№ 117
гр. Монтана, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630100297 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.
ПРИЕТ Е ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НАСРЕЩЕН ИСК,
предявен от „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.
Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а
в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г. срещу М. С. М., ЕГН **********,
на основание: чл. 211 ГПК, във връзка чл. 71 ЗЗД и цена на иска: 1 771.35 лв.
Ищцата, М. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Монтана, жк.
Младост-2, бл. 16, вх. Г, ет. 6, ап. 17, чрез процесуалния си представител
адвокат Л. А. Г., е предявила иск срещу: „К К М” ЕАД, ЕИК: 202З76220, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,З М", № 15, вх. Г, ет. 6,
представлявано от Алиса Валериева И. и в в т и „К Г" ЕООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М“, № 41,
вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Лилия И. Богоева – Гърбатова.
В исковата си молба твърди, че доверителят и е сключил с ответника
„К К М" ЕАД, ЕИК ********** Договор за потребителски кредит от
21.02.2023г.
В чл. 1, ал. 2 от всеки от договорите за кредит е предвидено, че
кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение
относно изпълнението на договора, представляваща по избор на
кредитополучателя или банкова гаранция, или две физически лица, или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Във връзка с гореописаната клауза, между доверителя и и вторият
1
ответник „К Г“ ЕООД, ЕИК ***********, е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство от 21.02.2023г., който е част от договора за кредит.
По силата на договора за поръчителство, на „К Г“ ЕООД се дължи
възнаграждение, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по
договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от „К К М"
ЕАД в полза на „К Г” ЕООД.
Клаузата за непредоставяне на гаранция, съдържаща се в от договора за
кредит - чл. 1, ал. 2 във всеки от договора, е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС се прие, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка за
непредоставяне на обезпечение (в случая, възнаграждение за предоставено
обезпечение), уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, І т.о., Решение №
219/09.05.2016г. по т.д.№ 203/2015г. на ВКС, І т.о., Решение № 110 от
21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., І т.о. на ВКС. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
В тази връзка и самият Договор за предоставяне на поръчителство е
недействителен поради противоречие с добрите нрави, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „К К М“ ЕАД. С договорите за поръчителство
не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „К К М“
ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „К К
М“ЕАД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора
за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, което от своя страна води до недействителност на
договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за
заплащане на възнаграждение (така Решение № 260135 от 28.07.2021г. по гр.д.
№ 1995/2020г. на V състав на Районен съд - Ловеч; Решение № 260306 от
05.07.2021г. по гр.д. № 53/2021г. на Х състав на Районен съд - Шумен;
Решение № 261342 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 4726 / 2020 г. на ХХІІ състав на
2
Районен съд - Пловдив).
Доверителят и не разполага с копия от договора за кредит, общите
условия, погасителния план и договора за поръчителство. При поискване на
копие от документите, ответниците са му отказали предоставяне. Горното
налага да бъдат задължени ответниците да представят по делото
гореописаните документи, с цел изясняване на спора от фактическа и правна
страна.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, да се прогласи за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит от 21.02.2023г., сключен между „К К М“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,З М", № 15,
вх. Г, ет. 6, представлявано от Алиса Валериева И. и в в т, като кредитор и М.
С. М., ЕГН 841228З272, с настоящ адрес: гр. Монтана, ************, ап. 17,
като кредитополучател.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, да се прогласи за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.02.2023г., сключен между „К Г“ ЕООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М", № 41,
вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л И Б Г, като кредитор и М. С. М., ЕГН:
841228З272, с настоящ адрес: гр. Монтана, жк. Младост-2, бл. 16, вх. Г, ет. 6,
ап. 17, като кредитополучател.
Ответникът, „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.
Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а
в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г., в срока за отговор взема
становище по исковете.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Същите са
неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли
изцяло.
Изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани,
недоказани и противоречащи с възникналите между страните
правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Счита, че
клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за потребителски кредит е действителна и
е породила своето действие.
На 21.02.2023г. между ищеца и ответника ,,К К М“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ - Решение № 3-1-
11765- 284864. На същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в
размер на 2 000 лв. с лихвен процент по кредита 36 % и Годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 42.42%. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24
вноски, всяка в размер на 118.09 лв. Общо заплатената сума до момента по
договора за кредит е в размер на 1062.81 лв.
Така посочените обстоятелства са видни от приложената по делото
справка от счетоводството на дружеството.
Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност, изразява
3
следното становище:
По повод изложените от ищеца твърдения за нищожност на клаузата
на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, счита, че
същите не могат да бъдат основания за недействителност на клауза от договор
за потребителски кредит, тъй като не са част от законоустановените в чл. 19,
ал. 5 и чл. 21 от ЗПК основания за недействителност. В тази връзка следва да
се обърне внимание, че уговорените в Закона за потребителския кредит
обществени отношения са такива, развиващи се между „Потребител“ и
,,Търговец“, като целта е да бъде осигурена защитата на потребителите.
Именно по тази причина и законът се явява „специален“ спрямо общите
норми, включително разпоредбите на Закона за задълженията и договорите,
уговарящи предоставянето на заеми и недействителността. Специална спрямо
чл. 26 от ЗЗД се явява и нормата на чл. 19, ал. 5 и чл. 21 от ЗПК, където
изчерпателно са изброени основанията за недействителност, сочени от
ищцовата страна.
В исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Изложени са твърдения за
съдържанието на клауза за непредоставяне на гаранция или за неустойка,
каквито не се съдържат в чл. 1, ал 2 от Договора. Напротив, клаузата на чл. 1,
ал. 2 от Договора предвижда изискванията за обезпечаване на договора за
кредит. Същите са разписани в изпълнение на в чл. 11, ал. 1 т. 18 от ЗПК, който
пряко кореспондира с чл. 10, параграф 2 буква ,,о)“ от директивата, е
предвидено, че в договора за кредит следва да се съдържат ,,обезпеченията,
които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива“.
Дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря за пороци на
договор за възлагане на поръчителство, тъй като не е сключвало такъв.
Дружеството не е и получавало плащания по договор за възлагане на
поръчителство. Считат, че всички, изложени в исковата молба, твърдения в
тази връзка са неоснователни и не отговарят на истината.
Становище по доказателствата и доказателствените искания:
По повод направените доказателствени искания счита, че същите не
следва да бъдат допускани доколкото изисканите документи са представени с
отговора на искова молба и насрещната искова молба.
Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и съответно да бъдат отхвърлени като такива.
Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00
лв.
Ответникът „К Г" ЕООД, ЕИК ***********, адрес на управление: гр.
София, р-н Слатина, ЖК „Гео Милев“, ул. ,,М“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
представлявано от Л И Б Г, чрез процесуалния си представител адвокат Д. А.
Д., вписан в САК, в срока, предвиден за отговор взема становище.
Оспорва предявените искове по основание и размер, като счита същите
са неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което да
го отхвърли.
4
В исковата молба се твърдят пороци за недействителност на договор за
кредит. Посочените пороци в документа, с който е сезиран съдът, са изискване
на закона, което гарантира в пълен обем правото на защита на ответника.
Дружеството не е сключвало сочения в исковата молба договор за
възлагане на поръчителство от 21.02.2023г.
В тази връзка и оспорва както съществуването на сочения договор за
възлагане на поръчителство от 21.02.2023г., като в исковата молба не се
представят никакви документи, удостоверяващи плащания към дружеството.
Предвид всичко изложено моли съда да приеме, че предявеният иск
срещу дружеството е недопустим и съответно производството да бъде
прекратено.
От „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.
Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а
в И., в в т и м в л чрез юрисконсулт Х. И. Г. е предявило НАСРЕЩЕН ИСК
срещу М. С. М., ЕГН **********, на основание: чл. 211 ГПК във връзка чл. 71
ЗЗД и цена на иска: 1 771.35 лв.
На основание чл. 211 ГПК във връзка с чл. 23 от ЗПК, предявява
насрещен иск при условията на евентуалност, по следните съображения:
На 21.02.2023г. между ищеца и ответника „К К М“ ЕАД е сключен
Договор за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ - Решение № 3-1-1
1765-284864.
На същата дата ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 2
000 лв. с лихвен процент по кредита 36 % и Годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 42.42%.
Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 вноски, всяка в размер на
118.09 лв. Общо заплатената сума до момента по договора за кредит е в размер
на 1062.81 лв., от които главница в размер на 591.46 лв. и лихва в размер на
471.35 лв. Към момента е налице просрочие по 4 вноски, като първата
просрочена вноска е била с падеж 21.12.2023г. Така посочените обстоятелства
са видни от приложената по делото справка от счетоводството. През 2024г. М.
С. М. е сезирала Районен съд - Монтана с искане за прогласяване за
нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното и на основание чл. 71 от ЗЗД, чл. 60 от ЗКИ и чл.
31 от Общите условия с настоящото уведомяват длъжника, че от датата на
получаване на настоящата насрещна искова молба считат следните вземания
по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна Линия“ - Решение № 3-1-
11765-284864 за предсрочно изискуеми, а именно: главница в размер на
1091.05 лв. и лихва в размер на 107.94 лв. или общо 1298.99 лв. В резултат на
това размерът на всички незаплатени суми по договора за кредит възлизат на
1771.35 лв., от които главница в размер на 1408.54 лв. и лихва в размер на
362.81 лв. Така се формира и размерът на настоящата искова претенция,
именно 1771.35 лв., като разликата между общия размер на кредита, възлизащ
5
на 2834.16 лв. и заплатеното до момента сума в размер на 1062.81 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди М. С. М., ЕГН
********** да заплати на „К К М“ ЕАД сумата от 1408.54 лв. - главница,
сумата от 362.81 лв. - договорна лихва, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на
окончателното й плащане.
Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360.00 лв.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена
от вещото лице К. И., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Не се спори между страните, че на 21.02.2023 г. М. С. М., ЕГН
**********, е сключила с ответника „К К М" ЕАД, ЕИК ********** Договор
за потребителски кредит тип „кредитна линия – Решение“, като ищцата е
получила кредит в размер на 2 000.00 лв. от ответника, при фиксиран годишен
лихвен процент З6%. В чл. 2 на този договор е предвидено, че
кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобреното искане за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно трудово възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., одобрено то
кредитодател дружество поръчител или неизменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от „К К М“ ЕАД банка.
Чл.2/1/Кредитополучателят има право да заявява и усвоява парични
суми по договора до рамките на кредитния лимит и се задължава да заплаща
вноските за издължаването му съгласно погасителен план, приложим към
съответната сума.
По делото е представен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит и Договор за
потребителски кредит тип Кредитна линия – решение от 21.02.2023 г. Видно
от погасителния план към договора за потребителски кредит погасителната
вноска включва главница и договорна лихва, като падежът на първата
погасителна вноска е 21.03.2023 г., а на последната – 21.02.2025 г., т.е. за срок
от 24 месеца.
От Приложение № 1 е видно, че максималният размер на ГЛП на
разходите е 50% за всички суми и срокове касаещи разрешен лимит до
4 000.00 лв.
Между страните не се спори, а и видно от договора за кредит, в ГПР
не е включен размерът на уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство.
6
За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение е прието изцяло като компетентно и
добросъвестно изготвено, отговарящо на поставените задачи. Вещото лице
посочва в заключението си, че общата дължима сума от потребителя е 2 834.16
лв. Вещото лице е установило, че на 21.02.2023 г. между „К Г“ ЕООД и М. М.
е сключен Договор за възлагане на поръчителство, за което се следва
възнаграждение от страна на кредитополучателя. Размерът на
възнаграждението по договор за възлагане на поръчителство не е включен в
погасителния план към договора за потребителски кредит. От страна на
ищцата са заплатени девет вноски, всяка от 138.91 лв. или общ размер от
1 250.19 лв., като плащанията на вноските са в търговските обекти на
посредника „Кеш Кредит“ ЕАД. Внесените суми по деветте вноски,
направени от 21.03.2023 г., като всяка месечна вноска е от 257.00 лв., и
съдържа: „К К М“/ лихва за първия месец от 55.34 лв., която намалява и на
21.11.2023 г. е от 45.44 лв., „К Г“ 138.91 л./една и съща сума/, служебен бон
главница: 62.75 лв., променяща се за всеки месец, но месечната вноска е една
и съща – 257.00 лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до
следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на договор за предоставяне на
потребителски кредит. Няма спор между страните, че ответникът "К К М"
ЕАД представлява финансова институция по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно е и
обстоятелството, че ищецът е потребител, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Сключеният договор, по своята правна характеристика и съдържание,
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, кредитополучателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са изложени твърдения, че клаузата за
непредоставяне на гаранция, съдържаща се в договора, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
7
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
Установено е, че в договора за поръчителство е уговорено
възнаграждение, което е разпределено като печалба на „К К М“ ЕАД, съгласно
констатациите на вещото лице, посочени по-горе.
В случая, в Договора за потребителски кредит, не са спазени
изискванията за формиране на годишния процент на разходите, както и с
разминаването на посочения ГПР в договора с действителния такъв.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19,
ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор е посочено, че ГПР е 42.58 %, а ГЛП – 36%, но
от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е
оскъпяването му по кредита.
С оглед наведените твърдения на ищеца следва да се извърши
преценка дали в конкретния случай дължимото възнаграждение за поръчител
следва да бъде включено в годишния процент на разходите по процесния
договор за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за
едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, следва да бъде ясно и точно определено в договора
съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство
представлява уговорка за учредяване на обезпечение, поради което има
акцесорен характер спрямо правоотношението по което се поема
8
поръчителството. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден
договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне,
поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно
правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал осигуряването
на обезпечение липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на
поръчителство срещу възнаграждение от трето юридическо лице.
Възнаграждението по договора за поръчителство по правило не се включва в
общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите. Различно обаче е положението в случаите, в
които договорът за поръчителство само формално представлява отделна
гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по
договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.
4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Във връзка с изложеното и видно от съдържанието на процесния
договор за кредит, ответното дружество е предвидило възможност за
обезпечение на кредита - чрез поръчителство от "К Г" ЕООД. Посочено е, че
кредитополучателят със сключване на договора потвърждава, че сам е посочил
избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо
лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде
одобрен от кредитора. Наличието на такава алтернативна възможност обаче,
само по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено право на
избор относно способа за обезпечаване на кредита. Предложеното в договора
на кредитополучателя обезпечение чрез предоставяне на гаранция от " К Г"
ЕООД касае предварително одобрен от кредитора гарант, което изключва
изцяло оценката на обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.
Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия към
него формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно
обезпечение чрез физическо лице-поръчител, тази възможност е до такава
степен неясна и обременителна за потребителя, че следва да бъде приравнена
на липса на алтернатива.
Фактът, че ищецът е избрал поръчителя да бъде предварително
одобреното от кредитора лице и договорът за кредит да бъде сключен при
предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че сключване на
договор за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
Съобразно практиката на СЕС, обективирана в решение от 21.03.2024 г. по
дело С714/22 на СЕС /т. 55 и т. 56/, с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
9
се приеме, че "посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер".
Предвид изложеното, в процесния случай договорът за гаранция няма
самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното
правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора дружество, за да бъде отпуснат кредитът.
При това положение и доколкото в т. 8 от стандартния европейски формуляр е
посочено изрично, че е необходимо предоставяне на обезпечение, съдът
приема, че предоставянето на обезпечение от "К Г" ЕООД представлява
задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден
договор за гаранция с избрано и посочено от кредитора лице, на практика в
разрез с чл. 16 от ЗПК, прехвърля върху кредитополучателя финансовата
тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Освен
че договорът за гаранция води до значително оскъпяване на ползвания заем, се
заобикаля и законово определения максимален размер на ГПР, съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК, като се избягват последиците от това нарушение съгласно ал. 5
от същата разпоредба. Поради това уговореното задължение за
кредитополучателя да учреди обезпечение и да заплати възнаграждение за
това, неправилно не е включено в годишния процент на разходите, предвиден
в договора. Изводът, че договорът за кредит е нищожен поради невключване в
ГПР на разходите за възнаграждение на поръчителя се споделя и от практиката
на ВКС - така Определение № 2582 от 10.10.2024 г. по т. д. № 653/2024 г.,
постановено по спор между потребител и "Фератум България" ЕООД, при
който поръчител е "Фератум Банк".
Следователно, макар формално процесният договор за паричен заем
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на
ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т. е.
настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушена
поради некоректното посочване на годишния процент на разходите, в който не
е включено възнаграждението за гарант. С това допълнително плащане
/установено от съдебното заключение/ се покриват разходи във връзка със
задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР,
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото
ограничение, вземайки предвид посочения от ответника размер.
10
Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договора – чл. 26,
ал. 1, предл. 3 33Д, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на Договор за
предоставяне на потребителски кредит тип кредитна линия – Решение от
21.02.2023 г., чл.1 ал.2 е недействителна, на основание чл. 26, ал. 1
предложение 3 ЗЗД, което пък от своя страна е основание да се обяви и
нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство от 21.02.2023 г.,
сключен между „К Г“ ЕООД и М. С. М., изцяло.
ОТНОСНО НАСРЕЩНИЯ ИСК, предявен от „К К М“ ЕАД.
Предвид изявлението на ответника, че с предявяването на насрещния
иск, на основание чл.71 ЗЗД, чл.60 от ЗКИ и чл.31 от Общите условия на
договора обявяват предсрочната изискуемост на кредита, по който е налице
остатък, съдът намира, че иска е основателен и доказан.
Налице е неизпълнение от страна на кредитополучателя на
разрешения кредит за погасяване на вноски по задължението на падежните
дати, установено от констатациите на вещото лице безусловно. Вземането е
изискуемо и ликвидно.
Вещото лице е посочила размера на погасеното задължение, което е
от 591.46 лв., представляващо главница от разрешения кредит от 2 000.00 лв.,
т.е. остатъкът е от 1 408.54 лв. Погасеното задължение за лихва от 471.35 лв.,
при дължима сума от 834.16 лв., което обуславя и извода за дължимост на
посочените суми, с оглед безспорното установяване, че към 21.02.2025 г.,
която дата е крайния срок за погасяване на задължението, не са налице
доказателства за плащането им на кредитора.
С оглед изхода на делото, предвид представения договор за правна
защита и съдействие и за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата,
следва да се присъди на адвокат Л. А. Г. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 400.00 лв., платими от ответника „К
К М“ ЕАД.
Ответното дружество „К К М“ ЕАД следва да заплати по сметка на
Районен съд – Монтана дължимата държавна такса за предявените искове от
ищцата, освободена от заплащане на държавна такса в размер на 80.00 лв.,
550, 00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
Ответникът по насрещния иск М. С. М. следва да заплати разноски на
11
„К К М“ ЕАД в размер на 70.85 лв. за платената държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл. 26, ал. 1
предложение 3 ЗЗД, клаузата на Договор за предоставяне на потребителски
кредит Тип кредитна линия – Решение от 21.02.2023 г., чл.1 ал., сключен
между "К К М" ЕАД, ЕИК ********** и М. С. М., ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.02.2023г., сключен между „К Г“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,М", № 41,
вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л И Б Г, като кредитор и М. С. М., ЕГН:
841228З272, с настоящ адрес: гр. Монтана, жк. Младост-2, бл. 16, вх. Г, ет. 6,
ап. 17, като кредитополучател.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Монтана,
************, ап. 17, ДА ЗАПЛАТИ на „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ЖК С Т,
ул. "З М" № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата
изпълнителни директори а в И., в в т и м в л следните суми:
- 1 408.54 лв., представляващи неизплатено задължение - главница по
Договор за потребителски кредит от 21.02.2023г., сключен с „К К М" ЕАД,
ЕИК **********, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2024 година до
окончателното изплащане;
- 362.81 лв. лихва за забава в периода 21.12.2023 г. до 21.02.2025 г.
ОСЪЖДА „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.
Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а
в И., в в т и м в л да заплати на адвокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен №
**********, вписан в САК, съдебен адрес: град софия, ул.Позитано № 14,
етаж 1, офис 4, сумата от 400.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на М. С. М..
ОСЪЖДА „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т, ул. "З М" № 15, вх.
Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни директори а
в И., в в т и м в л да заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от
12
80.00 лв., представляващи дължимата държавна такса по повод двата иска за
обявяване нищожност на клауза по договор и за Договор за предоставяне на
поръчителство, както и 550 лв., изплатени за възнаграждението на вещото
лице по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, както и
5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на
принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Монтана,
************, ап. 17, ДА ЗАПЛАТИ на „К К М" ЕАД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, ж.к. С Т,
ул. "З М" № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано заедно от двама от тримата
изпълнителни директори а в И., в в т и м в л направените в хода на
производството разноски: 70.85 лв. за платената държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение по уважения насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД –
МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
13