Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019
г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
единадесети юни година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8052 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от
ЗС .
По изложените в
исковата молба обстоятелства ищецът З.Я.Б. с ЕГН **********, чрез пълномощника си
адв.Р. Ш. е предявил срещу М.Я.Б. ЕГН **********, иск с правно основание чл.108
ЗС, да бъде признато правото му на собственост на основание
наследство и завещание, върху 7/10
/седем десети/ идеални части
недвижим имот съставляващ: АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ се в гр.
София, СО р-н „Средец“, на ул. „*******/четиридесет и пет/, вход Б /буква „Б“/,
етаж II надпартерен /втори/, а по документ за собственост ет. III /трети/,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена
площ от 114.40 кв.м. /сто и четиринадесет цяло и четиридесет стотни квадратни
метра/ и 444,14 куб.м. /четиристотин четиридесет и четири цяло и четиринадесет
стотни/, при съседи по документ за собственост: изток - Б.Г., запад - ул.
„Раковски“, север - С.С., юг - държ. апартамент, нает от Й.Й., отгоре - Т.Р.,
отдолу - М.Т., заедно с мазе, с площ по данъчна оценка от 4,50 кв.м. /четири
цяло и петдесет стотни/ и 38,30 куб.м. /тридесет и осем цяло и тридесет стотни/
по документ за собственост, при съседи: от изток - двор, от запад - коридор,
север - сервизно мазе и от юг - машинното отделение на парното отопление,
заедно с ТАВАН, с площ по
данъчна оценка от 5,20 кв.м. /пет цяло и двадесет стотни/ и 15.81 куб.м.
/петнадесет цяло и осемдесет и една стотни/, при съседи: от изток - коридор, от
запад - ул. „Раковски“, север - Й.Й. и от юг - Б.Г., заедно с части от общите
части на сградата и 0,886 % /нула цяло и осемстотин осемдесет и шест хилядни
върху сто/ идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от
4710 /четири хиляди седемстотин и десет/ кв.м., съставляващо кв. 462
/четиристотин шестдесет и две/, парцел VIII /осми/, в местността „Центъра“ по
плана на гр. София, който АПАРТАМЕНТ съгласно актуалната схема на
самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с идентификатор
68134.103.,
по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, самостоятелният обект
се намира в сграда № 1 /едно/;разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.103.1 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, сто и три,
точка, едно/; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1; ниво 1 /едно/, стар идентификатор: 68134.103.1.1.28,
посочена в документа площ: 114,40 /сто и четиринадесет цяло и четиридесет стотни
квадратни метра/ кв.метра; при съседни самостоятелни обекти в сградата: На
същия етаж:68134.103.1.1.34. 68134.103.1.1.52. 68134.103.1.1.53: Под обекта:
68134.103.1.1.29: Над обекта: 68134.103.1.1.37, както и да бъден осъден
ответника М.Я.Б. с ЕГН ********** да предаде владението на 7/10 /седем десети /
идеални части от посочения имот на ищеца.
Твърди се в исковата молба, че собствеността върху процесните идеални
части от жилището, ищецът З.Я.Б. придобил от предходните собственици в лицето
на неговите родители - майка И.К.Б. с
ЕГН ********** (починала на 08.06.2010г.) и баща Я. Й. Б. с ЕГН ********** (починал на
23.01.2012г.) по наследство, както и по
силата на Завещание от баща му Я. Й. Б. от дата 22.04.2008г., съставено пред Х.Д.Л.С.,
нотариус № 86, Тенисън 342, кв. Поланцо, 11550 Мексико, Федерален Окръг, с
апостил от 10.04.2012г.
Сочи се, че след настъпилото наследствено правоприемство от смъртта на
родителите И. и Я.Б. и направеното завещание от последния, другите трима братя
на З.Я.Б. - М.Я.Б., Т. Я.Б. и Х. Я.Б., станали собственици и се легитимирали
като притежатели на по 1/10 /една десета/ от процесния имот за всеки от тях.
Твърди се, че Т. Я.Б. и Х.Я.Б. не оспорват правото на собственост върху
7/10 (седем десети) идеални части от имота на ищеца и техен брат З.Я.Б..
Твърди се, че третият брат М.Я.Б. самоволно завладял имота , като
пребивава единствен в него, държи го и го ползва единствено за себе си като
едноличен собственик, и след смъртта на бащата Я. Й. Б. не позволява на ищеца З.Я.Б. да се ползва от неговото право на
собственост върху 7/10 (седем десети) идеални части от същия. Наведен е довод,
че М.Я.Б. оспорва правото на собственост на З.Я.Б. и отрича изобщо притежанието
на такова право от брат му като заявява, че З.Б. не притежава никакви идеални
части от правото на собственост върху имота, а единствен собственик на жилището
е М.Б. като най-голям брат. Твърди се, че М. Б. забранява и ограничава физически достъпа на
З.Б. в имота, не позволява на З.Б. да ползва имота и осъществи фактическа власт
върху същия съобразно правото , кето З.Б. притежава. Сочи се, че ответника М.Б.
е заключил имота, охранява го и при всеки опит на З.Б. да влезе в имота го
заплашва с физическо насилие и саморазправа.
Претендира сторените по делото разноски.
С оглед постъпило писмено изявление на
ответника, че живее в чужбина, съдът с
разпореждане от з.с.з от 13.11.2017г. е указал процесуалното задължение
по чл.40, ал.1 ГПК, да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията –съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р България, като
в противен случай съобщенията ще се приложат по делото, като връчени. В
свое изявление от 27.11.2017г., сочи , че няма да сочи съдебен адрес по чл.40 ГПК, т.к. няма лице изразило съгласие за
това.
В
срока по чл.131 ГПК, на ответникът М.Я.Б.
е депозирал отговор, в който оспорва
предявения иск, като недопустим и неоснователен. Прави искане за прекратяване
на делото. Твърди, че претенциите на ищеца З. Б., се основават на завещанието на
баща им – Я. Й. Б., което все още няма законна сила в Мексико, където е
съставено. Ответникът сочи, че в страната по съставяне и заверка на
завещанието- Мексико е висящо
наследствено дело №1909 /2013г. Поддържа,
че никой не може да черпи права от своето противоправно поведение, а в случая ищецът
З. Б. постъпва така, като не се явява пред съда в Мексико за валидиране на
завещанието оставено от баща им, а завежда свой иск в СГС. Ответникът М.Б.
поддържа, че ищецът му дължи сума в размер на 195 363.76 щатски долара,
формирана от еднолични разпореждания със
сметка останала от баща им Я.Б. в „Банка ДСК” АД от 162 757.91 щатски
долара и други задължения. Твърди още, че ищецът сам еднолично е сключил
договори с различни наематели на сграда в град Мексико, останала в общо
наследство от баща им и събира наемите, независимо от наличие на още трима
наследника. Сочи се, в отговора, че в
продължение на повече от пет години ответникът М.Я.Б. се грижи за процесното
жилище – апартамент №8 на
ул. „*********, като извършва разходи, за които ищеца също му дължи
суми./детайлизирани таблично на л.8
отговора- л.73 от делото/. Поддържа, че за компенсация на огромния дълг на
ищеца З. Б. към брат му М.Б.,
претендиранато от ищеца следва да се възложи на ответника.
В писмения отговор ответникът М.Я.Б. е
формулирал насрещен осъдителен иск включващ тринадесет осъдителни претенции на
различна стойност в общ размер 195 363.76$, като под наименованието насрещен иск е
добавил израза – „ако се наложи“.
С Разпореждане постановено в з.с.з. на
05.12.2017г. насрещната
исковата молба, е оставена без движение
за отстраняване на нередовности, като страната по реда на чл.101, ал.1 ГПК са
дадени конкретни указания, а именно в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да заяви поддържа ли насрещен иск и ако поддържа такъв, да
формулира надлежен петитум, както и да внесе държавна такса в размер на 4 % от
цената на иска по сметка на СГС, като ищеца по насрещния иск е предупреден, че
при неизпълнение насрещния иск ще бъде върнат. Указанията са съобщени надлежно
на ответника на 18.12.2017г. По делото са постъпили няколко писмени изявления
на ответника, както следва: Протест с вх.№9581/
23.01.2018г., обръщение вх.№9587/ 23.01.2018г; обръщение с вх.№ 17879/ 07.02.2018г. с искане за прекратяване на делото,
До изтичане на срока за изпълнение на указанията не са изпълнени указания за отстраняване на
нередовности на насрещната исковата молба,
а е направено изявление за прекратяване на делото. С влязло в сила
Разпореждане №26364 / 07.08.2018г., на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, насрещната исковата молба е върната.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Ш. поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание ответникът М.Б.,
редовно уведомен не се явява. Депозира становище
назовано „писмен отговор“ с вх. № 73480 / 05.06.2019г. в което оспорва предявения иск. Не
оспорва, че държи имота, но поддържа, че това е на законно основание. Сочи, че
лично е регистрирал данъчно, наследствените имоти останали от баща им,
включително и процесния. Въвежда твърдения за неуредени парични отношения между
наследниците и финансови задължения на ищеца към него.
Софийски
градски съд, ГО, І- 7 състав, след
като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно, че ищецът З.Я.Б. и ответникът М.Я.Б. са братя и
наследници по закон на баща им Я. Й. Б..
От приетото Удостоверение за наследници изх. №РЦС-17 -1002/23.02.2017г. издадено
от СО Район Средец, се установява, че Я.
Й. Б. ЕГН **********, починал на 23.01.2012г., със семейно положение „вдовец”,
като оставил за законни наследници четири синове - М.Я.Б., Т. Я.Б., З.Я.Б. и Х. Я.Б../л.36-л.37 от делото/
Не е спорно, че майката на З.Я.Б. и М.Я.Б. – г-жа И.К.Б. ЕГН **********, починала на
08.06.2010г. в гр.София /преди съпруга си Я.Б./, което се установява от приетото Препис- извлечение от акт за смърт № 287 / 09.06.2010г. /л.34 от делото/
Не се спори още, че наследодателите Я. Й. Б. и И.К.Б. са били собственици на процесното жилище –
апартамент №8, находящ се в гр.София, ул.”*********, което е видно и от приетия Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 23.02.1970 г., като в същия са описани и
прилежащите сервизни помещения –мазе от 11,30 куб.м., таван от 13,10 куб.м. и
0,886 % идеални части от правото на
строеж върху мястото, цялото с площ от 4710 кв.м., съставляващо кв. 462 ,
парцел VIII /осми/, в местността „Центъра“ по плана на гр. София. Видно от
договора, съпрузите Я. Й. Б. и И.К.Б. на 23.02.1970год. закупили жилището от
СНС за сумата от 9696 лева. /л.12 от делото/
Представено е в заверен
превод /удостоверен от Дирекция „Консулски
отношения” на МВнР/,
от испански на български език Завещание на Я. Й. Б. от 22.04.2008г., съставено пред
Х.Д.Л.С. - нотариус № 86, Теннисън 342, кв. Поланцо, 11550 Мексико, Федерален
Окръг, оформено с апостил № 20583 от 10.04.2012г., с което завещателят се
разпоредил със своето имущество – недвижими имоти в Израел, Мексико и Р България,
както и с парични суми в банкова сметка, *** Б. и синовете си М.Я.Б., Т. Я.Б.,
З.Я.Б. и Х. Я.Б., в отделни завещателни клаузи. В клауза Първа – IV от завещанието е отразено, че в полза на г-жа И.К.Б.
се завещава ползването, а в полза на сина З.Я.Б., голата собственост и правата
на завещателя върху апартамент в гр.София, ул.”*********, етаж втори./л.14 - л.23 от делото/
Видно
от приетия Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 181, том I, per. № 3646, нот. дело № 149 / 2017г. на нотариус Ст. Т., с рег.№065 от НК, с район на действие СРС, на
основание чл.587, ал.1 от ГПК, ищецът З.Я.Б.
е признат за собственик на основание наследствено правоприемство и
наследство по завещание, върху 7/10 /седем десети/ идеални части недвижим
имот съставляващ: АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ се в гр.
София, СО р-н „Средец“, на ул. „*******/четиридесет и пет/, вход Б /буква „Б“/,
етаж II надпартерен /втори/, а по документ за собственост ет. III /трети/,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена
площ от 114.40 кв.м. /сто и четиринадесет цяло и четиридесет стотни квадратни
метра/ и 444,14 куб.м. /четиристотин четиридесет и четири цяло и четиринадесет
стотни/, при съседи по документ за собственост: изток - Б.Г., запад - ул.
„Раковски“, север - С.С., юг - държ. апартамент, нает от Й.Й., отгоре - Т.Р.,
отдолу - М.Т., заедно с мазе, с площ по данъчна оценка от 4,50 кв.м. /четири
цяло и петдесет стотни/ и 38,30 куб.м. /тридесет и осем цяло и тридесет стотни/
по документ за собственост, при съседи: от изток - двор, от запад - коридор,
север - сервизно мазе и от юг - машинното отделение на парното отопление,
заедно с ТАВАН, с площ по
данъчна оценка от 5,20 кв.м. /пет цяло и двадесет стотни/ и 15.81 куб.м.
/петнадесет цяло и осемдесет и една стотни/, при съседи: от изток - коридор, от
запад - ул. „Раковски“, север - Й.Й. и от юг - Б.Г., заедно с 0,886 % /нула
цяло и осемстотин осемдесет и шест хилядни върхи сто/ идеални части от общите
части на сградата и 0,886 % /нула цяло и осемстотин осемдесет и шест хилядни
върху сто/ идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от
4710 /четири хиляди седемстотин и десет/ кв.м., съставляващо кв. 462
/четиристотин шестдесет и две/, парцел VIII /осми/, в местността „Центъра“ по
плана на гр. София, който АПАРТАМЕНТ съгласно
актуалната схема на самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с идентификатор 68134.103.1.1.33, по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, самостоятелният обект се намира в сграда № 1 /едно/;разположен в
поземлен имот с идентификатор 68134.103.1 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, сто и три, точка, едно/; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво 1 /едно/, стар
идентификатор: 68134.103.1.1.28, посочена в документа площ: 114,40 /сто и
четиринадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/ кв.метра. /л.9 –л.10 от делото/.
От приетата Схема №
15-116317 от 16.03.2017г. издадена от СГКК –София, е видно, че процесното жилище
е заснето, като самостоятелен имот в сграда с
идентификатор 68134.103.1.1.33,
по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД-18-33/15.06.2010г., разположен в сграда
1 в поземлен имот с идентификатор 68134.103.1, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво 1
/едно/, стар идентификатор: 68134.103.1.1.28, с посочена в документа площ:
114,40 кв.м., с посочени собственици Я. Й.
Б. и И.К.Б. Договор от 23.02.1970
г. с Ленински РНС. /л.11 от
делото/.
Свидетеля С. П.
/44г., без родство, със страните/ посочи в
показанията си дадени в о.с.з. на 11.06.2019г., че познава братята З. и М.Б.. Сочи,
че са израснали заедно, като съседи в
една и съща кооперация на ул. „***********, вх. „Б”. Свид. П. пояснява, че знае процесния апартамент, който бил собственост на родителите на братята. Апартаментът се
намирал в кооперация, построена 1952 г. на ул. „***********, над партер. Сочи,
че сега ищецът З. живее в гр.София, кв. „Младост“, а ответникът М. живее в Ню
Йорк, както и в този апартамент, ул. „***********,
след като го окупирал. Свид. П. си
спомня, че след като починали родители
им, последно баща им Я.Б., М. се бил върнал от чужбина, разбил вратата и
влезнал във владение. Сменил ключалката. Сложил блиндирана врата и тогава
възникнали спорове за ползването на апартамента. Свид. П. посочва, че ищецът З.
се опитал да влезе, да ползва апартамента и да има ключ, но брат му М. отказал.
Стигнало се до многократни спорове, включително и със заплахи и закани, насилие
и грубости. От 2012 г. започнали споровете,
като свидетелят сочи, че е присъствал лично. З. твърял, че голям процент от
апартамента, мисля, че 7/10 части са негови. Брат му М., като по-голям син
смятал, че жилището подлежи на него. Изтъквал, че З. има жилище, в което да живее в България.
Свид. П. сочи, че ответникът М. се прибирал в България от време на време. В
началото търсел подкрепата на съседите, като говорил лично и със свид.П.,
когото уговарял да се обади, ако по-малки брат се появи. Свид.П.
разказва, че отказал на ответника,т.к.
не искал да влиза в спора. З. многократно се опитвал да влезе в апартамента. М.
/когато бил в апартамента/ с тялото си се опитвал да изблъска З.. Разменяли се
клевети и обиди. В апартамента имало инсталирана охранителна система. Лично З.
му е споделял, че се страхува. Мисли, че вече окончателно се е отказал.
Показанията на свид. С. П. са последователни, житейски логични, непротиворечиви и почиват на преки лични
впечатления, поради което, съдът ги кредитира.
С отговора на ответника са представени
документи, които са свързани с други съдебни спорове между същите страни, които
са неотносими към предмета на настоящия спор за собственост. Облигационните
отношения, във връзка с конкретни задължения между ищеца и ответника като
съсобственици и наследници на родителите им, за които ответника многократно
въвежда твърдения в отговора и допълненията му, не са част от предмет на
настоящия исков процес, иницииран по иск за собственост и не следва да бъдат
разглеждани в това производство.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл.108 от ЗС:
По допустимостта: Предявения петиторен
иск е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от предприемане на ревандикационна защита, предвид направените и
поддържани фактически твърдения – ищецът твърди, че е съсобственик на основание
наследяване и завещание на част от процесния имот, който изцяло се владеят само
от ответника.
По същество:
Основателността
на ревандикационната претенция се предопределя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, която се намира във
владение или държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт
върху нея без правно основание за това. Ревандикационният иск имплицитно
съдържа в себе си установителен иск за собственост - установителна част и
осъдителен иск за предаване на владението или държането - осъдителна част. /В този см. задължителните указания по т.2А
от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС/. Собственикът
на каква да е идеална част от имот може да го ревандикира от целия от трето
лице което го владее или държи без основание. /Решение №744 от 10.02.2011г. по
гр.д.№643/2009г. ВКС, ІVг.о. / В случай че, един съсобственик завладее общата
вещ изцяло, без да има основание за това, другия съсобственик може иска своята
част от веща с иска по чл.108 ЗС /Решение №139 по гр.д.№111 от 1985г. ОСГК/.
Поддържащия ревандикационното искане следва да установи с доказателствената си
активност, че е титуляр на правото на собственост върху процесния материален
обект, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен
способ – оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.
В случая, се поддържат две деривативни
придобивни основния – наследствено правоприемство и завещение. Безспорно се
установи, че наследодателите Я. Й. Б. и И.К.Б.
са били собственици на процесното жилище – апартамент №8, находящ се в
гр.София, ул.”*********, етаж.2. Безспорно
е, че ищецът З.Б. е син и наследник по закон на баща си Я. Й. Б.. Установи си,
че ищецът е наследник и по завещение оставено от наследотеля Я.Б. в
полза на съпругата И.К.Б. и синовете си М.Я.Б., Т. Я.Б.,
З.Я.Б. и Х. Я.Б..
Доколкото наследодателят Я. Й. Б. има качеството на „преживял съпруг”
неговия дял от процесния имот, придобит възмездно
на 23.02.1970 г., при действието на СК от 1968г./отм./, определен по реда на
чл.9, ал.1 от ЗН, във вр. с чл.14, ал.3 от СК от 1968г./отм./, е в размер на 7/10
(седем десети) идеални части от жилището.
Това е и размера на правата относно върху апартамент в гр.София, ул.”*********,
етаж втори, с който праводателя Я.Б. се
е разпоредил в полза на ищеца
Ищецът се легитимира като собственик на 7/10 (седем
десети) идеални части от процесния имот с
констативен нотариален акт,
като правото му в претендирания обем, категорично се оспорва от ответника.
По въпроса кой носи доказателствената тежест за опровергаване на
доказателствената сила на представен констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот и за начина, по който
тази доказателствена сила може да бъда опровергана приложение следва да намери разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в ТР №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. - при оспорване на признато с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право било като докаже свои права, противопоставими
на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или като докаже, че признатото право е
било прехвърлено другиму. За да отпадне
легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик на недвижимия имот. /в този см. Решение № 45 от 6.04.2017
г. на ВКС по гр. д. № 3343/2016 г., I г. о., ГК/
С цитираното Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013
г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, бе разяснено, че констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за
третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с
влязло в сила решение.
С тълкувателния акт е разяснено
също, че за да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните налага да се
приеме, че доказателствената сила на констативния нотариален акт № 181, том I, per. № 3646, нот. дело № 149 / 2017г. на нотариус Ст. Т., с рег.№065 от НК, в случая не е опровергана и не е
доказано несъществуването на удостовереното с него право на собственост,
придобито от ищеца З.Б. или отпадане на същото. В този см. е установена първата материална предпоставка
обуславяща основателността
на ревандикационната претенция
По делото не спорно, че
ответникът упражнява фактическа власт върху целия жилищен имот. От показания на
свид. П. се установи, че ответникът е сменил входната врата и препятства
достъпа ищеца до имота. Установяването на валидно правно основание за упражняване на фактическа
власт от страна на ответника, върху целия е в негова доказателствена тежест.
Такова доказване не бе проведено от ответната страна, въпреки указаната с
доклада тежест на доказване.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано,
че ищецът е собственик на 7/10 ид. ч. от спорния имот и тъй като по делото се
установява, че ответникът ползва целия имот, като препятства достъпа на ищеца
до него, то искът и по чл. 108 от ЗС следва да бъде уважен за претендираната
идеална част.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъдат
осъдени да заплати на ищеца 3700,83 лв., от които 1200,83лв. платена държавна
такса и 2500 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
22.06.2017г. /л.7 от делото/
С оглед изложеното,
Софийски градски съд ГО, І- 7 състав
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск с пр. основание чл.108 от ЗС предявен от З.Я.Б. с ЕГН *********, чрез адв.Р.Ш.-САК, срещу М.Я.Б. ЕГН **********, че З.Я.Б. с ЕГН *********, е собственик на 7/ 10 /седем десети/ ид. части от недвижим имот съставляващ: АПАРТАМЕНТ № 8 /осем/, находящ се в гр.
София, СО р-н „Средец“, на ул. „*******/четиридесет и пет/, вход Б /буква „Б“/,
етаж II надпартерен /втори/, а по документ за собственост ет. III /трети/,
състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения със застроена
площ от 114.40 кв.м. /сто и четиринадесет цяло и четиридесет стотни квадратни
метра/ и 444,14 куб.м. /четиристотин четиридесет и четири цяло и четиринадесет
стотни/, при съседи по документ за собственост: изток - Б.Г., запад - ул.
„Раковски“, север - С.С., юг - държ. апартамент, нает от Й.Й., отгоре - Т.Р.,
отдолу - М.Т., заедно с мазе, с площ по данъчна оценка от 4,50 кв.м. /четири
цяло и петдесет стотни/ и 38,30 куб.м. /тридесет и осем цяло и тридесет стотни/
по документ за собственост, при съседи: от изток - двор, от запад - коридор,
север - сервизно мазе и от юг - машинното отделение на парното отопление,
заедно с ТАВАН, с площ по
данъчна оценка от 5,20 кв.м. /пет цяло и двадесет стотни/ и 15.81 куб.м.
/петнадесет цяло и осемдесет и една стотни/, при съседи: от изток - коридор, от
запад - ул. „Раковски“, север - Й.Й. и от юг - Б.Г., заедно с части от общите
части на сградата и 0,886 % /нула цяло и осемстотин осемдесет и шест хилядни
върху сто/ идеални части от правото на строеж върху мястото, цялото с площ от
4710 /четири хиляди седемстотин и десет/ кв.м., съставляващо кв. 462
/четиристотин шестдесет и две/, парцел VIII /осми/, в местността „Центъра“ по
плана на гр. София, който АПАРТАМЕНТ съгласно актуалната схема на
самостоятелен обект в сграда, представлява: имот с идентификатор
68134.103.1.1.33,
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителния директор
на АГКК, самостоятелният обект се намира в сграда № 1 /едно/;разположен в
поземлен имот с идентификатор 68134.103.1 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет
и четири, точка, сто и три, точка, едно/; предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво 1 /едно/, стар
идентификатор: 68134.103.1.1.28, посочена в документа площ: 114,40 /сто и
четиринадесет цяло и четиридесет стотни квадратни метра/ кв.метра; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж:68134.103.1.1.34.
68134.103.1.1.52. 68134.103.1.1.53: Под обекта: 68134.103.1.1.29: Над обекта:
68134.103.1.1.37, на основание наследствено правоприемство и
завещание, като ОСЪЖДА М.Я.Б. ЕГН *********, ДА ПРЕДАДЕ на З.Я.Б. владението върху 7 /10 /седем десети/ идеални части от
описания имот.
ОСЪЖДА М.Я.Б. ЕГН **********
да заплати на З.Я.Б. с ЕГН *********,
сумата 3700,83 лв. разноски по
делото пред СГС, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: