ПРОТОКОЛ
№ 394
гр. Девня, 27.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско
дело № 20253120100381 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК
За ищеца И. Д. И., уведомен чрез адв И. И. явява се лично и с адв. И..
За ответника КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСГМЪНТС БГ АД, редовно уведомени,
представител не се явява.
Съдът докладва молба от юрк. В. Л. с изх.№ C - 1544/12.08.2025 г. и приложен към
същата списък на разноски
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. И.: Не са налице процесуални пречки. Моля, да бъде даден ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава
възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения,
да вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия.
Адв. И.: Г-н Председател поддържам исковата молба така, както е предявена.
Проектът за доклад е изготвен с определение № 546 / 24.07.2025 г., като съдът се
придържа към него.
Делото е образувано по искова молба на И. Д. И., ЕГН **********, гр. Д., ул. „ С. „
1
№**, вх. А, ет.*, ап*, против ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „ Панчо
Владигеров „ , № 21Б, ет.2 и с искане да се установи, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 5066,10 лева главница по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2010 по гр. д.
№275/2010г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от
21.05.2009г. до окончателното плащане на задължението,
В исковата молба се казва, че въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д.
275/2010 г. по описа на СТС т.о., срещу И. Д. И. е образувано изпълнително дело №
1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с per. № 841, район на действие СГС. С оглед
осъществяване на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело, съдебния
изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. № 110443/09.12.2024 г. до ищецът, в което за
обективирани действия по принудително събиране на сумите, а именно: опис на имущество:
движими вещи, който ще се състои на 13.02.2025 г. в 09:00 ч. в гр. Д., ул. „С.“ № бл. **, вх.
А, ет.*, ап.*. Видно от изпратеното съобщение, като взискател по делото е посочено
ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БЕ” АД, ЕИК *********.
Посоченото изпълнително дело е образувано за сумите, както следва: - 5066,10 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 21.09.2010 г. Сумата е
погасена по давност, поради което ищецът не дължи заплащане на процесиите суми, както и
същите не подлежат на принудително изпълнение: На ищеца не му е известно, че въз основа
на посочения по - горе изпълнителен лист, по образувано изпълнително дело № 1744/2010 г.
по описа на ЧСИ НЕДЕЛЧО МИТЕВ с per. № 841, район на действие СГС, да са извършвани
действия по принудително събиране на сумата, поради което счита че давността започва да
тече с обявяването на ТР № 2/2015 год. - 26.06.2015 год., то към датата на предявяване на
иска петгодишният погасителен давностен срок също е изтекъл. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съответно нова давност започва да тече от предприемане на всяко валидно изпълнително
действие в „изпълнителния процес, като същата се изчислява от последното валидно
предприето изпълнително действие в изпълнителния процес. Вземанията, обективирани в
изпълнителния лист, издаден по по т.д. 275/2010 г. по описа на СГС т.о., срещу И. Д. И. е
образувано изпълнително дело № 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев с per. № 841,
район на действие СГС, е погасена по давност, която е настъпила на 26.08.2021 г. С оглед
изложеното приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата
петгодишна давност и предвид, че няма валидно изпълнително действие от 26.06.2015 г.то
общата 5-годишна давност е изтекла на 26.08.2021 г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД,
с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул. Длъжникът винаги има правен интерес от завеждането на
установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящо изпълнително дело. Ищецът по
този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато
срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение. От друга страна при
наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от
водене на иск по чл. 439 ГПК. Правният интерес на ищеца произтича от факта, че съдебните
изпълнители са обвързани от изпълнителната сила на изпълнителния лист., дори. и в
случаите когато изпълняемото право, обективирано в листа е погасено по давност. На
следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като
при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за иесъществуване на вземането. По време на висящността
на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното
иесъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен
2
иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да
настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че
иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се
направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се
направи извън исковия процес. Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК длъжникът по
изпълнително дело може да оспорва вземането на взискателя чрез иск, основан на факти
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството др което е издадено
изпълнителното основание. В настоящия случай, изпълнителния лист, е издаден по т.д.
275/2010 г. по описа на СГС т.о. .Несъмнено изтичането на давността е факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене, доколкото давността по дефиниция е период от време,
след чието изтичане вземането се превръща в „естествено“ и неговото изпълнение зависи от
волята на длъжника.
С оглед изложеното се моли за уважаване на иска
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: Ha **.**.20** г.
между „Профи Кредит България" ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна, и И.
Д. И., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит №
**********. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения,
същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „Профи Кредит България"
ЕООД е финансирал кредитополучателя, а за И. Д. И. е възникнало задължение да издължи
горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на „Профи
Кредит България" ЕООД на 09.06.2010 г. е образувано изп. дело № 1744/2010 г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, с per. № 841 към КЧСИ и е приведен в изпълнение процесният
Изпълнителен лист, издаден по т.д. № 275/2010г., по описа на СГС. По време на
образуваното на 09.06.2010 г. изпълнително производство по изпълнително дело №
1744/2010 г. са били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо
погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят
„Профи Кредит България" ЕООД е възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ
Неделчо Митев. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността." По аргумент на противното молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на
теклата до момента погасителна давност. /Решение от 19.01.2021 г. на СГС, постановено по
въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/. На 27.10.2011г. е
наложен запор по банковите сметки на длъжника в следните банки: „Юробанк България"
АД, „Инвестбанк" АД, „Обединена българска банка" АД, „Българска банка за развитие" АД.
На 16.11.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Лейбър
Мениджмънт" ЕООД. На 14.01.2014г. е изходирана и изпратена призовка за принудително
изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му. На
14.01.2014г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в следните банки: „Банка
ДСК" ЕАД, „Юробанк България" АД, „Обединена българска банка" АД. На 11.06.2014г. е
3
изходирана и изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен
опис на движими вещи, находящи се в дома му. На 19.02.2015г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при „Микстрой 90 МГ" ЕООД. Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г„ постановено по тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни
действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на
ВКС от 26.06.2015 г„ обаче, се отменя като загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
постановено по чл. 58, т. 1 ЗУС (отм), с което е постановено, че образуването на
изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие
във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. № 2/2013
г„ ОСГТК, и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали
тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се
приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. За действието във времето на тълкувателните актове
липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната
практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика -
Решение № 170 по реда на чл. 290 ГПК, постановено по гр. д. Ns 2382/2017, IV ГО на ВКС, с
председател Борислав Белазелков. Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът
подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило
сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на
новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се
прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните
си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда
само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове. Съгласно ППВС №
3/18.11.1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по
време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015 г. с ТР Ns
2/26.06.2015 г. е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност. В същите мотиви на въпросното решение,
съдът категорично посочва, че „извършената с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. постановена по
тьлк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото ст.Ю от ТР№ 2/26.06.2015г.
постановено по тьлк. д. Ns 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и
към тези, които са приключили преди това." Ако се приеме, че при образуван изпълнителен
процес, преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. постановено по тьлк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „
давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС'. В тази връзка същото становище
застъпва и Решение на ВКС № 252/17.02.2020 г. по дело № 1609/2019 г„ III ГО: „Когато се
касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна
в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-
икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов
4
тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен
акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между
страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва
да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента
на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия
тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз
основа на изрична разпоредба за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015г. на
ВКС, ОСГТК , производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено
с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността
при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. В подкрепа на
гореизложеното са и Решение № 51 от 2019 по гр.д. 2917 от 2018 на ВКС, 4-то ГО, Решение
№ 315/01.10.19 г. по в. гр. д. № 480/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 397/04.11.19 г. по в.
гр. д. № 605/2019 г. - ОС-Пазарджик, Решение № 287 от 12.10.2018 г. на ОС - Враца по в. гр.
д. № 326/2018 г„ Решение № 61/24. 07.2019 г. по в. гр. д. № 217/2019 г. по описа на Окръжен
съд - гр. Видин, Решение № 4293 от 15.10.2019 г. на PC - Варна по гр. д. № 18244/2018 г„
Решение на Окръжен съд - гр. Варна по т.д. № 907/2018 г. и Решение № 911/22.10.2019 г. на
Окръжен съд-гр. Варна по в.т.д. № 1091/2019 г. Такъв отговор на поставения правен въпрос
съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за
зашита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. обективирана в решение от
19.02.2013 г. по жалба № 2834/2006 г. и в решение от 10.01.2019 г. по жалба № 48149/2009 г.
Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР №
1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи
различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно
действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до
съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Въз основа на гореизложеното може да се
направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело
№ 1744/2010 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев на 09.06.2010 г. до 26.06.2015 г. намира
приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има
или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече
погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015.
Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г. В
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. има извършени множество
изпълнителни действия по изп. д. №1744/2010г., които прекъсват давностния погасителен
срок. Такива са съображенията и на Обшото събрание на гражданската и търговската
колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. Със съшото се приема, че
„Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВК." Макар дадената през 2015 г. нова уредба на
отношенията по повод на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на
въпросното решение на № 2 на ВКС и дали същото поражда действието си от влизането си в
сила на 26.06.2015 г. или се ползва с ретроактивно действие. Разрешение се даде с
постановяването на в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. С последното
изрично и недвусмислено ВКС се произнесе, че „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни лела. образувани до приемането
5
на 26.06.2015г. на ТР № 2/6.06.2015г. по т. д. №2/2013г. ОСГТК. ВКС'.. а за изпълнителни
дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. №
3/80 г„ което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено
от ППВС № 3 от 18.11.1980 г„ до датата на влизане в сила на ТР № 2/6.06.2015 г„
независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а
такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. - датата на влизане в сила наТР № 2/6.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС. На 08.08.2018 г. между „Профи Кредит България" ЕООД
в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на Цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който „Профи Кредит
България" ЕООД е прехвърлило вземанията си по сключения с И. Д. И. Договор за кредит №
**********, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно предишният
кредитор „Профи Кредит България" ЕООД (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името на „Профи Кредит България"
ЕООД всички длъжници по вземания на „Профи Кредит България" ЕООД, които „Профи
Кредит България" ЕООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 08.08.2018 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „Профи Кредит
България" ЕООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника И. Д. И. на посочен от
него адрес, а именно: гр. Девня, ж.к. Повеляново, ул. „Заводска" № 17, п.к. 9160.
Изпратеното уведомление не е било получено на адреса, което е удостоверено с обратна
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към отговора на исковота молба. По този
начин ответника е положил необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до
знанието на И. Д. И..В условията на евентуалност приложеното към настоящия отговор
Уведомление за прехвърляне на вземания също представлява уведомление по смисъла на чл.
99 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на
уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по
прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение №
123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г„ II т.о., ТК). На 07.06.2019 г. е последвало и
депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност
/Решение № 903265 от 20.07.2020 г„ постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен
съд - Благоевград/. С молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника, което прекъсва погасителната давност за вземането, тъй като същото
демонстрира активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите
му. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Със
съобщение от кантората на ЧСИ Неделчо Митев бил уведомен ответника, че с
Постановление от 18.10.2019 г„ на осн. 429, ал. 1 от ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД е конституиран като взискател в изпълнителното производство по изп. дело №
1744/2010 г. Следва да се вземе предвид и двумесечният период, в който погасителна
давност беше спряна въз основа на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците. Към този срок дори, следва да се добави и още седем дни, тъй като
съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 година) сроковете,
спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни след
обнародване на този закон. С разпоредбата на на чл.З от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г„ и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), нормативно се уреди, че
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Съгласно § 13 от Закона за
6
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г„ и за преодоляване на последиците (в сила от
14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време наизвънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая,
давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от
22.05.2020 г. Ето защо, при съобразяване със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи, че давността за
вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г„ или за общо 68 дни,
кото влизат в процесния период. В тази връзка, спирането на давностния срок представлява
законоустановено обстоятелство, след настъпването на което давностен срок не тече, но
изтеклият до този момент срок запазва своето действие. След отпадане на съответното
обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава
да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Ето
защо и считам, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по
процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Ha
10.08.2020г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен
запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника. Включено е алтернативно искане
да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома му. е
депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен запор върху
новооткритите банкови сметки на длъжника. Включено е алтернативно искане да бъде
насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома му. На
14.06.2023г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен
запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника. Включено е алтернативно искане
да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома му. На
01.04.2025г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ с искане да бъде наложен
запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника и за справка НОИ с искане да бъде
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Включено е алтернативно
искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома
му. Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително
действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност и в тази
връзка релевантна е волята на взискателя за събиране на вземането, която следва да се
отчете като безспорно изразена. В същия смисъла: „Насрочването на опис на движимите
вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния
способ и прекъсва погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането е
безспорно изразена, в тази вр.: „При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение" - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
2/2013 г„ 0СГК. Множество съдебни решения подкрепят тази теза, като например: Решение
№ 4297 от 13.06.2019 г. на СГС по по. д. № 5658/2017 г.: "Във връзка с изложеното, съдът
намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява предприемане на
действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, което от своя страна
прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице
бездействие на кредитора.", Решение № 4770 от 27.06.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
7906/2019 г,: „ Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало
искане на взискателя за насочване на изпълнението към определен обект от имуществото на
7
длъжника. Решение № 4495 от 19.06.2019 г.на СГС по гр. д, № 10659/2018г.: „... следващо
валидно изпълнително действие е изпращане на запорно съобщение до работодателя на
длъжника на 27.03.2015г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016
г. и от 01.02.2017г. за насрочване на опис на движими вещй'\ Решение № № 2381 от
14,06.2018 г. на Окръжен съд Пловдив, по гр.д. № 3166/2018 г,: „ От така изброените в
хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца, както се
прие по-горе, на първо място, течението на погасителната давност е било прекъснато от
насрочения опис на движими вещи на 19.04.2011 г., макар и такъв реално да не е бил
извършван."] Решение № 1312 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд
София приема, че „ Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на
движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на
изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност. В периода
21.03.2025г.-23.05.2025г. са постъпвали суми в изпълнение на наложения запор върху
трудово възнаграждение. Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното
дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия
от конкретно посочен изпълнителен способ. В този смисъл всяко постъпление на суми е
реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висяицността на
изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната
давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно Решение № 56 от 9.05.2019 г. на
ОС - Пазарджик по т. д. № 261/2018 г.: „В случая това е станало на 25.01.2013 година тогава
е изплатена сума на взискателя от наложен запор, след тази дата няма никакви други
действия годни да прекъснат давността", а също и: „Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица." т.Ю
от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, че постъпването на суми от
наложен запор е действие, годно да прекъсне срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а и
погасителната давност е и Решение № 594 от 26.05.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. NQ
716/2020 г.: „ В настоящия случай, съставът на ВОС приема, че перемпция не е настъпила,
тъй като от взискателя периодично е било искано извършването на изпълнителния действия
и същите са извършване. По искане на взискателя е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника „ който е изпълняван ежемесечно за периода от налагането на
запора до 23.04.2020г. Налице са данни и за извършвани доброволно плащания от длъжника
в рамките на изпълнителното производство. Всяко едно постъпление на суми по
изпълнителното дело прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което не може да
бъде направен извод за бездействие от страна на взискателя, за да настъпи предвидената в
закона перемпция. Приложеният от ЧСИ изпълнителен способ е довел до удовлетворяване
на взискателя на части и в продължителен период от време, в който същият не е бил длъжен
да сочи нови изпълнителни способи, тъй като реално са извършвани същински
изпълнителни действия ежемесечно, които са препятствали настъпването на перемпция."
Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия
прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме
необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния
изпълнител не следва да е санкция за взискателя. тъй като разпоредбата на чл,433. ал.1, т.8
от ГПК налага именно такава, но ПРИ личното бездействие на взискателя. Предприемането
на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно да прекъсне
8
погасителната давност основание, който извод следва от задължителната практика на ВКС.
В мотивите на т. 10 от ТР №2 от 26 юни 2015г. по тълк. д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС се
изтъква, че съгласно чл. 116,6. „в" ,ЗДД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. ВКС стига до заключение, че давността по време
на висящото изпълнително дело, се прекъсва многократно, което става с „ предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
13ЧСИ). Въз основа на горепосочената конструкция, съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за
давността. Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица." Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в" ЗЗД, в която законодателят
неслучайно си служи с думата „предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени"
или друга подобна формулировка. В настоящия случай погасителната давност е била
прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените
изпълнителни действия, с което предишният взискател „Профи Кредит България" ЕООД,
настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Неделчо Митев не са
бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното
изпълнително дело № 1744/2010 г., което доказва отношение за активно поведение за
удовлетворяване на взискателя.
Доказателствената тежест се разпределя както следва:
Ответникът следва да докаже наличието на валиден договор за цесия за процесните
вземания, както и че ищецът е бил уведомен за извършената цесия, както и всички действия,
с които се прекъсва погасителната давност за вземанията
Доказателствената тежест относно твърдяните от ищеца положителни права и факти
в исковата му молба, пада върху него.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА така изготвения доклад по делото за окончателен. Същият да се счита
за неразделна част от съдебния протокол в днешно с.з.
Съдът докладва молба на Стоян Ралчев ПЧСИ при ЧСИ Н. Митев с вх.
№7388/18.09.2025г. на РС Дввня с приложени материалите по ИД №20108410401744 по
описа на ЧСИ Неделчо Любомиров Митев с рег. №841 с район на действие СГС.
Адв. И. на въпрос на съда: Оттеглям искането си за изискване на т.д. №275/2010г. на
СГС, считам че са събрани достатъчно доказателства по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ на основание чл.253 ГПК определение №546/24.07.2025г. в частта, с която
определя да се изискат материалите по т.д.№ 275/2010 г.на СГС.
9
Съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени към материалите по делото
представените от страните писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и
необходими към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото: заверено „ВО“
копие на запорно съобщение с изх. №110443/09.12.2024 г. от ЧСИ Н. Митев, рег. №841 за
налагане на запор върху възнагражденията на И. Д. И., заверено „ВО“ копие на призовка за
принудително изпълнение с изх. №110444/09.12.2024г. от ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841,
заверено „ВО“ копие от страници от Договор за прехвърляне на вземания, сключен между
Профи Кредит България и Кредит Инкасо Инвестмънс, заверено „ВО“ копие от информация
за вземания към Приложение №1а към договора за цесия, заверено „ВО“ копие от
извлечение от Приложение към договора за цесия ,съдържащо информация за процесното
вземане, заверено „ВО“ копие от Приложение №1а към договора за цесия, заверено „ВО“
копие от Приложение №6 – потвърждение за заплащане на цената за прехърлените вземания,
заверено „ВО“ копие от пълномощно с нотарилан заверка на подписа от цедента за
цесионера да уведомява длъжниците по договора за цесия за прехвърлянето на вземанията,
заверено „ВО“ копие от върната обратна разписка до И. Д. И. от Кредит Инкасо Инвестмънс
с отбелязване за непознат адрес, заверено „ВО“ копие от Уведомление за прехвърляне на
вземания, както и материалите по изпълнително дело №20108410401744 по описа на ЧСИ
Неделчо Любомиров Митев.
Адв. И.: Нямам други искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. И.: Уважаеми г-н Председател, моля, да уважите изцяло исковата претенция.
Считам, че в хода на настоящото производство се събраха достатъчно доказателства, които
обосновават изтеклата погасителната давност на вземането, което претендира ответното
дружество и да изпълни вземането си принудително. В покрепа на това наше искане е
представено и изпълнително дело, както и по делото се съдържат частични признания на
това наше искане икорпорирани в отговора на исковата молба, където ответното дружество
заявява, че последното изпълнително действие от тяхна страна е извършено на 19 февруари
2019 г. След запознаване с приложеното изпълнително дело е видно, че в период от 5 години
не са извършвани принудителни действия, които по някакъв начин да прекъснат давността.
В отговора са изложени съображения, че молба, с която ответното друшество се е
конституирало като кредитор също прекъсва давността, но аз категорично считам, че в
съдебната практика и по конкретно в Тълкователно Решение по тълкувателно дело №2/2013
г. изрично е записано, че само принудителните действия от съдия изпълнител прекъсват
давността. В заключение искам да обърна внимание и върху това, че изпълнителния лист е
издаден въз основа на арбитражно решение. Считам, че по никакъв начин ищеца не е
участвал и не знаел за постановяването на това порочно арбитражно решение, което през
2017 г. с оглед неравнопоставеността между страните бяха направени промени, както в
10
закона за местния арбитраж, така и в ГПК, с които отпаднаха арбитражните клаузи по
потребителски спорове. Ето защо Ви моля за решение в този смисъл. Моля, да ни бъдат
присъдени сторените разноски по делото съобразно списък, който представям.
Адв. И. представя списък на разноските.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви на страните,
че ще се произнесе с решение в предвидения от закона срок.
Съдебното заседание приключи в 11.15 ч.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
11