№ 1020
гр. Варна, 26.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
Съдия:Трайчо Г. А.
СъдебниЕлена В. Младенова
заседатели:Светла Н. Каракостова
Татяна К. Златева
при участието на секретаря Теодора Св. И.
и прокурора И. К. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Наказателно дело от
общ характер № 20243100201040 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият К. С. Р., редовно призован, явява се лично и с адв. Й. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Частният обвинител М. В. А., редовно призована, явява се лично и с адв.
Г. Р. от АК – София, редовно упълномощен от преди.
Вещите лица:
В. Н. С., редовно призован, явява се лично.
М. Н. С., редовно призован, явява се лично.
С. М., редовно призован, явява се лично.
Л. И. М., редовно призован, явява се лично.
Е. А. А., редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица:
В. Н. С.– ***, предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава да
даде добросъвестно заключение.
М. Н. С. – ****, предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава
да даде добросъвестно заключение.
С. Койчева М. – ***, предупредена за отговорността по чл.291 НК, обещава
да даде добросъвестно заключение.
Л. И. М. – ***, предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава да
даде добросъвестно заключение.
Е. А. А. – ***, предупреден за отговорността по чл.291 НК, обещава да даде
добросъвестно заключение.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на
комплексна съдебно-автотехническа и медицинска от 27.03.2025 г.
Вещото лице С.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице С.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице М.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице М.: Поддържам даденото заключение.
Вещото лице А.: Поддържам даденото заключение.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице С.: В експертизата на лист 10 първи абзац, сме
съобразили показанията на свидетеля В. Р.. Той един път казва, че краката на
пострадалата били към бордюра, втори път казва, че са от дясно към
бордюра, т.е. отляво на автомобила. Показанията за положението на жената са
глава е отдясно на автомобила и крака - към бордюра. В неговите втори
показания в съдебно заседание казва, че краката от са дясната страна на
автомобила, т.е. от дясната страна на автомобила, което означава, че тя е
обратно. Много често се случва, когато той гледа автомобила, за него дясната
страна представата му да е тази и да сбърка посоката, като фактически е
лявата страна. В съдебното заседание в показанията от 28.11. Р. е казал, че
2
тялото е било между предницата и скоростната кутия, успоредно на колата по
дължината на колата, главата е била в посока „Острата чешма“.
В крайна сметка приемаме в това положение, което съответства на
положението, в което е намерена и съответстващо на показанията на
свидетеля-очевидец. Т.е. главата е от дясната страна на автомобила, а краката
са към шофьорската врата. Веднъж или два пъти очевидецът казва и така е и
намерено тялото.
Адв. Р.: Можел ли е и следвало ли е водачът на автомобила да забележи
пострадалата преди удара?
Адв. Д.: Това не е въпрос от компетентността на вещото лице според
мен.
СЪДЪТ допуска въпроса.
Вещото лице С.: Мога да отговоря какво е намерено в показанията на
подсъдимия Р.. Той казва, че е видял да минава от лявата страна на
автомобила. Свързано с първия удар в предходната експертиза бе прието, че
жената е там, където е кърпата, като се предполагаше, че тази кърпа е била на
главата на пострадалата. В предното съдебно заседание Р. каза, че тази кърпа
не била на главата й, а е била простряна прана, вятърът я е духнал и е паднала
там – приемаме, че е било така. В такъв случай мястото на удара се измества
малко към ул. „Острата чешма“ – там, където е намерена канадката на
пострадалата.
Защо жената е минала покрай автомобила и къде е отивала не може да
се определи. Според показанията на очевидеца, според положението на
канадката, според положението на жената, както е намерена до петното най-
голямо от кръв, което означава, че там е престояла след първия удар, ударът е
настъпил при движение на автомобила в посока към ул. „Острата чешма“
напред. Движението напред се определя по следите от гумите върху тази
кърпа. Той прави маневрата назад, за да излезе от портата и при потеглянето
напред тогава настъпва удара. Той тръгва напред към ул. „Острата чешма“, за
да търси там помощ. Престоял е след първия удар, сам казва, че изпушил 2
цигари и е тръгнал в посока „Острата чешма“.
В последните му показания казва веднъж, че след като настъпва първия
удар на пешеходката, той допуска, че я е ударил на заден ход, когато се е
навела да си вземе кърпата, което технически не е възможно и е описано
защо. Казва, че излизайки от портата, прави маневра, за да тръгне към ул.
3
„Хаджи Димитър“ за помощ, т.е. да насочи автомобила към ул. „Хаджи
Димитър“ и тогава, като потегля на заден ход удря пострадалата, но няма как
да стане това. Действително той излизайки от портата със задницата на
автомобила към ул. „Хаджи Димитър“, потегля напред към ул. „Острата
чешма“ и настъпва първият удар. Престоява известно време, тогава вижда той
самия, макар че определя положението на пострадалата не както са я
намерили, потегля отново, прави маневра, като неговите последни показания
са, че прави маневрата пред портата, но същевременно казва, че я прави в
близост до ул. „Острата чешма“. Няма как едното и другото да са една и съща
маневра.
Показваме, че пред портата на неговия дом, поради наличието на една
голяма купчина чакъл, от другата страна голяма купчина и то с голяма
дължина пръст и камъни, там да се направи маневра с 2 хода, както я описва Р.
е технически невъзможно. Дори както се вижда на фиг.24 на стр.12 в
широката част на ул. „Дунав“ с тази дължина на автомобила не може с 2 хода
на автомобила да извърши такава маневра. Това е възможно с 1, 2, 3, 4 хода и
тогава тръгва към ул. „Хаджи Димитър“. След като извършва тази маневра
минава покрай портата на брат си, а къщата на неговия брат се намира между
неговата и ул. „Острата чешма“, което потвърждава, че маневрата е станала
по-близко на ул. „Острата чешма“, отколкото до портата на брат му.
След първия удар до момента, в който взема решение да потегли е
изпушил две цигари – това знаем от показанията му. По това време
пострадалата е била под колата и той казва, че мислил, че тя диша.
Вещото лице С.: Не знам точно какво като смисъл придавате на израза
своевременна реакция на медиците, за да отговоря дали след първия удар би
могло да бъде спасена пострадалата. Мога да кажа следното: смъртта е
настъпила в рамките на минути, което означава, че не е моментална, т.е. не е
настъпила за 1-2 минути, но не е и за повече от 15-20 минути след травмата.
Ако екипът пристигне евентуално в тези рамки и по някакво чудо се постави
моментална диагноза, в същото това време се извърши интубация, което е
доста трудно в полеви условия – може би би била спасена. Не смятам, че ще
може за това време да стигнат до спешно отделение, за да бъдат извършени
съответните интервенции.
Адв. Р.: След първия удар от техническа гледна точка действията,
предприети от водача дали съответстват на добрите практики, правилно ли са
4
извършени, като говоря за преместването на автомобила?
СЪДЪТ отклонява въпроса, т.к. се иска да бъде направен правен
извод.
Адв. Р.: Може ли да опишете дали поведението на подсъдимия може да
се опише като обикновена грешка и при настъпване на едно такова ПТП как
би следвало да постъпи един водач след първия удар?
СЪДЪТ отклонява въпроса.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице С.: Травматичните увреждания, получени от пострадалата
са подробно описани в експертизата и са в резултат на действия – удари,
притискане и тангенциално действие на твърди тъпи предмети, които би
могло да се получат при удар от лек автомобил с детайл (броня) с височина от
около 40 см в областта на лявата подбедрица, падане на пострадалата с крака,
насочени към автомобила, последващо притискане на тялото от автомобила.
Няма как да се каже точно кой детайл от долната повърхност на автомобила е
причинил конкретна травма. Това за гърнето не е мой коментар. Това, което
може от травмите да се каже е, че предметът, който е причинил тази
дъговидна рана е с подчертан ръб. Гърнето очевидно според автотехническата
част отговаря на това условие. Няма травми, които с категоричност да говорят
за прегазване от колелото на автомобила.
На въпроси на адв. Д.:
Вещото лице С.: От медицинска гледна точка не можем да кажем дали
тази травма е нанесена при ход на автомобила напред или назад. От травмите
не може да се заключи дали автомобилът се е движил напред или назад.
Единственото, което мога да кажа е обичайно, че при удар с предната част на
автомобила ударът е под центъра на тежестта на пешеходеца и тялото му се
озовава върху капака на автомобила. Прегазване след падането вече трябва
автомобилът да е спрял, тялото да падне и след тогава да потегли отново, за да
бъде прегазено тялото. При движение назад, поради височината на
автомобила, тялото не пада върху автомобила, а върху пътната настилка и
може без спиране на автомобила тялото да бъде прегазено.
На въпроси на прокурора:
Вещото лице С.: В конкретния случай пострадалата е с разлика 15 см
между двата долни крайника и с оглед стабилността на тялото й не
изключваме напълно възможността при движение напред на автомобила да не
5
се озове тялото й върху капака, а да бъде прегазена. При ниска скорост може
тялото да се озове под колата, т.к. тогава ще се наруши равновесието на
пешеходеца. Но при всяка друга скорост, включително и ниска, когато има
удар, при който центърът на тежестта е по-високо, пада върху капака.
На въпроси на адв. Д.:
Вещото лице М.: От всички вещи лица само аз съм посещавала мястото
на произшествието и то в деня на огледа. Аз видях обстановката тогава. Като
отидох тялото се намираше в положението, както е описано в огледния
протокол, но колата я нямаше вече.
На въпроси на съда:
Вещото лице С.: Приемаме, че когато се движи напред колата и удря
пешеходката, като тя попада под колата, съответно е възможно главата й да е в
дясната част на автомобила и краката й да са в дясната, защото дъното на
автомобила не е с равномерна изпъкналост, то не е равно и ако един детайл
закачи най-напред главата и започне да я натиска, от триенето на долната част
се получава завъртане. Завъртането е около центъра на тежестта на тялото и
може да остане от техническа гледна точка в това посочено положение.
След посочената маневра от нас на фиг.24, т.е. повторното движение в
посока ул. „Хаджи Димитър“, има отново преминаване през тялото при
връщането. Тогава тялото е върнато почти на същото първоначално
положение, в което е било при първото си положение. Автомобилът може да
се озове в положението, в което е установен, ако е заобиколил тялото, но
тогава няма как да се получи петното от кръв, означено с №5 на скицата, което
не е следа от протектора на гуми, а петно с неправилна форма и може да е
само от кръвта от главата на пострадалата. Т.е. тя е била придвижена при
движение на автомобила напред към ул. „Острата чешма“.
След първия удар е в положение, означено с № 10. Там тя е престояла и
раната е с прясно течаща кръв и прави това по-голямо петно. След като тръгва
втори път придвижва тялото до точка №5. Съответно тялото се връща на точка
№10 по същия начин, по който от точка № 10 го е преместил до точка №5 при
обратното движение пак с предницата. Съответно имаме първи удар, след
което има тръгване и преместване на тялото и има второ преминаване или
трето преместване на тялото. Фактически има три премествания на тялото -
първото от удара до положение №10. В това положение стои тялото, докато
той изпушва 2 цигари. Потегля към ул. „Острата чешма“ и тялото се премества
6
до положение №5. Прави маневрата и обратно няма как тялото да се върне в
положение №10, при което е намерено на огледа, ако автомобилът не е минал
отново да го е преместил на същото разстояние, което е и логично. Това е
моето заключение, подкрепено и от трасологичното изследване.
Вещото лице А.: Да, така е. През второто преминаване, когато
предполагаме, че е минал през крака й, където е оставил отпечатък от
протектора на автомобила върху обувките на пострадалата.
