Решение по дело №3425/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 887
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20197180703425
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№887

 

гр. Пловдив, 17 май 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      Н. БЕКИРОВ,

 при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело №3425 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

“ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, (а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н “Овча купел“, ул. ***№32, Вх.“А“, ет.1, ап.2, считано от 14.08.2020г.), ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.Ш.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001616002726-091-001 от 06.08.2019г., издаден от А.А.Д.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Г.С.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №609 от 21.10.2019г. на изпълняващ правомощията (и.п.) на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е установен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 3 771 524,53 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 312 584,61 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2015г. в размер на 33,01 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 11,21 лв.

Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт С.К.- пълномощник (лист 12538), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 22.12.2021г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№23298 (листи 12766-12769) от юрисконсулт Ц.Д.- пълномощник (лист 11069), в която се излагат съображения, подкрепящи изразеното становище за неоснователност на жалбата; поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор П. П., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001616002726-020-001 от 21.04.2016г. (лист 11058) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.01.2014г. – 31.03.2016г., както и за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г. За ревизиращи органи са определени Г.С.Г.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Р. Г.Г.- главен инспектор па приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 28.04.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11059).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001616002726-020-002 от 22.07.2016г. (листи 11055-11056) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.08.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 03.08.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11057).

Със ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-003 от 08.08.2016г. (листи 11052-11053) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 28.08.2016г., като ревизорите не са променени, а в обхвата на ревизията са включени и задължения за данък по ЗДДС за периода 01.04.2016г. – 30.06.2016г. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 08.08.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11054).

Със ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-004 от 25.08.2016г. (листи 11049-11050) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.09.2016г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена на 01.09.2016г. от П.Т.- управител на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 11048).

Със Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-001 от 20.09.2016г. (лист 11046) на Б.А.А.- изпълнителен директор на НАП, срокът за извършване на ревизията е удължен до 30.06.2017г. По делото не са ангажирани доказателства посочената заповед да е връчена на жалбоподателя.

Със ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-005 от 26.09.2016г. (листи 11043-11044) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 30.06.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 26.09.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11045).

Със Заповед с №Р-16001616002726-023-001 от 25.01.2017г. (листи 11040-11041) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното производство е спряно. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 25.01.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11042).

Със Заповед с №Р-16001616002726-143-001 от 26.04.2017г. (листи 11037-11038) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, ревизионното производство е възобновено. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 02.05.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11039).

Със Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-002 от 27.09.2017г. (лист 11036) на Г.П.Д.- изпълнителен директор на НАП, срокът за извършване на ревизията е удължен до 29.12.2017г. По делото не са ангажирани доказателства посочената заповед да е връчена на жалбоподателя.

Със ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-006 от 27.09.2017г. (листи 11033-11034) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 29.12.2017г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 09.10.2017г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11035).

Със Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-003 от 20.12.2017г. (лист 11032) на Г.П.Д.- изпълнителен директор на НАП, срокът за извършване на ревизията е удължен до 02.05.2018г. По делото не са ангажирани доказателства посочената заповед да е връчена на жалбоподателя.

Със ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-007 от 20.12.2017г. (листи 11029-11030) на А.А.Д.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът за извършване на ревизията е продължен до 02.05.2018г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 02.01.2018г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 11031).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001616002726-092-001 (листи 67-118) е съставен на 15.07.2019г., респективно извън срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен на 17.07.2019г. от М.П.Б., ЕГН **********, упълномощено лице (листи 119-121), според нарочна разписка, обективирана в РД (лист 118). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения РД.

Ревизионният акт (листи 59-64), предмет на настоящето производство, е издаден на 06.08.2019г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 12.08.2019г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 66).

По делото са приети разпечатки (листи 13-23) от програмен продукт (Публичен регистър на електронни подписи), удостоверяващи валидността на притежаваните електронни подписи от А.А.Д., Г.С.Г. и Р. Г.Г..

Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001616002726-020-001 от 21.04.2016г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-002 от 22.07.2016г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-003 от 08.08.2016г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-004 от 25.08.2016г., Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-001 от 20.09.2016г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-006 от 27.09.2017г., Заповед с №Р-16001616002726-023-001 от 25.01.2017г., Заповед с №Р-16001616002726-143-001 от 26.04.2017г., Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-002 от 27.09.2017г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-006 от 27.09.2017г., Заповед с №Р-16001616002726-ЗИД-003 от 20.12.2017г., ЗИЗВР с №Р-16001616002726-020-007 от 20.12.2017г., РД с №Р-16001616002726-092-001 от 15.07.2019г., както и РА с №Р-16001620002726-091-001 от 06.08.2019г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 3), а върху друг оптичен диск (CD, лист 11102) са записани като електронни файлове общо 32 приложения към РД.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Освен това, по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 4-6) на директора на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед на А.А.Д. и на заместващия я при отсъствие И.К.К. (и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. На настоящия състав на съда е служебно известно, че със Заповед №РД-09-456 от 04.04.2016г. (неприложена по делото) на директора на ТД- Пловдив на НАП на А.А.Д. е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.

Прието е заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. (лист 24, 12771) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед Е.Д.Р.- началник на отдел “Обжалване“ в Д“ОДОП“- Пловдив, е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на Д“ОДОП“- Пловдив, при отсъствие /законоустановен отпуск, командировка и др./ на Г.Ж.А.- директор на Д“ОДОП“- Пловдив. Прието е заверено копие на Заповед №8575 от 15.08.2019г. (лист 25, 12770) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на Г.Ж.А.- директор на Д“ОДОП“- Пловдив, е разрешено ползването на неплатен отпуск в периода от 18.10.2019г. до 25.10.2019г. включително.

Посочените делегиране на правомощия, както и определяне на заместващ орган настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА, както и Решение №609 от 21.10.2019г. (листи 35-46) се явяват издадени от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

На първо място, предмет на спора е допълнително начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 3 771 524,53 лв. и начислените законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 312 584,61 лв.

В рамките на ревизията е прието за установено, че жалбоподателят е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, считано от 23.04.2013г., като през ревизирания период осъществява основна дейност с код по Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) 40.21 “строителство на жилищни и нежилищни сгради“.

Прието е за установено, че през ревизирания период жалбоподателят осъществява строителство в гр. Пловдив на два броя жилищни комплекси (ЖК)- “Оазис 4“ и “Оазис 6“, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56784.536.261 (56784.536.1585, след 27.08.2014г.), с площ от 44978 кв.м., представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-261, кв.7а по плана на “Южна индустриална зона“ (ЮИЗ) – I и II част, гр. Пловдив; с административен адрес: гр. Пловдив, бул. “***“ №107, вх.вх.А – И (в зависимост от секцията).

За строежите са представени:

Разрешение за строеж №227 от 19.09.2014г. (листи 289-290, 11108-11109) за “Оазис 4“, първи етап, секции А, Б, В, издадено от главния архитект на община Пловдив, влязло в сила на 09.10.2014г.; удостоверение с Изх.№15Ф5018 от 20.07.2015г. (лист 11312) на главния архитект на община Пловдив, че строеж ““Оазис 4“, първи етап, секции А, Б, В“ е изпълнен във фаза “завършен груб строеж“; Разрешение за ползване №ДК-07-Пд-12 от 22.01.2016г. (листи 295-297 и др.) на строеж ““Оазис 4“, първи етап, секции А, Б, В“.

Разрешение за строеж №61 от 04.03.2015г. (листи 291-292, 11377-11378) за “Оазис 4“, втори етап, секции Г, Д, Е, издадено от главния архитект на община Пловдив, влязло в сила на 24.03.2015г.; удостоверение с Изх.№16Ф1246 от 19.02.2016г. (лист 339, 11450) на главния архитект на община Пловдив, че строеж ““Оазис 4“, втори етап, секции Г, Д, Е“ е изпълнен във фаза “завършен груб строеж“ ; Разрешение за ползване №ДК-07-Пд-69 от 03.06.2016г. (листи 3380-3381 и др.) на строеж ““Оазис 4“, втори етап, секции Г, Д, Е“.

Разрешение за строеж №217 от 09.09.2015г. (листи 293-294, 11628-11629) за “Оазис 4“, трети етап, секции Ж, З, И, издадено от главния архитект на община Пловдив, влязло в сила на 29.09.2015г.; удостоверение с Изх.№15Ф8775 от 25.01.2016г. (лист 341) на главния архитект на община Пловдив, че строеж ““Оазис 4“, трети етап, секции Ж, З, И“ е изпълнен във фаза “завършен груб строеж“ и отговаря на 63%; Разрешение за ползване №ДК-07-Пд-58 от 02.03.2017г. (листи 830-833 и др.) на строеж ““Оазис 4“, трети етап, секции Ж, З, И“.

Разрешение за строеж №90 от 28.04.2016г. (листи 11886-11886А) за “Оазис 6“, четвърти етап, секции А, Б, издадено от главния архитект на община Пловдив, влязло в сила на 03.06.2016г.; удостоверение с Изх.№17Ф2151 от 26.04.2017г. (лист 11926) на главния архитект на община Пловдив, че строеж ““Оазис 6“, четвърти етап, секции А, Б“ е изпълнен във фаза “завършен груб строеж“.

В рамките на ревизията на жалбоподателя са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), съответно с №Р-16001616002726-040-001 от 17.05.2016г. (листи 264-265); ИПДПОЗЛ с №Р-16001616002726-040-002 от 10.09.2016г. (листи 434-435); ИПДПОЗЛ с №Р-16001616002726-040-003 от 13.09.2016г. (листи 438-439); ИПДПОЗЛ с №Р-16001616002726-040-004 от 28.04.2017г. (листи 451-452); както и ИПДПОЗЛ с №Р-16001616002726-040-005 от 16.10.2017г. (листи 818-819), в отговор на които от жалбоподателя са представени документи и писмени обяснения, както следва:

- като приложение към писмо с Вх.№РД-20-871 от 31.05.2016г. (листи 267-268) са представени множество документи (листи 269-433), между които- заверени копия на нотариални актове, 3 броя разрешения за строеж, разрешение за ползване на секции А, Б и В на жилищен комплекс “Оазис 4“, 3 броя договори за строителен надзор, протоколи за откриване на строителна площадка, актове за установяване на съответствието на строежа с издадените строителни книжа, заповедна книга на строежа, актове установяване на всички видове СМР, актове приложение №15 от 30.11.2015г. за секции А, Б и В и от 28.03.2016г. за секции Г, Д и Е. Представени са и счетоводни документи- оборотни ведомости и главни книги за 2014г., 2015г. и от 01.01.2016г. до 31.03.2016г., справки за наличните недвижими имоти, МПС, машини, оборудване и стопански инвентар, краткосрочни и дългосрочни инвестиции, вземания от трети лица, собствени и наети МПС, в които местата за сядане без мястото на водача е не повече от 8, справка за придобитите през последните 12 месеца мобилни телефони и преносима офис техника. Депозирани са и писмени обяснения със съдържание, че за ревизирания период основната дейност на дружеството е строителство на жилищни сгради, по-конкретно се изгражда жилищна сграда с наименование “Оазис 4“, състояща се от 9 жилищни секции. Не се извършват разплащания в брой с клиентите, съответно няма регистриран ЕКАФП, няма и търговски обект. През ревизирания период не са извършвани продажби на свързани лица.

- обяснение от П.Т. Т.- управител на дружеството жалбоподател с Вх.№РД-20-1536 от 21.09.2016г. (лист 437), според което обяснение, за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2016г. не са сключвани предварителни договори и договори за строителство с клиенти, не са получавани парични суми в брой от клиенти, съответно няма въведен в експлоатация ЕКАФП (електронен касов апарат с фискална памет) и не са получавани парични суми по банкови сметки с титуляри трети лица, различни от дружеството. Декларирано е, че счетоводно не се води аналитична отчетност за получените суми от клиенти по продадени обекти и не е възможно изготвянето на справка с такива данни. Всички суми, които са получени от клиенти по повод на сключени сделки за продажба на права на строеж и на недвижими имоти, са постъпвали по банковите сметки на дружеството. В подкрепа на декларираните данни са представени извлечения от счетоводна сметка 411 Клиенти, съдържаща информация относно издадени фактури и получени плащания от клиенти.

- обяснение от П.Т. Т. с Вх.№РД-20-1537 от 21.09.2016г. (лист 441) и приложени към същото множество документи (листи 442-450).

- като приложение към писмо с Вх.№РД-20-917 от 16.05.2017г. (листи 454-455) са представени множество документи (листи 456-550), а като приложение към писмо с Вх.№РД-20.917#1 от 23.05.2017г. (лист 551) е представено друго множество документи (листи 552-817), между които фактури за покупка и продажба на строителни материали, договор за банков кредит от 06.12.2013г., хронологии на счетоводни сметки 701, 703, 705, 706, 709, 499, 621 и 302 за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2016г., аналитична ведомост на сметка 302 за 2015г., банкови извлечения;

- като приложение към придружително писмо с Вх.№РД-20-2234 от 25.10.2017г. (лист 821, 822) са представени заверени копия на акт за приемане на конструкцията на секция А, Б и В от ЖК “Оазис 4“, разрешение за ползване на секции Г – Е от ЖК “Оазис 4“ и разрешение за ползване на секции Ж – К от ЖК “Оазис 4“ (листи 823-834).

Във връзка с осъществени от дружеството жалбоподател продажби през ревизираните периоди, в рамките на ревизията са изпратени 722 броя Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) до лица, с които през ревизирания период са извършени покупко-продажби, регистрирани с нотариални актове в Служба по вписванията гр. Пловдив, подробно описани в РД (листи 70-86). В отговор на изпратените до третите лица ИПДСПОТЛ по преписката постъпват всички изискани документи от общо 133 броя лица, според РД (листи 70-74); общо 243 броя лица представят само част от изисканите документи, според РД (листи 74-80а), а общо 346 броя лица не са представили изисканите им документи, отново според РД (листи 80а-86а).

Изискана е информация от “Инвестбанк“ АД относно титулярите на банкови сметки, посочени в изпратени до банката нарочни ИПДСПОТЛ, движението на парични средства по тези банкови сметки, както и банкови документи, съдържащи информация за основанието на операциите. Постъпила е изисканата информация, според която информация титуляри на банковите сметки са лицата П.И.Ш., ЕГН **********, и Д.Д. Д., ЕГН **********. Представени са заверени копия на банкови документи по разплащателните сметки на Д.Д. и П.Ш..

В резултат на извършен анализ на представените документи, писмени обяснения и присъединените доказателства, е прието за установено, че платените от клиентите цени (включително по банкови сметки на трети лица) значително се различават от отчетените от ревизираното дружество продажни цени.

Прието е за установено, че част от сумите са превеждани по сметка на дружеството, за които са издавани фактури, отчетени са приходи и е начислен дължимия ДДС, а друга част от сумите са преведени по лични банкови сметки на третите лица- П.Ш.и на Д.Д., като за същите не са издавани фактури с начислен ДДС, както и не са отчетени приходи.

Прието е за установено, че за платени суми в брой дружеството не е издало фактури с начислен ДДС, както и не са отчетени приходи в пълен размер от продажбата на недвижими имоти в ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“.

В резултат на извършен анализ на получените отговори и представените документи /предварителни договори и плащания/, както и извършените преводи по банковите сметки на П.Ш.и Д.Д. е прието за установено, че реално платените от клиентите цени значително се различават от отчетените от ревизираното дружество продажни цени за кв.м. жилищна площ. Според данните в нотариалните актове осреднената продажна цена на 1 кв.м. апартамент и избено помещение за секциите, за които е издадено разрешение за ползване, възлиза на 187,44 лв./кв.м. и същата се различава съществено от публично обявената от дружеството продажна цена в порядъка между 340,00 и 380,00 евро/кв.м. (с левова равностойност от 664,98 лв./кв.м. до 743,22 лв./кв.м.). Изчислена е средна цена от 712,84 лв./кв.м. жилищна площ и избено помещение. Прието е за установено наличието на неотчетени приходи, подробно описани в нарочни таблици по клиенти в Приложение №47 към РД (листи 10630-10925), и в Приложение №48 към РД (листи 10926-10956).

Прието е за установено, въз основа на събраните в рамките на ревизията доказателства, наличието на обстоятелствата, посочени в чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Прието е за установено, предвид факта, че ревизираното лице не е отчело като приход плащанията във връзка с извършени продажби на недвижими имоти, наличието на данни за укрити приходи. Прието е за установено, че част от плащанията във връзка с извършени продажби на недвижими имоти, собственост на дружеството жалбоподател, са постъпвали по сметките на трети лица или са платени в брой, за което не са издадени фактури с начислен ДДС, както и не са отчетени приходи.

На жалбоподателя е връчено по електронен път (лист 9554) Уведомление №Р-16001616002726-113-001 от 10.09.2016г. (листи 9549-9550), с което, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, се уведомява, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г, както и основата за облагане с ДДС за периодите от 01.01.2014г. до 31.03.2016г. и от 01.04.2016г. до 30.06.2016г. ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Предоставен е срок за представяне на доказателства и становище от 14 дни от датата на връчване на уведомлението. В указания в уведомлението срок не са депозирани декларации с попълнени данни съгласно чл.124, ал.3 от ДОПК.

Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК към ревизираното лице, по-конкретно на тези по т.т.1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9, 10, 15 и 16 от ДОПК, при който е съобразено следното:

- по т.1 – “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД е инвеститор и строител на ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“, намиращи се в гр. Пловдив, бул. “***“ №107, които се състоят, съответно от 794 апартамента с изби, 29 магазина и 274 паркоместа (за първия комплекс), както и от 290 апартамента с изби и 274 паркоместа (за втория комплекс). От първия комплекс секции А и Б имат разрешение за строеж от 19.09.2014г. и разрешение за ползване от 22.01.2015г. за общо 233 апартамента с изби, от които през ревизирания период са продадени 230 апартамента с изби. Секции Г, Д и Ж имат разрешение за строеж от 09.09.2015г. и разрешение за ползване от 22.01.2016г. за 279 апартамента с изби и един магазин, от които през ревизирания период са продадени 263 апартамента с изби. Секция Ж, З и И имат разрешение за строеж от 09.09.2015г. и към края на ревизирания период (м. 06.2016г.) нямат разрешение за ползване. Отчетени са продажби на 147 обекта, които включват право на строеж, идеални части от поземления имот или авансови плащания.

От втория комплекс, секции А и Б, включващи 290 апартамента с изби и 274 паркоместа, са с разрешение за строеж от 28.04.2016г. и до края на ревизирания период нямат издадено разрешение за ползване. Отчетени са продажби на 17 обекта, които включват право на строеж и идеални части от поземления имот.

Общо за двата комплекса са отчетени продажби на 858 обекта (апартаменти с изби, паркоместа и магазини). Продажбите са извършвани на различни етапи от строителството- право на строеж, груб строеж, след издадено разрешение за ползване. За обектите, продадени на етап право на строеж или груб строеж, допълнително са фактурирани СМР, посочени в издадените фактури само като СМР или СМР до акт 16, без конкретизация по вид, количество и стойност и без представяне на сключен договор между строителя и съответния клиент. Паркоместата са продавани като идеални части от недвижимия имот, като допълнително са фактурирани СМР за съответното паркомясто. Не са представени документи за вид, количество и стойност на СМР, както и дати за започване и приключване.

Според информацията в разпространяваните рекламни материали за двата комплекса цената за кв.м. на апартаментите е в порядъка между 340,00 и 380,00 евро/кв.м. (левова равностойност между 664,98 и 743,22 лв./кв.м.). Посочено е, че се продават и обособени паркоместа на стойност 1 900,00 евро/брой (левова равностойност 3 716,08 лв./брой).

- по т.4 – в хода на ревизията е представена информация от клиенти за заплатена стойност за кв.м., съответстваща на тази от рекламните материали общо за 128 апартамента с изби, 4 магазина и 53 броя паркоместа, обобщена в справка. Приложение №45 към РД (листи 10562-10607). Съгласно предмета на представените от клиентите предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот и договор за строителство, жалбоподателят, в качеството си на изпълнител, приема да извърши строителство на съответния обект на етап на завършеност с акт 15. Цената е договаряна общо за апартамент с изба или магазин (съответно право на строеж), съответната част от общите части на сградата и съответно идеална част от земята, като в случай на покупка и на паркомясто, неговата стойност се включва в общата цена. В издадените фактури е посочено, че стойността на продадените обекти включва СМР или СМР до акт 16, без посочване на конкретни видове, количества и стойности СМР, като от ревизиращия екип е прието за установена средна продажна цена от 187,44 лв./кв.м.

- по т.16 – в хода на ревизията е представена информация от интернет страницата на Агенция по вписванията за вписани сделки с недвижими имоти, извършени от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД като продавач, включително са представени и всички вписани нотариални актове. Представени са и доказателства от жалбоподателя- фактури за покупки и продажби, отчети за движението по банковите сметки, записвания по счетоводни сметки, нотариални актове. Въз основа на данните във фактурите и дневниците за продажби, от ревизиращия екип е изготвена справка за продажби по клиенти (Приложение №43 към РД (листи 10519-10547)), а въз основа на представената информация за постъпилите плащания е изготвена справка за отчетените плащания по клиенти (Приложение №44 към РД (листи 10548-10561).

От анализа на документите, приложени по ревизионната преписка, са приети за установени различия с декларираните от дружеството данни по периоди, описани подробно в табличен вид в РД (листи 91а-92). Изчисленията са направени въз основа на изисканата информация от клиентите на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД относно договорени и заплатени цени, които в по-голямата си част се доближават до публично обявените от дружеството продажни цени за кв.м. От анализа на тази информация е изчислено, че средната продажна цена за апартамент с изба възлиза на 712,84 лв./кв.м. за всички обекти в секциите, за които има издадено разрешение за ползване (секции А – Е). Продажната цена включва в себе си компонентите право на строеж, право на собственост върху изграден до определен етап недвижим имот, стойност на СМР до датата на издаване на разрешенията за ползване, идеални части от общите части на сградата, идеални части от УПИ (парцела), върху който е построена сградата. Определена е една и съща средна продажна цена за всички групи продадени обекти в секциите, за които има издадено разрешение за ползване, както следва: за апартаментите и паркоместата, за които е представена информация за заплатени суми, съответстваща на публично обявената такава от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД; за апартаментите и паркоместата, за които няма предоставена информация за заплатени суми, освен отчетените от дружеството; за апартаментите, за които не е предоставена информация от клиентите за извършени плащания, но са установени извършени такива по банковите сметки на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, П.Ш.и Д.Д., надвишаващи по размер цената на апартамента.

За апартаментите и магазините в секции Ж – И, за които не е издадено разрешение за ползване продажната цена е определена, както следва:

- за обектите, за които е представена информация, съответстваща на публично обявената от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД като продажна цена е приета платената цена от съответния клиент;

- за обектите, за които са установени плащания по банковите сметки на П.Ш.и Д.Д., се определя продажна цена, равна на сумата от отчетената от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД цена и установеното плащане;

За паркоместата е приета продажна цена в размер на 3 700,00 лв., приблизително равна на публично обявената от самия жалбоподател информация.

Определянето на продажните цени, неотчетените приходи и допълнително начисленият ДДС по клиенти е отразено в Приложение №47 към РД (листи 10630-10925), а рекапитулацията по обекти – в Приложение №48 към РД (листи 10926-10956).

Определянето на датите на данъчните събития за неотчетените продажби е направено по следния начин:

- извършените от клиентите плащания преди датата на издаване на разрешението за ползване на съответната секция или преди датата на покупка на обект, в секция с издадено разрешение за ползване, представляват авансови плащания и съгласно разпоредбата на чл.25, ал.7 от ЗДДС данъкът става изискуем при получаване на плащането;

- когато е закупен обект в секция с разрешение за ползване преди датата на разрешението за ползване или е закупено право на строеж и не са установени неотчетени авансови плащания или тези плащания са в по-малки размери от размера на неотчетените продажби, за дата на данъчното събитие се приема датата на разрешението за ползване, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2, във връзка с чл.9 от ЗДДС;

- когато е закупен обект в секция с разрешение за ползване след датата на издаването му и не са установени неотчетени авансови плащания, за дата на данъчното събитие се приема датата на покупката съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС.

Рекапитулация на допълнително дължимия ДДС по данъчни периоди, с аналитичност по обекти е отразена в Приложение №49 към РД (листи 10957-10989), както и в таблица в РД (листи 91а-92). Върху данъчната основа (ДО) на неотчетените продажби в общ размер на 18 857 655,16 лв. е начислен допълнително ДДС в общ размер на 3 771 524,53 лв. за данъчни периоди от м.02.2014г. до м.06.2016г., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 312 584,61 лв.

На второ място, предмет на спора е допълнително определен корпоративен данък в размер на 33,01 лв. и прилежащите лихви в размер на 11,21 лв.

В рамките на ревизията е прието за установено, че в счетоводните регистри на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД по сметка 721- Приходи от лихви е отчетена сумата в размер на 330,06 лв., а по сметка 724- Приходи от валутни операции– сумата в размер на 0,03 лв. Тъй като посочените суми не са намерили отражение в декларирания счетоводен финансов резултат (СФР) за 2015г. същите са приети за неотчетени приходи на основание разпоредбата на чл.78 от ЗКПО и с тях се преобразува в увеличение декларираният финансов резултат (ФР).

В рамките на съдебното производство са представени допълнително следните доказателства от страните, в следния хронологичен порядък: 1 брой оптичен диск (CD, лист 11102), съдържащо приложения към РД, изчерпателно изброени в молба с Вх.№1241 от 21.01.2020г. (листи 11092-11096) на вещото лице Р.Б.К.; доказателства във връзка с етапите на строителство на ЖК “Оазис 4“, секции А – И (листи 11107-11871), изчерпателно описани в молба с Вх.№2028 от 30.01.2020г. (листи 11103-11105) на процесуалния представител на жалбоподателя; доказателства във връзка с етапите на строителство на ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“ (листи 11885-12185), изчерпателно изброени в молба с Вх.№2614 от 07.02.2020г. (листи 11883-11885) на процесуалния представител на жалбоподателя.

В първото по делото съдебно заседание на 03.12.2019г. (листи 11076-11077) от страна на пълномощника на жалбоподателя е заявено оспорване на представените в хода на ревизията документи от 133-те лица, представляващи предварителни договори, нотариални актове и документи за извършени разплащания, изчерпателно описани в точка 30. от РД (листи 70-74). Открито е производство по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, за оспорване истинността на посочените документи. На жалбоподателя е указана тежестта на доказване на истинността на документите и в изпълнение на това указание по делото е ангажирано изготвянето на съдебно-техническа и оценъчна експертиза (СТОЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ).

В съдебното заседание на 21.06.2021г. е прието заключение по назначената СТОЕ (листи 12235-12486), изготвено от вещото лице Р.Б.К., с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника.

Вещото лице К. дава следните подробни отговори на поставените задачи: ЖК “Оазис 4“ включва 11 секции, в които са организирани 794 апартамента с изби и 15 магазина. Секции А, Б и В съставляват първи етап от изграждане на комплекса, като за него съществуват одобрени проекти, разрешение за строеж №227/19.09.2014г., влязло в сила на 09.10.2014г., и разрешение за ползване от 22.01.2015г. Секциите включват общо 233 апартаменти с изби, 1 офис и 1 магазин, като през процесния период са продадени 229 апартаменти с изби. Секции Г, Д и Е представляват втори етап от изграждане на комплекса, като за него съществуват одобрени проекти, разрешение за строеж №61/04.03.2015г., в сила от 24.03.2015г., и разрешение за ползване от 03.06.2016г. Секциите включват общо 279 апартамента с изби, от които през ревизирания период са продадени 263 апартамента с изби. Секции Ж, З и И представляват първи етап от изграждане на комплекса, като за него съществуват одобрени проекти, разрешение за строеж №217/09.09.2015г., влязло в сила на 29.09.2015г., и разрешение за ползване от 02.03.2017г. (издадено извън ревизирания период). Секциите включват 282 апартамента с изби и 15 магазина, като са отчетени продажби за 147 обекта като продажби на право на строеж, идеални части от поземления имот или авансово плащане.

ЖК “Оазис 6“ включва общо 670 апартамента с изби и 24 магазина. Секции А и Б представляват първи етап от изграждане на комплекса, като за него съществуват одобрени проекти, разрешение за строеж №227/19.09.2014г., влязло в сила на 09.10.2014г., и разрешение за ползване от 22.01.2015г. Секциите включват общо 233 апартамента с изби, от които през процесния период са продадени 229.

В поземления имот (ПИ), в който са изградени ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“ са организирани общо 549 броя паркоместа, като през процесния период са продадени 200 броя паркоместа.

Съгласно данните в представените документи, хронологично инвестиционното намерение е реализирано през ревизирания период и след него, като за ЖК “Оазис 4“ са издадени следните документи за етапите на завършеност на строежа (таблица, лист 12243):

- секции А, Б и В – акт обр.14 от 30.06.2015г., акт обр.15 от 04.12.2015г., акт обр.16 от 21.01.2016г. и разрешение за ползване от 22.01.2016г.;

- секции Г, Д и Е – акт обр.14 от 04.01.2016г., акт обр.15 от 28.03.2015г., акт обр.16 от 02.06.2016г. и разрешение за ползване от 03.06.2016г.;

- секции Ж, З и И – акт обр.14 от 01.07.2016г., акт обр.15 от 25.10.2016г., акт обр.16 от 01.03.2017г. и разрешение за ползване от 02.03.2017г.;

За ЖК “Оазис 6“ са издадени следните документи за етапите на завършеност на строежа (таблица, лист 12243): секции А и Б – акт обр.14 от 03.01.2017г., акт обр.15 от 17.10.2017г., акт обр.16 от 12.12.2017г. и няма данни за издадено разрешение за ползване.

За етап едно, секции А, Б и В от общия брой на 233 апартамента предмет на продажба са 229 апартамента, от които незавършено строителство (до груб строеж) 75 апартамента; до разрешение за ползване (с акт обр.14 с или без довършителни работи) 68 апартамента и с разрешение за ползване – 86 апартамента. За етап две, секции Г, Д и Е от общия брой 279 апартамента предмет на продажба са 263 апартамента, от които незавършено строителство (до груб строеж) 104 апартамента; до разрешение за ползване (с акт обр.14 с или без довършителни работи) 71 апартамента и с разрешение за ползване – 88 апартамента. Общо за 11-те секции предмет на продажба са 639 апартамента и 17 магазина, от които на етап незавършено строителство (с право на строеж) 326 апартамента и 17 магазина; с акт обр. 14 (до разрешение за ползване) 157 апартамента и с разрешение за ползване – 156 апартамента. За етап три секции Ж, З и И от общия брой 282 апартамента предмет на продажба са 147 апартамента, всички на етап незавършено строителство (до груб строеж).

В ЖК “Оазис 6“ към края на процесния период е започнато изграждането на етап четири (секции А и Б) за общо 290 апартамента. От тях предмет на продажба са 17 апартамента, всички на етап незавършено строителство (с право на строеж).

Въз основа на сключените договори за покупко-продажба (нотариални актове) на обособени обекти в ЖК “Оазис 4“ и “Оазис 6“ вещото лице посочва, че общо 343 обекта са продадени на етап на строителство “право на строеж и идеални части от поземлен имот“; 200 броя паркоместа са предмет на продажба като идеални части от поземления имот и 313 обекта са продадени с нотариален акт като самостоятелни обекти в сграда (две таблици, лист 12276).

При използване на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно разпоредбите на §1, т.10, б.“а“ от ДР на ДОПК и чл.14, ал.1 от Наредба №Н-9/14.08.2006г. на министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (Наредба №Н-9), вещото лице извършва поотделно пазарни оценки на право на строеж, право на собственост върху ПИ с идентификатор 56784.536.1585 по КК и КР на гр. Пловдив, право на собственост върху идеални части от ПИ, използвани като паркоместа и право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда (СОС), предмет на продажба през процесния период (приложения №2.1 (листи 12315-12328), 2.2 (листи 12329-12334) и 2.3 (листи 12335-12464)). Предмет на изследване са общо 255 броя пазарни свидетелства за извършени прехвърлителни сделки, съпоставими с тези, извършени в нотариална форма за процесния период.

Извършени са пазарни оценки на правото на строеж на обекти от първи етап на застрояване (секции А, Б и В в ЖК “Оазис 4“), продадени през 2014г., от първи, втори и трети етап на застрояване (секции от Г до И в ЖК “Оазис 4), продадени през 2015г. и от първи, втори и трети етап (секции от Ж до И в ЖК “Оазис 4“ и секции А и Б в ЖК “Оазис 6“, продадени през 2016г. поотделно за всеки обект, като сбор между стойностите на право на собственост върху ПИ (идеални части) с ДДС и право на строеж с ДДС. Резултатите са отразени в таблица (лист 12316), втора таблица (листи 12317-1232) и в трета таблица (листи 12325-12328).

Извършени са и пазарни оценки на правото на собственост на идеални части от ПИ, реално използвани като паркоместа за ЖК “Оазис 4“ (таблица (листи 12330-12334) и пазарни оценки на право на собственост върху процесните самостоятелни обекти, организирани в сгради на ЖК “Оазис 4“ и “Оазис 6“, както и право на собственост върху прилежащия ПИ (листи 12336-12427).

В съдебно заседание (листи 12511-12512) вещото лице К. пояснява, че в таблица 1.6 на стр.8 от заключението (лист 12243) са посочени коректно данните за датите на издаване на актовете за различните етапи на строителството. Потвърждават се посочените като брой апартаменти на етапи незавършено строителство и въведени в експлоатация, продадени след издадено разрешение за ползване.

В съдебното заседание на 14.12.2021г. е прието заключението (листи 12539-12570, 12572-12763) по назначената ССЕ, изготвено от вещото лице А.Ж.С., с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника.

След анализ на представените по делото доказателства, изчерпателно изброени в т.ІІ Проверени документи (лист 12542), вещото лице дава следните отговори на поставените задачи: в приложения №1–2 към заключението (листи 12572-12599) вещото лице обобщава информацията за сключени предварителни договори за покупко–продажба на обособени имоти и издадени нотариални актове за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2016г. В табличен вид са посочени купувачите, обектите, нотариалните актове и издадените фактури с предмет недвижим имот, права на строеж и на ползване, идеални части от поземлен имот, идеални части от поземлен имот, ползвани като паркоместа, и фактури за извършени СМР. По отношение отговора на задачата за данъчната основа и начисленият ДДС е посочено изрично, че такава информация не се съдържа в предварителните договори за покупко-продажби и нотариалните актове– в тях сумите на сделките е посочена като обща стойност. В т.1 и т.2 от задачите няма изискване да бъдат установени сумите за извършените СМР, тъй като не са част от стойността на недвижимите имоти, но при изчисления на задълженията по ЗДДС и акцесорните задължения за лихви следва да бъдат съобразени стойностите на начисления от жалбоподателя ДДС по фактури, свързани с процесните имоти. В тази връзка е използван подходът на ревизиращия екип- от общата сума на всички платени от купувачите суми по банкови сметки на дружеството, в брой и по сметки на трети лица са приспаднати стойностите на всички издадени на купувачите фактури. Подчертано е, че в плащанията по сметки на трети лица не може да се посочи категорично дали са само за стойността на закупените имоти, или за довършителни работи.

Издадените фактури за продажба на обособени обекти на клиенти на дружеството са намерили отражение в отчетните регистри по ЗДДС (дневник за продажбите и справка-декларация за съответния данъчен период). Видно от приложените по делото счетоводни справки (листи 661-804) за издадените фактури за продажба са съставени счетоводни записвания по дебита на сметка 411- Клиенти срещу кредита на сметки от група 70 Приходи. В приложение №3 към заключението (листи 12600-12640) е посочена конкретната приходна сметка от група 70, по която са отчетени издадените фактури, съгласно утвърдения от дружеството сметкоплан: сметка 701- Приходи от продажба на продукция (апартамент, магазин, изба, паркомясто), сметка 703- Приходи от продажба на услуги (СМР) и сметка 705- Приходи от продажба на ДМА (земя).

            В приложение №1-2 е посочено по отношение на кои от сделките в нотариалните актове е отразено, че покупката е осъществена чрез банков кредит (колона „Кредит от“). По делото са представени и договори за банкови кредити, отпуснати от “Инвест банк“ АД и “УниКредит Булбанк“ АД, сключени със следните лица:

            - Б.К.Р. и С.Г.Р.– Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи и реконструкция №887 от 20.11.2015г. (листи 3113-3115), с размер на ипотечния кредит 24 000,00 евро. Съгласно клаузите на договора, за закупуването на имота се отпуска еднократно сума в размер на 6 394,00 евро, преведени по сметка на продавача “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД. Сумата е приблизително равна на дължимата сума по нотариален акт с №120 от 20.11.2015г. (листи 3103-3105), която е в размер на 12 500, 00 лв. За довършителни работи, ремонт и реконструкция е предвидена сума в размер на 17 606,00 евро;

            - Т.Е.И.– Договор за потребителски кредит с пълна отговорност на физическото лице №362/4119/29358907 от 29.07.2014г. (листи 4515-4519), с размер на кредита от 15 400,00 евро. В договора няма условия за ползване на средствата при тяхното усвояване. Дължимата сума от купувача по нотариален акт №116 от 15.12.2014г. (листи 4522-4523) е в размер на 1 200,00 лв., която е заплатена по сметка на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД с платежно нареждане от 24.04.2015г. (лист 574);

            - Л.Г.Г. и Г.С.Г.-Г.– Договор за ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице №351/5424/37702200 от 21.10.2015г. (листи 3267-3272), с размер на кредита 85 850,00 лв. за покупка и ремонт на недвижим имот. Дължимата сума от купувачите по нотариален акт №119 от 23.10.2015г. (листи 3262-3264) е в размер на 14 300,00 лв. и е заплатена по банкова сметка *** “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД с платежно нареждане за 14 100,00 лв. от 06.11.2015г. (лист 597) и на 2 пъти по 100,00 лв. в брой от двете лица на 04.02.2016г. (лист 609а);

            - И.Я.К.-Н. и В.Н.Н.– Договор за ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице №351/5425/37683124 от 21.10.2015г. (листи 3173-3178), с размер на кредита 45 000,00 лв. за покупка и ремонт на недвижим имот. Дължимата сума от купувачите по нотариален акт №114 от 23.10.2015г. (листи 3157-3159) е в размер на 10 700,00 лв. и е заплатена по сметка на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД с платежно нареждане от 29.10.2015г. (лист 3181);

- К.Й.К.– Договор за ипотечен кредит с пълна отговорност на физическото лице №362/0681/40511253 от 11.04.2016г. (листи 4888-4893), с размер на кредита 36 500,00 лв. за покупка и ремонт на недвижим имот. Дължимата от купувача сума по нотариален акт №145 от 12.04.2016г. (листи 4894-4895) е в размер на 6 000,00 лв. и е заплатена по сметка на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД с платежно нареждане от 21.04.2016г. (лист 612).

            Вещото лице изготвя приложение №5-6 (листи 12641-12671), в което обобщава информацията за издадените нотариални актове и извършените от купувачите преводи на парични средства по банковите сметки на третите лица П.Ш.и Д.Д., с посочване на датите на преводите и техните основания. Направен е експертен извод, че в някои от банковите преводи като основание за извършеното плащане са посочени индивидуализиращи данни за закупените имоти и те съвпадат с индивидуализиращите данни на имотите по нотариален акт. В други преводи основанието за извършеното плащане е посочено общо “покупка на имот“, без допълнителна информация за нотариален акт или фактура, съдържащи индивидуализиращи данни за имота. Според вещото лице С., няма основание за извършване на паричните преводи от купувачите на имоти, собственост на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, по банковите сметки на трети лица, които не са страна по сделките и не са собственици на имотите.

            По отношение основанието за преводите по сметките на Ш. и Д., според експерта е много субективно да се определи дали посочените в преводите данни отговарят на данните по нотариални актове и фактури. Без връзка с нотариален акт може да се определи паричен превод за покупка на имот, в който обаче недвижимият имот е описан с индивидуализиращи данни за ЖК, секция, етаж, номер на имот. Останалите парични преводи могат да бъдат “отхвърлени“ като такива без съответствие с нотариален акт и такова примерно изброяване е отразено в нарочна таблица (листи 12547-12551).

            При така направената субективна преценка от вещото лице, парични преводи, които не могат да бъдат обвързани с конкретен недвижим имот и документ за сделка, възлизат на обща стойност 4 676 841,52 лв., в т.ч. по сметки на П.Ш.в общ размер на 4 255 925,06 лв. и по сметки на Д.Д. в общ размер на 420 916,46 лв.

            В приложение №5-6 вещото лице обобщава информацията за разплащания в брой от клиенти, документирани с квитанции от приходни касови ордери (ПКО), издадени от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД. Независимо, че ПКО не е документ, с който се установява разплащане в брой (такива документи са фискален бон (ФБ) от ЕКАФП), в него се съдържат индивидуализиращи данни за купувача, имота, поредност на вноската или авансово плащане и дата на плащане (в някои квитанции не са посочени дати). При отговора на задачата вещото лице отграничава извършени разплащания по банков път за закупени имоти, които са извършени след изтичане на ревизирания период (30.06.2016г.), но са обвързани с нотариални актове, издадени на 21.06.2016г. Според експерта, за получените плащания на 01.07.2016г. от лицата С.С., М.П. и А. и К.М. в общ размер на 96 137,00 лв. следва да бъдат издадени фактури с обща данъчна основа в размер на 80 106,67 лв. и начислен ДДС в общ размер на 16 021,33 лв. (лист 12552).

            В приложение №8-9 (листи 12672-12706) вещото лице обобщава информацията за постъпили парични преводи по банкови сметки на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, П.Ш.и Д.Д., съобразно вида на сделките по нотариален акт- покупка на завършен недвижим имот – застроена площ, покупка на право на строеж, покупка на право на ползване и покупка на паркомясто. Тази информация се съдържа в издадените нотариални актове и фактури и е посочена в колони “застроена площ“, “паркомясто“, “право на строеж“, “право на ползване“ или “СМР“. Посочено е, че плащанията за паркоместа могат да бъдат установени точно, единствено когато е извършено отделно плащане именно за паркомясто. В повечето случаи купувачите са извършили общо плащане за апартамент и паркомясто и в тези случаи не може да се извърши разделяне на сумите. Според вещото лице, при отговора на тази поставена задача следва от преводите по банковите сметки, включително тези на третите лица Ш. и Д., да се изключат преводите, които не могат да се обвържат с конкретни нотариални актове, обобщени в таблицата на листи 12547-12551.

            При така възприетия от вещото лице подход за формиране на средна продажна цена на база всички приети за платени суми е изчислена средна продажна цена за 1 кв.м., както следва:

            - за право на строеж – 326,94 лв.;

            - за застроена жилищна и търговска площ – 430,37 лв.;

            - за продадено паркомясто – 155,34 лв.

            По отношение на цената за кв.м. паркомясто е направено уточнение, че в РД е посочена цена от 3 700,00 лв. с ДДС за 1 брой, което е с площ между 13,00 кв.м. и 13,75 кв.м. Разликата произтича от това, че задачата е поставена да бъдат извършени изчисления на база на платени суми. За голяма част от паркоместата не са установени плащания по сметка на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, а за друга част са платени като обща стойност за покупка на апартамент или право на строеж.

            По отношение датата на изискуемост на данъка и данъчното събитие, вещото лице извършва тълкуване на разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС и посочва, че данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати – датата на прехвърляне на собствеността върху имотите, която е датата на издаване на нотариалния акт или датата на извършване/завършване на услугата, която е датата на издаване на разрешение за ползване на обектите. Съобразно данните в представените по делото доказателства и констатациите в заключението на вещото лице по СТОЕ, експертът С. посочва, че са издадени разрешения за ползване за всички секции в ЖК “Оазис 4“ и секции А и Б в ЖК “Оазис 6“. За секции А – Е са издадени разрешения за ползване съответно на 22.01.2016г. и на 03.06.2016г., в рамките на ревизирания период, а за останалите секции – извън ревизирания период (през 2017г.). Информацията за извършената строителна услуга по отношение на обектите в секции А – Е от комплекс “Оазис 4“ е обобщена в приложение №11 (листи 12707-12736).

            За да отговори на задачата за изчисление на допълнителните задължения по ЗДДС като сбор от допълнителни задължение по ЗДДС, изчислени върху данъчна основа, съставляваща размера на установените като платени от купувачите суми през ревизирания период, за които е прието, че представляват авансови плащания и допълнителни задължения по ЗДДС, изчислени върху данъчна основа, съставляваща изчислената от вещото лице средна продажна цена за всеки един от обектите– право на строеж, паркомясто и самостоятелен обект, по отношение на които строителната услуга е завършена до 30.06.2016г. вещото лице е изготвя приложение №12 (листи 12737-12763).

            В общата стойност на издадените фактури следва да бъдат включени фактурите за продажба на недвижими имоти и СМР, в случай, че са издадени такива. За обектите, за които към 30.06.2016г. строителната услуга не е била завършена – секции Ж, З и И от ЖК “Оазис 4“ и секции А и Б от ЖК “Оазис 6“ следва да се начисли ДДС на база на авансово платени суми в брой, по сметки на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД и на третите лица Ш. и Д.. В общата сума на данъчното задължение по ЗДДС следва да бъдат включени и постъпилите преводи на парични суми за 3 самостоятелни обекта на 01.07.2016г., т.е. след края на ревизирания период, тъй като е налице прехвърляне правото на собственост в нотариална форма с издаване на нотариален акт на 21.06.2016г.

            При изчислението на дължимия ДДС на база авансово преведени суми, вещото лице не взема предвид преводите, основанието на които не може да се обвърже с процесни продажби, обобщени в таблицата на листи 12547-12551. Подходът на вещото лице при изчисление на допълнителните задължения по ЗДДС е като се приеме за установено, че сумите, постъпили по сметки на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД на база издадени фактури, са суми, които жалбоподателят сам е внесъл за закриване на задълженията по фактури и тези суми са част от сумите, преведени по сметки на трети лица (включени в тях). По този начин следва да се съберат сумите, постъпили по сметки на третите лица, и сумите, платени в брой на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД, и от този сбор да се извадят сумите по издадените фактури. Според вещото лице С., при приемане на методиката на изчисление на ревизиращия екип би се стигнало до по-висок размер на изчисленията спрямо тези в РА и така би се влошило положението на жалбоподателя.

            При направените експертни изчисления, размерът на допълнително дължимия ДДС, във връзка с укритите приходи от продажба на недвижими имоти, възлиза на обща стойност 1 656 093,98 лв., ведно с прилежащите лихви към 06.08.2019г. в общ размер на 570 314,13 лв. Конкретните размери на данъчните задължения за съответните данъчни периоди в обхвата на ревизирания период са посочени в нарочна таблица (листи 12558-12570.

            В съдебно заседание на 14.12.2021г. (листи 12746-12765) вещото лице С. пояснява, че не може да даде отговор на въпроса за причината за превеждане на парични суми от купувачи на недвижими имоти по банковите сметки на лица, различни от “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД. Действително, квитанциите към ПКО не са документи, които да удостоверяват извършено разплащане в брой, но имат характер на помощни документи, носители на информация за постъпило в брой плащане. По отношение на извършените изчисления в приложение №12 следва да се разбира, че за обектите, които са завършени към 30.06.2016г., датата на данъчното събитие е датата на прехвърляне на собствеността, т.е. датата на издаване на нотариален акт. По отношение на обектите, за които към 30.06.2016г. не е издаден нотариален акт, облагането е извършено на датите, на които са преведени суми по сметките на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД и третите лица Ш. и Д.. В по-голямата си част обектите са били на етап на завършеност на строителството акт обр. 14, т.е. касае се за строеж, а не за продажба на право на строеж.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда намира следното от правна страна:

Основното възражение на жалбоподателя в настоящото производство е свързано с твърдяната липса на доказателства, от които да може да се извлекат данни за облагане, като се сочи, че в хода на ревизията от страна на приходната администрация не са ангажирани безспорни доказателства за наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

В тази насока, на първо място, съдът съобразява законовото положение, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, че при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанието по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, обосновано органите на приходната администрация са възприели наличието на основание за провеждане на ревизия по особения ред по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или доходи и определянето на данъчната основа и допълнително дължимия ДДС.

Такива данни, според настоящия състав на съда, са данните, съдържащи се в приобщените в рамките на ревизията писмени доказателства, включително представените от 133 броя лица предварителни договори и документи за извършени разплащания за закупени обособени обекти. Посочи се вече, че в рамките на съдебното производство (листи 11076-11077) е открито нарочно производство по оспорване истинността на тези документи по реда на чл.193 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, като е указано на жалбоподателя, че за него е доказателствената тежест по заявеното оспорване.

В тази връзка, единствените ангажирани доказателства са изготвянето на посочената вече СТОЕ за пазарната цена на 1 кв.м. от обектите в ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“ спрямо степента на завършване на строителството. Тук следва да бъде подчертано, че вещото лице К. не посочва средна пазарна цена на 1 кв.м. на обектите, предмет на продажба, а извършва изчисления по метода по §1, т.10, б.“а“ от ДР на ДОПК при използване за аналог на извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти в район “Южен“ на гр. Пловдив, коригирани с различни коефициенти, без да бъде съобразена информация за заплатените от клиентите суми за закупени право на строеж, право на собственост върху идеални части от ПИ, право на собственост и СМР (посочена в табличен вид на листи 12281-12313). В този смисъл, е определена пазарна стойност на правото на строеж от 20,10 лв./кв.м. на оценяваните вещни права върху терена на недвижимия имот, към която стойност е прибавена и пазарната стойност на вещни права върху терен след застрояване с придаваемо право на строеж от 6,96 лв./кв.м. (таблици на лист 12316, 12317 и 12325). Именно изчислената пазарна стойност на правото на строеж от приблизително 27,06 лв./кв.м. е приложена при определяне на оценката на правото на строеж на обособени обекти, предмет на продажба през 2014г., 2015г. и 2016г., и е изчислена обща стойност с ДДС (закръглено в лева) спрямо площта на обекта и посочения етап на изграждане (таблици на листи 12316, 12317-12324, 12325-12328). Тази пазарна оценка се различава значително от изчислената от вещото лице С. по назначената ССЕ средна пазарна стойност от закръглено 327,00 лв./кв.м. при съобразяване на постъпилите плащания, с голяма степен на условност при подхода на изключване на определени авансови плащания, постъпили по банковите сметки на трети лица, различни от жалбоподателя. Разликата между двете стойности е изключително значителна, за да бъде обяснена единствено с данните в обобщената таблица на процесните обекти, отчитаща етапа на строителство на сградите, представляваща неразделна част от заключението по СТОЕ (листи 12470-12486).

По отношение на средната пазарна цена на обособените обекти вещото лице по СТОЕ прилага по аналог пазарни цени за подобни обособени обекти с близка локация, като използва корекционни коефициенти по чл.11 от Наредба №Н-9. Водещ критерий при изчислението на пазарните цени е етапът на строителство на съответния обект- с акт обр.14, без установени довършителни работи; акт обр.15, без въвеждане в експлоатация; както и с издадено разрешение за ползване. За всеки един от обектите е изчислена самостоятелна пазарна цена, която в повечето случаи е близка величина до средната пазарна цена, изчислена от ревизиращия екип (приложение №2.3, листи 12336-12427). Така изчислените пазарни цени отново се различават от изчислената от вещото лице С. по назначената ССЕ средна пазарна цена на кв.м. площ от приблизително 430,00 лв./кв.м., но този път е по-висока. Двете вещи лица изчисляват приблизително еднаква цена за кв.м. паркомясто от приблизително 155,00 лв./кв.м., но не е съобразено, че по отношение на паркоместата продажбите са извършвани от самия жалбоподател за брой паркомясто на цена от 1 900,00 евро или стойността им е включена в общата стойност на закупувания самостоятелен обект.

При така констатираните изключително различни стойности на пазарните цени за 1 кв.м. в заключенията на вещите лица по СТОЕ и ССЕ настоящият съдебен състав намира, че същите не могат да се използват за база за определяне на средна пазарна цена за кв.м. на продадените обособени обекти в ЖК “Оазис 4“ и ЖК “Оазис 6“ при различна степен на завършеност на строителството. При изчисленията си двете вещи лица игнорират стойностите на заплатени от купувачите суми в брой и по банкови сметки на “ОАЗИС-СТРОЙ“ ЕООД и на третите лица (Ш. и Д.) и различието им с продажните цени, посочени в издадените от жалбоподателя фактури. В заключението на вещото лице по ССЕ се потвърждава, че при използване на субективен подход при изпълнение на поставените задачи от общата стойност на постъпилите плащания по банковите сметки на третите лица Ш. и Д. са изключени суми на стойност, надвишаваща 4 000 000,00 лв., с обяснението за неяснота относно стопанската операция и невъзможността да бъде обвързана с конкретен документ за извършена покупка на обособен обект от лицето, извършило превода. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че действително няма никаква икономическа логика парични средства от продажбата на определени права, стоки и услуги да бъдат превеждани в полза на трети лица, различни от продавача, освен по причина укриване на приходи от извършваната икономическа дейност. В хода на ревизионното производство са събрани множество доказателства относно извършваните продажби на недвижими имоти от жалбоподателя, включително нотариални актове от Служба по вписванията при РС – Пловдив, както и предварителни договори за предоставяне на строителна услуга към клиенти. Именно при обвръзката на извършените от клиентите плащания, включително по банкови сметки на трети лица, са установени различия между извършените плащания и продажната цена на конкретни недвижими имоти, което обосновава извод за наличие на укрити приходи от дейността на дружеството. В случая не се ангажираха доказателства за неистинност на представените от 133 броя лица документи – предварителни договори и документи за извършени разплащания, което означава, че данните в тях подлежат на съвкупна преценка заедно с всички събрани по делото доказателства, включително заключенията на вещите лица по СТОЕ и ССЕ.

Когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой или някои от фактите, възведени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.

В конкретния казус се констатира, че органите на приходната администрация са съобразили и са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2 т.т.1-16 от ДОПК, като правилно са анализирали и разгледали критериите, посочени в тази разпоредба, които са позволили да се определи основа за определяне по възможно най-достоверния и обективен начин на дължимите задължения по отношение на конкретния ревизиран субект.

Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, в случая по: т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи.

При извършване на ревизията са спазени всички разпоредби, както на чл.122, така и на чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК. Съгласно чл.3, ал.1, чл.5 и чл.6 от ДОПК, органът по приходите е длъжен в пределите на своята компетентност служебно и добросъвестно да установява обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на задължените лица. ДОПК предвижда изключение от общия принцип в определени случаи данъчното задължение да бъде определяно чрез прилагане от страна на органа по приходите на установения от съответния закон размер на данъка към определена от него основа.

Жалбоподателят, в хода на настоящото производство не успя да обори констатациите в РД и РА относно установения в хода на ревизията факт, че са създадени различни документи (предварителни договори, от една страна, и нотариални актове и фактури, от друга) за едни и същи продажби, с цел укриване на фактическата цена на продадените имоти. Липсват несъмнени доказателства, които да сочат, че цената по предварителните договори е била предоговаряна или променяна. Наред с доказаното плащане на цената по нотариални актове, е доказано и още едно плащане- на капаро при подписване на предварителните договори, с което се установява, че се надвишава цената по нотариалните актове. Горното е достатъчно основание да се приеме, че цената по нотариалните актове не е действителната цена на сделките.

В нотариалния акт се констатира единствено фактът, че продавачът и купувачът по договора са се уговорили единият да прехвърли собствеността на недвижимия имот срещу задължението на другия да плати определена цена. В предварителния договор за покупко-продажба също е договорена цена, част от която е била платена при подписване на предварителния договор, а останалата част, че ще бъде заплатена след сключване на окончателния договор, който е нотариалният акт. Записаното в нотариалния акт относно извършено и получено плащане не сочи на освобождаване купувача от задължението да заплати на продавача уговорената с предварителния договор цена, като в тази връзка не са представени допълнителни споразумения, или анекси за промяна на цената по предварителния договор.

Ответникът, като взема предвид направените от страните изявления в сключените предварителни договори за стойността на цената, подкрепени и с останалите писмени доказателства, правилно приема, че действителната воля на страните е била сключване на договор за покупко-продажба на конкретен недвижим имот на стойност, посочена именно в предварителния договор. Сключването на окончателния договор на по-ниска цена в тази насока е било извършено с цел заобикаляне на закона, както и с цел начисляване на по-малък размер ДДС и отчитане на по-ниски приходи. Последното от своя страна е достатъчно основание за извършването на ревизионно производство по реда на чл.122 от ДОПК с цел установяване и пълния размер на дължимия корпоративен и косвен данък. Нотариалният акт е официален документ, удостоверяващ единствено вещно-правния ефект на покупко-продажбата, т.е. правото на собственост на приобретателя. По отношение на останалите факти, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса, то същите се ползват с обвързваща доказателствена сила само тогава, когато са извършени пред и от нотариуса. По административната преписка и в настоящото производство не са представени доказателства сумите по нотариалните актове да са били предадени от купувача на продавача при подписването на самите актове и пред нотариуса.

         В тази връзка, настоящият съдебен състав намира подходът на ревизиращите органи по приходите за изчислена средна пазарна цена от 712,84 лв./кв.м. за максимално обективен и съобразен с всички събрани по делото доказателства, включително публично оповестената информация от самия жалбоподател за продажни цени. Съгласно тази информация, средната продажна цена на кв.м. от обособени обекти в ЖК “Оазис 4“ и “Оазис 6“ се изчислява на 704,10 лв./кв.м. и се доближава максимално до изчислената средна пазарна цена при ревизията. В заключението на вещото лице по СТОЕ липсват изчисления на средна пазарна цена на обособен обект на етап на строителство разрешение за ползване, като същата е диференцирана по различни критерии, но за всеки един от обектите на продажба се констатира изчислена по-висока пазарна цена от тази в заключението на ССЕ и тази, която би се получила при анализ на стойностите в издадените от дружеството фактури. В случая, по-правилният подход би бил за основа на бъдат използвани данните в документите, представени от 133 броя лица за извършени от тях покупки на право на строеж, апартаменти, изби, магазини, паркоместа и прилежащи площи и прилагане на тази информация по аналогия при извършените покупки от останалите 589 броя лица, които или не са представили изисканите им документи и писмени обяснения или са представили само част от изисканите им документи.

            Правилно е определена и датата на данъчното събитие, съответно изискуемостта на данъка за всеки един от данъчните периоди по начина, описан по-горе в настоящото решение. В тази връзка, изводите на ревизиращия екип изцяло се потвърждават в заключението на вещото лице по ССЕ, което следва да бъде кредитирано, в тази му част.

            Както беше посочено по-горе в настоящото решение, оборването на констатациите в РА е в тежест за жалбоподателя, което обстоятелство му е изрично указано с нарочно разпореждане от 07.11.2019г. (лист 11060), обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание (лист 11064). Доколкото не се ангажираха доказателства за оборването им, същите се ползват от презумпцията за вярност съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ДОПК.

            Установените по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство приходи не са отчетени в ОПР, ГДД и СД по ЗДДС и за тях не е начислен следващият се косвен данък. Това налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и следващите от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. В настоящия случай се констатира, че органите на приходната администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗКПО и ЗДДС и при наличието на предпоставките, предвидени в нормата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122, ал.2, т.т.1 - 16 от ДОПК и по този начин законосъобразно определят размери на косвения данък. Законосъобразно са установени и допълнителните задължения за лихви по главниците на публичните задължения. При това положение, оспореният по делото РА, в тази си част, е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            По отношение допълнително определеният при ревизията корпоративен данък за 2015г., ведно с прилежащите лихви, в жалбата не се съдържат конкретни възражения, нито пък хода на съдебното производство се ангажират доказателства за опровергаване на тази констатация. Трябва да се посочи, че облагането е извършено по реда на материалния закон ЗКПО, чрез преобразуване на декларирания от жалбоподателя СФР в увеличение, на основание разпоредбата на чл.78 от ЗКПО. За разлика от данъчната основа за облагане с косвен данък, определена по реда на чл.122 от ДОПК, при констатирани данни за укрити приходи, в този случай се касае за приходи, отразени счетоводно по сметки 721 и 724, но не намерили отражение в декларирания ФР в отчета  за приходите и разходите (ОПР) за 2015г.

            В този случай, правилно е приложена разпоредбата на чл.78 от ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат (ДФР) декларираният СФР се коригира със сумите на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от задълженото лице. В случая фактът на неотчитане на приходите в ОПР не се отрича от жалбоподателя, не се ангажират и доказателства за математическа неточност на направените при ревизията изчисления. При това положение, оспореният по делото РА, в обсъжданата си част, също е валиден и законосъобразен акт, а жалбата е неоснователна и в тази ѝ част.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), съобразно отхвърлената част от жалбата (5 084 153,36 лв.).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, (а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н “Овча купел“, ул. ***№32, Вх.“А“, ет.1, ап.2, считано от 14.08.2020г.), ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001616002726-091-001 от 06.08.2019г., издаден от А.А.Д.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Г.С.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №609 от 21.10.2019г. на и.п. на директор на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е установен данък по ЗДДС в общ размер на 3 771 524,53 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 1 312 584,61 лв.; допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2015г. в размер на 33,01 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 11,21 лв.

ОСЪЖДА “ОАЗИС-СТРОЙ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, (а понастоящем със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н “Овча купел“, ул. ***№32, Вх.“А“, ет.1, ап.2, считано от 14.08.2020г.), ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 24 782,46 (двадесет и четири хиляди седемстотин осемдесет и две цяло и четиридесет и шест стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/