Решение по дело №653/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260032
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 23 декември 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200653
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №............

 

                               град Свиленград, 02.12.2020година

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Кирева Административно наказателно дело №653 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000200 от 02.10.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с което на Л.С./LUTFI SERAMETOGLU/,  роден на *** г. в Турция, за нарушение на чл.12, §2 , буква Б,т. /ii / от Приложение “Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ е наложено административно наказание на основание  чл.93в,ал.11 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 500 лв.

        Жалбоподателят Л.С./LUTFI SERAMETOGLU/, чрез пълномощника си адв.Н.П. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен,постановен при съществени противоречия както на материалния така и на процесуалния закон  като излага доводи относно допуснатите нарушения от страна на АНО.

        В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован ,не се явява и не изпраща представител.

        Административнонаказващият орган /АНО/ –Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, редовно призован , не изпраща представител.

        Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от  фактическа страна:

          На 01.10.2020 г., служителите при АНО-Г.М.Г. и  В.Н.  Н.  около 18,00часа в райна на ГКПП Капитан Андреево, спрели за проверка автобус , марка „Мерцедес” с рег. № 22 АТ 290, което превозно средство било оборудвано с дигитален тахограф сер.№ **********.

          Установено било, че водачът на превозното средство е турският гражданин Л.С./LUTFI SERAMETOGLU/, извършващ международен превоз на пътници по редовна международна линия от гр.Истанбул,Р.Турция до гр.София,Р.България,което свидетелите установили от Разрешително №**********,валидно до 04.09.2023,който превоз попадал в обхвата на Европейската спогодба AETR.

         При проверката длъжностните лица констатирали, че при екипно управление за периода от 00,00часа /UTC време/ до 04,41часа /UTC време/  на 01.10.2020г. в резултат на отсъствие от превозното средство Л.С. /LUTFI SERAMETOGLU/ и не е можел да използва контролния уред , водачът-жалбоподател не е въвел  с използване на функцията за ръчно въвеждане,осигурена от записващото оборудване/дигитален тахограф/, периодите от време,посочени в чл.12 ,§3 ,второ тире, буква Б,буква В и буква Г от Приложение “Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ на Приложение „Контролен уред”, така че да се запишат в картата на водача. Нарушението било видно от разпечатката от картата на водача от 01.10.2010г.

          При така установените обстоятелства св. Г.М.Г., заемащ длъжността „инспектор” към РД”АА” – Стара Загора приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.12, параграф 2, б.”б”, точка /ii/ на Приложение „Контролен уред”/ii/ от AETR,за което съставил АУАН № 275492, в присъствието на колегата си В.Н.  Н. и преводач от турски език ,за което в акта преводача е вписал и съответно превел направените възражения от водача жалбоподател,като съответно екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

         Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление №45-0000200 от 02.10.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора,който също е преведен на турски език и връчен срещу подпис на жалбоподателя,видно от направените в него отбелязвания.

         В АУАН и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.12, §2 ,буква Б,т. / ii / от Приложение “Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ , поради което му е наложено административно наказание на основание  чл.93в,ал.11 от ЗАвПр.  “Глоба” в размер на 500 лв.

                 В настоящото производство е приложена Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,  в която са посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.

        Представена е и Заповед №1808/30.07.2020г. от Изп.Директор с която е преназначен Антон Ставрев на длъжността Директор на Дирекция в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Стара Загора,считано от 04.08.2020г.за срок от една година,както и Заповед №592/31.01.2020г. от Изп.Директор,съгласно която е разпоредено Антон Ставрев да съвместява свободната длъжност директор на РД АА –Стара Загора,считано от 04.02.2020г. до назначаване на служител на незаетата длъжност,но за не повече от 6 месеца .

        Налични по АНПр са ксерокопие от протокол от крайпътна техническа проверка №493370 ,извършена на 01.10.2020г. с водач на пътното превозно средство-жалбоподателя; формуляр за дейностите от 01.10.2020г.,касателно водача –жалбоподател за периода 29.09.2020г. до 01.10.2020г. ,видно от която за посочения период водача е ползвал платен годишен отпуск;заверено копие  на Разрешително №**********, издадено на 16.10.2018г. валидно до 04.09.2023г. ,разпечатка от тахографа на автобуса-2стр и акт за назначаване на преводач-АУАН,както и квитанция за платена глоба в размер на 500лева и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2272 от 02.10.2020г. на Началник ОО „АА” град Хасково.

         Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаният в съдебно заседание, свидетел – Г.М.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.М.Г., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя,още повече,че самият свидетел при предявяване на формуляр за дейностите от 01.10.2020г.,касателно водача –жалбоподател за периода 29.09.2020г. до 01.10.2020г. ,видно от която за посочения период водача е ползвал платен годишен отпуск,сочи,че ако при проверката водача му бе представил този формуляр,то не би му съставил АУАН,тъй като не е извършил процесното нарушение. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

       С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

          Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

         Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.

         Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

         При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на изречение второ на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.

         Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

        По същество обаче,съдът намира обжалваното НП за неправилно ,по следните съображения:

        Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 165/2014", или AETR.

          Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR) е ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на Република България на 17 март 1995 г., обн.ДВ, бр.28 от 1995г., в сила от 8 ноември 1995г. и като международен договор, по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Р.България, същата е част от вътрешното право на страната.

         В ДВ бр.27 от 03.04.2012 г. са обнародвани и Изменения на тази Европейска спогодба и Приложението към Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (ДВ бр.4 от 2003 г.), (приети от Работната група по автомобилен транспорт на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации на нейната 103 сесия през 2008г., нотифицирани на договарящите страни и влезли в сила на 20 септември 2010 г.), включително Част втораИзменение на приложението на спогодбата (съгласно процедурата, предвидена в член 21, параграф 8)”. В така обнародваната и приложима към датата на извършване на нарушението редакция наПриложениеКонтролен уредсъществува параграф 2 на член 12, който в своята буква ”б”, т./ii/, гласи: „когато в резултат  на отсъствие от превозното средство водачът не може да използва контролния уред, монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" по-долу трябва  когато превозното средство е оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б /дигитален тахограф/, да се запишат на картата на водача с използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване.

            Съгласно изискването въведено с разпоредбата на чл.2 от AETR спогодбата се прилага по отношение на всяко превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна. В случая управляваният от жалбоподателя автомобил е с турска регистрация като Р Турция е една от договарящите страни по спогодбата, извършвал е към момента на проверката международен превоз на товари, попадащ в обхвата на  AETR от Р Турция към Р България-гр.София, което е видно от приложеното към АНП Разрешително №**********/16.10.2018г . Предвид горното правилата на AETR са приложими относно превозното средство, управлявано от жалбоподателя и по отношение на него като водач на такова превозно средство.

          Следователно, задължението на водача е да извършва запис за всеки период от време от посочените в параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" и всяко незаписване съставлява отделно нарушение.       

           Съгласно  чл. 12, параграф 3, второ тире, букви "б", "в" и "г" Водачите:- осигуряват, че времето, записвано на листа, съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство; задействат превключващите механизми, позволяващи отделното и различимо записване на следните периоди от време:б.Б-с посочените символи –всички други периоди на работа;б.В- с посочените символи –всички други периоди на разположение,а именно- време на изчакване,т.е. периодът ,през който водачите е необходимо да останат на техните работни места единствено с цел да отговарят на евентуални повиквания за започване или продължаване на управлението на превозното средство или за извършване на друга работа; времето ,прекарано до водача,докато превозното средство е в движение и времето,прекарано на спалното място,докато превозното средство е в движение и б.Г- с посочените символи –прекъсванията и дневните почивки.

      Видно от приетия по делото-формуляр за дейностите от 01.10.2020г., касателно водача –жалбоподател за периода 29.09.2020г. до 01.10.2020г.  за посочения период водача е ползвал платен годишен отпуск. Безспорно ползването на платен годишен отпуск не вменява задължения на водача да  запише на картата си с използване на функцията за ръчно въвеж-дане ,  осигурена от записващото оборудване периодът му през който същият е ползвал платен годишен отпуск,т.к. платеният годишен отпуск не е включен в периодите от времепосочени в  параграф  3,  второ тиребукви "б", "в" и "г", които следва да се отразяват от водача /период на разположение; време на изчакване и т.н./,като в тази насока са и показанията на самият актосъставител,който след предявяване на горепосочения писмен документ,пред съда заявяи,че ако при проверката водача му бе представил този формуляр,то не би му съставил АУАН,тъй като не е извършил процесното нарушение.

         С оглед на горното следва да се приеме,че обжалваното НП като неправилно следва да се отмени,доколкото се установи,че липсва извършено нарушение от страна на жалбоподателят.

        За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че към момента на съставяне на АУАН, доколкото водача не е представил на актосъставителят формуляр за дейностите от 01.10.2020г,същият е правилно издаден,но това не важи за издаденото НП,доколкото към датата на издаването му /издадено на 02.10.2020г./ АНО е бил наясно с това обстоятелство,т.к. същият му е бил предоставен/същото е приложено по АНПр/,но въпреки това е санкционирал жалбоподателя.

       Също така за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се споделя доводът изложен в жалбата,че с непосочване в АУАН и НП,че процесното МПС е над 3,5тона е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,доколкото липсвало описание на описание на обстоятелствата,при което било извършено деянието.Безспорно е ,че автобусът е с тегло над 3,5тона /видно от справка в официалният сайт на производителя на процесното МПС/и действително ,както в АУАН,така и в НП изрично не е отразено,че автобусът  с който е извършван превоза на пътници има допустима максимална маса над 3,5 тона ,но това нарушение е несъществено,тъй като  с посочването ,че МПС е автобус  и неговата марка,който извършва международен превоз на пътници, се извежда извода,че превозното средство безспорно има допустима максимална маса над 3,5 тона.

   За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че ако се приеме,че жалбоподателят е извършил процесното нарушение,то наказващият орган приложил и съответната санкционната разпоредба чл. 93в, ал.11 от ЗАвПр, съгласно която водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.С оглед на това съдът би приел,че правилно АНО е ангажирал отговорността на жалбоподателя за това нарушение и определил вида и размера  на наказанието в неговата абсолютна стойност - глоба в размер на 500 лева, като е приложил относимата санкционната норма на чл.93в, ал.11 от ЗАвПр.

        Съдът извършвайки цялостен съдебен контрол, в т.ч. и законосъобразността на преценката за маловажност на случая, би намерил, че правилно АНО не е приложил за разглежданото деяние- чл.28 ал.1 от ЗАННДействително, от нарушението на жалбоподателят не са настъпили вредни последици. То обаче е формално и не се отличава от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителнаНа следващо място, деянието  в конкретната хипотеза  не се отличава с пониска степен на обществена опасност от други случаи на нарушения по чл. 93в, ал.11 от ЗАвПр, което да обоснове преценка на съда за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН - маловажен случай. С оглед вида на осъществявания превоз, липсата на нанесени изискуеми данни в дигиталния апарат за предходен изискуем период, с което е допуснато нарушение на европейска спогодба, навежда на висока степен на обществена опасност на деянието, независимо, че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.     

         Предвид изложеното и доколкото съдът прие,че жалбоподателят не  е извършил процесното адм.нарушение ,то обжалваното НП като неправилно следва да се отмени .

          По Разноските по делото:

       По  делото не се претендират разноски,както от страна на жалбоподателят, така и от страна на АНО,поради което съдът не дължи произнасяне.

       Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №45-0000200 от 02.10.2020 година на Директор на Регионална Дирекция /РД/ ”Автомобилна Администрация” – Стара Загора, с което на Л.С./LUTFI SERAMETOGLU/,  роден на *** г. в Турция, за нарушение на чл.12, §2 , буква Б,т. /ii / от Приложение “Контролен уред” от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR ДВ 28 от 1995г./ е наложено административно наказание на основание  чл.93в,ал.11 от ЗАвПр  “ГЛОБА” в размер на 500 лв.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................