Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година 2019 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На четиринадесети ноември
Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4433
по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба „Т.5.” ЕООД, гр.Варна,
представлявано от Н. Д. Й., депозирана чрез адв.А. против Наказателно
постановление №23-0000427 от 02.08.2019г., на Началника на ОО”АА” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на
дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000.00 / хиляда/ лв.
на основание чл.104 ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.10 пар.2
изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1 от ЗАвП.
Жалбата е процесуално
допустима – подадена в срок и от процесуално легитимиран субект, поради което е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява
становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, визират се като нарушени
нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, приема се, че в АУАН и НП
фигурира единствено правният извод, че превозвачът не е изпълнил задължението
си да организира работата на водачите си по такъв начин, че да са в състояние
да спазват изискванията на горепосочения Регламент, но не фигурират никакви
факти, относими към твърдяното нарушение и не е ясно кое свое задължение
превозвачът не е изпълнил и съответно с кое действие или бездействие е допуснал
извършването на нарушението.Визира се липса на доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача и липсва на
доказателства за неинструктиране на водачите и за неизвършване на редовни
проверки и се сочи, че липсват доказателства, че нарушението не се дължи на
виновно поведение на водача, а не на превозвача.Излагат се и аргументи, че не е
ясно точно кога се приема, че има извършено нарушение, отново се твърди, че
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна и в
заключение се иска отмяна на НП.а
В съдебно заседание
въззивникът се представлява в едно от заседанията от адв.А., надлежно
упълномощен и приет от съда. В хода на делото по същество процесуалният
представител на санкционираното дружество
моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, въз основа на
аргументите, посочени в жалбата.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП въз основа на аргументите, изложени
в съпроводителното писмо, съгласно които нарушението е безспорно установено и
доказано, приема се липса на изрично разписание на мерките, които законодателят
следва да предприеме за спазване на законовите изисквания, твърди се, че е ангажирана
отговорността на дружеството за бездействие, което не следва да бъде доказвано
пред съда и се счита, че провеждането на
инструктаж не елиминира задължението за упражняване на контрол.
С оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 20.03.2019г. до управителя да
дружеството-жалбоподател била изпратена покана за представяне на документи
относно транспортната дейност на дружеството за периода от 01.07.2018г. до
31.12.2018г.
На 14.06.2019г. св.К.,***, след приключване на въпросната комплексна проверка по
представените документи от страна на „Т.5.”
ЕООД-Варна, притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 11067,
констатирал няколко нарушения на законодателството ни.
Въз основа на представените за проверка
документи св.К. приел за установено, че на 20.08.2018г., дружеството не е
организирало труда на водача И.Н. Н., при извършване
обществен превоз на товари, видно от товарителница от 20.08.2018г. с товарен автомобил марка „Рено” от кат.М3, с
рег.№В3517 ВА, с монтиран аналогов тахограф,
попадащ в обхвата на регламент /ЕО/ №561/2006г. по такъв начин, че да е
в състояние да спазва изискванията на
чл.8 пар.6 второ тире изр.1 във вр.с чл.4
б.”з” първо тире от регламент /ЕО/ №561/2006г. , а именно : „ На водачът не е осигурена нормална седмична почивка от
най-малко 45 последователни часа, като му е осигурена почивка от 40часа и 13
минути , като намалението е с 4 часа и 47 минути, като предходната седмична
почивка , което е била осигурена на водача, е била намалена седмична почивка.
Горното било прието за установено въз основа на 13 бр. тахографски листи от
дата 06.08.2018г. до дата 20.08.2018г.Прието било, че нарушението не е изолиран
случай.
Предвид горното св.К. приел, че процесното дружество е извършило нарушение на
чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с
чл.78 ал.1т.1 от ЗАвП,
поради което на 14.06.2019г. за гореописаното бил съставен АУАН срещу
санкционираното дружество, но в същия била посочена като дата на извършване на
нарушението датата 30.08.2018г..АУАН бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който след
запознаване със съдържанието му го подписал и вписал възражения, че почти всяка седмица осигурява
45 часова почивка.Допълнителни писмени възражения срещу АУАН не постъпили и в
законоустановения срок, поради което въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката било издадено Наказателно постановление, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Със същото, на дружеството- превозвач било наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000лв.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с
писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира всички писмени материали, приобщени към
доказателствата по делото, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните писмени
доказателства – от показанията на св.К., АУАН, КП и от останалите приобщени по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление, относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
По приложението на процесуалния
закон.
НП е издадено от
компетентно лице, съгласно приобщените по делото доказателства, в шест месечен
срок от съставянето на АУАН, като АУАН също е съставен от компетентен служител.
