№ 508
гр. Ямбол, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100822 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Г. от с. К. против И. Ж. Д. и А.
Ж. Д. и двамата чрез тяхната майка и законен представител И. А. П..
С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на УПИ *******, в кв. ** по плана
на с. К., общ. Т., с площ 1070 кв. м, при граници: север - УПИ ******* и УПИ *******,
изток - УПИ *******, юг- улица и запад УПИ *******, ведно с построените в него
сгради.Твърди, че от запад негови съседи са И. Ж. Д. и А. Ж. Д., действащи чрез тяхната
майка и законен представител И. А. П., които са собственици на УПИ *******, в кв. ** по
плана на с. К., общ. Т.. Сочи се, че от няколко години между страните е налице спор относно
местоположението на границата между двата имота.
Ищецът многократно сезирал община Т. за наличие на незаконно строителство,
извършено в част от неговият имот и на отстояния, които не са в съответствие с
разпоредбата на ЗУТ, именно на отстояние от 3 метра от общата регулационна граница
между имотите.
Последно ищецът подал молба до кмета на община Т., с вх. № *******/15.02.2023 г. за
наличие на незаконно строителство по границата на имота му. От Общинската
администрация дошли, извършили проверка, но не предприели съответните мерки за
премахване на незаконното строителство.
С писмо изх. № *******/1/11.09.2023 г. уведомили ищеца, че с Констативен акт
**/25.05.2023 г. е било установено, че гаражът е разположен на 1,70 м. от източната
вътрешно регулационната линия с УПИ ******* и около 1 метър в тротоарното
пространство, а съгласно изготвената от лицензиран инженер геодезическа експертиза и в
заснемането, и в заключението на вещото лице било посечено, че е застроена на 0.85 м. от
1
източната вътрешно регулационна линия с УПИ *******.
Тази констатация била потвърдила, със становището, че гараж със склад, построен в
УПИ ***, в кв.** по ПУП на с. К., общ. Т. е незаконен и нетърпим строеж.
Макар и в случая да нямало извършено измерване и съответно констатация от страна
на административния орган, съществуващата в имота на ответниците основна жилищна
сграда от своя страна била на отстояние около 2,80 м. от източната вътрешно регулационна
линия между УПИ *** и УПИ *******.
Сега съществуващата между имотите ограда не била поставена на регулационната
граница и въпреки това сградата била на недопустимо отстояние, а то е 3 метра съгласно
нормите на ЗУТ. На горните съображения се поддържа, че ответниците пречат за
упражняване правото на ползване и владение върху целия имот.
Претендира се от съда да постанови решение, с което се иска след като се убеди в
истинността и основателността на изложеното в исковата молба, да постанови решение, с
което да осъди ответниците да преустановят действията си, с които нарушават правото на
ищеца на собственост върху УПИ *******, в кв. ** по плана на с. К., общ. Т., с площ от 1070
кв.м., при граници: север-УПИ ******* и УПИ *******, изток – УПИ *******, юг - улица и
запад УПИ ***, ведно с построените в него сгради, като премахнат гаража, който според
констатациите на община Т. е разположен на 1.70 м. от източната вътрешно регулационна
линия с УПИ ******* и около 1 метър в тротоарното пространство, а съгласно изготвената
от лицензиран инженер-геодезист експертиза и в заснемането и заключението на вещото
лице е посочено, че е застроена на 0.85 метра от източната вътрешно регулационна линия с
УПИ *******, и който според становището на същата администрация гараж със склад,
построен в УПИ ***, в кв. ** по ПУП на с. К., общ. Т. е незаконен и нетърпим строеж,
както да се преведат в съответствие със ЗУТ отстоянието на основната жилищна сграда на 3
метра от регулационната линия между УПИ *** и УПИ *******.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който: на първо място
се поддържа, че исковата молба е недопустима. На следващо място същата се оспорва и като
неоснователна, тъй като изложените в исковата молба фактически твърдения не
кореспондират с действителното фактическо и правно положение.
Сочи се, че от представеният по делото нот. акт № ***, том *** дело № *******, с вх.
рег. № *******/30.12.2020 г. по СВ към АВ - Я., скица № *** от 20.07.2020 г. на община Т.
– гр. Я., ответниците са собственици на следният недвижим имот: УПИ ***, в кв.** по плана
на с. К..
Сочи се, че е налична към момента ограда с бетонни колони очертаваща границата
между двата имота от времето на закупуването на недвижимият имот, като парцел № ***, с
нотариален акт № ***, дело № ***1990 г., с рег. *** на партидната книга - том ***, стр. 65
по описа на нотариус при РС – гр. Я., нотариална служба, както и скица изх. №
*******/31.07.1990 г. по регулационният /кадастрален/ план на с. К., одобрен със Заповед №
***/01.10.1971 г. и Заповед № ***/01.10.1971 г., който план е действащ и към момента.
2
Оспорва се и твърдението на ищеца, че жилищната сграда в имота на ответниците е в
несъответствие с изискуемите по ЗУТ 3 метра отстояние.
Сочи се в тази насока по искане със Заявление вх. № *******/09.11.2021 г. на г-н Г. е
било открито производство по реализирането на проект за подробен устройствен план
регулация, в което производство няколко пъти специалисти, служители на община Т.
проверили процесните изискуеми по ЗУТ 3 метра отстояние. Съставили и съответният
Констативен протокол. Същите тези специалисти излезли със становище пред Общинският
експертен Съвет при община Т., че са налице изискуемите 3 метра отстояние.
Установили също, че в кадастралния план от 2004 г. одобрен със съответната Заповед
на Агенция по кадастъра гр. С. е допусната грешка на кадастралната граница между ПИ ***
и ПИ *** /УПИ *******, УПИ ***/, за което бил съставен Констативен протокол от
09.12.2021 г. и становище по Протокол № ***20.12.2021 г. Сочи се, че по Жалба на г-н Г.
против Заповед на кмета на община Т. е било образувано адм. дело ***/2022 г. по описа на
Административен съд - Я.. По същото дело е била допускана СТЕ, която потвърдила, че са
налице изискуемите по ЗУТ 3 метра отстояние. Сочи се, че Жалбата на г-н Г. против
Заповедта на кмета е била отхвърлена от съда.На тия съображения се поддържа, че в
конкретния случай не може да намери приложение предявеният иск по чл.109 от ЗС, тъй
като не се касае за незаконен строеж към момента на подаване на исковата молба така,
както е създадена практиката на ВС с ТР № 31/1984 г. на ОСГК. Поддържа, че се искът по
чл.109 от ЗС е приложим и по отношение на незаконно построени сгради, но не и такива
намиращи се в режим на търпимост, каквато е процесната сграда - гараж със склад. Сочи се
още, че сградата в момента е със скорошна изолация и мазилка и може да се направи извод,
че е спазено отстоянието от 3 метра в рамките на допустимата точност.Моли се исковата
молба да се остави без уважение.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, в качеството на
процесуален представител по пълномощие се явява адв.Х. М.-А. от АК С., чрез когото в хода
на делото по същество се поддържа исковата претенция. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника с действията си нарушава правото
на собственост върху УПИ *******, в кв.** по плана на с.К., общ.Т. и да бъдат осъдени
ответниците да премахнат гаража разположен на 1 м. и 70 см. От източната вътрешно
регулационна линия с УПИ ******* и около 1 метър от тротоарното пространство.
Претендират се разноски по делото.
За ответниците в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява
адв.Г. Х. от ЯАК чрез когото в хода на делото по същество се иска от съда да остави без
уважение исковата молба като вземе под внимание съображенията изложени в отговора на
исковата молба. Поддърлжа се че от събраните доказателства се установява, че гаража не
навлиза по никакъв начин в имота на ищеца. Същият бил изцяло в имота на ответниците,
както и че същият с оглед становището на гл.архитект е търпим строеж по смисъла на § 127
и сл. ЗУТ. Претендират се разноски по делото. Ответниците са депозирали по делото и
допълнителна писмена защита, с която се поддържа, че ищецътг върху когото е възложена
3
доказателствената тежест, не доказал неоснователност на едйствията на ответниците и
създаване на пречки за ищеца да упражнява парвото си на собственост в пълен обем. Сочи
се че процесния гараж със склад е с удостоверение за търпим строеж, т.е. без строително
разрешение, тъй като е бил изместен с 80 см. В имота на ответниците, а не според
строителното разрешение на границата на двата имота Самата липса на строителното
разрешение не било пречка за непълноценно упражняване на правото на собственост върху
съседния имот. Сочи се че ищецът е поискал да бъде открито производство по
реализирането на проект за ПУП на ПР, което е било отказано със заповед на кмета на
общ.Т., която заповед на свой ред ищецът оспорил по съдебен ред пред ЯАС. – адв.дело
***/2022 год. като жалбата на ищеца била отхвърлена от съда, което решение било
обжалвано от ищеца пред ВАС където било образувано КАД № ****/2022 год. като ВАС
потвърдил решението на ЯАС. Сочи се че по делото се установява, че уличната регулация
на селото е била приета, но не била приложена, което обезсилва всички твърдения, че
гаража със склад навлиза на улицата. Сочи се че същият е на една линия с всички останали
постройки граничещи с улицата. С оглед събраните писмени и гласни доказателства се
поддържа, че е налице търпимост на процесиня гараж със склад, както и че не се установява
по делото въпросните постройки на ответниците да пречат и смущават правото на
собственост на ищеца, респ. да създава пречки за ползването на имота от страна на ищеца
по-големи от обичаните. Претендира се от съда да отхвърли исковата претенция.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че са собственици на съседни имоти на
територията на с.К., общ.Т., обл.Я.. Съответно ищецът на застроено и незастроено дворно
място, цялото с площ 1060 кв.м., съставляща реална част от поземлен имот пл.№ ***, която
попада и има отреждане за урегулиран поземлен имот № ***-***, целия с площ 1070 кв.м.,
в квартал ** по плана селото, при граници: улица УПИ ***-***, УПИ *******, УПИ ***,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда д разгърната застроена площ от 72
кв.м., лятна кухня с площ 30 кв.м., навес с площ 16 кв.м., второстепенна сграда – ася с площ
21 кв.м., гараж с площ 20 кв.м., както и всички направени подобрения и приращения в
имота, като ищецът се легитимира с акт за собственост – Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, рег.№ ***, дело № *** от 18.05.2017 год. на нотариус Т. П. с район
на действие съдебния район на ЯРС, а ответнците на дворно място цялото от 1100 кв.м.,
съставляващо УПИ ***-***, в кв.** по плана на с.К., обл.Я., заедно с построените в същото
жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м. и гараж със застроена площ от 68 кв.м.,
ведно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения, при граници на имота: УПИ
***, УПИ ***, ***, ***-***, като ответниците се легитимират с акт за собственост –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № ***, рег.№ ***, дело № *** от 31.01.2020 год. на нотариус Д. Л. с район на
действие съдебния район на ЯРС.
С исковата молба ищецът представя още заверени копия на скица на ПИ *******,
4
жалба от него до кмета на общ.Т. /вх.№ **********15.02.2023 год./ относно незаконно
строителство на западната граница на неговия имот от собствениците на УПИ *******,
които в годините изградили незаконни строежи – гараж със склад, жилищна сграда и канал
за отвеждане на дъждовните води, ново искане тази насока от ищеца до кмета на общ.Т. /вх.
№*******/31.03.2023 год./, както и писмо изх.№ **********11.09.-2023 год. на общ.Т.,
адресирано до ДНСК гр.С., страните по делото и копие до МРРБ, видно от което в него се
сочи, че н КА **/25.05.2023 год. е установено, че гаражът е разположен на 1.70 м. от
източната вътрешно регулационна линия с ******* и около 1 м. в тротоарното
пространство, а съгласно изготвената от лицензиран инженер геодезист експертиза и в
заснемането и заключението на вещото лице, е посочено, че е застроена на 0.85 м. от
източната вътрешно регулационна линия с ******* и 0.60 м. в тротоарното пространство.. В
същото писмо се сочи още, че това становище потвърждава, че гараж със склад, построен в
УПИ ******* е незаконен и нетърпим строеж.
От страна на ответниците с отговора на исковата молба освен документи
удостоверяващи правото им на собственост, наред с това представят скици и строителни
книжа /разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво, виза за
проектиране на едноетажна еднофамилна жилищна сграда/, както и Заповед №
***/26.01.2022 год. на Кмета на общ.Т., с която по заявление на ищеца е било отказано
одобряването на Проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация на
*******, УПИ ******* и УПИ *** в кв.** по ПУП на с.К., обл.Я.. Така издадената заповед е
била обжалвана от ищеца, като видно от представеното по делото копие на Решение №
***/14.06.2022 год. постановено по адм. дело ***/2022 год. по описа на ЯАС жалбата на
ищеца е била отхвърлена. Представя се и заключение по допусната по същото дело СТЕ.
Решението на ЯАС. е било обжалвано от ищеца като видно от представеното по делото
копие на Решение № ***/26.01.2023 год. постановено по адм.дело № ****/2022 год. по
описа на ВАС, е било оставено в сила Решение № ***/14.06.2022 год. постановено по адм.
дело ***/2022 год. по описа на ЯАС.
С отговора си по чл.131 ГПК ответниците представят още и удостоверение за
търпимост на строеж /изх.№ **********15.01.2024 год. на Главен архитект при общ.Т.,
издадено на ответниците по делото, в уверение на това, че за строеж: Гараж със склад със
застроена площ – 52 кв.м., РЗП-52 кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда
построена през 1994 година, която се намира в УПИ ******* кв.** по плана на с.К., общ.Т.,
обл.Я., която се намира на адрес: с.К., общ.Т., обл.Я., ******* са налице условията на § 127,
ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като сградата не подлежи на премахване и забрана за ползване.