На въпроси на адв. Д.:
Вещото лице С.: В заключението си използваме данните за механизма
от показанията на свидетеля В.в.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по
делото така прочетеното заключение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска от 27.03.2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждения за вещите лица за изготвяне и
изслушване в днешното съдебно заседание съгласно приложените
Декларации по образец, съответно:
за вещото лице В. Н. С. в размер на 910,00 /деветстотин и десет/ лева;
за вещото лице М. Н. С. в размер на 1486,28 /хиляда четиристотин
осемдесет и шест лв. и 28 ст./ лева;
за вещото лице С. Койчева М. в размер на 910,00 /деветстотин и десет/
лева;
за вещото лице Л. И. М. в размер на 1281,63 /хиляда двеста осемдесет и
един лева и 63 ст./ лева и
за вещото лице Е. А. А. в размер на 920,00 /деветстотин и двадесет/
лева, всички платими от бюджета на съда. (издадени 5 бр. РКО)
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се
приключи съдебното следствие.
Адв. Р.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
7
доказателствата.
Адв. Д.: Представям 3 бр. епикризи от началото на съдебното заседание
до днес. Нямаме други доказателствени искания, моля да се приключи
съдебното следствие.
Прокурорът: Да се приемат представените документи.
Адв. Р.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените писмени документи са относими и
допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото епикриза с ИЗ №
27592 на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна; епикриза с ИЗ № 5005 на ВМА
– Варна и епикриза с ИЗ № 39085 на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна.
СЪДЪТ обявява 10-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 14:15 часа с участието на
страните по същото.
СЪДЪТ счита, че следва да извърши повторен разпит на подсъдимия Р.
относно механизма на причиняване на удара.
Подсъдимият Р.: След като излязох гаража на заден ход и отивам в
посока къщата. Колата изцяло е в двора и излизам изцяло на заден ход с ляв в
посока къщата на Б.. След маневрата назад предницата на автомобила я
насочвам към ул. „Острата чешма“, тръгвам и настъпва удара, който не съм
видял. Виждам В., който ми казва да спра и аз спирам. Установявам, че
пострадалата е под колата. Когато я видях изпаднах в голяма паника и реших
да й помогна, след като изпуших 2 цигари. Правя маневра с ляв назад в посока
двора на брат ми и веднага свивам надясно надолу към ул. „Острата чешма“.
Аз като излязох тялото остана отпред от дясната ми страна. Тя тогава нито
мърдаше, нито дишаше. Тогава установиха вече тук Вашите, че е починала.
След като разбирам, че тя е под колата спирам, изпуших две цигари и
решавам да я освободя. Правя маневра назад към двора на брат ми и тръгвам
към ул. „Острата чешма“. Минавам 5-6 метра и спирам. Това е.
8
След като В. ми казва, че има човек под колата аз спирам. След 10
минути давам отново назад, за да я освободя. След това тръгвам надолу към
автомивката, към „Хаджи Димитър“, за да търся помощ.
Аз вече, когато мръднах колата надолу се сетих, че не трябва да
напускам местопроизшествието. Не се върнах назад, а спрях колата и не съм я
мърдал нито назад, нито напред.
На въпроси на адв. Д.:
Подсъдимият Р.: Аз не можах да разбера къде съм я ударил. Маневрите
ги правя до купчината чакъл до самата порта. Портата ми е 4 метра широка.
На въпроси на съда:
Подсъдимият Р.: Когато направих маневрата, за да се насоча към ул.
„Х. Димитър“ не съм влизал вътре през портата. Само с една маневра
обърнах. Аз съм от 50 години шофьор. Не съм влизал с колата, за да правя
маневрата. Може и пред портата да съм минал.
На въпроси на адв. Р.:
Подсъдимият Р.: Като тръгнах напред да търся помощ към автомивката
минах 5-6 метра и спрях, защото тогава се сетих, че не трябва да напускам
произшествието.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита всички
писмени доказателства, приложени към досъдебното производство, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства
по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че са
извършени всички относими и необходими процесуални действия за
изясняване обстоятелствата по делото и на основание чл.286, ал.2 от НПК
председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам предявеното обвинение по отношение на
9
подсъдимия Кольо С. Р.. Няма да разказвам фактическата обстановка.
Изложена е такава, каквато е установена чрез извършената в хода на
досъдебно производство автотехническа експертиза. Заключенията по нея
бяха потвърдени и в хода на съдебното дирене.
Въпросът, на който трябва да се отговори по настоящото производство е
дали да приемете обясненията на подсъдимия или да не ги кредитирате, и да
приемете доказателствата такива, каквито са събрани, игнорирайки неговите
обяснения. Аз приемам обясненията, дадени от подсъдимия като негова
защитна теза. И в допълнителната експертиза, която назначихте не се
обсъждат показанията на свидетеля В. Р.. Той е лице, което няма родствено
отношение или някакво отношение с подсъдимия. Той от 20 години не живее в
населеното място, той е извън България. Той по никакъв начин не е
заинтересован нито подсъдимият да бъде осъден, нито подсъдимият да бъде
оправдан. Той разказа това, което е видял, а той е очевидец на извършеното от
подсъдимия поне в неговата първа половина. Както заяви и днес вещото лице
невъзможно е тялото на пострадалата да попадне под колата така, както го
описва подсъдимия. Неговите обяснения са изключително разнопосочни за
това как е станало, за това как е премазал пострадалата.
От доказателствата по делото се доказа, че нейната банкова карта, по
която се превежда пенсията й, е била в него. Той не й е давал пари, защото
според него не била способна да се разпорежда с тях. Той е държал банковата
й карта, а и не събрахме данни тя да е можела сама да изтегли суми от нея.
Няма съмнения, че пострадалата е била много бавно подвижна. Събраха се
доказателства и за това, че много рядко тя е пазарувала от близкия магазин.
Във въпросния ден тя е гостувала на дъщеря си и на внучка си.