Срещу АУАН не са били
депозирани възражения, но АНО не е преценил АУАН с оглед неговата обоснованост
и законосъобразност, което е довело в последствие до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съдът споделя становището в жалбата,
че в хода на АНП са допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5
от ЗАНН.Съобразно цитираните две разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно
и ясно описание на нарушението и да са посочени доказателствата, които го
подкрепят.Видно от обстоятелствената част на НП, в същата фигурира единствено
правният извод, че дружеството- превозвач не е изпълнило задължението си да
организира работата на водачите си по такъв начин, че да са в състояние да
спазват изискванията на чл.8 пар.6 второ тире изр.1 във вр.с чл.4
б.”з” първо тире от регламент /ЕО/ №561/2006г./ макар в НП да фигурират като
нарушени нормите на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от
Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1
от ЗАвП/, като
факти, подкрепящи този правен извод изобщо не фигурират.Изобщо не става ясно
точно кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво не е сторил, с какво
свое бездействие или действие е допуснал да не се спази съответната почивка и
дали това се дължи на липса на организация или на виновно поведение на самия
водач на МПС, цитиран в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП
липсват.Липсват каквито и да било факти организирал ли е по някакъв начин
почивките превозвачът и в следствие на какво се дължи неспазването на процесната почивка.Освен горното е налице и разминаване
между датите, на които се твърди, че е извършено нарушение, тъй като в АУАН за
дата на нарушението се сочи изрично 30.08.2018г., а в НП е посочена дата на
извършване на нарушението 20.08.2018г.
Пълното, точно и ясно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Особено съществено процесуално нарушение е липсата на
кореспонденция между дата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази,
посочена в НП, какъвто е настоящият казус.Освен, че ограничават възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения
лишават и съда от възможността да прецени
в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Освен горното съдът намира,
че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като в хода на АНП не са
събрани категорични доказателства за действие или бездействие от страна на
превозвача, чиято отговорност е ангажирана, относно организацията на работа на
водачите/ в частност и на конкретния водач/ и спазване на законоустановените
почивки.Няма никакви доказателства каква организация е създал или несъздал
превозвачът, за да се прецени дали същата кореспондира с правните норми.В тази
насока липсват и факти има ли извършени инструктажи съгласно нормата на чл.10 пар.2 от Регламент 561/06, има ли
графици за работа и почивки, които
евентуално имат касателство към спазването на
правните норми.В тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението, а не на
нарушителят, че не го е извършил.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва
в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.
В АУАН и НП е посочено, че на
20.08.2018 г. в гр.Варна, превозвачът не е организирал труда на процесния водач, взирано е , че му е била осигурена почивка
от 40ч. и 13 минути и че предходно осигурената почивка е била намалена такава-
неясно каква, твърди се, че нарушението е установено въз основа на 13бр.
тахографски листи от 06.08. до 20.08.2018г., но кога въпросният водач е престирал работна сила, кога е почивал, кога е била
последната му почивка, за какъв часови интервал и кога би следвало да почива,
за да се спазят законовите изисквания- в АУАН и НП липсват. От коя дата е възникнало
задължението за търговското дружество-превозвач да организира работата в
предприятието съобразно установеното в Регламента, респективно – от кой момент
е започнало неправомерното бездействие на задълженото лице от съдържанието на
АУАН и на НП не става ясно. Какви са били съображенията на АНО да приеме, че
именно датата 20.08.2018 г. е времето на извършване на нарушението, не става
ясно нито на санкционираното лице, нито на съда. Това определено препятства
защитата на санкционираното лице, както и затруднява съдебния контрол за
законосъобразност на НП и спазването на установените в чл.34 от ЗАНН срокове,
каквото е становището на Адм. съд-Варна, като според
практиката на същия, простата
констатация, че конкретен водач от персоналния състав на санкционираното
търговско дружество не е спазил нормативите за ползване на задължителни
почивки, не съдържа сама по себе си достатъчно данни за това, че превозвачът не
е организирал работата в предприятието по такъв начин, че същият да се спазят посочените като нарушени норми.
Налагането на
административно наказание, за което не е било безспорно ,че е извършено,
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като в тежест на АНО
е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.
В подкрепа на горното становище са
решения на Адм. съд Варна с номера, както следва: Решение
на Адм. Съд –Варна №44/ от 10.01.2014г. по
к.н.а.д.№3324/13г., № 379 от 24.02.2014г. по к.а.н.д.№4409/2013г. и др.., Решение по КНАХД № 3877/2013год. на АС Варна,
Решение по КНАХД №
2339/2015год. на АС Варна, Решение № 421 от 4.03.2015 г. на АС - Варна по КНАХД № 3990/2014 г. ,
Решение на Адм. Съд –Варна по КНАХД №2238 по
описа на АС – Варна за 2015г.,
Решение на Адм. Съд-Варна по КНАХД1611/17г., Решение
на Адм. Съд-Варна по КНАХД 1132/18г ,
Решение на Адм. Съд-Варна по КНАХД 2173/18г ,и мн.
др.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че НП следва да бъде
отменено, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на нарушителя и неправилно приложение на
материалния закон, водещи до неговата незаконосъобразност и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №23-0000427 от 02.08.2019г., на Началника на ОО”АА” в ГД „АИ” гр.Варна, с което на „ТРАНСМЕР
57” ЕООД, гр.Варна, представлявано от Н. Д. Й. е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 1000.00 / хиляда/ лв. на основание
чл.104 ал.1 от ЗАвП за нарушение на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78
ал.1т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: