№ 15342
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110168794 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на подадена от В. С. С. срещу
„Айзаем.БГ“ ООД искова молба, с която ищецът е предявил установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
клаузата, предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга по Договор за
паричен заем №7000000033031М във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лева, частична претенция
от 91,32 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем
7000000033031М във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
18.11.2024г., до окончателното изплащане.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 28.03.2023г. сключил Договор за паричен заем
№7000000033031М с „Айзаем.БГ“ ООД, с който страните договорили отпускане на
заем в размер на 400 лева и връщането му на 1 месечна вноска, при размер на
годишния процент на разходите /„ГПР“/ от 49,71% и фиксиран лихвен процент от
41,03%. С договора бил сключен и Договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг като допълнителна услуга по договора за заем. За тази услуга била фиксирана
вноска в размер на 91,32 лева, платима с месечната вноска по договора за заем, а
дължимата сума с включена допълнителна услуга била в общ размер от 505 лева.
Счита, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 ЗПК дружеството не било
включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителна услуга. Сочи, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водеща до нищожност на договора
като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
ГПР, приложим в отношенията между страните. Поддържа, че размерът на
допълнителната услуга следва да бъде включен в общия размер на ГПР, тъй като не са
налице две самостоятелни правоотношения. Счита, че с договора за изготвяне на
кредитен рейтинг се уговаряло възнаграждение за изпълнение на задължението на
ответника по чл.16, ал.1 ЗПК да оцени кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за кредит. С оглед на изложеното намира, че е налице едно
1
правоотношение за предоставяне на заем като различните му условия били уредени с
подписването на два договора. Сочи, че договорът за имуществено проучване
представлявал скрит добавък към печалбата на кредитора и включването му към
годишния процент на разходите би довело до нарушаване на разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК. Поддържа, че било налице нарушение и на чл.10а ЗПК. Отправя искане към
съда за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените от него разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Айзаем.БГ“ ООД, в който ответникът сочи, че на 27.03.2023г. ищецът подал молба за
сключване на Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за
кредитен рейтинг, въз основа на която на 27.03.2023г. такъв бил сключен. Твърди, че с
договора ищецът поел задължение да заплати сумата от 91,32 лева, а ответникът да му
издаде удостоверение за кредитен рейтинг. Сочи, че на 28.03.2023г. ищецът
декларирал, че е получил исканото удостоверение и страните сключили Договор за
заем №7000000033031М, въз основа на който същият получил в брой сумата от 400
лева срещу задължение да върне сума в общ размер от 413,68 лева, от които 400 лева
главница и 13,68 лева- възнаградителна лихва за периода от 28.03.2023г. до
28.04.2023г. Признава, че на 31.03.2023г. ищецът извършил плащане на дължимата
сума в размер на 505 лева, включваща и таксата за предоставяне на допълнителна
услуга по имуществено проучване в размер на 91,32 лева. Поддържа, че на 20.12.2024г.
сума в размер на 91,32 лева била възстановена на ищеца като недължимо платена по
договора. Признава иска за недействителност така, както е изложен в исковата молба,
като не оспорва твърденията на ищеца. По отношение на искането на ищеца да му
бъде заплатена сумата от 91,32 лева сочи, че на 20.12.2024г. същата му е била
възстановена чрез платежната система за парични преводи. Счита, че с поведението си
дружеството не е станало повод за завеждане на производството, а ищецът е проявил
недобросъвестно процесуално поведение, поради което последният следва да понесе и
разноските в производството. Отправя искане към съда за постановяване на решение
при признание на иска. Претендира разноски.
На 15.01.2025г. по делото е постъпила молба от ищеца, въз основа на която с
протоколно определение от 14.03.2025г. съдът е допуснал изменение на предявения
частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД чрез увеличаване до неговия пълен
размер от 91,32 лева.
Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
За да се установи основателността на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже сключването на процесния договор за заем със соченото в исковата молба
съдържание на оспорената клауза, а на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД - извършено
плащане на сумата от 91,32 лева в полза на ответника.
С приетия по делото доклад на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са обявени следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за заем iZAEM №7000000033031М от 28.03.2023г.,
както и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен
рейтинг от 27.03.2023г., че на 31.03.2023г. В. С. е погасил изцяло задълженията си по
кредита в размер на 505 лева, включително такса- допълнителна услуга по Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг в размер на 91,32 лева.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже
наличието на обвързващо страните валидно основание за получаване на процесната
2
сума. В настоящия случай ответникът не оспорва, че в договора за потребителски
кредит е предвидено заплащане на такса за допълнителна услуга в размер на 91,32
лева, която ищецът е заплатил, като сочи, че е наясно, че същата е недължима, като
твърди, че я е върнал чрез платежната система за парични преводи „Изи Пей“ АД.
При така изложените факти и твърдения съдът намира, че макар между
страните да не е спорно липсата на основание за получаване на процесната сума,
предвид предявения установителен иск за прогласяване недействителността на
уговорената клауза за такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем
№7000000033031М от 28.03.2023г. във връзка с Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 27.03.2023г., наведените от ищеца
доводи следва да бъдат обсъдени.
Видно от представения Договор за паричен заем №7000000033031М от
28.03.2023г., страните са постигнали съгласие на ищеца В. С. да бъде отпуснат заем в
размер на 400 лева срещу задължение да върне на ответното дружество сума в размер
на 505 лева, включваща допълнителна услуга в размер на 91,32 лева съгласно
приложения погасителен план.
В същото време от приетия по делото Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 27.03.2023г. се установява, че
ищецът В. С. е поел задължение да заплати възнаграждение в размер на 91,32 лева на
ответника за предоставената от него услуга по изготвяне на кредитен рейтинг.
От изложените факти следва, че макар ответникът формално да е обособил
задължението за заплащане на възнаграждение за имуществено проучване на
длъжника от сключения с него договор за кредит, същото по своето естество
изпълнява функциите на такса във връзка с усвояването на кредита, доколкото
съгласно чл.16, ал.1 ЗПК задължение на кредитора преди сключване на договора за
кредит е да оцени кредитоспособността на потребителя. Същевременно в чл.10а, ал.2
ЗПК е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което уговарянето на
подобна такса се явява недействително на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, а нейното
плащане- без основание.
По силата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД получилият нещо без основание е длъжен да
го върне. В случая не е спорно между страните, а и от представените доказателства се
установява, че ответникът е получил сумата от 91,32 лева като възнаграждение за
осъществено от него имуществено проучване на длъжника. Налице е обаче
противоречие между тях относно твърдяното от последния изпълнение на
задължението за нейното връщане.
В тази връзка по делото е прието писмо от „Изи Пей“ АД с изх.
№2025032717003435/17.04.2025г., от което се установява, че на 20.12.2024г. е нареден
паричен превод в полза на В. С. в размер на 91,32 лева на основание „недължимо пл.
сума по дог. 33031М-21.03.2023“, както и че същият не е изплатен, тъй като не е
потърсен от получателя.
По силата на чл.75, ал.1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, а в
противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него. В случая съдът намира, че не е налице надлежно изпълнение на
задължението на ответника по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да върне неоснователно получената
от него сума, доколкото по делото не са представени доказателства същата да е
получена от ищеца. С оглед характера на задължението /парично/, същото е носимо и
съгласно чл.68, б.„а“ ЗЗД следва да бъде изпълнено в местожителството на длъжника
по време на изпълнението. От изложеното следва, че законодателят задължава
3
длъжника да прояви активност при предлагане на изпълнението, като при липсата на
съдействие от кредитора същият разполага с предвидената в чл.97 ЗЗД възможност да
се освободи от задължението като предаде дължимото за пазене в подходящо място,
определено от районния съд по местоизпълнението, или да го внесе в банка на негово
име. Доколкото по делото няма такива данни, съдът намира, че ответникът не е
изпълнил задължението си да върне на ищеца неоснователно получената от него сума
в размер на 91,32 лева.
С оглед на гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който представя
доказателство за платена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1 680 лева. В рамките на
законоустановения срок насрещната страна е направила възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, което предвид фактическата и правна сложност
на спора съдът намира за основателно, като счита, че съответно на тях се явява
възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от В. С. С., ЕГН **********, срещу „АЙЗАЕМ.БГ“
ООД, ЕИК ......., клаузата за такса – допълнителна услуга по Договор за паричен заем
№7000000033031М от 28.03.2023г. във връзка с Договор за имуществено проучване и
изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 27.03.2023г. за нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ......., да плати на В. С. С., ЕГН
**********, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 91,32 лева, представляваща
платена без основание по нищожната клауза за такса – допълнителна услуга по
Договор за паричен заем №7000000033031М от 28.03.2023г. във връзка с Договор за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от
27.03.2023г. сума, ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба
/18.11.2024г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, ЕИК ......., да плати на В. С. С., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500 лева, от които 100 лева-
държавна такса за разглеждане на подадената искова молба и 400 лева- адвокатско
възнаграждение за представителство в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4