Подсъдимият я е взел от адреса, тя е придружавана от внучка си до колата и от
там са тръгнали да се прибират в дома си. Спрели са и са напазарували. Той й
е купил лекарства междувременно. След като той й е купил лекарствата къде
са се намирали те би следвало да знае той или да помни по-добре от
пострадалата. Защото част от обясненията му са, че причината да се ядоса и да
има някакво подвикване от негова страна е това, че тя била любопитна, че
забравяла, че не намерила лекарствата. Не считам, че именно само за нейните
лекарства тя отишла до аптеката, сама си ги е купила, върнала се е, къде ги е
прибрала, как ги е прибрала - подсъдимият не знае. Прибрали са се. Къде е
паркиран автомобила при това прибиране не мога да твърдя със сигурност,
10
защото нямам доказателства, но след това категорично и безспорно колата е
била на пътя, насочена с предната си част към ул. „Острата чешма“, а
пострадалата е била пред колата плачела е, викала е, виела е, издавала е силни
звуци, така че безпристрастният свидетел, който се е намирал поне на 40
метра от там я е чул и се е обърнал, за да види какви са тези писъци. Считам,
че при това положение подсъдимият е имал абсолютната възможност да я
види, да я възприеме най-малкото като опасност за това, че може да причини
някакво телесно увреждане, привеждайки колата в движение.
Защо е привел колата в движение - неговите обяснения също намирам за
защитна теза. Търсил помощ, за да свали някой количката му от багажника.
Като свали количката от багажника какво ще стане с колата. Като можеш да
чакаш за 2 цигари, както твърди той, не може ли отново да звъннеш на
съседката. Няма такива обяснения, нямаме такива данни и нямаме някакво
логично обяснение. Минал е през нея и свидетелят В. Р., въпреки тежкото си
състояние, е отишъл до него и му е казал: „Видя ли какво направи?“ Той е
видял какво е направил, видял е краката зад предните леви гуми. Това е
шофьор с 50-годишен стаж. И жената още е издавала звуци, т.е. най-малкото е
била жива. В какво състояние - не знаем. Тръгнал е болният свидетел да търси
помощ. Подсъдимият твърди, че изпушил две цигари. Свидетелите тук
заявиха, че са се забавили най-много 4-5 минути. Това не са 2 цигари. Но и
след като си шофьор с 50-годишен стаж трябва да знаеш, че чакаш помощта.
Защото какво означава да й помогне по начина, по който той описа. Нали
свидетелят е отишъл да търси помощ. Ами нали такава помощ е търсил и той
– да му извадят количката. По негови обяснения не ги дочакал и как й е
помогнал - с маневри, описани в автотехническата експертиза.
Не трябвало да напуска местопроизшествието. Ами той не го е напуснал
първия път. Няма действия някакви от негова страна да й е оказал помощ. За
какво местопроизшествие говорим - тя е още жива. Най-малкото е можел да й
говори, какво стана, как си, какво стана, извинявай, не исках. Нямаме такива
действия. Заяви, че свидетеля Р. бил несериозен. А как може да знае дали е
сериозен или не, при положение че Р. не живее от 20 години в България. И за
това предприел действия, които той решил - да мине няколко пъти върху нея.
Твърдеше, че не я е видял, движейки се на заден ход. На пристигналите
служители на МВР обаче е заявил, че първо не може да се обърне хубаво
назад, ама той има и монтирана камера на автомобила си и от нея се вижда.
11
Освен това съседката, която е дошла на място знае, че пострадалата има
навика да излезе неочаквано без да се огледа, непредпазливо. И тя внимава,
когато излиза с колата. А мъжът, с който пострадалата живее от години не му е
известно. Не приемам неговите обяснения в тази връзка, защото няма как
обективно тя да се намери там. Казал й да занесе нещо, да отиде де види
лекарствата, да отиде да занесе месото и хляба. Ами тя излиза от дясната му
страна и не е бързо подвижно младо момиче, а е жена, на която единият крак е
с 15 см по-къс от другия и се придвижва с патерица. Как няма да я види къде
се движи, като все още е светло. За това приемам неговите обяснения като
защитна теза.
Моля да кредитирате свидетелските показания и комплексната
автотехническа експертиза от досъдебно производство. Считам, че не се касае
за престъпление по чл.343 от НК, а за престъпление по чл.116 НК, защото не
намерих текст в ЗДвП и правилника за неговото приложение, който да
задължава шофьора да не преминава устремно върху пешеходец, който се
намира пред колата му и да го прави това няколко пъти – с предните и задните
гуми веднъж напред и веднъж назад. За това считам, че се касае за
престъпление по чл.116 НК, а е по този текст, с оглед поведението на
подсъдимия - абсолютната му незаинтересованост, безразличие към
причиненото и с оглед заявеното от вещото лице, че тази жена е била жива 20-
25 минути. С тези множество травми – счупени кости и премазани вътрешни
органи, тя е изпитвала болки и страдания, които в тези 20-25 минути е
изключително дълъг период от време.
Поради това моля да признаете подсъдимия К. Р. за виновен за
престъплението по чл.116 от НК, както му е предявено и му наложите
наказание. В обвинителния акт съм посочила чистото му съдебно минало и
добрите характеристични данни като смекчаващи вината обстоятелства.
Считам, че повече смекчаващи вината обстоятелства не са събрани, но при
определяне на наказанието следва да се има предвид, че той е човек, който има
множество заболявания - сериозни, хронични, нелеки. Това ме мотивира да
предложа и считам, че едно наказание към средния размер би изиграло своята
индивидуална и генерална роля. Моля за присъда в този смисъл.
Адв. Р.: От името на моите доверители моля за присъда в максимален
размер. Преди да започна правния си анализ искам да Ви въведа в ситуацията,
която се е разиграла. Тези 20-25 минути, които прокурорът посочи -
12
представете си тази агония, която тази жена е изпитвала, безпомощността, в
която е била, докато е била под колата. И в същото време си представете един
човек, пушещ 2 цигари в същата тази кола. За това ще Ви моля за
максималния размер на наказанието. Точно поради тази особена жестокост и
особено мъчителен начин, по който се е стигнало до този летален изход.
