Р Е Ш Е Н И Е
№ 1798/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1605 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.Ч. *** срещу решение № 754 от 05.05.2023 г.,
постановено по АНД № 2154 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което
е потвърдено наказателно постановление № 23-0432-000111 от 06.03.2023 г. на
началника на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на К.И.Ч., ЕГН **********,***, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Иска
се неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, съответно да се остави в сила решението на районния съд като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата
обстановка е безспорно доказана и не се оспорва от страните, като са налице
достатъчно доказателства за осъществяване на вмененото административно
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Като неоснователно е преценено възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на реквизити по
чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, тъй като наложените наказания са в минимален размер и
само ако те са определени над този размер, липсата на мотиви по чл.57, ал.1,
т.8 ЗАНН би наложила редуциране на санкцията до предвидения от закона минимален
размер. Според районния съд правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а тъй като наложените
административни наказания са в минимален размер, не подлежат на корекция от
съда. Районният съд е приел, че в случая е неприложим институтът на маловажен
случай с оглед изричната норма на чл.189з ЗДвП, както и липсата на факти, от
които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид. Според районния съд се касае за деяние, засягащо охраняваните
обществени отношения с типичен интензитет за този вид административни
нарушения, а от друга страна, процесното деяние не е изолирана проява на
нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, поради което
степента на лична обществена опасност на дееца също не може да се определи за
пренебрежимо ниска.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възражението на
касатора е идентично с възражението, направено пред районния съд, обсъдено е от
този съд и е даден отговор в достатъчно ясни и конкретни мотиви. Всички
доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение, не е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите на районния съд
са напълно обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК
настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилен и обоснован
е изводът, че липсва нарушение изискването по чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, защото
нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП е безспорно доказано, съответно за него следва
да бъдат наложени предвидените по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания, които в
случая са в минималните размери, под които нито административнонаказващият
орган, нито съдът могат да определят наказания. В този смисъл липсата на мотиви
относно отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети
предвид при определяне вида и размера на наказанието, в настоящия случай не е
основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 754
от 05.05.2023 г., постановено по АНД № 2154 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година.
ОСЪЖДА К.И.Ч., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.