№ 1984
гр. Пловдив, 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203405 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-011824 от 30.10.2020 г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на П. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Твърди се да
не е извършено нарушение. Освен това се възразява за липсата на съществени
елементи от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение,
които се състоят в липсата на посочване на възрастта на нарушителя, точни му адрес и
месторабота. Следователно и наказателното постановление страда от същите пороци,
поради което следва да бъде отменено. Искането е именно в този смисъл.
С писмото, с което преписката е изпратена на съда, въззиваемата страна
поддържа законосъобразността на АУАН и НП, като моли последното да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
1
На 01.10.2020 г. около 13:00 часа в гр. Пловдив жалбоподателят П.П. управлявал
собствения на „Деа 112014“ ЕООД товарен автомобил марка и модел „Мерцедес
Цитан“ с рег. № ***. Той навлязъл по ул. „Напредък“ в забранената посока на
движение, като не се съобразил с поставения пътен знак В1 „Забранено влизането на
ППС“ и нарушението е установено пред № 1 от същата улица. На мястото на
нарушението се намирали служители на сектор „Пътна полиция“, сред които и
актосъставителя К.К., които лично възприели поведението на жалбоподателя, където
се намирала и сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. Спрели
го за проверка и установили самоличността му. При спирането му полицейският
служител К. забелязал и че водачът не поставил обезопасителния колан, с който
разполагало превозното средство.
По този повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия АА бл. № 636781 от 01.10.2020 г. в присъствието на нарушителя за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя,
който се запознал със съдържанието му и от който възражения не са постъпили. Бил му
предоставен и факсимилен екземпляр от него.
С оглед установяването на нарушението с АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е била наложена на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП и глоба на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП в размер на 30 лв. за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел К.К. – актосъставител. Съдът оцени показанията му като логични,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същият
потвърждава авторството на акта, както и че вписва единствено лично констатираните
от него обстоятелства. Споделя, че пътен знак В1 е от дълго време на това място и все
още е поставен там. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете
презумптивната му сила за конкретно констатираните в него факти, регламентирана в
нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова и показанията на свидетеля се оцениха като
достоверен източник на информация.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Връчването на НП, собствеността върху автомобила и управлението му не се
оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, поради което съдът намира
посочените обстоятелства за безспорно установени.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за
съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган
(АНО) и актосъставителя следва от така представената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
2
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа
подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено
правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения, запознал се е със съдържанието на
акта и го е подписал без да направи възражения.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН водачът на товарния
автомобил, т.е. жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с
което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен
колан, в което е било оборудвано МПС, когато е в движение, както и за несъобразяване
с поставените пътни знаци.
За неоснователно се прецени възражението за липсата на съществени реквизити
от минимално необходимото съдържание на актовете в производство. Действително не
е посочена възрастта и местоработата на нарушителя и това представлява нарушение
на съдържанието на НП и АУАН. Същевременно обаче това не нарушава правата на
жалбоподателя, така че той да не може да бъде наясно с нарушението от фактическа и
правна страна и отговорността, която му се ангажира. Тези условия целят
безпогрешното индивидуализиране на нарушителя, което е допустимо дори и само с
посочване на единен граждански номер, доколкото той е уникален за всеки един
гражданин. В случая съществува посочване и три имена и точен адрес, което е
достатъчно да бъде несъмнено определен субекта на административнонаказателната
отговорност. В този смисъл посочените нарушения не се приеха за съществени и не
представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност въпреки изложените по-
горе мотиви съдът намира за необходимо да изложи, че правилно е преценено от
актосъставителя, че поведението на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
От обективна страна се установява също, че жалбоподателят е нарушил и
правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, което гласи, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил
3
съставомерните признаци на вменените му нарушения. Безспорно се установява, че
жалбоподателят като водач на МПС на 01.10.2020 г. около 13:00 ч. в гр. Пловдив на ул.
„Напредък“ пред № 1 е управлявал МПС – „Мерцедес Цитан“ с рег. № ***, като е
навлязъл и се е движил след пътен знак В1, забраняващ влизането на ППС след знака.
Установява се знакът да е бил поставен на мястото към момента на нарушението, още
повече че същото е станало пред сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр. Пловдив.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като при управление
на автомобила не е изпълнил задължението да се съобразява с пътните знаци
регулиращи движението по пътищата. Същевременно при движението с автомобила не
е поставил обезопасителния колан, с който същото МПС е оборудвано. Изключенията,
в които законодателят допуска да не бъде поставен обезопасителен колан, са посочени
в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито обстоятелства не се твърдят от жалбоподателя.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават
фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да
обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Оспорването на
фактическите констатации от акта не е достатъчно да се прием и установи друга
фактическа обстановка. В тази връзка не се и ангажираха от жалбоподателя
доказателства за оборването й, а и съдът въпреки задължението си да изследва пълно,
всестранно и обективно релевантните по делото обстоятелства, не може при липсата на
посочване на конкретни данни да събере доказателства и да възприеме от обективна
страна друга фактическа обстановка от посочената в НП и АУАН.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици. Затова съдът намира, че деянията му са извършени при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За наказанието и санкционната норма:
Правилно описаното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която
предвижда при нарушение на същото правило нарушителят да се наказва с глоба в
размер на 50 лв.
Правилно е определена и приложена санкционната норма на чл. чл. 183, ал. 3, т.
5 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда глоба в
размер на 30 лв. за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на
съответното ППС, или се движи в забранената посока на еднопосочен път.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административните санкции по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушенията. Наказанието е точно определено, а
не в определени граници. Размерите на наложените глоби са фиксирани от
законодателя, поради което не могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за
правилно определени.
Определените спрямо жалбоподателя наказания отговарят и на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
4
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самите деяния не разкриват и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Не се разкриват
други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28
от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова
постановлението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-011824 от 30.10.2020
г., издадено от ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на П.
И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лева за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5