С решение № 8 от 30.01.2007 г., постановено по гр.д.№ 338/2006 г., Момчилградският районен съд е осъдил Али Емин Ахмед, Хазел Емин Ахмед, Неврие Емин Махмуд и Хайрие Емин Садула, всички от гр.Момчилград да прекратят противоправните си действия и отворят пътеката, находяща се в западната част на незастроените площи от УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-356 в кв.47 по ПУП на гр.Момчилград, ползваща се от страните по делото, както и да заплятят на Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед сумата в размер на 200 лева разноски по делото. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Али Емин Ахмед, Хазел Емин Ахмед, Неврие Емин Махмуд и Хайрие Емин Садула, които го обжалват в срок. Считат, че атакуваното решение е неправилно, недопустимо и необосновано, постановено при игнориране на доказателствата по делото и флагрантно конфронтиране с материалния закон. Твърдят, че с нищо не възпрепятстват ползването на имотите, собственост на ищците, а същите имали безпрепятствен достъп до тях. Молят съда да отмени обжалваното решение и да удовлетвори претенцията им за неоснователност на иска. Въззиваемите Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед, чрез своя процесуален представител, считат жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, поради което молят съда да го остави в сила. Претендират направените по делото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното: Пред първоинстанционният съд е предявен от Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед /въззиваеми пред настоящата инстанция/ срещу Али Емин Ахмед, Хазел Емин Ахмед, Неврие Емин Махмуд и Хайрие Емин Садула /въззивници/, иск, с правно основание чл.50 от ЗС, за осъждане на последните да прекратят противоправните си действия и отворят пътеката, находяща се в западната част на незастроените площи от УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-356 в кв.47 по ПУП на гр. Момчилград, ползваща се от страните по делото. От представения по делото нотариален акт № 17/1956 г. на Момчилградски народен съдия се установява, че наследодателят на въззиваемите /ищци по иска/ Осман Мустафов Ахмедов е закупил дворно място с площ 1 055 кв.м. заедно с построената върху него къща, полумасивна, едноетажна и навес, представляващо парцел VІ-473 в кв.94 по регулационния план на гр.Момчилград от 1928 г. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 77, том І, дело № 154/ 1975 г. на районния съдия при Момчилградския районен съд, Осман Мустафов Ахмедов е продал на Емин Мустафов Ахмедов /наследодател на въззивниците и ответници по иска/ ¼ идеална част, равняваща се на 150 кв.м. от имот с пл.№ 432, ведно с първия етаж от построената в същия имот двуетажна жилищна сграда, представляваща западната част от същата. Във връзка с гореизложеното, от назначената пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че с последващия план на гр.Момчилград от 1979 г., имота по нотариален акт 77/1975 г. е отразен с пл.№ 356, който попада в парцел ІІ в кв.47, отреден за комплексно жилищно застрояване, като жилищната сграда е оставена като елемент на застройката. От констативно – установителната част на съдебно – техническата експертиза се установява също така, че със заповед № 64/ 17.04.1987 г. е било извършено отчуждаване на дворните места в квартала без жилищните сгради. Това обстоятелство се установява и от решение № 1 от 29.01.1998 г. на кмета на Община Момчилград, като съгласно същото, на основание Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е отменено отчуждаването на част от имот с пл.№ 356 в кв.47 по плана на града от 1979 г., представляващо дворно място от 340 кв.м., неусвоени от мероприятието, собственост на наследниците на Осман Мустафов Ахмедов – Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед /въззиваеми/. С решение № 3 от 27.02.1998 г. на кмета на Община Момчилград е отменено и отчуждаването на част от имот с пл.№ 356 в кв.47 по плана на града от 1979 г., представляващо дворно място от 150 кв.м., неусвоени от мероприятието, собственост на наследниците на Емин Мустафов Ахмедов. Вещото лице, в своя констативна част установява също, че ищците ползват 42 кв.м. от северозападната част от УПИ ХХV-357, в която част има построена паянтова барака, до която са стигали по пътека с ширина 1 метър, създадена за достъп до улица – в случая ул.”Иван Вазов”, ползваща се от наследниците на Емин Мустафов Ахмедов /ответници по иска/. Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, ответниците /въззивници пред тази инстанция/ са затворили вратата, направена от ищците /въззиваеми/ на вътрешната разпределителна ограда за ползване на частите от имота, с което не са разрешили ползването и преминаването по частта от пътеката, с което са създали пречки за нормалното ползване на частите на ищците. От назначената пред въззивната инстанция тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че дворищната регулация по действащия ПУП на гр.Момчилград не е приложена и имот с пл.№ 356 в кв.47 се владее по имотни граници. От заключението на експертизата се установява също така, че ищците /въззиваеми/ имат достъп до улица „Иван Вазов” за частта от имота, намираща се пред югоизточната фасада на двуетажната жилищна сграда, а частта от северозападната част на имота, която се ползва от тях, няма пряк достъп до улица.
При така събраните по делото доказателства предявения иск, с правно основание чл.50 от ЗС, за осъждане на ответниците да прекратят противоправните си действия и отворят пътеката, находяща се в западната част на незастроените площи от УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-356 в кв.47 по ПУП на гр. Момчилград, е основателен. Съгласно чл.50 от ЗС, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените. В тази връзка от гореизложеното се установи, че Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед са собственици на 340 кв.м. от имот с пл.№ 356, попадащ в УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-356 в кв.47 по ПУП на гр. Момчилград, както и че дворищната регулация по действащия ПУП не е приложена и имот с пл.№ 356 в кв.47 се владее по имотни граници. Установи се също така, че Айше Касим Ахмед и Исмаил Осман Ахмед, освен частта от имота, попадаща в УПИ ХХІХ-356, ползват и 42 кв.м. от северозападната част от УПИ ХХV-357, в която част има построена паянтова барака, до която се е стигало по пътека с ширина 1 метър, създадена за достъп до улица – в случая ул.”Иван Вазов”, която пътека се ползва от ответниците по иска. От назначената пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза, обсъдена по – горе, се установи също така, че ответниците по иска са затворили вратата, направена от ищците на вътрешната разпределителна ограда за ползване на частите от имота. С тези си действия ответниците не са разрешили ползването и преминаването по частта от пътеката, с което са създали пречки за нормалното ползване на частта на ищците, находяща се в северозападната част от УПИ ХХV-357, която част няма достъп до улица. Ето защо като е приел горното и е уважил предявения иск, като е осъдят ответниците да преустановяват противоправните си действия и отворят пътеката, находяща се в западната част на незастроените площи от УПИ ХХV-357 и УПИ ХХІХ-356, в кв.47 по ПУП на гр.Момчилград, районният съд е постановил едно правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на въззиваемите направените пред тази инстанция разноски за адвокат в размер на 50 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 30.01.2007 г., постановено по гр.д.№ 338/ 2006 г. по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА Али Емин Ахмед, с ЕГН **********, Хазел Емин Ахмед, с ЕГН **********, Неврие Емин Махмуд, с ЕГН ********** и Хайрие Емин Садула, с ЕГН **********, всички с постоянен адрес в гр.Момчилград, ул. ”Иван Вазов” № 3 да заплатят на Айше Касим Ахмед, с ЕГН ********** и Исмаил Осман Ахмед, с ЕГН **********, и двамата от гр.Момчилград, ул. ”Иван Вазов” № 3А, направените по делото разноски в размер на 50 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |