Решение по КНАХД №669/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез юрисконсулт П., против Решение № 38/26.01.2024 г. на Районен съд - Девня /ДРС/, постановено по НАХД № 20233120200157/2023 г., с което е от отменен ЕФ № **********, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.

С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Според жалбоподателя при постановяване на решението си въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил относимите към процесния случай норми и не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен. Не споделя изводите на ДРС относно давностните срокове за издаване на ЕФ, като сочи, че законодателят е въвел специална процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред за налагане на наказания с АУАН и НП. Счита, че неправилно Районен съд – Девня се е позовал на ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 година. Посочва, че се прилагат разпоредбите на чл.81, ал.2 и чл.80, ал.1, т.5 НК. Оспорва и изводите на районния съд, че не била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Не споделя извода на ДРС, че разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ ЕО заради изискването за пропорционалност на наказанието, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди и че въззивният съд не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по Закона за пътищата, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна - „ПИМК“ ООД, с депозиран отговор на касационна жалба, чрез адв. К. оспорва жалбата. Моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява, не изразява становище.

Ответникът по касация - „ПИМК“ ООД не се представлява, с депозирана молба се поддържа подаденият писмен отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски. Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие и фактура.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд - Девня е приел за установено, че в 15:16 часа на 02.04.2021 г., в землището на [населено място], обл. Варна, с устройство № 10072, било установено, че МПС на „ПИМК“ ООД – влекач с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 18000, брой оси - 2, категория Евро 5, в състав с ремарке с обща допустима максимална маса 40000, общ брой оси – 5, се движи по път А-2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол-декларация или закупена маршрутна карта - нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, за което бил съставен ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.

Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за безспорно установен факта, че на посоченото във фиша време и място пътното превозно средство се е движило, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса. Въпреки това районният съд приема, че издаването на електронния фиш след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН е абсолютно основание за неговата отмяна. В това отношение излага мотиви, че фишът е акт с установителни и санкционни функции и не може да се подчинява на правила, различни от тези за АУАН и НП по отношение на сроковете за издаването. Приема още, че електронен фиш за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не може да се издава, доколкото чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не предвижда такъв ред за тези нарушения, а само за тези по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Анализира общите принципи на правото на ЕС, и по-конкретно принципа на пропорционалност и приема, че този принцип не е спазен при приемане на санкционните разпоредби на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, които предвиждат санкции в абсолютен размер, без възможност за индивидуализиране на наказанието. Предвид това е приел, че следва да остави без приложение разпоредбата, която би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Тъй като липсва обща административнонаказателна разпоредба, която да може да бъде приложена вместо чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, съдът е формирал извод, че следва да отмени обжалвания електронен фиш.

Постановеното решение е правилно.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на ДРС досежно изтичане на срока по чл.34 ЗАНН. Противно на застъпеното от въззивната инстанция становище, срокът по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл.36, ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл.36, ал.1 ЗАНН, разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП предвижда за определени нарушения, установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Нарушенията се установяват от електронната система, а не със съставянето на ЕФ, поради което общите правила за производствата, започващи със съставянето на АУАН и приключващи с издаването на НП, са неприложими. В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срокът по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, а е приложим срокът по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и шест месеца, ако са предприемани действия, прекъсващи протичането на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

В случая административнонаказателното преследване е започнало със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 НК, тъй като има необходимата предметна и персонална насоченост - предприето е срещу конкретно лице и за конкретно деяние. Процесният ЕФ е съставен на 03.02.2023 г., видно от извлечение от ел. система по чл. 167а, ак. 4 от ЗДвП /л. 29 от НАХД № 135/2023 г./ т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 НК спрямо датата на нарушението (чл.80, ал.3 НК). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Същата, както и приложимата в случая абсолютна давност по чл.81, ал.3 НК – 4 години и шест месеца, смятано от датата на извършване на нарушението – 11.03.2021 г., не са изтекли.

Останалите мотиви за незаконосъобразност на процесния ЕФ са правилни, съобразени с материалния закон, с правото на ЕС и практиката на СЕС по неговото прилагане, и изцяло се споделят от настоящия тричленен състав.

Независимо, че в разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, правилно ДРС е приел, че разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред. В този смисъл правилно ДРС е съобразил, че това тълкуване се потвърждава от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. - ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Правилно ДРС е приел и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - §2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Обстоятелството, че ДРС не е спрял производството поради образуваното пред СЕС дело С-61/23, не е съществено процесуално нарушение. Тълкуването на правото на ЕС не е абсолютна компетентност на Съда на ЕС. Всеки национален съдия от държава членка е длъжен да тълкува и прилага правото на ЕС, в съответствие с основните принципи на ЕС и на практиката на Съда на ЕС. Тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, но ДРС е съобразил произнасянето на СЕС по подобни казуси.

Съгласно чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и по-специално не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции.

Санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.39).

СЕС е приел и, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби - чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, тъй като предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер - за процесното нарушение 2500 лева, като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани елементи като например - изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредност на нарушението и други.

Още с Решение от 9 февруари 2012 г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. С решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. С решението от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23, СЕС се е позовал на вече даденото тълкуване и е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

Тъй като разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба, както е приел и ДРС, да бъде оставена без приложение, тъй като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Правилна е преценката, че в подобни случаи следва да се извърши проверка дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция.

В случая такава обща санкционна разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл.185 ЗДвП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по аргумент от разпоредбата на чл.83, ал.1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ се налагат санкции, да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 420 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, тъй като договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/26.01.2024 г. на Районен съд - Девня, постановено по НАХД № 20233120200157/2023 година.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] да заплати на „ПИМК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [населено място], местност З., представлявано от управителя А. Й., разноски за производството в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева.

Решението е окончателно.