РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110104457 по описа за 2024 година
Ищецът В. Т.Д. твърди, че по силата на трудов договор №РД-08-
20/06.07.2022г., сключен с ответното ОУ „Г.С.Р." е заемал длъжността старши
учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап с основно
месечно възнаграждение в размер на 1 470лв. и допълнително възнаграждение
с постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит - 36% от
основното възнаграждение. Действието на договора е с начало 12.09.2022г. и
същият е прекратен със заповед № РД08-17/29.06.2023г., считано от
01.07.2023г. поради изтичане на уговорения срок, като му било изплатено и
полагащото му се обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван отпуск. По
време на действие на договора основното месечно възнаграждение било
увеличено и същото достигнало 1 573лв., върху която сума се е изчислявало и
допълнителното възнаграждение в размер на 36%. Ищецът бил член на
Синдиката на българските учители към КНСБ. Със Закона за държавния
бюджет за 2023г., приет на 28.07.2023г. и обнародван в ДВ бр.66/23г. и с
Постановление №108/09.08.2023г. на МС за изпълнението на държавния
бюджет за 2023г., публикувано в ДВ бр.69/23г. са разчетени средства за
увеличение на възнагражденията и свързаните с тях плащания на
педагогическите специалисти от 01.01.2023г. с 15%. След взетите решения са
подписани анекс №Д01-192 от 10.08.2023г. към колективен трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование Д 01-269 от
06.12.2022г. и анекс към общински колективен трудов договор №
Д23000226/22.02.2023г., в които са договорени новите размери на основните
месечни трудови възнаградения съобразно приетото 15% увеличение, което
възнаграждение за заеманата от него длъжност е определено в размер на
сумата 1 763лв. Сочи, че и в двата анекса е посочено, че увеличенията влизат в
1
сила от 01.01.2023г., като с писмо от 19.12.2023г. вх.№ ЧР06-1-425 е поканил
работодателя да му заплати увеличението на работната му заплата, но му било
отказано заплащането на дължимото се 15% увеличение за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г. с мотив, че към датата на увеличението -
10.08.2023г. трудовият договор е бил прекратен. Счита че отказът на
директора на ответника да изплати полагащото му се 15% увеличение на
трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., е
неоснователен. Поради по-късното приемане на Закона за държавния бюджет
е предадено обратно действие на увеличението на трудовите възнаградения,
като същото е дължимо за увеличение на работните заплати на всички заети в
системата на училищното образование към 01.01.2023г. Обратното действие
изрично е договорено и в подписаните анекс към двата договора. Така в
общинския колективен трудов договор за сектор „Образование" със
създадения чл.26а ал.4 към договора изрично е посочено че увеличенията
влизат в сила от 01.01.2023г. Нито в КТ, нито в сключените Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование и
Общински колективен трудов договор, съществуват разпоредби, които да
третират по различен начин работниците, чието трудово правоотношение е
прекратено преди приемане на решението за увеличение на трудовите
възнаграждения. Счита, че за да е дължим увеличеният размер на трудовото
възнаграждение, единственото изискване е съществуването на трудово
правоотношение към 01.01.2023г. Ако се приеме тълкуване, че новите заплати
се отнасят само за учители с действащи трудови правоотношения към
10.08.2023г. това води до неравноправно третиране и дискриминация на част
от учителите, положили труд след 01.01.2023г., но с прекратено по-късно
трудово правоотношение. Счита, че дължимото му се увеличение за период на
действие на трудовия договор между страните - 01.01.2023г. - 30.06.2023г. е в
размер на сумата 2 241.78лв., която сума е изчислена от него съобразно
размера на получаваната основна заплата и допълнително възнаграждение
към нея, включително и изплатеното ми обезщетение за неползван отпуск,
като са приспаднати дължимите данъци и осигуровки.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му
заплати сумата 2 241.78лв., представляваща дължимо увеличение на
трудовото възнаграждение за положен труд за периода от 01.01.2023г. до
30.06.2023г. в размер на 15% месечно разпределено както следва по месеци:
за месец януари 2023г. – 342.95лв.
за месец февруари 2023г. – 339.64лв.
за месец март 2023г. – 342.77лв.
за месец април 2023г. – 336.83лв.
за месец май 2023г. – 322.50лв.
за месец юни 2023г. – 326.86лв. вкл., заедно със законна лихва върху
увеличението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Ответната страна в даденият и по реда на чл.131 от ГПК срок е
представила отговор, в който сочи, че не оспорва, че между страните е
съществувало трудово правоотношение през периода 12.09.2022г. до
01.07.2023г. за длъжността старши учител, общообразователен учебен
2
предмет в прогимназиален етап, с основно месечно възнаграждение от 1470лв.
и 36% за придобит трудов стаж и професионален опит. Не оспорва, че с Анекс
№ №Д0 -192 от 10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и
училищното образование Д01-269 от 06.12.2022г. и анекс към Общински КТД
Д 23000226/22.02.2023 са договорени нови размери на основните месечни
възнаграждения. Не се оспорва че с писмо от 19.12.2023г. ищецът е поискал
ответното училище да му заплати 15% увеличение на работната заплата за
периода 01.01.2023г. до 30.06.2023г. и с писмо от 20.12.2023г. директорът на
училището е отговорил, защо не може да удовлетвори това него искане.
Всички останали твърдения в исковата молба на ищеца се оспорват. Твърди, че
исковата претенция за заплащане на сумата от 2241.78лв. представляваща
дължимо увеличение на трудовото възнаграждение на ищеца за периода от
01.02.2023г. до 30.06.2023г. е неоснователна и като такова моли да бъде
отхвърлена от ВРС. Неоснователна се явява и претендиралата като
обезщетение за забавено плащане сума в размер от 96.53лв. на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че основанието за искането
му за присъждане на посочената сума е подписаният Анекс №Д01 - 192 от
10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и училищното
образовани №Д01-269 от 06.12.2022г. и анекс към Общински КТД Д
23000226/22.02.2023г. Следователно основанието за възникване на
увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на анекса
към тази дата, поради което и към тази дата следва да бъде очертан кръга на
правоимащите лица. В Анекса изрично е записано, че увеличението на
работните заплати, считано от 01.01.2023г. се отнася само за заетите в
системата на училищното и предучилищното образование педагогически
специалисти. Трудовото правоотношение на Д. е прекратено, считано от
01.07.2023г. преди подписването на посочения Анекс към КТД и следователно
той не притежава качеството на работник или служител в системата на
училищното и предучилищното образование към момента на подписването на
анекса и няма право да получи претендираното от него с исковата молба
увеличение от 15% като педагогически специалист. Липсата на действащ
трудов договор и изискуемото качество на заето лице, като педагогически
специалист обуславят липсата на право да се ползва от договореното
увеличение, на което е придадена обратна сила от 01.01.2023г. В случая
ответното училище отказва да заплати не защото не приема придаденото
обратно действие на разпоредбата на чл.27, ал.2 от Анекса, а защото ищецът
няма необходимото качество на заето лице към датата на постигане на
договорката. Приемането на противното тълкуване, следващо логиката на
ищеца, би било незаконосъобразно, не само защото е неправилно за
конкретния Анекс към КТД, а защото би се явило в противоречие с
разпоредбите на КТ, които не предвиждат правна възможност за увеличение
на трудовите възнаграждение на лица с прекратен трудови договор. Трудовото
възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово
правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за
увеличение на възнаграждение към вече несъществуващ трудов договор
/чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово
възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма
качество на работник или служител по действащ договор. С писмо изх.№1002
- 1277 от 29.09.2023г. на заместник министър на образованието и науката с рег.
3
№Д23000226ВН _006ВН от 04.10.2023г. относно прилагането на Анекс №Д01
- 192 от 10.08.2023г. към КТД в системата на предучилищното и училищното
образовани изрично е записано, че посочената в Анекса дата 01.01.2023г. не
представлява дата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният
момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които
притежават качеството работници и служители към момента на постигане на
договореността -10.08.2023г., т.е. основанието за увеличение на работната
заплата възниква на 10.08.2023г. с подписването на Анекса към КТД.
Предвиденият минимален размер на основната заплата за системата на
предучилищното и училищното образование съгласно чл.27, ал.1 от Анекса се
определя, считано от 01.01.2023г., единствено за тази категория лица, които
притежават качеството педагогически специалисти към датата на
увеличението В цитираното писмо на Министерството на образованието и
науката е дадено тълкувание на Наредба №4/2017г., като е посочено, че
предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017г. за нормиране и заплащане
на труда/обн. ДВ бр.75/01.09.2023г., в сила от 01.09.2023г./, където е
предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати
на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023г., но тази
разпоредба касае само тези лица, които имат действащ трудов договор и
качеството педагогически специалист. Съгласно чл.51, ал.1 от Закона за
нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт дава
органът, който е издал акта. С оглед на това и даденото от Министерството на
образованието и науката тълкуване на разпоредбите на Наредба №4/2017г. за
нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023г., в сила от
01.09.2023г./е обвързващо за страните. Ръководейки се от тълкуването дадено
в цитираното по-горе писмо на МОН, директорът на ОУ „Г.С.Р." е отговорил
на ищеца, че няма правна възможност да получи увеличение на
индивидуалната работна заплата за минал период. Отказът на директора е
законосъобразен, тъй като Д. не е заето лице в системата на предучилищното
и училищното образование. Неоснователно се явява твърдението на Д. в
исковата молба, че увеличение на заплатите само на заетите към 10.08.2023г.
лица в системата води до неравно третиране и дискриминация на част от
учителите. Счита, че няма пряка или непряка дискриминация по смисъла на
Закона за защита от дискриминацията. Ищецът не е посочил спрямо кого е
неравно третиран и освен това не е направил искане за произнасяне за
установяване на дискриминация по отношение на него. Напротив твърди, че
по отношение на ищеца са изпълнени изискванията визирани в чл.14, ал.1
ЗЗДискр: работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или
равностоен труд." Изпълнени са и разпоредбите визирани в чл.14, ал.2
ЗЗДискр „Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или
непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и
продължителността на работното време и ал.З Критериите за оценка на труда
при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото
изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с
колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната
заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на
служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4,
ал. 7." В ответното училище действат вътрешни правила за работна заплата в
4
ОУ „Г.С.Р." Варна. Съгласно чл.34 Размерът на основните трудови
възнаграждения се преразглежда при наличие на добри финансови резултата
на училището и ако с акт на Министерски съвет е приета промяна в
политиката по доходите за бюджетната година. Индексирането на основните
работни заплати става със заповед на работодателя и допълнително
споразумение; Индексират се ОРЗ на служителите, които са в трудови
правоотношения, към момента на издаване на заповедта; Не се индексират
работни заплати на лица, които са в отпуск по смисъла на чл.160 от КТ; Когато
по силата на нормативен акт на МС са увеличени ОРЗ, но работникът или
служителят е бил в платен отпуск по смисъла на чл.162, чл.163, чл.164,
чл.166, чл.167, от ОРЗ се индексира след завръщане на работа. Оспорва, че
към датата 10.08.2023г. на сключване на Анекса към КТД, ищецът е бил член
на СБУ към КНСБ. Представените фишове за заплати касаят период
01.01.2023г. до 01.07.2023г. и установяват удръжки за членски внос към
синдикална организация СБУ към КНСБ. Твърди, че плащането на членски
внос за период преди сключване на Анекса не доказва, че ищецът е бил член
на синдикална организация страна по сключването му към 10.08.2023г. Освен
че Д. трябва да е бил работник или служител към 10.08.2023г., той е трябвало
да е член на синдикална организация страна по подписването на Анекса към
КТД към 10.08.2023г. или на основание чл.57, ал.2 КТ да се е присъединил
към него отново към този момент. По изложените съображения моли да се
отхвърли исковата претенция и да се присъдят сторените по делото съдебно -
деловодни разноски.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
След прецента на наведените от страните твърдения и събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна
страна при условията на чл.235, ал.2 от ГПК следното:
Страните не спорят относно изложената от ищеца фактология за това, че
е бил в трудово правоотношение с ответника и прекратяването на същото,
като това се установява и от представените от ищеца трудов договор и заповед
№РД08-17/29.06.2023г. на ответника с която трудовото правоотношение е
прекратено считано от 1.07.2023г.
Представен е анекс №Д01-192/10.08.2023г. към колективен трудов
договор Д 01-269/06.12.2022г. също приложен по делото. Съгласно
съдържанието на анекса се определя увеличение на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
считано от 1.01.2023г. Представен е и КТД от 22.02.2023г. и анекс към него от
2023г. Двата анекса предвиждат промени в трудовите възнаграждения на
преподаватели и други категории персонал в общинските образователни
институции каквато се явява и ответника, като с втория анекс по КТД сключен
с Община Варна също е предвидено увеличение считано от 1.01.2023г. Двата
анекса също така съдържат изрично определен минимум на увеличението,
който е еднакъв и е в размер на 15%.
От представените от ищеца фишове за работна заплата последния от
които за м.юни 2023г. е видно, че той е заплащал членски внос поради което
следва да се приеме, че е бил синдикален член още повече, че ищецът е
представил и квитанция от СБУ за платен членски внос и за м.август 2023г.
5
При изложените доказателства съдът намира, че от тях се е доказало, че
ищецът е работил при ответника за времето от12.09.2022г. до 1.07.2023г., като
е заемал длъжността старши учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап.
Съставът приема от правна страна, че се е доказало наличието на
трудово правоотношение между ищеца и ответника за времето от 1.01.2023г.
до 30.06.2023г., в който период той е заемал длъжността старши учител,
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, а от друга страна
съгласно коментираните два анекса трудовото възнаграждение при ответника
е било увеличено със задна дата считано от 1.01.2023г., като по този начин е
обхванат и периода в който ищеца е работил при ответника. Съставът намира,
че е без значение дали ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника
към момента на вземане на решението за увеличение със задна дата на
трудовите възнаграждения и това е така, защото решението за увеличение е от
компетентността на съответните управленско тяло или орган и
своевременността на техните действия не зависи от поведението на
работника. При настоящият случай за времето от 1.01.2023г. до 30.06.2023г. на
ищеца се дължи възнаграждение и то включва разликата до размера на
увеличеното със задна дата. Липсват предпоставки за стеснително тълкуване
на формулировката в анекса от 10.08.2023г. относно промяната на текста на
чл.27, ал.2, в която е записано, че осигурените средства се изразходват за
увеличение считано от 1.01.2023г. на заетите в системата на образованието, а
напротив факта, че точно в този текст е посочена и началната дата води на
извода, че се е имало предвид увеличение за всички заети към него момент.
Нелогично е наличието на трудово правоотношение към момента на
промяната на трудовото възнаграждение със задна дата да се явява
предпоставка за заплащането или не на това увеличение, тъй като и в двата
случая става дума за вече предоставен труд от страна на работника.
Ищецът също така е доказал по безспорен начин, че е бил синдикален
член, което му дава права да се ползва напълно от уговорките на КТД и
измененията им.
Ищцовата страна е направила изменение на исковете си съобразявайки
се с приетата по делото ССчЕ и е посочила, че претендира следните суми
представляващи разлика между изплатеното и дължимото се:
за месец януари 2023г. – 342.95лв.
за месец февруари 2023г. – 339.64лв.
за месец март 2023г. – 342.77лв.
за месец април 2023г. – 336.83лв.
за месец май 2023г. – 322.50лв.
за месец юни 2023г. – 326.86лв.
поради което тези претенции следва да бъдат уважени изцяло.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА ОУ „Г.С.Р.“ гр.Варна, ** да заплати на В. Г. Д.
ЕГН********** от гр.Варна, ***следните суми явяващи се разлика между
вече изплатено трудово възнаграждение и определено в последствие със задна
дата по-високо възнаграждение за периода от 1.01.2023г. до 30.06.2023г.:
за месец януари 2023г. – 342.95лв.
за месец февруари 2023г. – 339.64лв.
за месец март 2023г. – 342.77лв.
за месец април 2023г. – 336.83лв.
за месец май 2023г. – 322.50лв.
за месец юни 2023г. – 326.86лв.
, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-11.04.2024г.
до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.128 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7