Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 25.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 427 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е обрaзувано по повод
предявени oт Д.П.Д. против С.Б.И.-Г. искове с правно правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът Д.П.Д. е собственик на недвижим имот – апартамент № 1 с
ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Сирма Войвода“ № 20, ет.2 със застроена площ от 82
кв.м., ведно с избено помещение 1 с площ от 3,06 кв.м. въз основа придобиване
по давност в следствие на осъщестявявано трайно, явно и необезпокоявано
владение на имота с намерение за своене в периода от 01.06.2007г. до настоящия
момент /датата на предявяване на иска в
съда 06.03.2019г./, а в условията на евентуалност – за установяване правото на
собственост на ищеца по отношение на ½ ид.част от имота на основание
влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№ 51/2018г. на ВАпС, с което е
уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
В исковата и уточняващите молби ищецът
твърди, че е собственик на процесния имот - апартамент
№ 1 с ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Сирма Войвода“ № 20, ет.2 със застроена площ от 82
кв.м., ведно с избено помещение 1 с площ от 3,06 кв.м., като собствеността е
придобил в следствие на упражнявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа
власт по отношение на него в периода от 01.06.2007г. до настоящият момент.
Излага, че владението е получил на основание сключен с Й.Г. предварителен
договор от 2007г. Отделно от това посочва, че е предявил иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на друг предварителен договор
сключен с Г.Ш. /бивш съпруг на Й.Г./, по който е образувано гр.д.№ 1464/2017г.
по описа на ВОС, по което предявеният от ищеца иск е уважен за ½ ид.част
от имота. Ищецът посочва, че по отношение на процесния имот в Служба по
вписванията е вписано постановление за възлагане, издадено по изп.дело №
20137110400351 по описа на ЧСИ Д.Я., с което за собственик на имота е обявена
ответницата С.Б.И.Г.. Твърди, че легитимирайки се като собственик на имота
ответницата му оспорва собствеността, с което легитимира правният си интерес от
предявените искове. Моли исковете – главен и евентуален за установявяне на
правото му на собственост по отношение на имота да бъдат уважени.
В срока
по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.Б.И.-Г., чрез
процесуалния й представител, в който заявява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че тя е собственик на имота въз основа на влязло в
сила и вписано поставновление за възлагане на имот в изпълнителния процес за
задължение на длъжника по него и бивш собственик на имота Й.Г.. Твърди, че
процесният имот е бил закупен от Й.Г. на 01.03.2007г. по време на брака й с Г.Ш.
сключен на 23.03.2006г. в Мозамбик, като сделката е обективирана в нот.акт №
90, том 1, рег.№ 805, дело № 79/2007г. Бракът между Г.Ш. и Й.Г. бил прекратен с
влязло в законна сила на 14.07.2016г. решение по гр.д.№ 2711/2016г. по описа на
ВРС. Продажната цена е била заплатена от купувачката Й.Г. чрез банков кредит
обезпечен с учредена в полза на банката ипотека на 01.03.2007г., като
подновяването на ипотеката е вписано на 18.01.2017г. Посочва, че въз основа на
издаден в полза на «ОББ»АД изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16307/2012г. по описа
на ВРС е образувано изпълнително дело срещу длъжника Й. Г. на 02.07.2013г. На
20.08.2013г. е извършен опис на имота, който е намерен във владение на длъжника
Г. - майка на ищеца. Проведена е успешна публична продан завършила с издаването
на постановление за възлагане от 18.01.2018г. в полза на ответницата. Същото е
било обжалвано, но жалбите са отхвърлени и постановлението е влязло в сила на
12.12.2018г. и е вписано на 22.01.2019г.
Не
оспорва, че с влязло в законна сила решение по гр.д. .№ 1464/2017г.
по описа на ВОС /в.гр.д.№ 51/2018г. по описа на ВАпС/ е уважен предявеният от
ищеца Д.Д. против Г.Ш. иск за обявяване за окончателен на сключеният
предварителен договор от 30.07.2016г. касателно ½ ид.част от процесния
имот, като решението е влязло в законна сила на 24.04.2018г.
Оспорва
твърденията на ищеца, че е придобил имота по давност като твърди, че същият
евентуално е бил негов държател и то само в ограничени периоди от време.
Оспорва ищецът да е придобил владението на имота въз основа на сключен
предварителен договор със своята майка от 10.06.2007г., като твърди че същият е
антидатиран и съставен за нуждите на процеса. Счита, че качеството си на
владелец ищецът е заявил едва с получаването на призовката за доброволно
изпълнение по повод насроченият въвод във владение на 15.03.2019г. Посочва, че
самият ищец с молба от 2016г. по изпълнителното дело е пожелал да заплати дълга
по изпълнението, за да придобие имота. Отделно от това с предявяването на иска
по чл.19, ал.3 от ЗЗД ищецът е признал, че собственикът на имота е не той, а Г.Ш..
Твърди също, че владението на ищеца, ако такова е осъществявано, е било
обезпокоявано от действията на ипотекарния кредитор във връзка с принудителното
събиране на дълга. По отношение на въведеното в евентуалност придобивно
основание – уваженият конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД - счита, че същото е непротивопоставимо на
ответницата, предвид вписаната в полза на банката ипотека, както и предвид
наложените възбрани в хода на изпълнителното производство. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и да бъдат
присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищецът – Д.П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли да бъдат уважени. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомврност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът - С.Б.И.Г., чрез процесуалния си представител
поддържа завеното в отговора на исковата молба становище за неоснователност на
исковете и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва достовереността на дататата на
сключеният между ищеца и майка му предварителен договор с предмет процесния
имот, като счита, че същият е съставен за нуждите на процеса. Също претендира
за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения по делото
нот.акт № 89, том 1, рег.№ 804, дело № 78/01.03.2007г. Й.С.Г. е закупила от
„Дас-М“ ЕООД апартамент № 1 находящ се в жилищна сграда в гр.Варна,
ж.к.“Бриз-Юг“, построена в УПИ VIII-1835а,
ет.2, с площ от 82 кв.м., ведно с избено помещение № 1, с площ от 3,06 кв.м.,
както и 8,5091% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както
и 34,23 кв.м. ид.части от дворното място с площ от 990 кв.м. С нот.акт № 90,
том 1, рег.№ 805, дело № 79/01.03.2007г. в полза на „ОББ“ АД като кредитор по
договор за банков кредит от 23.02.2007г. е учредена договорна ипотека от
кредитополучателят Й.С.Г.. По
молба на „ОББ“ АД и въз основа на издаден срещу Й.С.Г. изпълнителен лист е
образувано изп.дело № № 20137110400351 по описа на ЧСИ Д.П.-Я.. На 10.07.2013г.
е вписaна
възбрана върху собствения на длъжника Й.Г. ***.
С предварителен договор за продажба на
недвижим имот сключен на 01.06.2007г. Й.С.Г. е поела задължението да продаде на
Д.П.Д. собствения си недвижим имот –
апартамент № 1 находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ж.к.“Бриз-Юг“, построена
в УПИ VIII-1835а,
ет.2, с площ от 82 кв.м., ведно с избено помещение № 1, с площ от 3,06 кв.м.,
както и 8,5091% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, както
и 34,23 кв.м. ид.части от дворното място с площ от 990 кв.м. при договорена
продажна цена в размер на 80 000 лева. Посочено е, че фактическото
владение на имота е предадено на купувача в деня на подписване на договора.
С молба от 22.11.2016г. до ЧСИ Д.П.-Я.
по изп.дело № 351/2013г. /том 1, л.403 от копието на изп.дело/ ищецът Д.П.Д. е
направил предложение до ЧСИ да заплати на две вноски сума /до 14.12.2016г. и до
30.01.2017г./ сума в размер на общо 70 000 лева, за да закупи имота
предмет на изпълнение по изп.дело.
Видно от справка за вписванията по
партида на Й.Г. *** /приложена в том 3 на преписката по изп.дело №
20137110400351 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., л.1055/, на 22.06.2017г. е вписан
договор за наем за срок от 10г., с който Й.Г. като наемодател е отдала под наем
на П.А.Я.процесния имот находящ се на ул.“Сирма войвода“ № 20, ет.2, ап.1 -
апартамент с ид.№ 10135.2563.106.1.1, ведно с прилежащата изба и 34,23 кв.м. ид.части от дворното място.
С влязло в законна сила решение №
30/15.03.2018г. постановено по в.гр.д.№ 51/2018г. по описа на ВАпС е обявен за
окончателен предварителен договор от 30.07.2016г. изменен с анекс от
25.11.2017г. сключен между Д.П.Д. в
качеството му на купувач и Г.В.Л.Ш.в качеството му на продавач за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ ½ ид.част от апартамент
№ 1 находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ж.к.“Бриз-Юг“, построена в УПИ VIII-1835а, ет.2, с площ от 82 кв.м.,
представляващ имот с ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна,
ведно с избено помещение № 1, с площ от 3,06 кв.м., както и 8,5091% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж,както и 34,23 кв.м. ид.части от
дворното място с площ от 990 кв.м., при условие че купувачът Д.Д. заплати на
продавача Г.Ш. сумата от 16000 лева,
представялваща остатък от пълната продажна цена в размер на 25000 лева, който
остатък следва да бъде платен от купувача на продавача в двуседмичен срок от
влизане в сила на решението. Решението е влязло в законна сила на 24.04.2018г.
С постановление за възлагане на
недвижим имот изготвено по изп.дело № 20137110400351 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. на
18.01.2018г. същата е възложила процесния имот апартамент № 1 с
ид.10135.2563.106.1.1 по КК на гр.Варна, находящ се в жилищна сграда в
гр.Варна, ж.к.“Бриз-Юг“, построена в УПИ VIII-1835а, ет.2, с площ от 82 кв.м.,
представляващ имот с ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна,
ведно с избено помещение № 1, с площ от 3,06 кв.м., както и 8,5091% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и 34,23 кв.м. ид.части
от дворното място с площ от 990 кв.м на купувача по публичната продан С.Б.И. – Г..
Постановлението за възлагане е било обжалвано от Й.С.Г. и от Г.В.Л.Ш.и с влязло
в законна сила на 12.12.2018г. решение по в.гр.д.№ 2329/2018г. по описа на ВОС
жалбите са оставени без уважение. Постановлението за възлагане е вписано в
Служба вписвания на 22.01.2019г.
С покана за доброволно изпълнение от
06.02.2019г. издадена от ЧСИ Д.П.Я. по изп.дело № 20137110400351 Д.Д. е поканен
да предаде владението на процесния имот.
С протокол за въвод във владение от
02.04.2019г. по изп.дело № 20137110400351, ЧСИ Д.П.Я. е въвела С.Б.И.-Г. във
владение на процесния имот - апартамент
№ 1 с ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна.
С нот.акт № 16, том 1, рег.№ 562, дело
№ 11/25.01.2019г. Д.П.Д., със съгласието на единствения си съсобственик Й. Г. е
учредил в полза на Г.Г.Г.вещно право на ползване върху притежаваната от него
½ ид.част от имота с ид.10135.2563.106.1.1 по КК на гр.Варна, ведно с
прилежащата изба и ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, върху който е построена сградата.
Видно от представеното удостоверение
за постоянен адрес изх.№ АУ020144ВН/25.02.2019г. издадено от Община Варна, на
25.02.2019г. Д.П.Д. е декларирал свой постоянен адрес ***.
На въпроси по реда на чл.176 от ГПК
ищецът Д.Д. отговаря, че през 2013г. се е разделил със съпругата си и тогава е
помолил наемателя си в имота на ул.“Сирма войвода“ да освободи жилището, за да
се премсти да живее там. Излага, че знае за образуваното изпълнително дело от
2013г. Потвърждава, че през 2016г. е депозирал молба до ЧСИ Д.Я., в която
поискал чрез нея да заплати на банката сума от 70 000 лева, за да уредят
отношенията касателно имота, като го придобие. Посочва също, че е направил
предложение и на банката – ипотекатен кредитор да заплати сума от 83 000
лева, но не се стигнало до сделка.
В хода на производството са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Х.А.М. и Б.К..М..
И дамата свидетели /съпрузи/ излагат,
че познават Д.Д. от 2008г., когато станали съседи в жилищната сграда на
ул.“Сирма войвода“ № 20. Посочват, че са посещавали апартамента на първи
жилищен етаж един-два пъти, след като закупили собствения си имот, за да се
запознаят със съседите. И двамата излагат, че през годините са виждали в имота Д.
и майка му Й., а имало и периоди
/2011-2012г./, в които имотът бил отдаван под наем През годините Й. и Д.
правили ремонти на имота, а в последните 4-5 години по-често в имота бил
засичан Д.. Свидетелят М. посочва, че преди около 2 години видял в блока им
залепено обявление касаещ апартамента на Д.. Посочват, че не са чували някой да
оспорва собствеността на Д. по отношение на имота. Свидетелката М. посочва, че
знае имота като собствен на Д. и майка му Й..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа
обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят
извод за предявен от Д.Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника С.И.-Г., че ищецът е
собственик на процесния имот – апартамент №
1 с ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Сирма Войвода“ № 20, ет.2 със застроена площ от 82
кв.м., ведно с избено помещение 1 с площ от 3,06 кв.м. въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност в периода от 01.06.2007г. до настоящия момент,
а в условията на евентуалност – за установяване правото на собственост на ищеца
по отношение на ½ ид.част от имота на основание влязло в законна сила
съдебно решение по гр.д.№ 51/2018г. на ВАпС, с което е уважен иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Правният интерес за ищеца произтича от твърденията
му за принадлежност на собствеността по отношение на имота в неговия
патримониум придобита на оригинерно основание, а именно
въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в следствие на
осъществявана трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт в посочения период,
респективно въз основа на уважен конститутивен иск с правно основание чл.19,
ал.3 от ЗЗД касателно ½ ид.част от имота, което се оспорва от ответницата С.И.-Г.
легитимираща се като купувач на имота на публична продан въз основа на влязло в
сила на 12.12.2018г. постановление за възлагане.
Спецификата на предявените установителни искове
обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно
установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си за
принадлежност на собствеността, а в тежест на ответника - да установят правоизключващите
си възражения, в това число че именно на нея принадлежи правото на собственост
по отношение на процесния имот.
В настоящия случай позоваването на ищеца Д.Д. е на придобита собственост
в следствие на давностно владение в периода от 01.06.2007г. до настоящия
момент. Началото на владението ищецът свързва със сключеният с праводателката
му и негова майка Й.Г. предварителен договор от 01.06.2007г. Ответникът е
оспорил достоверността на датата на същия, който поради характерът му на частен
диспозитивен документ не обвързва съда да приеме, че именно на посочената дата
е предадено владението на имота, по начина, по който е посочено в него. За
установено начало на упражняваната от ответника фактическа власт по отношение
на имота следва да се приеме 2008г. – съобразно показанията на разпитаните по
делото свидетели. Няма спор между страните, че ползването на имота до настоящия
момент се осъществява от ищеца – лично и чрез трети лица- наематели, както и от
неговата майка Й.Г., за която свидетелите посочват, че са виждали често в имота
до преди 4-5 години, включително да извършва ремонти и което е дало основание
на св.М. да заключи, че имотът е собствен на Д. и на майка му.
