№ 1067
гр. Варна , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501065 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Р. ИВ. П. чрез
процесуалния му представител адвокат Б.Х. срещу решение № 260458 от 15.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 11599 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети
състав, в частта, с която е изменен размера на присъдената с решение № 334 от 06.01.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 2202/2015 г. на ВКС, издръжка, дължима от бащата Р. ИВ. П. в полза
на децата К.Р. И. ЕГН ********* и А.Р. И. ЕГН *********, като я е увеличил за разликата
от 100 лева до 180 лева месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковете
/18.09.2020 г./ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, с падеж на задължението до първо число на месеца, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, на основание член 150 от СК; както и е осъден Р. ИВ. П. да да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
от 273,60 лева, представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на
основание член 78, алинея 6 от ГПК, и на З. Д. ИВ., като майка и законен представител на
децата К.Р. И. и А.Р. И. сумата от 195,64 лева, представляваща сторени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се твърди,
че първоинстанционният съд е направил грешни изводи за податните възможности на
бащата, още повече, че същият се грижи през половината време за децата, а по времето,
когато децата са при майка си, за тях се грижи бабата по майчина линия. Освен това
страните имат и по-голяма дъщеря, на която въззивникът предоставя средства, а майката –
не. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което
да се отхвърли иска за разликата над 100 лева до присъдените суми за издръжка от 180 лева.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
1
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че по силата на решение № 334 от 06.01.2016 г., постановено
по гр.д.№ 2202/2015 г. на ВКС, на ищцата З. Д. ИВ. са предоставени родителските права над
децата К.Р. И. и А.Р. И.. Излага се, че К. е записана като ученичка в 5 клас, а А. в 3 клас и
предвид възрастта им за задоволяване на нуждите им от храна, облекло и заплащане на
всички необходими разходи по обучението им са необходими издръжки в по-голям размер
от определените със съдебното решение. Твърди, че ответникът е трудоспособен и не страда
от заболявания, поради което е в състояние да осъществява трудова дейност и да предоставя
издръжка на малолетните си деца. Счита, че промяната във възрастта на децата представлява
съществено изменение на обстоятелствата, което обуславя предявяването на искове за
увеличаване на издръжките. Твърди, че децата живеят при нея и ежедневно полага грижи за
тях, поради което следва издръжките им да бъдат увеличени от 85 лева на 200 лева.
Ответникът Р. ИВ. П. е депозирал отговор на исковата молба, с който частично оспорва
исковете. Твърди, че действително нуждите на децата са нараснали и икономическите
условия са се променили, но няма възможност да заплаща претендираните от ищцата
издръжки. Сочи, че работи като музикант и поръчките за музикални изпълнения не са
постоянни, като освен това и всеки месец подпомага парично и по-голямата си дъщеря М.,
която е студентка и живее на квартира. Излага, че той също полага грижи за децата, защото
осъществява много по-широк режим на свиждане от опредения със съдебното решение.
Сочи, че взима и се грижи за децата през половината време от седмицата и те преспиват при
него, като същевременно им купува различни вещи от първа необходимост и ги води на
развлекателни места. Сочи още, че децата са при него и през време на празниците и
карантината през 2020 г. Излага, че следва при определянето на издръжката да се вземат
предвид и доходите на ищцата и това, че същата получава детски надбавки. Заявява, че има
възможност да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно за всяко от децата.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна счита, че молбата следва да бъде уважена,
като решението бъде съобразено с възможността бащата да заплаща издръжката.
Спорът по настоящото въззивно производство се свежда само до размера на
издръжката, която бащата следва да заплаща за двете непълнолетни деца. Поради това и на
основание член 272 от ГПК настоящият състав намира, че не следва да преповтаря
фактическата обстановка, установена от районния съд, а да препрати към нея. Единствено
следва да бъде съобразено представеното пред настоящата инстанция решение № 260550 от
19.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 13117/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
четиридесет и втори състав, влязло в сила на 24.03.2021 г., с което са отхвърлени
предявените от М. Р. И. /пълнолетната дъщеря на страните/ против З. Д. ИВ. искове с
правно основание член 144 от СК и по член 149 от СК.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищцата мотивира искането си за увеличаване на
присъдената издръжка с твърдения за увеличение нуждите на децата с оглед порастването
им и с изменение на социално-икономическите условия в страната. От определяне на
2
първоначалната издръжка са изминали повече от пет години, през който период
потребностите на децата трайно са нараснали – същите се нуждаят от повече парични
средства за облекло, храна, както и за обучение, доколкото и двете са вече ученички /към
момента на определяне на предходната издръжка са посещавали детска градина/. Освен
обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на децата следва да бъдат
отделяни повече средства за нормалното им интелектуално и социално развитие.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето.
В конкретният случай бащата аргументира своята невъзможност да дава издръжка над
100 лева с факта, че се грижи и за пълнолетната дъщеря на страните М., както и с
обстоятелството, че през половината време децата са при него и им осигурява средства,
респективно дължи по-нисък размер на издръжка.
На първо място следва да бъде отбелязано, че съгласно член 143, алинея 2 от СК на
своите непълнолетни деца безусловно, тоест независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, докато издръжката на пълнолетни деца е в
зависимост от възрастта им и при условие, че родителите могат да я дават без особени
затруднения – член 144 от СК. Тоест, въззивникът дължи на първо място издръжка на
своите малолетни деца.
На следващо място е необходимо да бъде съобразено, че разпоредбата на член 142,
алинея 2 от СК определя, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Съгласно Постановление на Министерски съвет
№ 331 от 26.11.2020 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната
/обнародвано в “Държавен вестник“ брой 103 от 04.12.2020 г./ размерът на минималната
работна заплата за страната за 2021 г. е 650 лева, тоест една четвърт от него се равнява на
162,50 лева. Съдът не може да постанови размер на издръжката по-нисък от минимално
установения в СК за разлика от Семейния кодекс от 1985 г. /понастоящем отменен/, чиято
разпоредба на член 85, алинея 2 предвиждаше такава възможност.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира
същото за частично основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела за
издръжка за една инстанция дължимото минимално възнаграждение е в размер на 300 лева,
за който размер и следва да бъде осъден въззивника.
3
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260458 от 15.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 11599
по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав, в частта, с която е
изменен размера на присъдената с решение № 334 от 06.01.2016 г., постановено по гр.д.№
2202/2015 г. на ВКС, издръжка, дължима от бащата Р. ИВ. П. в полза на децата К.Р. И. ЕГН
********* и А.Р. И. ЕГН *********, като я е увеличил за разликата от 100 лева до 180 лева
месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на исковете /18.09.2020 г./ до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж на
задължението до първо число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, на основание член 150 от СК; както и е осъден Р. ИВ. П. да да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 273,60 лева,
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание член 78,
алинея 6 от ГПК, и на З. Д. ИВ., като майка и законен представител на децата К.Р. И. и А.Р.
И. сумата от 195,64 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. ИВ. П. ЕГН ********** от село П., област Варна – ********* да заплати
на З. Д. ИВ. ЕГН ********** от *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща платено от
нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 3
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4