Решение по дело №249/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. И. К. с [ЕГН], подадена против Решение № 22 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 7 / 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0306-000703 от 20.07.2023 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, с което на Г. И. К. са наложени: за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева; и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

В касационната жалба касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено с произтичащите от това законни последици. Счита, че: решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби; решението е необосновано; съдебният състав не е анализирал и обсъдил, както доказателствения материал в неговата цялост, така и твърденията и на двете страни; издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е спазил правилото на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; в описанието на нарушението, направено в АУАН и НП, липсват обстоятелства, квалифициращи деянията като съставомерни нарушения; не е ясно защо всяко едно от деянията е счетено за нарушение; нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено с произтичащите от това законни последици.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде оставено в сила, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посочените в НП административни нарушения; изложил е съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, спазени са разпоредбите на ЗАНН и на ЗДвП; счел е, че АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН; направил е изводи, че наказващият орган е спазил всички процесуални срокове за произнасяне по ЗАНН и не е допуснал твърдените в жалбата нарушения, както и че в акта, и в НП са посочени ясно и недвусмислено обстоятелствата, при които е извършено нарушението, самото нарушение в какво се изразява, както и разпоредбите, които са били нарушени от страна на водача; позовал се е и на събраните по делото свидетелски показания.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо.

Районният съд правилно е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.07.2023 г. в 09:40 часа в [населено място], по [улица]до б. „В.“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер] , като по време на проверката, извършена от служители на РУ на МВР Нова Загора, не е представил контролен талон към СУМПС, СУМПС и СРМПС част 2 за управляваното МПС. За констатираните нарушения – неносене на контролния талон от свидетелството за управление, неносене на свидетелство за управление на МПС от съответната категория и неносене на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, на жалбоподателя е съставен АУАН на 11.07.2023 г. от служител на РУ на МВР – Нова Загора, връчен на жалбоподателя на същата дата- 11.07.2023 г., с посочване, че няма възражения. Въз основа на съставения АУАН, на 20.07.2023 г. е издадено процесното НП.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП /в приложимата редакция/, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, контролния талон към него и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. За неизпълнение на задължението да носи определените документи, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган, с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер.

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 11.07.2023 г. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

С оглед на гореизложеното, Районният съд при правилно приложение на процесуалния и материалния закон обосновано е приел, че жалбоподателят е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП. Както правилно е приел и Районният съд, при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, определяща съществените реквизити на АУАН, и разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, определяща съществените реквизити на НП. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушенията са описани в достатъчна степен, като са посочени и обстоятелствата, при които са били извършени. Налице е яснота защо всяко едно от деянията е счетено за нарушение, посочени са законните разпоредби, които са нарушени. Преди издаване на НП е спазено и изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като правилно са преценени от наказващия орган събраните доказателства.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 7 / 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.