№ 146
гр. Монтана, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251630200665 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал.1 от Закона
за пътищата № **********/08.03.2022г., издаден от Председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., Производствена база на
„Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В., за нарушение на член 102,ал.2
от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева.
Недоволно от така издадения електронен фиш е останало дружеството,
поради което обжалва същия с оплаквания, свързани с изтекла относителна
погасителна давност, както и за нарушение на процесуалните правила при
издадения ел. фиш. Предвид това, моли съда да го отмени изцяло. В съдебно
заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват, изпращат
писмено становище.
Въззиваемата страна – редовно призована не се явява, чрез
процесуалния си представител представя писмено становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният електронен фиш - законосъобразен.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от юридическото лице, което има правен интерес и
1
правна възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на
ЕФ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата
се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.03.2022г. в 06:03 часа, е установено нарушение на ППС Влекач
ХХХХ 18.430 БЛС, с регистрационен номер ХХХХХХХ, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 44000, в община Монтана, за движение по път І-1
км 110+539, с посока нарастващ километър. Посочения пътен участък, където
е установено нарушението бил включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, нямало валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10211, представляващо
елемент от eлектронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1
от Закона за пътищата, намиращо се на път І-1, км. 110+539. За констатираното
нарушение бил издаден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси
по член 10, ал.1 от Закона за пътищата № **********/08.03.2022г. На
основание член 187а, ал.1 от ЗДвП ЕФ бил издаден на собственика на ППС-то
- „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П.,
общ. Б., Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител
В.Г.В., с който за нарушение на член 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.
187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева. Наказанието е определено
съгласно предварително фиксирания за това размер, без възможност за
индивидуализация, както от страна на АНО, така и от страна на съда в хода на
настоящето производство.
От приложената по делото Заповед № РД-11-983/13.09.2021 година на
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е
видно, че ел. фиш е издаден по утвърдения за това образец. Представено е
доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП – снимков
материал /л. 13-14 от делото/, изготвен с електронната система за контрол на
Национално ТОЛ Управление, посочваща дата и час на нарушението.
В производството не са ангажирани доказателства кога точно е издаден
този електронен фиш, тъй като съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и в
утвърдения образец, съгласно който е издаден атакувания ел. фиш като
задължителен реквизит не е посочена дата на издаване. Същият е връчен на
дружеството жалбоподател, чрез Български пощи на 04.06.2025 година.
На 09.06.2025 година в РС Монтана е депозирана жалба вх. №
7160/09.06.2025 година от „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., производствена база на „Г.Х.“ ЕООД,
чрез пълномощника – адв. Р. П. Р. – АК - Б.. Жалбата е основание за
2
образуването на настоящето съдебно производство.
Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на производството писмени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Същият е издаден по утвърдения за това образец, от
компетентен орган. Съдържа всички необходими реквизити за своята
валидност.
Относно възражението от жалбоподателя за изтекла погасителна
давност, настоящият съд намира следното: ЕФ се приравнява на АУАН и НП
само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Съгласно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, доколкото в ЗАНН липсва изрично
регламентирана абсолютна давност за наказателно преследване, а в хипотезата
на издаден ЕФ – и обикновена такава, то по силата на чл. 11 от ЗАНН следва
да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на НК относно давността.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а
абсолютната такава е четири години и половина /чл. 81, ал. 3 от НК/.
Посочените давностни срокове започват да текат от датата на извършване на
нарушението и се прекъсват с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване на извършителя. Датата на извършване на
процесното нарушение е 08.03.2022 г., а датата на връчване на ЕФ – 04.06.2025
г. Въззивният съд намира, че към датата на връчване на ЕФ е бил изтекъл
предвиденият законов срок от три години за относителната погасителна
давност.
На следващо място, по отношение материалната законосъобразност на
атакувания ЕФ - съдът е служебно известен за решение на Съда на ЕС по
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Адм. съд
Хасково с акт от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело
„Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфрастуктура“. Преюдициалното
запитване се отнася до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Съгласно член 9а от Директива 1999/62 се предвижда, че
държавите членки установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
тази директива, както и че те предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи.
В конкретния случай преюдициалното запитване е относно обхвата на
принципа за пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба,
тъй като българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал.3-3б от
ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби
3
от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300, 1800 или 2500 лева.
Видно от решението по преюдициалното запитване Съдът на ЕС
изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите
принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от
националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в
закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или
имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е
непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.
Изводът, който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-61/2023
година е, че фиксираната по размер санкция така, както е предвидена в
разпоредбите на член н 179,ал.3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от
основните и задължителни принципи на правото на ЕС, поради което същата
се явява незаконосъобразна.
Правото като ЕС като наднационална правна уредба е задължително за
всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното
законодателство. При колизия между аспект на правото на ЕС и аспект на
правото в държава — членка на ЕС надделява правото на ЕС, поради което
задължение на всеки правоприлагащ орган е да следи дали всяка
вътрешноправна нормативна разпоредба съответства на общностното право и
като е налице противоречие да приложи нормата от правото на ЕС.
При спазване на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и на едно от основните правила
на правото на ЕС, че решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС
са задължителни не само за запитващите страни, но и за всички останали
субекти на правото на ЕС, настоящият съд намира, че Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за
събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата №
**********/08.03.2022г., издаден от Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и с който на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със
законен представител В.Г.В., за нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева е
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. В този смисъл е и
решение от 28.04.2025г. по канд№105/2025г. на 1-ви състав на АдмС-
Монтана.
В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни.
С оглед изхода на делото такива се дължат само от въззиваемата страна.
Жалбоподателят е представил Списък на разноските, съгласно разпоредбата
на член 18,ал.2, във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 550.00
лева за процесуално представителство. Съдът намира, че следва да уважи
4
претендираните разноски от жалбоподателя и възлага същите в тежест на
въззиваемата страна.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по член
10,ал.1 от Закона за пътищата № **********/08.03.2022г., издаден от
Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на „Г.Х.“
ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б.,
производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В.,, за
нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,ал. 2, т.3 във вр. с
чл. 179,ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2500.00 лева
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, град София, да заплати
на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лева, за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5