ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 936
гр. Перник, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Мултипъл плюс“ ЕООД, действащо чрез адв.
П.С., депозирана срещу определение № 110/08.10.2021г., постановено по ч.гр. д. №
31/2021 г. по описана Районен съд - Брезник, с което съдът е отхвърлил като
неоснователно искането по реда на чл.248 ГПК на „Мултипъл плюс“ ЕООД за
изменение на определение № 105/02.09.2021 г. постановено по ч.гр. д. № 31/2021 г. по
описана Районен съд – Брезник.
В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е
незаконосъобразно и неправилно, доколкото счита, че възнаграждение се дължи само
на адвоката, който е оказал защита при издаване на заповед за изпълнение. Счита, че
процесуалните действия по депозиране на възражение не съответстват на
претендираната сума от страна на длъжника. На следващо място поддържа, че
заповедното производство е уредено едностранно и по подаденото възражение не се
дължи произнасяне от съда. Алтернативно счита, че дължимото възнаграждение следва
да се определи в по-нисък размер съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното,
жалбоподателят моли определението да бъде отменено.
Препис от депозираната жалба е изпратен на ответната страна – ЕТ „ЗИКО
НМЛ – М. З.“, което чрез адв.З. в срок е изразило становището си за неоснователност
на частната жалба. Счита определението за правилно и законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено. Сочи се, че жалбоподателят е изгубил процесуалната си
възможност да иска ревизия на процесното определение, тъй като не е реализирал
правото си да го обжалва в законоустановения ред. Излага подробни доводи в
подкрепа на необходимостта и правото на длъжника в заповедното производство да
бъде представляван от адвокат, и на съответното право на адвоката на възнаграждение
за положения труд. Счита за правилно присъденото от Районен съд – Брезник
адвокатско възнаграждение в размер от 150,00 лв., поради което моли частната жалба
да бъде оставена без уважение.
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от заинтересована
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба, намира
следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – Брезник по ч. гр. д.№ 31/2021 г. е
образувано по реда на чл. 410 ГПК с подадено заявление от „Мултипъл плюс“ ЕООД,
чрез законният си представител К. М., срещу ЕТ „ЗИКО НМЛ – М. З.“ с искане за
издаване на заповед за изпълнение за сумите от 712.54 лева- главница, лихва в размер
на лихва: 213.78 лева за периода от 14.12.2017г. до 04.02.2021г., както и законна лихва
върху главницата от 712.54лева, считано от датата на подаване на заявлението-
04.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендираните суми са за
незаплатени задължения въз основа на сключен между страните договор за доставка на
електрическа енергия от ***г. за плащане.
Районен съд – Брезник е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжника, като освен претендираните суми, в полза на заявителя са
присъдени и сторените от него разноски в заповедното производство.
На длъжника е бил надлежно връчен препис от заповедта, като същият е подал
възражение срещу нея в законоустановения срок. Възражението е депозирано чрез адв.
М.З., с приложени пълномощно и договор за правна услуга, от който е видно, че за
осъществените представителство и защита по ч. гр. д. № 31/2021 г. по описа на PC
Брезник, страните са уговорили адвокатски хонорар в размер на 150,00 лв., които са
били и платени в брой при подписването на договора.
Районен съд – Брезник е приел възражението за редовно и е указал на заявителя
„Мултипъл плюс“ ЕООД да предяви иск за вземането си съобразно разпоредбата на чл.
415 ГПК. Така дадените указания от съда не са изпълнени в указания срок, поради
което съдът по заповедното производство е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК
издадената по ч. гр. д. № 31/2021 г. по описана Районен съд - Брезник заповед за
изпълнение на парично задължение с определение № 96/13.05.2021 г. Определението
не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
ЕТ „ЗИКО НМЛ – М. З.“ е депозирало молба с вх. № 260801/16.06.2021 г. по чл.
248 ГПК с искане Определение № 96/13.05.2021 г. да бъде допълнено, относно
дължимостта на сторените разноски в производството по ч.гр.д. № 31/2021 г. по описа
на РС – Брезник. Молбата е уважена като за целта е постановено Определение № 105
от 02.09.2021 г. по същото дело, с което е осъдено "Мутипъл плюс" ЕООД да заплати
на ЕТ „ЗИКО НМЛ – М. З.“ сумата в размер на 150,00 лв., представляваща разноски
по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Срещу така постановеното определение е депозирана молба от "Мутипъл плюс"
ЕООД по реда на чл. 248 ГПК, с която се иска изменение, а в условията на
алтернативност – намаляване размера на присъдените разноски. Молбата е оставена
без уважение с определение № 110 от 08.10.2021 г. по същото дело, което е предмет на
настоящото производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Определението на Районен съд - Брезник е валидно и допустимо, тъй като е
постановено от законен състав на същия съд в правомощията на правораздавателните
му компетенции. Разгледано по същество, то е и правилно. Въззивната инстанция
споделя напълно фактическите и правни съображения на РС - Брезник за наличието на
законоустановените предпоставки за присъждане на разноски в полза на длъжника в
производството по ч. гр. д. № 31/2021 г. на същия съд.
2
Съгласно константната съдебна практика, отговорността за разноски е
гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е
уредено в него. Фактическият състав, от който това правоотношение се поражда,
включва: неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на
този спор; съдебно решение/акт, потвърждаващ правното твърдение на претендиращия
за разноски. Отговорността за разноски е обективна, невиновна и се понася от
страната, за която решението по делото е неблагоприятно, но не е отговорност за
вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи на страната. Тази
отговорност е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор
и е своеобразна санкция за това. В допълнение, съдилищата приемат, че условие за
настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен
изходът на делото, е страната да е направила своевременно искане за това до съда.
В настоящият случай първоинстанционният съд правилно е приел, че на ЕТ
„ЗИКО НМЛ – М. З.“ се дължи присъждане на заявените и направени от него разноски
в заповедното производство, като основанието за това е чл. 78, ал. 4 ГПК – ответникът
има право на разноски при прекратяване на делото. Прекратяване по смисъла на чл. 78,
ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от правния спор по волята на ищеца или
поради недопустимост на иска, или неотстраняване в срок на указания на съда, както в
случая не е изпълнено указанието да бъде предявен установителен иск за
претендираното вземане. (определение № 509 от 21.12.2010 г. по ч. пр. д. № 504 / 2010
г. на Върховен касационен съд). Направените от ответника разноски до момента на
прекратяването имат своето процесуално основание, тъй като сторените разноски са
провокирани от действия, респ. бездействие на ищеца, довело до прекратяване на
производството.
Относно размера на същите, настоящият състав счита, че правилно
първоинстанционният съд е присъдил в пълен размер предявените разноски от ЕТ
„ЗИКО НМЛ – М. З.“. По делото са налице доказателства, че страната е договорила и
заплатила възнаграждение в присъдения размер, като същото е съобразено с
разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, настоящият състав намира депозираната частна
жалба за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
процесното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 110 от 08.10.2021 г., постановено по гр. дело №
31 по описа на Районен съд - Брезник за 2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3