Р Е Ш Е Н И Е

17.06.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД На четвърти юни

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 1036 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-000189 от 21.01.2019г. Началникът на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП на Г.Д.П. *** административни наказания глоба в размер на 500 лева; глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 10 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г.Д.П., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е   частично основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №074218 от 10.01.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 09:40 ч. в село ***, обл.***, ул. „***“ до №*** с посока на движение към изхода за град Плевен, жалбоподателят Г.Д.П. като водач на колесен трактор „***“ с рег. № *** по КТИ извършил следното:тъй като допустимата ширина съгласно чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г. е 2.55 м., а същият е бил с обща ширина от 4.40 м, измерено със стандартизирано измервателно средство в присъствието на водача, последният нямал издадено разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване. Жалбоподателят Г.П. се движил в колона от пет броя колесни трактори, като не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон за управление на МПС.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.А.Х. и свидетеля П.Е.К., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че същият като служител на „Пътна полиция“ е бил повикан за съдействие от колегата си П.К., който бил установил селскостопанска техника – пет броя трактори с прикачен инвентар, които преминавайки през с. *** в посока град Плевен, затруднявали движението по пътното платно. Актосъставителят Х. депозира показания, че като пристигнал на мястото, посочено в акта, установил тракторите, спрели в колона, като забелязал техните извънгабаритни размери, създаващи затруднение за останалите автомобили да се движат по общинската пътна мрежа. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че след проверка редовността на машините и самоличността на водачите, в тяхно присъствие били измерени габаритите на управляваните от тях трактори, при което било констатирано, че широчината на всеки от тях била 4.40м, т.е в нарушение с Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за извънгабаритните товари и превози. Вследствие на установеното от полицейските служители, на водачите били съставени актове, а техниката била изведена под конвой в прилежаща нива. От разпита на актосъставителя Х. се установява, че на мястото на нарушението пристигнал бригадир на водачите на селскостопанските машини, който заявил, че разполагали с разрешително за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, издадено от АПИ, но не представил такова. От приобщеното като писмено доказателство по делото Разрешително РИ-363 от 22.01.2019г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София се установява, че е разрешено движението на ППС, собственост на ***“***“ с рег. № *** с габарити: широчина 4,50 м, височина до 4,10 м, дължина до 22 м, собствена маса до 45 т в област Велико Търново и области, граничещи с областт, като разрешителното е валидно до 31.12.2019г. Актосъставителят Х. е категоричен, че разрешение за движение по общинска пътна мрежа може да бъде издадено единствено и само от собственика на пътя, който в случая е общината, а не АПИ, както и че в разрешителното е необходимо да бъде упоменато по кои пътища могат да се придвижват, в кои населени места и в какъв часови интервал. Според него предявеното му в съдебно заседание разрешително РИ-363/22.01.2019г. не отговаря на законовите изисквания и че същото е трябвало да бъде издадено от община Плевен. Освен това актосъставителят Х. депозира показания, че при придвижването в колона от селскостопански машини  е необходимо да има осигурени пилотиращи автомобили отпред и отзад колоната. Актосъставителят Х. депозира показания, че в АУАН-а има извършена корекция на часа от него, като  причината за същата била съставянето на актовете през системата РСОД, която генерира реалния час, в който се съставя актът. Поради последното се наложило да поправи в акта действителния час на нарушението. От показанията на свидетеля К. се установява, че същият е възприел нарушението, за което е съставен актът, преди пристигането на актосъставителя Х., като към 10:00 часа, изпълнявайки служебните си задължения, забелязал петте трактора, заемащи цялото пътно платно. В този момент свидетелят К. посочил на водачите на селскостопанските машини да отбият вдясно, за да освободят пътното платно. Показанията на свидетеля К. напълно съвпадат с описаната от актосъставителя фактическа обстановка, при която са били констатирани посочените в акта административни нарушения. Свидетелят К.  е категоричен, че след проверка редовността на машините и самоличността на водачите, в тяхно присъствие били измерени габаритите на управляваните от тях трактори, при което било констатирано, че широчината на всеки от тях била 4.40м, т.е в нарушение с Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за извънгабаритните товари и превози. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х. и свидетеля К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприето от тях нарушение на движението по общинските пътища от извънгабаритни селскостопански машини. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя П. в нарушение, което не е извършил.

Административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Г.Д.П. е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.3, т.1; по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В АУАН-а актосъставителят Х. се е позовал на чл. 6 от същата Наредба и е посочил, че при разрешена обща ширина от 2.55м, колесният трактор, управляван от жалбоподателят П.,  е бил с ширина от 4.40м, измерено със специализирано измервателно средство. След внимателен прочит на посочената разпоредба се установява, че същата не регламентира така описаното в акта изискване за обща ширина на пътните превозни средства, а регламентира допустимата максимална маса на пътните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които представляват две съвсем различни характеристики. Допустимата обща ширина на ППС при движение по пътищата е уредена в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б. „а“  от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно последната допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко ППС - 2,55м, без посочените в б.“б“ превозни средства - хладилно или надстройки на изотермични превозни средства или изотермични контейнери или сменяеми каросерии, транспортирани с превозни средства. От описаната фактическа обстановка в АУАН-а се установява, че едно от нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя П., е именно неспазена обща ширина на управляваното от него превозно средство, тъй като последното е било с ширина от 4.40м, т.е над разрешената 2.55 м. Същото се установява и от разпита на актосъставителя Х., който е категоричен, че габаритите на селскостопанските машини са надвишавали почти двойно допустимото. От АУАН и от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно нарушение на жалбоподателя П.  не е  индивидуализирано и не позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил – дали размерите на управляваното от него превозно средство са над допустимите или масата на същото е над допустимата. Освен това в настоящия случай актосъставителят е посочил като  нарушена законовата разпоредба на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, отнасяща се до изискванията към извънгабаритните превозни средства при движение по общинските пътища, без да конкретизира кое предложение от същата е налице и без да препрати към съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по този начин да бъде идентифицирано нарушението в системата на нормативни актове. Необходимостта от препращането възниква от съдържаща се в Наредбата подробна уредба на условията за движение на извънгабаритните превозни средства по пътищата за обществено ползване, реда за издаване на разрешителни за движение и други, което произтича от обстоятелството, че същите поради естеството си могат да създадат риск за останалите участници в движението при неспазване на законовите изисквания. Както бе посочено по-горе съдържащата се в разпоредбата на чл.6 от Наредбата правна норма не съвпада с обстоятелствената част на акта, поради което липсват индивидуализиращите признаци на вмененото нарушение. Освен това следва да се вземе предвид, че административнонаказателното производство е строго формално производство и в него за недопустими за предположения и догадки относно вмененото административно  нарушение. От изложеното следва, че правото на защита на жалбоподателя П. е било накърнено поради невъзможност да разбере кое конкретно предложение от цитираната разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е нарушил с поведението си. В тази връзка в наказателното постановление липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лева. Посочена е разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, без да е обозначено приложимото предложение от същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в нея алтернативи нарушения, за които се налага горепосоченото наказание глоба, а именно: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последното представлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Поради изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено наказателното постановление в тази му част и не следва да разглежда същата по същество.

По отношение на другите две вменени на жалбоподателят П. административни наказания чл.183, ал.1, т.1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП за извършени нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е наложил същите. Съобразно разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В процеса не е спорно, че жалбоподателят П. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на извънгабаритно превозно средство, а именно да носи в себе си документите, удостоверяващи правоспособността му да управлява такова. От показанията на актосъставителя Х. се установява, че след извършване на проверка на колесните трактори, е преминал към проверка документите на техните водачи, един от които е бил жалбоподателят в настоящото производство и не е представил същите. Доколкото липсват други доказателства в обратна посока, то съдът приема за установено от фактическа страна, че жалбоподателят П. е извършил нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и  правилно и законосъобразно административно-наказващият орган му е наложил на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 10 лева.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0938-000189 от 21.01.2019г. на Началника на сектор ПП към О.н.М. *** в частта, в която е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП на Г.Д.П. *** административно наказание глоба в размер на 500 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-000189 от 21.01.2019г. на Началника на сектор ПП към О.н.М. *** в частта, в която са наложени на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП на Г.Д.П. *** административни наказания глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 10 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОБОСНОВАНО. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: