Монтана е извършена проверка на фирмата изпълнител – „Ш*** 1“ ЕООД на
отрязване, окастряне на добита дървесина съгласно сключен договор с Община Б***
, като за констатираните нарушения на трудовото законодателство са били
предприети принудителни административни мерки.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Оспореното решение е постановено от
компетентен орган – по заместване, предвид приложената Заповед
№ЧР-1615/01.10.2019год. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, в предписаната
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Решението е постановено в съответствие с
материалния закон.
Съгл.легалната дефиниция на чл. 2, ал.1 от
ЗДОИ, "обществена информация" е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. В
обхвата на понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ
попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и
други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от
задължените по ЗДОИ субекти.
В контекста на изложеното на първо място
следва да бъде посочено, че заявлението за достъп до обществена информация е
депозирано до задължен субект по см.чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, тъй като съгл.чл. 399,
ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика, като съгласно чл.399, ал.2 от КТ осъществява и специализирана контролна
дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и съгласно чл.404, ал.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да
прилагат принудителни административни мерки. В случая безспорно се касае за
извършена проверка във връзка с подаден сигнал от жалбоподателя, резултатите от
която са обективирани в изпратено му писмо Изх.№19076297 от 23.08.2019год. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, с което е уведомен, че
са предприети принудителни административни мерки.
На следващо място – за да е налице задължение
за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла
на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, т.е. свързана с обществения живот в Република България,
и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността
на задължените по закона субекти. В разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ се
съдържат легалните дефиниции на "официална" и "служебна" информация.
Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните
органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации
(чл. 11 ЗДОИ). В контекста на изложеното и предвид подаденото заявление за
достъп относно дадени задължителни предписания и/или приложени принудителни
административни мерки спрямо „Ш*** 1“ ЕООД
съдът приема, че поисканата информация е официална такава по см.чл. 10
от ЗДОИ.
Независимо от изложеното дотук, съдът в
настоящия си състав приема, че в конкретния казус са налице обстоятелства,
изключващи възможността на жалбоподателя да бъде предоставена поисканата от
него информация в пълен обем – както от обективно, така и от субективно
естество.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ЗДОИ, ответникът приел, че не е налице надделяващ обществен интерес. Посочва
се в мотивите в тази връзка и, че основание за отказ съществува и когато
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда (КТ), контролните органи на Инспекцията по труда са длъжни
да пазят в тайна сведенията които са им станали известни във връзка с
упражняване на контрола. Сведенията, съдържащи се в евентуално наложени принудителни
административни мерки или съставени АУАН и издадени НП са събрани във връзка с
осъществен контрол по спазването на трудово законодателство и същите следва да
бъдат пазени в тайна по реда на чл. 403, ал. 1, т. 1 от КТ. Заедно с това
ответникът приел, че ограничението в предоставянето на информацията на
посочените по горе основания не е абсолютно. С разпоредбата на чл, 37, ал. 2 от
ЗДОИ, се дава възможност за предоставяне на частичен достъп само до онази част
от информацията, достъпът до която не е ограничен. Предоставянето на
информацията в настоящото производство е свързана със законовата цел да се
създаде мнение за дейността на Инспекцията по труда като задължен субект по
смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. В този смисъл обемът на предоставяната информация ще
бъде подчинен само на посочената законова цел. Предоставянето на информация в
ограниченото по чл. 37, ал, 2 от ЗДОИ, ще даде възможност на заявителя да си
състави мнение за Инспекцията по труда като задължен субект и контролен орган
по спазването на трудовото законодателство, относно това дали след подаден от
заявителя сигнал е извършена проверка и в какви срокове. По тези съображения и до
жалбоподателя е било изпратено писмо за предприетите действия. Дори да се приеме, че
поисканата информация е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, налице е
хипотезата на чл. 37, ал.1, т.1 от същия закон, поради което правилно е постановен
отказ от предоставяне на достъп.
Наред с изложеното, нито със заявлението си,
нито в хода на съдебното обжалване на постановеното решение жалбоподателя не е
заявил легитимна цел за получаване на поискания достъп до обществена
информация. Нещо повече – от изявленията му в уточнението към жалбата и в
съдебно заседание се сочи, че исканите данни са му необходими да ги представи на
прокуратурата и съда като доказателство за нанесените му щети.
Поради изложеното съдът приема, че в случая с
подаването на заявление за достъп до обществена информация може да се твърди
наличието само и единствено на личен, частен интерес от страна на Е.С.Я. *** за
запознаване с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от
демонстрирания личен интерес, следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано,
което не е сторено в този случай. Напротив - жалбоподателят не само не е
обосновал съществуването на обществен интерес за получаване на копие на хартиен
носител на посочените от него документ - констатирани нарушения при проверката на
фирма „Ш*** 1“ ЕООД Б*** и предприети принудителни административни мерки, по
негов сигнал, но дори директно признава, че същият му е необходим за лични
цели. Това признание на самостоятелно основание изключва приложението на ЗДОИ в
конкретния казус, тъй като снабдяването с посочената информация е възможно и
следва да стане по друг ред, в този см. е Решение по Адм. дело №7228/2018год.
по описа на ВАС V отделение.
В производството по издаване на оспореното
решение не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила –
такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по
заявлението на жалбоподателя.
Ето защо, като издадена от компетентен орган,
при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с
изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с
материалноправни разпоредби, процесното решение издадено на основание чл.28,
ал.2 от ЗДОИ е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и направеното искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 100.00 лева
/сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Я. ***
против решение изх. № 19085963 от 15.10.2019 год. постановено на основание
чл.28, ал.2 от ЗДОИ от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което му е отказан достъп до обществена информация по подадено
от него заявление вх.№19104966/10.10.2019год., като същото е оставено без
уважение, тъй като е прието, че исканата информация представлява защитена от
закона тайна и не е свързана с целта на закона същият да си състави мнение за
дейността на ИА „ГИТ“.
ОСЪЖДА Е.С.Я. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, София 1000, бул.
„Княз Ал. Дондуков” №* , сумата в размер на 100.00 лева /сто/, представляваща
сторените по настоящето производство разноски за юрисконсултско възнаграждение,
както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: