№ 53
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000343 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260028 от 02.02.2021г., постановено по т.д.№
649 по описа за 2019г. на ОС Пловдив, с което е осъдено ЗАД "О.-З." АД ЕИК
...... със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5 да заплати
на Г.Ф.С..ЕГН .... сумата над 90 000 лв. до присъдените 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на нейния син С. М. С., настъпила на 27.03.2019г., вследствие ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019г. до окончателното
й изплащане.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД "О.-З." АД ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. Св. С. № 7, ет.5, представляван
адв. К.Т. в посочената осъдителна част с твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, а искането отправено до въззивния съд е обжалваното
решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът над 90 000 лв.
до присъдените 200 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете
инстанции.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ищецът Г.Ф.С.. ЕГН ....,
представляван от адв. Н.Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а
искането е съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г.Ф.С.. ЕГН
.... с адрес с. Б., Община К., мах. Б. № 6, представляван от адв. Н.Д. срещу
ЗАД "О.-З." АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ...,
ул. Св. С. № 7 с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, обн. ДВ, бр.102 от
29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се
свеждат до следното: ищцата е майка на С. М. С., който е починал на при
ПТП на 27.03.2019 г. около 21.00 часа на източно – обходния път ІІ – 56, край
ЖП надлез за с. С., обл. П., причинено по вина на водача на л.а. „Б..“ с рег. №
.... А.Х.О., който в нарушение на ЗДвП е навлязъл в насрещната лента за
движение и е ударил движещия се насрещно л.а. „С.“ с рег. № ..., управляван
от М.Е. С.. роздан за което зИщецът твърди, че с уведомление за настъпило
застрахователно събитие с вх. № 15-479 от 02.04.2019г. е уведомила
застрахователя на гражданската отговорност на причинителя на ПТП-то за
настъпилото застрахователно събитие, но последния отказал да заплати
обезщетение, поради което и като сочи, че смъртта на сина й предизвикала
болки и страдания, промяна в живота й в отрицателна посока и дискомфорт в
ежедневието, настоява съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 200 000 лв., представляващата обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г.
– денят, следващ датата на изтичане на 15 работни дни от представяне на
застрахователната претенции, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 КЗ до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД "О.-З." АД е депозирал писмен отговор в срока по чл.
367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
посоченият в исковата молба механизъм на ПТП и вината на водача О..
Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалия е
пътувал без поставен предпазен колан и е приел да се вози в автомобил,
водача на който е употребил алкохол. Твърди, че вина за настъпилото ПТП
има и водача на автомобила, в който се е возил пострадалия, който е шофирал
с превишена скорост и с включени дълги светлини в населено място, по който
начин е заслепил останалите участници в движението. Оспорва претенцията
за лихва и началния момент, от който същата се претендира. Претендира
разноски.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
2
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ със застрахователна претенция вх. № ЦУ 15-479 от 02.04.2019г., по
която застрахователя с писмо изх. № 99- 1405 от 04.04.2019г. го е уведомил,
че следва да представи допълнителни доказателства, което е изпълнено от
увредения с молба вх. № 99-2080 от 16.05.2019г., а с писмо № ЦУ99-2103 от
17.05.2019г. отново са изискани документи, като определяне и плащане на
обезщетение не е последвало.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Няма спор между страните, че с влязла в законна сила присъда № 12 от
10.02.2020г., постановена по НОХД № 2314/2019г. подсъдимия А.Х.О., род.
на 21.03.1999г. в гр. П. е признат за виновен в това, че на 27.03.2019г. на път
ІІ-56, км 94+150 м в землището на Община М., обл. П. при управление на
МПС - лек автомобил марка «Б..» с рег. № ...., движейки се в посока север –
юг е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал.1, т.1
ЗДвП, чл. 21, ал.1 ЗДвП, като се е движил със скорост от 109 км/ч и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лица, а именно М. С.
М. ЕГН ......, М.Е. С. ЕГН ....., С. М. С. ЕГН ..... и С.С.С. ЕГН ......, за което му
е наложено съответното наказание.
Не се спори и че гражданската отговорност на А.Х.О. е била
застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.
Няма спор и, че ищцата е майка на починалия, вследствие ПТП - то на
С. М. С., което се установява от представените удостоверение за съпруга и
родствени връзки – л. 15.
Спорните между страните във въззивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се
свеждат до това правилно ли е приложен материалния закон и конкретно чл.
52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението на увредената,
вкл. и неразглеждане на заявените възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат.
3
За отговор на поставените спорни въпроси от значение са събраните
гласни доказателства и приетите комплексна съдебно психологическа и
психиатрична експертиза, автотехническа и съдебно медицинска.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитан М.Ш.Б., чиито показания съдът кредитира като преки,
непосредствени и подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства. Свидетелят твърди, че е видял ищцата на другия ден след като
синът й починал, както и че тя се чувствала много зле и «…плачела за сина
си». Сочи, че отношенията между ищцата и сина й приживе били много
добри, често ги виждал заедно, като С. помагал на майка си с всичко, вкл. и с
пари. Твърди, че сега ищцата всяка вечер плаче и ходи на гробищата, като
уточнява, че Г. не отишла на погребението, тъй като жени не ходили на
погребения, а и защото била «…на легло», пила хапчета и се наложило екип
на Бърза помощ да й постави инжекция за успокоение. Заключава, че и
понастоящем ищцата страда за починалия си син и я определя като «…почти
луда».
От приетата от първостепенния съд и без възражения от страните
комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява, че
ищцата е страдала от Рецидивно депресивно разстройство с дългогодишна
давност, като вследствие настъпилото ПТП психологичното и психично й
състояние покрива критериите на Остра стресова реакция, довела до
разстройство в адаптацията с тревожно депресивна реакция, като според
експертите смъртта на сина й, като внезапно и неочаквано събитие е
нарушила нейния нормален жизнен цикъл и е провокирала усещания за тъга и
скръб със силен интензитет, които са с негативен облик – страдание,
обърканост, безпомощност, безнадежност, слабост, плач, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
апатия, усещане за самота и празнина. Констатирано е, че непосредствено
след ПТП –то ищцата споделя оплаквания от невротичен характер, а
състоянието й е съотносимо към преживяното и покрива критериите на
Посттравматично стресово разстройство. Според вещите лица понастоящем
ищцата продължава да провежда систематично и проследяващо
медикаментозно лечение с антидепресант, а първоначалното й заболяване е
предпоставка за по-тежко боледуване. В заключение сочат, че пълното й
възстановяване е функция на компесаторните възможности на личността и
факторите на средата.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото
противоправно деяние, извършено от А. О. и настъпилата, вследствие същото
смърт на С. С. ищцата търпи болки и страдания с висок интензитет и с
4
постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
им.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат от съда. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат – внезапност на събитието, възрастта на
увредения – 27 годишен мъж, общественото положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява
страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близки
на увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа обстановка
се установи по-горе. Налице са доказателства за интензитета на негативните
емоции, преживяни от ищцата, като следва да се посочи, че дори и да не са
налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид
невъзможността да се обективират болките и страданията, доколкото
последните са част от психичния живот на личността. Затова и преценявайки
внезапността на събитието, причинило смъртта на С. С.ов, неговата млада
възраст и обстоятелството, че същият е дете на ищцата,въпреки
достигнататапълнолетна възраст, на което последната е разчитала за помощ и
подкрепа, вкл. финансова, а загубата му се е отразила в негативен аспект,
съдът счита, че заявената претенция за обезщетениее доказана и
основателнадопълния предявенразмер от 200 000 лв.. С посочения размер,
според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за
репарация на търпените от ищцата неимуществени вреди и същевременно ще
се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите.
Въззивният съд преценя като неоснователно възражението на
жалбоподателя, че посочения размер на обезщетение се присъжда само в
случай, в които пострадалия е бил единствено семейство за претендиращия
обезщетение, предвид установеното, че ищцата е разчитала на подкрепата на
своя син, който я е подпомагал и финансово, като без значение за определяне
дължимия размер на обезщетението е обстоятелството, че същите не са
живяли в едно домакинство, като се има предвид качеството на пострадалия, а
именно син на ищцата.
Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя досежно това, че
при ищцата не е налице усложнение в наличното й психично страдание.
Такова е безспорно установено от приетата комплексна съдебно
5
психиатрична и психологична експертиза, като експертите са приели, че
Рецидивиращото деприсивно разстройство е съпроводено от
Посттравматично стресово разстройство, което е в пряка връзка с
настъпилото стресогенно събитие – процесното ПТП.
Недоказано е твърдението на жалбоподателя за това, че ищцата
претендира обезщетяване на причинените й неимуществени вреди,
вследствие смъртта и на своя съпруг. Същото, дори и да беше установено е
без значение за определяне на дължимото обезщетение, претендирано за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й.
От ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, което същия свързва с пътуване без
поставен предпазен колан. Същото е неоснователно, предвид данните
съдържащи се в приетата СМЕ и разпита на в.л. д-р М.Б., който е категоричен
в извода си, че наличието на предпазен колан би предотвратило настъпването
на травматични увреждания, които са съвместими с живота, но не и смъртта
му, която е вследствие разкъсване на аортата на сърцето.
Неоснователно е и следващото наведено и поддържано от ответника
възражение за това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, който се е съгласил да пътува в лек автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол. Коментираното е изрично отречено от приетата
СМЕ на д-р Б., която като неоспорена от страните, съдът няма основания да
подлага на съмнение и кредитира.
По отношение на възражението на ответника, сега жалбоподател за
това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водача на
автомобила, в който се е возил пострадалия е шофирал с превишена скорост и
с включени дълги светлини в населено място, по който начин е заслепил
останалите участници в движението, съдът счита същото за неоснователно,
тъй като е недоказано, а дори и да беше е без значение за конкретно
повдигнатия спор. При съпричиняване на увреждането от няколко
деликвенти, застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с единия от тях отговаря спрямо увредения за пълния размер на
вредите до размера на застрахователната сума, а не съразмерно на приноса за
увреждането на застрахования при него деликвент. Застрахователя на
гражданската отговорност на един от деликвентите не отговаря спрямо
увреденото лице солидарно с останалите деликвенти или техни
застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от
деликтното. Застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност»
отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахования
при него деликвент – за всички вреди за целия им размер, като отговорността
на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по
договора. В този смисъл и настоящия състав намира за неоснователни
6
възраженията на жалбоподателя застраховател.
От жалбоподателя е оспорен извода на съда и за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019г.. Съгласно чл. 497,
ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Установява се, че след сезиране на ответника с претенция на 02.04.2019
г. застрахователя е поискал допълнителни доказателства – представяне на
констативен протокол с пострадали лица, всички документи по образуваното
досъдебно производство; постановление за прекратяване на наказателното
производство или съдебно решение, влязло в сила с мотиви към него и
банкова сметка. В изпълнение указаното с молба от 16.05.2019г. са
представени всички налични документи от претендиращите. С писмо изх. №
ЦУ – 2103 от 17.05.2019г. заявителите са уведомени от застрахователя, че
следва да представят постановление за прекратяване на наказателното
производство или съдебно решение, влязло в сила с мотиви към него и
банкова сметка.
Според чл. 496, ал. 3 от КЗ, застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой
от следните документи: констативен протокол за пътнотранспортно
произшествие; протокол за пътнотранспортно произшествие; протокол за
пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от органите на
Министерството на вътрешните работи; друго удостоверение, издадено на
законово основание от органите на Министерството на вътрешните работи;
двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на
7
собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
С предявяване на претенцията ищецът е представил копие от
констативен протокол за ПТП за пострадали лица, който документ съдържа
данни за „…обстоятелствата и причините, довели до настъпване на
щетата…“, поради което и за застрахователят не е имало основание да
откаже да се произнесе по претенцията.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е изпаднал в забава,
тъй като забавата на ищцата да посочи в претенцията банкова сметка го е
освободила от собствената му забава, тъй като липсата на това посочено
обстоятелство не препятства задължението на застрахователя да определи
обезщетение, в който смисъл е и съдебната практика – вж. Решение № 167 от
30.01.2020г. на ВКС по т.д. № 2273/2018г., ІІ т.отд., ТК..
По така изложените съображения съдът приема, че застрахователя
дължи да заплати законна лихва върху главницата, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ,
считано от по – ранната от двете дати – тази на уведомяването на
застрахователя за настъпилото или от датата на предявяване на
застрахователна претенция, което е сторено на 02.04.2019г.. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва се дължи от
датата, от която е заявена за присъждане или 25.04.2019г..
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на адв. Н.Д., в
качеството му на процесуален представител на ищеца се дължи определяне на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция при уловията на чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА, което при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.5 от Нареда № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
констатира да е в размер на 3730 лв.. За сумата от 3730 лв., представляваща
определено възнаграждение за осъществена от него безплатна адвокатска
помощ ще бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260028 от 02.02.2021г., постановено по
т.д.№ 649 по описа за 2019г. на ОС Пловдив в частта, с която е осъдено ЗАД
"О.-З." АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ..., ул. Св.
С. № 7 да заплати на Г.Ф.С.. ЕГН .... с адрес община К., с. Б., мах. Б. № 6
сумата над 90 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син С. М. С.,
настъпила на 27.03.2019г., вследствие ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.
С. ...., район Л., бул. Д.Б. № 87 да заплати на адв. Н.Н. Д., ШАК, с адрес гр.
С., ул. Х.Б. № 2 сума в размер на 3730 лв., представляваща определено
възнаграждение за осъществената от него безплатна адвокатска помощ на
Г.Ф.С.. ЕГН .....
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9