Много е тънка границата между евентуалния умисъл и
непредпазливостта. Тук искам да акцентирам, че обвинението е повдигнато
при пряк умисъл. Тук считаме, че деянието на подсъдимия несъмнено е
извършено. Той е съзнавал последиците и целял именно настъпването на този
резултат. Това се установи и от автотехническата експертиза, неоспорена от
защитата, където липсва спирачен път и липсва опит да се предотврати ПТП-
то от страна на подсъдимия. Единственото, което е направено, е пострадалата
да бъде прегазвана и прегазвана. Дори и хипотетично да приемем, че първият
път не е разбрал, което безспорно не е така, т.к. е имал видимост, то
съзнателното му формиране на воля да я прегази отново, след като е изпушил
2 цигари, нас ни кара да мислим, че наистина е налице умисъл. Дали ще е пряк
или евентуален това зависи от Вас. В случай, че приемете какъвто и да било
умисъл искам да акцентирам тълкувателната практика на ВКС по повод
обаждането на телефон 112 – да, може вещото лице да казва, че травмите
наистина са били летални, но тук не говорим за последиците, които
евентуално биха се случили, а тук говорим за поведението на подсъдимия
веднага след самото ПТП. А именно нямаме обаждане дори на телефон 112, а
имаме поредно прегазване на жертвата, стигайки до целевия резултат тя да
бъде погубена, което и се случва. Точно тук е основният момент по повод това
доколко той е допускал и е съзнавал, и се е примирил с това, което ще се
случи.
В случай, че прецените, че е налице непредпазливост на деянието аз съм
длъжен да развия аргументи и в тази насока. Моля да имате предвид всичко
изложено до момента и съществения бич и тумор за обществото, което са тези
ПТП-та. Сами виждате - постоянно увеличаване на наказанията. Този случай е
предходен, но това, че законодателят към онзи момент е абдикирал от своите
правомощия ни дава ясен знак, че трябва да има по-високи наказания, които
да се привеждат в изпълнение, за да може обществото да разбере, че с тази
епидемия на пътя е свършено. Не трябва да има такива ПТП-та или поне
посредством Вашите съдебни актове да се редуцира техния брой.
13
Ч. обвинител А.: Съгласна съм с казаното от моя адвокат. Нямам какво
да добавя.
Адв. Д.: След като чух изложеното от прокурора и представителя на
частното обвинение, ще се опитам да вникна малко по-дълбоко в детайлите.
На първо място моята ангажираност по делото дойде от потреса, с който
разбрах какво обвинение е повдигнато. Като разбрах това реших, че трябва да
го защитавам на всяка цена, защото иначе щеше да стане нещо страшно с него.
Искам да отбележа, че аз съм потресен, че такова дело с такова обвинение по
чл.116 НК, като той не е цапнал някого с брадвата или го е намушкал с нож,
каквото престъпление може да се разследва от кварталния, но при тази сложна
фактическа и правна обстановка, делото възложено на разследваща полицайка
от РУ - Девня, която не знам дори дали има шофьорска книжка, дали има
СУМПС. Такива дела се възлагат на специални разследващи полицаи от ОД на
МВР, имал съм такива случаи. Тук какво се получава – имаме заключително
мнение на разследващ полицай от 18.07.2024 г., в което на първо място
твърдението е, че на 15.07.2024 г. в присъствието на адвокат „еди-си-кой“ е
привлечен като обвиняем Кольо и му е предявено обвинение по чл.116 НК и
т.н. Тук имаме първа неистина – постановлението за привличане в качеството
на обвиняем е от 02.07.2024 г. – абсолютно различна дата. Тук не може да
става въпрос за случайни правописни грешки. Следващият пасаж казва, че на
17.07.2024 г. бяха предявени материалите на адвокат „еди-си-кой“. Само че не
е това датата, а е 15.07.2024 г. Това не може да бъде втора правописна грешка.
На трето място, от където си правя изводи за качеството на разследването –
„Прилагам съдебномедицинска експертиза за лицето Х. Х. М.“. За каква
правописна грешка говорим. Пише още, че се прилага съдебно-
психологическа експертиза на лицето Магдалена Севдалинова А.а, приложени
характеристични данни за Х. Х. М.. За това поисках всички тези свидетели и
документи в заключителното мнение да бъдат приложени по делото и тези
лица да бъдат разпитани. Не може да става въпрос за толкова много грешки,
защото говорим за качество на разследването.
От там насетне другият парадоксален факт за това предявяване на
материалите по делото на въпросния служебен адвокат. Явява се адвоката не
на посочената дата, а на друга и въпреки че подзащитният ми при разпита му е
изявил желание да се запознае с материалите по делото, идва служебния
адвокат и казва, че говорил с него по телефона и му казал, че не може да
14
дойде, защото нямало кой да го доведе. Как на толкова заседания той се явява
винаги. И какво прави служебния защитник, запознал се с материалите по
делото - няма искания, няма бележки, няма възражения. Как няма да имаш
искания и възражения по такова обвинение. Как ще направи такива
възражения, като следващия път няма да го извикат за служебен защитник. А
знаете ли колко е минималният хонорар за такава защита - 6000 лева по
наредба. За това няма искания и възражения. Защо не сме направили
възражения в разпоредителното заседание - защото нямаше да има смисъл.
Щеше да се върне делото, щяха формално да се оправят формално и пак да
влезе. А сега ги казвам, защото повече няма връщане назад, тук пред съда не
може да се скрие нищо.
Фактическата обстановка по обвинителния акт: няколко пъти се посочва
„прегазване с предните гуми“, „прегазване със задните гуми“, пак „прегазване
с предните колела“ и т.н. „Убийство с особена жестокост“, конкретна
„жестокост и необяснима ярост“, „прегазва пострадалата“, „тя продължава да
плаче“, „прегазва със задните гуми“. Това е обвинителният акт. Ако вещото
лице професор С., който е изготвил първоначалната експертиза, която за мен е
срам и аз не исках да го поставям в това положение пред Вас, ако беше се
запознал с изготвената преди това съдебномедицинска експертиза нямаше да
говори изобщо за никакви прегазвания с никакви гуми, та предни, та задни.
Защото разминаването в тези експертизи е категорично –
съдебномедицинската експертиза е изготвена на 17.01.2024 г., където за
никакво прегазване с гуми не става въпрос. Автотехническата експертиза, в
която се твърди точно обратното е изготвена 14.02.2024 г., т.е. месец след
медицинската. С какви материали е работило вещото лице - с показанията на
свидетеля В..
По отношение на обективните данни по делото: действително са
извършени два огледа и са открити някакви следи от автомобилни гуми,
хавлиена кърпа, канадката и т.н. В първоначалния оглед аз съм единственият
човек, който е посещавал местопроизшествието и то 2 пъти. Там не е асфалт,
там е чакълест, прахолясал път. И при това движение на автомобила напред,
назад, после пак обратно и т.н. кой може на този прашлясал път да определи
кои гуми, точно какви грайфери и какво точно е останало по този прашлясал
път. И на основание на тези заключения и констатации се изготвят експертизи,
които са безпредметни.
15
Свидетелските показания на свидетеля В. Р., на които всички разчитаме.
Първо здравословното му състояние - в съдебно заседание той категорично
заявява, че с очите вижда, но не ясно. Тук става въпрос за нещо, което се е
развило на 50 метра разстояние. В разпит пред съдия от 25.01.2024г. казва, че
след няколко дни заминава за Франция, защото го чака операция. Данните са,
че той има тумор в мозъка. Аз тогава не направих искане за назначаване на
съдебномедицинска експертиза, защото го съжалих човека. Иначе трябваше да
го задържим. Безспорно е, че е трудно подвижен, носи бастун и от тук нататък
всички въпроси свързани със здравословното му състояние не са изяснени, но
имаме данни, че те съществуват. И тогава във връзка с други твърдения, че
доприпкал, че прибягал. Ама къде ще бяга с бастун човек, който е трудно
подвижен. От тук нататък неговите показания, които са много важни, на
18.01.2024 г. той заявява: „Според мен, жената беше непосредствено до
колата.“, а не под колата. Отново казва: „Според мен колата беше паркирана
пред къщата на Кольо.“ Едно е да е паркирана пред къщата на Кольо, а друго е,
което е безспорно, че е била в двора му и след това излиза. В съдебно
заседание казва: „Тъкмо си минавам и чувам плач, жената крещи и плаче, вика
„помощ“. Тя беше под колата.“ Ами за да бъде под колата и да крещи и да
плаче, ами ако е била прегазена с предните гуми, както се твърди къде ще
вика, какво ще плаче. Тя смъртта е настъпила в рамките на минути. Под колата
стояла и плачела и бай Кольо си минава един път напред, един път назад
върху нея. После свидетелят казва: „Ако говорим от името на шофьора жената
не знам от коя страна щеше да му бъде. Жената беше отляво от страна на
шофьора, вдясно на шофьора, не знам как стана.“ Ами човек, който не
различава ляво от дясно и ние ще го имаме като основен свидетел-очевидец.
След произшествието в магазина, когато отива да търси помощ и споделя със
свидетелката Ю. Т. първо казал обратното, че вижда прегазването и после
плач. Свидетелката Ю. Т. казва, че той бил пребледнял, говорел несвързано, а
ние приемаме, че всичко, което казва е вярно. Другото, което казва е, че Кольо
блъснал дете ли, жена ли. Едно е да е дете, друго да е жена - кое е вярното,
какво е възприел. Самият свидетел заявява в съдебно заседание: „Като отидох
в магазина не бях на себе си.“ Как да кредитираме показанията му.
Първоначалната експертиза просто е абсурдна, но абсурдността на
отговорите на вещото лице идва от абсурдността на поставените му задачи.
Как да даде смислено заключение, при положение, че го питаме каква е била
16
дължината на опасната зона за спиране при определената му скорост и при
разрешената такава, каква е била посоката на движение. Каква дължина на
опасна зона, какво спиране, каква определена скорост и изобщо за какво става
въпрос. Какви били възможностите за избягване на произшествието. Ама ние
имаме обвинение за убийство по чл.116 НК, какво избягване на какво
произшествие. Възможно ли е шофьорът на процесния автомобил да не е
усетил прегазването на пешеходката – кой може да го каже това, вещото лице
инж. С. ли да го каже. Той да не е психиатър или психолог. От абсурдността на
задачите идва и абсурдността на отговорите. Какво да коментирам за предни и
задни гуми, нямам коментар на тази експертиза.
Причината за инцидента: здравословното състояние на пострадалата
сочи, че тя е с категорична деменция. Имаме показания на свидетелката В. С..
В показанията на тази свидетелка е много важно посоченото поведение на
пострадалата и при други случаи, а именно, че постоянно е изскачала иззад
колите, крие се, шмугва се, нещо прави. Самата тя е била свидетел на такива
случаи. Внучката на пострадалата категорично заявява, че е била с деменция.
По отношение поведението на подсъдимия: прокуратурата го обвинява,
че не е слязъл от автомобила да се убеди, както свидетелката заявява. Ами как
да слезе с този крак. Ако можеше сам да слезе, нямаше да търси помощ да му
свалят количката от багажника. Относно твърденията на прокуратурата, което
се възприе и преповтори от частното обвинение, че 25 минути, след като е
била прегазена с предните колела е плачела и се е мъчила, и от там идва
обвинението по чл.116 НК. Какви 25 минути, като вещото лице каза, че
смъртта е настъпила в рамките на минути. Това са нелепи твърдения. Бил
изпушил 2 цигари, пък те се пушат за 15 минути, а свидетелите твърдели, че
дошли на петата минута. Свидетелят В., докато отиде до автомобила с
бастунчето и му каже и се върне, да отиде до магазина, да сподели със
свидетеля и да дойдат, какви 5 минути.
Ако е виновен - за какво е виновен подсъдимия Вие ще решите. Умисъл
е категорично изключено да има. Тук има друг въпрос - ако е искал да я
умъртви, той трябва да няма грам мозък да я умъртвява в центъра на града, на
улицата, на публично място. Ами те като са ходили до Девня там има гори,
има дерета, има пусти улици. Тя жената е била неподвижна и е можел по
всякакъв начин да я прегази, никой нямаше да го види и можеше да има спор.
Защо по този начин, на това място и по това време ще го прави. Защо ще
17
търси помощ той лично на телефон 116. Защо ще праща В. да бяга да търси
помощ. Когато един човек иска да извърши такова умишлено престъпление
такова ли ще му е поведението. Споделеното от него със служителите на
полицията е категорично еднакво с това, което и сега заявява, а именно, че
инцидентът е станал по негова вина, но не го е искал, не е забелязал. Как е
станало всичко това той не може да си го обясни. За неговото психическо
състояние след инцидента има съдебно-психическа експертиза, която е казала,
че е бил в ситуация на стрес и вцепеняване, и за това някои от действията му
са нелогични. Вероятните мотиви за престъпление по чл.115 и чл.166 НК са
корист, омраза, лоши взаимоотношения. Какво печели той, наследство ли
печели, пенсията й ли ще взема. Категорично нямаме такива работи. Омраза и
лоши взаимоотношения нямаме. Напротив, той й е осигурил средствата за
лечението, купува й лекарства, грижи се за нея. Черпя сведения от
показанията на частната обвинителка - дъщерята на починалата и от внучката
й. М. А. заявява, че той се обръщал към пострадалата с думите „моето
момиче“. Това са думи на дъщерята на починалата. Свидетелката В. С.
заявява: „Той си я обичаше.“ Тогава защо ще я убива, че и пък с особена
жестокост.
По отношение на тези експертизи аз съм единственият, който съм ходил
на място два пъти с моята кола, която е два пъти по-дълга от тази, с която е
станало ПТП-то и съм влизал в двора през отворените порти, и я знам много
добре купчината с чакъл къде е – там, където е намерена канадката. Ами тя е
до самата врата, до портата. Т.е. произшествието е станало там, точно пред
портата при маневрите, както казва той. Иначе канадката нямаше да бъде
намерена там. Маневрата там се прави много спокойно. Правил съм ги и аз
тези маневри. Аз можех спокойно да поискам от съда провеждането на
следствен експеримент, но това щеше да усложни много нещата и с данните
за здравословното състояние на подсъдимия не знаех дали ще дочака
справедливост. Последната експертиза категорично заявява на лист 9, че
следата върху кърпата може да бъде оставена при движение на автомобила
както напред, така и на заден ход. Ама подсъдимият имал камера в колата, но
какво се вижда от нея. Тя дава поглед само към това, което е на задното
стъкло. Това не е парктроник. Ако жената е под колата, както казва той да
вземе някаква паднала кърпа, как да я види. А се казва в правилника, че
трябвало да я види.
18
Категорично аз желая от съда да бъде постановена оправдателна
присъда. Другият въпрос е по-важен: ако възприемете моята теза и го
оправдаете по това обвинение дали има възможност да му бъде наложено
наказание за престъпление, което той е извършил по чл.343 от НК. Не че ние
ще избягаме някога от това обвинение, не че той няма да се признае за
виновен по това обвинение, не че няма да си понесе последствията. Но
въпросът е дали е възможно от процесуална гледна точка в този процес да
бъде постановена такава присъда с преквалификация на деянието. На първо
място това са две престъпления по чл.116 и по чл.343 от НК, които са в
отделни глави и раздели на НК. Та не може според мен да стане това. Не че не
е виновен, а дали е процесуално допустимо или не. Така или иначе ще си
понесем наказанието, а въпросът е дали ще стане в този процес. Варненска
окръжна прокуратура има право да напише нов обвинителен акт, да ни
предяви ново обвинение, по което ние да може да се защитим. Не може да
получим присъда за нещо, което не сме обвинени и не сме могли да се
защитим по него. И другото е защо ще му отнемем възможността в един
евентуално нов процес той да не приеме защитната теза и се позове на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК и да ползва
привилегиите от там. Иначе бихме приели, ако смятате, че е процесуално
допустимо една такава присъда.
Нещата са се случили така, както той ги обяснява. Колата му била
паркирана на улицата пред двора, той се връща с намерение да си влезе в дома
и за това влиза с колата напред в двора и се обажда на Б. и го моли да дойде да
му смъкне стола да си влезе вкъщи. Б. я няма. Няма кой да смъкне стола и той
отива да търси помощ на ул. „Острата чешма“ на магазина. Излиза на заден
ход към ул. „Хаджи Димитър“ с намерението да тръгне напред за ул. „Острата
чешма“, и в този момент въпросната пострадала, с оглед на заболяването й и
на навиците, които е имала да се е шмугва под колите и да се крие, или си е
изтървала кърпата, или е взела кърпата, която била на простира, защото ако
беше на главата й щеше да е друго. Навежда се да я вземе, той не я вижда,
дава на заден ход, тя попада под колата, той я притиска. Според мен
категорично я удря на заден ход. За какво ще я удря на преден ход. То ако беше
така, щеше категорично обвинението да бъде по чл.116 от НК. Оставете го
този свидетел В., който от 50 метра с лошо зрение ще види той нещо. Веднъж
чул плач, втори път видял вече, че е прегазена с предните гуми и тя плаче долу
19
под колата прегазена. Един път така и един път иначе. Кольо не я вижда, той
вече я е притиснал и тя вече се е намира под колата и вероятно е била почти
починала, става въпрос за няколко минути. И тръгва напред към ул. „Острата
чешма“ без да знае за какво става въпрос. Вероятно В. вижда, че нещо става и
му казва да спре. Той разбира се спира. В. отива на разговора и му казва:
„Чакай, какво направи?“ и Кольо му казва: „Бягай и търси помощ.“ В. отива да
търси помощ, той звъни на 112 и им казва: „Хайде бе, идвайте тук, жената
умря!“ И в един момент, когато никой не идва минават 15-20 минути и той
пушил, ами какво да прави, като не идва никой. Тогава той решава да я
освободи. И за това сега къде напред, къде назад, опитва се да я отърве,
опитва се сам да й помогне. А какви гуми, че предните, че задните, че особена
ярост, жестокост.
Прокурорът (реплика): Относно цитираните грешки в заключителното
мнение искам да отбележа, че то няма никаква доказателствена стойност, а е
просто документ, който се изисква да бъде съставен, когато едно досъдебно
производство се изпраща пред прокуратурата. Аз не съм чела това
заключително мнение, именно защото то няма доказателствена стойност.
Относно възражението кой е провел разследването: разследвалият
престъплението е в съответствие с разпоредбата на чл.194 НПК. А за това
колко качествено е разследването мисля, че еднозначно говори фактът, че
нито един от свидетелите не се установи да е казал нещо друго или
показанията му да са записани по друг начин. Прочетохме показанията на
всички свидетели и те заявиха, че точно това е истината и това са били
думите.
В заключението на днес изслушаната експертиза се установи, че
прегазванията не са 2, а са 3, което говори за още по-голяма жестокост и не
виждам как може да бъде освобождаването по този начин да е равнозначно на
човечност или още по-малко на спасяване.
Свидетелят Р. в съдебно заседание на въпроса на защитника е пояснил:
„Трудно виждам без очила.“ А за това, че има данни за тумор аз не знам откъде
защитата черпи данни и това, че по някакъв начин способността му да дава
достоверни показания е нарушена съвсем пък липсва по делото. за това дали
различава ляво от дясно днес изрично поставих въпросите на проф. С. и той
каза, че нещата в експертизата са така, както ги е казал свидетеля Р.. Защитата
твърди оспорвайки способността му да дава достоверни показания
20
състоянието, в което бил, когато отишъл в магазина. Ами естествено, че
нормален човек ще говори несвързано, след като пред очите му е станало това,
което е станало. За това, че казал, че не видял дали е прегазено дете или жена,
това само сочи на добросъвестността на този свидетел. Безспорно е, че
пострадалата е била с нисък ръст. Ако той не беше добросъвестен, щеше да
каже “жена прегази или нещо“. Свидетелят е бил ужасен от видяното, че
подсъдимият е прегазил дете или жена.
Защитата намира за абсурдни въпросите, зададени на първоначалната
автотехническа експертиза. Аз пък считам, че към датата на поставянето им те
не са били абсурдни, а са били стандартните, които се поставят на вещите лица
при разследването на престъпление по чл.343 НК, защото обвинението по
чл.116 НК е повдигнато едва след заключението на тази експертиза, която е
разследвала дали има престъпление против транспорта или не.
Защитата приема за категорично безспорно и достоверно мнението на
свидетелката, която е заявява, че пострадалата е имала деменция. И това
мнение го приема, въпреки че свидетелката има медицинско образование,
нито има медицински стаж. За това пък намира за абсурдно заключението на
проф. С.. Не съм съгласна с тези мнения и ги намирам за абсолютно
субективни. За това, че агонията на пострадалата е продължила 20-25 минути
каза д-р С. днес в съдебно заседание.
Също по повод на разпитаните свидетели, включително и Р.: това, че са
добросъвестни и колко са се забавили сочи на обстоятелството по кое време на
деня стана това и те заявиха, че е било 16:00-17:00 часа. Не са категорични и
сигурни, но колко са се забавили говорят в такива граници, които те считат за
правилни.
Относно начина на умъртвяване и мотивите за това приемам изказаното
от защитата като чисто субективно мнение с оглед богатия житейски опит на
адв. Д.. И аз намирам, че има много начини на умъртвяване, при различни
мотиви, но какъв е бил мотивът конкретно – дали афект или нещо друго, не
мога да гадая и не съм посочила, защото за това нямаме каквито и да е данни.
Но това, че не се касае за транспортно произшествие, а не може да е друго, а
само убийство, защото когато има човек пред колата и ти минеш през него
веднъж, два пъти считам, че не подлежи на обсъждане.
Искам да Ви информирам за това, че ние не викаме защитници, нито
разследващите викат защитници на досъдебно производство. Ние се обръщаме
21
към адвокатския съвет, който определя защитника и той се явява. И ние не
правим разлика дали е упълномощен или е служебен адвокатът. А колко е
добросъвестна защитата зависи от самия адвокат.
Адв. Р. (реплика): Искам само да Ви припомня във връзка с изложеното
от защитата за оправдателна присъда, че за такава чисто процедурно няма как
да става въпрос. В Постановление № 1/17.01.1983 г. на Пленума на Върховния
съд на НРБ по Наказателно дело № 8/1982 г., стр.6, абз.4 изрично се посочва,
че съдът, в случай, че бъде в настоящата хипотеза и съдът прецени, че са
налице данни за непредпазливо деяние за ПТП, той не е ограничен от това
директно да приложи чл.342 ал.3 или чл.343 и сл. НК, които са вече за
непредпазливо деяние. Считаме, че при всички случаи трябва да има
осъдителна присъда.
Адв. Д. (дуплика): Прокурорът продължава да говори за прегазвания,
където за разлика от твърдяното в обвинителния акт не чух с кои гуми първо и
с кои гуми второ.
Подсъдимият Р.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ на основание чл.297 от НПК дава на подсъдимия право на
ПОСЛЕДНА ДУМА
Подсъдимият Р.: Съжалявам за това, което съм извършил, обаче не съм
съгласен с този обвинителен акт, с този член. Признавам се за виновен, че
просто не съм внимавал, не съм видял.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
пред Апелативен съд – Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл.308, ал.2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22