Определение по дело №511/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 368
Дата: 10 ноември 2022 г. (в сила от 10 ноември 2022 г.)
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20224100600511
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
гр. Велико Търново, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Членове:Милена Ас. Карагьозова

Пенко Цанков
като разгледа докладваното от Пенко Цанков Въззивно частно наказателно
дело № 20224100600511 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр., ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от адв. Р. И., в качеството му на повереник на
пострадалото Л. К. Д. С. срещу Определение № 511/12.09.2022г. по ЧНД №
1076/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Постановление от 04.08.2022г. на прокурор при Районна прокуратура –
В.Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП №
1015/2020г. по описа на РУ на МВР – В. Търново.
С жалбата се прави оплакване за неправилност и немотивираност на
определението на първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на
обжалваното постановление, както и отмяна на съдебния акт, с който същото
е потвърдено и продължаване на производствените действия по разследване .
Великотърновският окръжен съд, като обсъди направените с жалбата
оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи
на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Съображенията за това са следните:
Досъдебно производство № ЗМ — 1015/2020 год. по описа на РУ -
Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново е образувано за това, че на
29.12.2020г., около 04:30 часа, в гр. Велико Търново, на улица „Ф. Т." № .,
пред вход „А" на К. Д. С. от гр. В. Търново, ул. „И. Д." № . е причинена
средна телесна повреда - фрактура на левия хумерус в средната трета.
Престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В хода на проведеното разследване са разпитани като свидетели К. Д.
С., З. А. И., М.Д.Д., Д. Й.Г., С. И.И., Н.В.Н., Г.Д. С.. Извършени са огледи на
местопроизшествие и следствен експеримент, Назначени и изготвени са
заключения на съдебномедицински експертизи на Д. Г., на К. С. и
допълнителна такава, и съдебно - психиатрично - психологични експертиза на
К. С.. Приобщени са писмени доказателства - медицинска документация.
По делото не е привлечено конкретно Л. в качеството на обвиняем.
Въз основа на събраните доказателства по досъдебното производство се
установява от фактическа страна следното:
Пострадалият К. С. към 2020г. бил с постоянен адрес в гр. Велико
Търново, но през годините е живял и работил в чужбина - Испания. През
летните месеци на 2020г. се е запознал със св. М. Д.. В последствие
познанството им прераснало в интимно връзка. В края на месец септември
двамата започнали да живеят заедно в дома на М. Д.. През времето докато
били заедно отношенията и поведението един към друг били близки,
съпроводени с внимание и загриженост. След около месец С. заминал за
Испания. През времето, докато бил в чужбина, комуникацията между двамата
била непрестанна и чрез мобилни телефонни контакти и интернет. Двамата
взели решение след като С. се върне в България двамата да заживеят заедно в
жилището на С.. На 21.12.2020г. той се завърнал в страната, при което св.
Д.се нанесла в жилището му. Двамата заживели заедно, но отношенията
между тях се влошили и възникнали неразбирателства и проблеми.
Поведението на С. било арогантно и недобро, с прояви на грубости спрямо св.
Д.. Поради това Д. решила да напусне С.. Тъй като той и отправял заплахи, от
които тя се страхувала, решила това да стане в позната и и „защитена“ за нея
среда, а именно в дома на майка и, където двамата щели да гостуват по време
на коледните празници. В изпълнение на замисленото, при това им гостуване,
2
М.Д. в присъствието на майка си заявила на . С., че го напуска, че няма да се
върне с него в дома му. С. си тръгнал, като няколко дни Д. е правила опити да
си прибере личните вещи, но същите били неуспешни. В следствие след
ангажиране на родителите на С., Д. заедно с майка си е взела вещите си от
домът му. Недоволен от случващото се С. отправял закани към Д.,
притеснявал я с обаждания и съобщения по телефона.Тези му действия
рефлектирали върху нейното поведение, при което била изплашена,
подтисната и притеснена, което не останало незабелязано от нейната
братовчедка св. З. И.. По тази причина, в периода след коледните празници
И. поканила братовчедка си св. Д. да излязат и да се позабавляват. И.
поддържала близки, интимни отношения със св. Д. Г.. Вечерта на 28.12.2020г.
И., Г. и Д. отишли да се забавляват в жилище, находящо се в централната част
на града, заедно с познати на Д.Г. В ранните часове на 29.12.2020г., тримата
решили да се прибират. М.Д., като имала предвид заканите, отправени от К.
С. поискала от братовчедка си да я придружат до входа на жилището й. Двата
се съгласили, като се придвижили до кооперацията, в която живеела Д. с
автомобил управляван от св. Иванова. При това Д. Г. придружил Д. до входа,
при което отключила входната врата на жилищния вход. След това двамата се
разделили като тя влязла във входа на кооперацията, а св. Г. тръгнал към
автомобила, в който се намирала св. З.. И.. След секунди, Г. чул писък и
викове от Д.. Същите били предизвикани от това, че след като отворила
входната врата, била хваната за гърба и избутана във входа от К. С., който я
причаквал вътре във входа. При това той я дръпнал навътре, като и казал да
мълчи и да не вика. Д. много се изплашила и се опитала да се отскубне от С.,
който успял да я задържи. В този момент Д. Г. се върнал обратно и като се
озовал при тях извикал „какво става тук". При това С. отправил към него
обидни изрази, а непосредствено след това, приближавайки го ударил с
юмрук в Л.то. Последвало спречкване и сборичкване между двамата свързано
с размяна на удари и от двамата мъже. Г. се навел и се опитал да се предпази
от ударите нанасяни от С., като го изблъскал с ръце, при което му нанесъл и
удар в областта на Л.то. В този момент С. паднал и се ударил в бетонната
площадка на пода. В последствие С., казал, че го боли ръката. В този момент
и св. З.. И. дошла до входа на кооперацията, където вече се намирали С., Д. и
Г. лица. Започнала да иска обяснение от С. какво прави там, защо в тези
часове се намира пред жилището на М. Д.. След това М. Д. се прибрала в тях.
3
а И.и Г.тръгнали към автомобила си. С. започнал да вика, да се оплаква, че го
боляла ръката, при което звъннал на ЕЕН 112 и подал сигнал в полицията. В
последствие мястото било посетено от служители на РУ - В. Търново, които
предприели действия по установяване на обстоятелствата по развилия се
инцидент. В изпълнение на това, те повикали З. И., Д. Г. и М. Д., които се
явили в сградата на РУ - В. Търново. На С. била оказана медицинска помощ
като било установена фрактура на левия хумерус в средната трета.При това
било образувано и процесното досъдебно производство.
След приключване на разследването, с постановление от 04.08.2022г.
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП №
1015/2020г. по описа на РУ на МВР – В.Търново, водено за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК, като е приел, че в случая е наЛ. хипотезата на
неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на обективирания извод.
Посоченият акт на прокурора е бил атакуван пред първоинстанционния
съд, който с определение № 511 от 12.09.2022г., предмет на настоящата
въззивна проверка, го е потвърдил, като е споделил фактическите и правни
изводи на прокурора относно приложимостта в разглеждания казус на
института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК.
Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното
определение на първоинстанционния съд са изложени изчерпателно и
коректно установените от доказателствата по делото релевантни
обстоятелства.
Преценявайки обосноваността на атакуваното първоинстанционно
определение, както и изводите на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор, обективирани в прекратителното постановление, настоящата
въззивна инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена
в цялост. В прокурорския акт са изложени коректно фактическите
обстоятелства по случая, установени на база на събрания в хода на
разследването доказателствен материал, положени са необходимите усилия за
изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били
подложени на анализ, проверка и оценка със средствата и способите на НПК.
Не се налага назначаването на повторни или допълнителни
съдебномедицински и съдебно-психиатрично-психологични експертизи,
4
доколкото изготвените до този момент такива в достатъчна степен и в
пълнота са интерпретирали състоянието на К. С. и на Д.Г., какви телесни
увреждания са получили и възможните последици от тях, както и какво е
било психичното и емоционалното състояние на С. по време на деянието.
Осъществилата се фактическа обстановка е надлежно възприета и описана
както в постановлението на прокурора, така и в определението на районния
съд, като изцяло се възприема и от настоящата въззивна съдебна инстанция.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че разследването не
е проведено обективно. Въззивният съд счита, че са извършени възможните
процесуално следствени действия, които да доведат до правилното решаване
на делото. На първо място, разпитани са всички възможни свидетели, които
са възприели факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на
делото и показанията на които могат да бъдат ползвани от вещите лица по
назначените експертизи. Изготвените по делото експертни заключения са
изследвали в детайли нараняванията на К. С.. и на Д. Г., и от какво същите
могат да се причинят. Данните, извеждащи се от експертните заключения
дават възможност на решаващите органи да формират обоснован извод за
правно релевантните по делото факти в тази насока. Същото се отнася и до
изготвените по делото комплексни съдебно-психиатрично-психологични
експертизи, третиращи протичащите психични процеси в участващия в
инцидента – св. С. Изяснена е конкретиката на инцидента, като направените
изводи от наблюдаващия прокурор са съобразени с доказателствения
материал. Не се констатират по делото неизяснени факти и обстоятелства, за
да се налага допълнителното им изследване. Поради това въззивната
инстанция счита, че по делото са извършени всички възможни процесуално
следствени действия и фактическата обстановка е изяснена в максимално
възможна степен.
При тези установени фактически положения, изведени коректно от
доказателствата по делото, изводът на прокурора от Районна прокуратура – В.
Търново, възприет и от първата съдебна инстанция, че в разглеждания случай
е наЛ. хипотезата на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, като деянието,
извършено от Д. Г.не се явява обществено опасно, е правилен и
законосъобразен.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя срещу прилагането
5
на материалния закон. Фактите по случая сочат именно на неизбежна отбрана
по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. НаЛ. е в случая нападение, осъществено от
страна на св. К. С. над св. М. Д., доколкото той първи е осъществил
посегателство срещу физическия интегритет на св. Д. Това нападение е
продиктувало намесата на св. Г. - в нейна защита. При това е осъществено и
нападение от страна на С., върху самия св. Д. Г., при което първия свидетел е
нанесъл увреждания на здравето му, като първоначално го ударил с юмрук в
областта на Л.то, кат са последвали и други удари в тази област. В процеса на
своята защита Георгиев е ударил св. С., който е паднал на стъпалата, като по
този начин му е било причинено процесното нараняване. В тази насока са
показанията на св. Д., Г. З. И. подкрепени от данните в протокол за следствен
експеримент, както и от заключенията на изготвените първоначална и
допълнителна съдебномедицински експертизи.
При конкретните обстоятелства св. Д. Георгиев. не е имал възможност
да се противопостави на нападението от страна на К. С. и да го преодолее с
по-леки средства за защита. Увреждането на св. Г. е било вече започнало, като
е била в ход една поредица от агресивни прояви на св. С. към него При това
вероятността, в конкретната ситуация, да се стигне до сериозна увреда на
здравето на Г. е била напълно реална.
От друга страна, няма поставено от закона изискване към нападнатия в
ситуация на нападение той да преценява умисъла на нападателя, да
съобразява, да търси и избира най-лекия и безболезнен за последния начин за
противопоставяне и защита. Няма поставено от закона изискване към
нападнатия в ситуация на нападение да прави опити да избяга, да търси
алтернативни начини за справяне със ситуацията чрез търсене на помощ от
трети лица или от органите на полицията и т.н. В случая, св. Г. не е имал и
възможност за такава преценка и съобразяване поради изненадващото
нападение от страна на св. С. и мигновено стеклите се обстоятелства.
Според въззивния съдебен състав, предвид начина на осъществената от
св. Г. защита, а именно чрез нанасяне на удар с ръка не е наЛ. превишаване
пределите на неизбежната отбрана.
Изложеното мотивара въззивния съд да приеме, че действията на св. Д.
Г.., с които той е нанесъл на св. К. С.. описаното по-горе увреждане, са
извършени при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, поради
6
което не са обществено опасни. Наличието на хипотезата на чл. 12, ал. 1 от
НК и следващата се от нея липса на обществена опасност на деянието има
като своя директна последица извод, че не е наЛ. осъществен състав на
престъпление, доколкото, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НК,
обществената опасност е един от основните и задължителни елементи от
състава на всяко едно престъпление. Липсата му, както се констатира в
разглежданата хипотеза, води до несъставомерност на деянието от обективна
страна.
Предвид на това обжалваното постановлението на прокурора при РП –
В. Търново, с което е прекратено наказателното производство е
законосъобразно и обосновано, тъй като е постановено при спазване на
предпоставките по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 12, ал.
1 от НК, а атакуваното потвърдително определение на първоинстанционния
съд, в което са релевирани идентични фактически и правни изводи -
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК
Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 511/12.09.2022г. по ЧНД №
1076/2022г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено
Постановление от 04.08.2022г. на прокурор при Районна прокуратура – В.
Търново за прекратяване на наказателното производство по ДП №
1015/2020г. по описа на РУ на МВР – В. Търново, водено за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на жалба или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7