№ 470
****, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***** VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201423 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление №21-0938-001300 от 21.04.2021г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – ***** на ИВ. СП. Д. с ЕГН **********, от гр. ***, ул.
„****“ №9, на осн. чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 , т.5 от ЗДвП; чл.175,
ал.1, т.б от ЗДвП са наложени следните административни наказания:
1/ По чл. 179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 , т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 200 /двеста/ лева
– за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Недоволeн от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ИВ.
СП. Д., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен
съд ***** с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично.
Ответната страна, редовно призована, не се явява нито се представлява и не ангажира
становище по основателността на жалбата.
1
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и
датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана. Същата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че 12.04.2021г. в 13.05 часа в гр.***
на ****“, като водач на лек автомобил – „****** държава България, при обстоятелства:
****, ***** извършва следното: 1. При маневра навлиза частично в съседната лява лента,
като не пропуска правилно движещия се в нея лек автомобил ***** с водач *****
вследствие на което го удря и допуска ПТП с материални щети на двата автомобила; 2. Не
оставя на мястото на настъпилото ПТП до пристигане на компетентните органи на МВР, за
което на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 , т.5 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200лв. както и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба, в размер на
50/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебното
заседание актосъставител *****., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност и в съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно не бе установена различна
фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Още
повече, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито по реда на
чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателя е направил възражение, че не е извършил нарушението.
Затова съдът приема, че безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода
на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Твърденията на жалбоподателя, че щетите от ПТП са минимални и е следвало всеки
от участниците да си покрия сам щетите, според съда представляват една доста странна
негова защитна теза, която не може да се подкрепи от никаква човешка и правна логика.
Затова съдът приема, че ИВ. СП. Д. безспорно виновно е осъществил с деянието си
признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДвП
и чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел
за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото
административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха
нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Не се
констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Едното наказание е с
2
фиксиран, а другото е в минимален размер и НП следва да се потвърди изцяло.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0938-001300 от 21.04.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – ***** с което на ИВ. СП. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „****“ №9, са наложени следните административни
наказания:
1/ По чл. 179 ал.2 вр. чл.179, ал.1 , т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 200 /двеста/ лева
– за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
2/ По чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – Глоба, в размер на 50/петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „В“ от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален административен съд-*** в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3