Поначало придобиването на собственост въз основа на владение основано на
предварителен договор предполага продължителност на същото 10 години съгласно
чл.79 от ЗС, доколкото не са налице предпоставките на чл.79, ал.2, вр.чл.70 от
ЗС за добросъвестност на владелеца. Извън обективният елемент на владението,
който съдът приема за установен с оглед ангажираните по делото гласни
доказателства, за основателността на въведеното от ищеца придобивно основание е
необходимо установяване и на субективния елемент на давността, а именно
доказано намерение на ищеца да владее вещтта на себе си, а не за собственикът
й. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, съдът прави
извод, че дори да е упражнявал фактическа власт по отношение на имота в
качеството на владелец в изискуемият от закона период от време, то ищецът не е
считал себе си за единствен негов собственик. Макар да твърди, че е владял
целия имот за себе си с намерение да го придобие по давност, на 30.07.2016г.
ищецът е сключил с Г.Ш. предварителен договор за придобиване на ½
ид.част от имота, а в последствие е завел и иск за обявяването му за
окончателен, което само по себе си изключва намерението му към този момент да е
считал себе си за собственик на същия. Аналогична проява на несобственик е и
подадената от ищеца молба от 22.11.2016г. до ЧСИ по изп.дело № 20137110400351
движещ публичната продан на имота за дълг на Й.Г., с която същият е предложил
да заплати сума в размер на 70 000 лева, за да закупи имотът предмет на
принудителното изпълнение /процесният имот/. Нещо повече, освен че ищецът не се
е считал за собственик на имота предлагайки да го придобие чрез закупуването му
в края на 2016г., очевидно за такъв не го е считала и неговата майка и
собственик от 01.03.2007г. – Й.Г., която на 22.06.2017г. е вписала в Служба по
вписванията сключеният от нея в качеството и на наемодател с трето лице / П.А.Я./
дългосрочен 10-годишен договор за наем на процесния имот. Горното е индиция за
отсъствието при ищеца на съществен елемент от фактическия състав на
придобивната давност, изискващ владелецът да установи чрез пълно и пряко
доказване, че е упражнявал фактическата власт за себе си, противопоставяйки на
собственика на вещта това свое намерение. В този смисъл Решение
№ 31/08.02.2016 по дело № 4539/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Това е така, тъй
като владелецът трябва да демонстрира намерението си да държи вещта като своя,
а не да упражнява фактическа власт, прикривайки намерението си пред
действителния титуляр на вещното право в случая своята майка Й.Г.. Допълнителен
аргумент в подкрепа на факта, че ищецът не е считал себе си за едноличен
собственик на процесния имот, придобит въз основа на давностно владение е и
обстоятелството, че непосредствено преди предявяване на исковата молба в съда,
на 25.01.2019г. с нот.акт № 16, том 1, рег.№ 562, дело № 11/25.01.2019г. Д.П.Д.,
„със съгласието на единствения си съсобственик Й. Г.“ е учредил в полза на Г.Г.Г.вещно
право на ползване върху притежаваната от него ½ ид.част от имота с
ид.10135.2563.106.1.1 по КК на гр.Варна. Очевидно става дума за онази ½
ид.част, бивша собственост на Г.Ш., за която ищецът е провел успешно иск по
чл.19, ал.3 от ЗЗД с влязло в законна сила решение на 24.04.2018г., а не за
ид.част притежавана от неговата майка, която към 2019г. ищецът признава за
съсобственик на имота.
С оглед изложеното съдът намира, че ищецът
чиято е доказателствената тежест не е установил при условията на пълно и главно
доказване да е упражнявал трайно, явно и необезпокоявано фактическа власт по
отношение на процесния имот с намерение за своене в периода от 01.06.2007г. до настоящия момент, в
следствие на което да го е придобил по давност. Неоснователността на въведеното
главно придобивно основание налага да бъде разгледано и евентуалното такова, а
именно придобиване на ½ ид.част от процесния имот въз основа на
уваженият конститутивен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД по гр.д.№ 51/2018г. на ВАпС.
С цитираното съдебно решение по
гр.д.№ 51/2008г. по описа на ВАпС, влязло в законна сила на 24.04.2018г. е обявен за окончателен предварителен договор от
30.07.2016г. изменен с анекс от 25.11.2017г. сключен между Д.П.Д. в качеството му на купувач и Г.В.Л.Ш.в
качеството му на продавач за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ
½ ид.част от апартамент № 1 находящ се в жилищна сграда в гр.Варна,
ж.к.“Бриз-Юг“, построена в УПИ VIII-1835а,
ет.2, с площ от 82 кв.м., представляващ имот с ид.10135.2563.106.1.1 по
Кадастралната карта на гр.Варна, ведно с избено помещение № 1, с площ от 3,06
кв.м., както и 8,5091% ид.части от общите части на сградата и от правото на
строеж,както и 34,23 кв.м. ид.части от дворното място с площ от 990 кв.м.
Исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД е вписана на 12.07.2017г., преди
постановлението за възлагане на имота в полза на ответницата на проведената
публична продан – издадено на 18.01.2018г., влязло в сила на 12.12.2018г. и
вписано в Служба по вписванията на 22.01.2019г., но след вписването на 10.07.2013г.
на наложената по изп.дело № 20137110400351 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. възбрана
върху целия процесен имот на ул.“Сирма войвода“ № 20, ап.1 в гр.Варна. Налагането
на възбрана върху недвижим имот има за цел да осигури възможността върху него
да бъде насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника. Една от
последиците на възбраната е непротивопоставимостта спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори на последващото прехвърляне или учредяване на вещни
права върху възбранения имот по смисъла на чл. 453, т. 1 и
т.2 от ГПК. Спрямо него извършените разпореждания с възбранения имот
са недействителни съобразно разпоредбата на чл.452, ал. 2
от ГПК, която брани правото на кредитора, вписал възбрана върху
имот, да иска изнасяне му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното
си вземане, което е сторено. В случая по силата на чл.453, т.2 от ГПК,
решението по чл.19, ал.3 от ГПК е непротивопоставимо на взискателя, което
означава, че същият валидно е насочил изпълнение върху процесния имот,
респективно че купувачът по публичната продан е придобил права върху имота въз
основа на влязлото в сила постановление за възлагане. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.496, ал.2 от ГПК, според която правата, които трети
лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача,
ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
Съобразно изложеното по-горе съдът
намира, че въведеното в евентуалност придобивно основание е непротивопоставимо
на ответницата като купувач на имота на публична продан, което прави й
предявеният евентуален иск неоснователен.
И
двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява
искането на ответника за присъждане на сумата от 4000 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно, а е под двукратния размер на
минималното възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2844,97 лева/ и
е съобразено с фактическата и правна сложност на спора. Сумата следва да бъде
възложена в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П.Д., ЕГН **********
с адрес: *** против С.Б.И.-Г., ЕГН **********
с адрес: *** искове за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът Д.П.Д. е собственик на недвижим имот – апартамент № 1 с
ид.10135.2563.106.1.1 по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Бриз-юг“, ул.“Сирма Войвода“ № 20, ет.2 със застроена площ от 82
кв.м., находящ се в сграда с ид.10135.2563.106.1, ведно с избено помещение 1 с
площ от 3,06 кв.м. въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност в
следствие на осъщестявявано трайно, явно и необезпокоявано владение на имота с
намерение за своене в периода от 01.06.2007г. до предявяване на иска в съда –
06.03.2019г., както и предявеният в
условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо ответника С.Б.И.-Г.,
че ищецът Д.П.Д. е собственик на ½ ид.част от същия имот
на основание влязло в законна сила съдебно решение по в.гр.д.№ 51/2018г. на
ВАпС, с което е уважен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.П.Д., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.И.-Г., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 4000 /четири хиляди/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: