№ 1003
гр. Перник, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720101938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба от :
В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН **********
С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
Като н-ци на починал длъжник по изп.дело № 481/2011г на ЧСИ
С.Д. район на действие ПОС –С.А. Х. ЕГН ********** починал 12.06.2018г.в
кач. на собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник
СРЕЩУ
“ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД –
Че не дължат на дружеството –
сумата 1154.41 лв.главница за периода 01.10.2003 -30.04.2009
сумата 580.16лв. за периода 30.11.2003- 25.05.2010
и разноски 122.04лв.юк.възнаграждение
ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2010г. до
окончателното изплащане на сумата
по ЗИПЗ № 3064 от 02.06.2010 по чгд № 3856/2010 на ПРС и ИЛ
издаден 29.09.2010 от ПРС въз основа ЗИПЗ и образувано изп.дело
481/2011г. на ЧСИ С Д. район на действие ПОС –
КАТО ПРЕТЕНДИРА НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и
разноските по делото.
1
С исковата молба са представени документи, за които е направено
искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131
ГПК са депозирали ОТГОВОР. Оспорват като неоснователен и недоказан
Изразяват становище, че ищците не са били конституирани в изп.дело
като страни и нямат правен интерес
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за
вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника
В този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г.
о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г.
о., ГК.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си
интерес от търсената искова защита.
В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива
факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г.
на ОСГТК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано по
искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на
процесните вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове.
Без правно значение е дали длъжникът ищец е конституиран като
страна в изпълнителното производство.
Установи се също, че в случая ищците изрично са приели наследството
на соя наследодател, поради което субективните предели на изпълнителния
лист се разпростират и спрямо тях по арг. чл. 429, ал. 2 ГПК.
На второ място – видно от доказателствата, преди да пристъпят към
завеждане на настоящия отрицателен установителен иск, наследниците са
депозирали заявление до ответното дружество – за отписване на това
задължение на техния наследодател – като погасено по давност, с аналогични
2
на исковата молба факти и съображения, като това не е станало извънсъдебно,
което е мотивирало същите да предприемат действия по предявяване на
отрицателен установителен иск, за да постигнат със сила на пресъдено нещо
горния резултат.
Не е налице твърдяната недопустимост на настоящото производство.
Съгласно съдебната практика - Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, в което се приема, че длъжникът има
правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по
давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила
съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е
така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В съдебната практика съществуваха различни гледища относно
приложимия срок на погасителна давност относно вземане установено с
влязла в сила заповед за изпълнение.
Те са премахнати с постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че :
пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за
изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното
производство е от значение на коя дата е влязла в сила заповедта за
изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от
пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително
изпълнение е погасено по давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила
на заповедта за изпълнение, издадена срещу НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, което е
станало най - късно на 28.09.2010 г. – денят преди издаване на изпълнителен
лист поради липса на обективни данни за връчването и по – ранното
стабилизиране.
От представеното по делото удостоверение за наследници се
установява, че ИЩЦИТЕ са наследници на С.А. Х., който е починал на
12.06.2018 г. като по правилото на ЗН, ищците се легитимират като
3
наследници в съответни дробни части.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да
установи твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и
не представя доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на
съдебното дирене той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока,
поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на
страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест
(в този смисъл е съдебната практика : Решение № 136 от 8.05.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.).
Поради това при прилагане неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се.
По делото е установено, че и.д. № 1938/2023 г. по описа на ЧСИ Соня
Д., към датата на неговото образуване и възлагане на действия по
изпълнение, погасителната давност за процесното вземане е била изтекла ,
поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса - 74,26
лева, 24лв. такса за предоставяне изп.дело и претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Съдът го намира за неоснователно, тъй като претендираният
адвокатски хонорар е съобразен с минимума, определен в Наредба № 1/2004
г. тъй като представлява трима наследници
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в
полза на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на:
В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН **********
С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
Като н-ци на починал длъжник по изп.дело № 481/2011г на ЧСИ С.Д.
4
район на действие ПОС –С.А. Х. ЕГН ********** починал 12.06.2018г.в кач.
на собственик на топлофицирано жилище на посочен в гр.Перник
И същите не дължат на дружеството –
сумата 1154.41 лв.главница за периода 01.10.2003 -30.04.2009
сумата 580.16лв. за периода 30.11.2003- 25.05.2010
и разноски 122.04лв.юк.възнаграждение
ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2010г. до
окончателното изплащане на сумата
по ЗИПЗ № 3064 от 02.06.2010 по чгд № 3856/2010 на ПРС и ИЛ
издаден 29.09.2010 от ПРС въз основа ЗИПЗ и образувано изп.дело
481/2011г. на ЧСИ С.Д. район на действие - поради ПОГАСЯВАНЕ ПО
ДАВНОСТ на сумите по посочения ИЛ
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА:
В. И. Х. с.******** общ.****** ул.****** №** ЕГН **********
С. С. Х. гр.******, ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
Р. С. Х. гр.****** ул.* ******** бл.** * ап.** ЕГН **********
И представлявани от адв.М.М. ПАК – в размер на :
74.26лв.д.такса,24лв.такса за прилагане изп. дело и 500 лв. адв.
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5