По делото е била изискана и представена преписката образувана от общ.Т. по жалба вх.
№ **********15.02.2023 год. от ищеца С. Г. Г.. Видно от материалите съдържащи се в
преписката съответните длъжностни лица от общ.Т. са извършили на 25.05.2023 год.
проверка на строеж „Гараж със склад“ находящ се в с.К., общ.Т., обл.Я., с административен
адрес: *******, построена в УПИ ******* кв.** по ПУП на с.К., собственост съгласно
нотариален акт на ответниците в настоящото производство, представляващ масивна сграда,
5
извършена по стопански начин, като е проверката е била извършена в отсъствието на И. А.
П. – майка и законен представител на ответниците. За извършената проверка е бил съставен
Констативен акт **/25.05.2023 год. видно от който строежът е от 6 категория съгласно
чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ и Наредба № 1/2023 год., представлява масивна сграда, изградена от
бетонови блокчета и стоманобетонови греди и плоча. Гаражът е с размери 8.90м.-дължина,
3.90 – ширина., а складът към него е с размери 6.80 – дължина, средно 2.50 – ширина. с
височина 2.50-2.60м. Разположен е на около 1.70 м. от източната вътрешна регулационна
линия с ******* в кв.** и около 1 м. в тротоарното пространство, което е в нарушение
издадената виза. Така изградената постройка е в отклонение на нормативните изисквания на
ЗУТ и не е търпим строеж. За обекта има издадено разрешение за строеж и виза №
***/27.07.1994 год., но извършеното строителство било в нарушение на издадената виза,
като не е изпълнен на регулационната линия с ******* в кв.**. По одобрен проект и
Разрешение за строеж № ***/27.07.1994 год. от община Т., обекта гараж със склад бил с
размери 9.00/3.25 м., а на място бил изпълнен с размери гараж 8.90/3.90 и помещение за
склад с размери 6.80/2.50 м. средна ширина., което не отговаряло на одобрения проект.
Заключението на работната комисия от общ.Т. обективирано в съставения от тях констативен
акт е че строежът е нетърпим по смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ и е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.3 ЗУТ, налице било нарушение по смисъла на чл.41, ал.2 ЗУТ и
представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на
чл.154, ал.2, т.4 ЗУТ, поради нарушени строителни правила и нормативи: в тротоарното
пространство в улицата и на отстояние 1.70 м от източната вътрешно регулационна линия на
УПИ X-*** с ******* в кв.** по ПУП на с.К., при правни норми на отсотяние 3 м. или на
регулационната линия.
Срещу така съставения констативен акт пред общ.Т. е било подадено възражение от
страна на ответниците. Поискано е и спиране на производството по установяване на
незаконно строителство на гараж със склад и събиране на доказателства – възлагане на
експертиза. Такава е била възложена от администартивиня орган на основание чл.49, ал.1
АПК. Такава е била извършено от инж.Г. Д. И. рег.№ ******* на АГКК като видно от
изготвената обяснителна записка при заснемането е било констатирано следното: източната
дворищно регулационна линия между УПИ ******* и ***-*** в кв.** не е приложена
изцяло и в южната част на имота /към лицето на имота/ има 15 кв.м. разлика между имотна
и регулационна линия; построения бетонен гараж в УПИ ***, кв.** пресича уличната
регулационна линия и и навлиза в имота отреден за път с 60 сантиметра. В последствие със
Заповед *** от 19.09.2023 год. на Кмета на община Т. е било спряно производството по
установяване на незаконно строителство, поради наличие на друго образувано съдебно
производство във ВАС – адв.дело № *******/2023 год. Установява се от материалите по
преписката, че пред ЯАС е било образувано адм.дело № ***/2023 гтод. По жалба на
ответниците в настоящото производство за отмяна на писмо изх.№ **********08.03.2023
год. на кмета на общ.Т. като с определение № ***/02.052023 год. по сатновено по адв.дело
съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по
делото, което определение е било потвърдено с определение № ***10.10.2023 год.
6
постановено по адм.дело № *******/2023 год. по описа на ВАС. В последствие е било
издадено от Гл. архитект при община Т. и удостоверение за търпимост изх.№
**********15.01.2024 год., че за строеж: Гараж със склад със застроена площ – 52 кв.м.,
РЗП-52 кв.м., представляваща едноетажна масивна сграда построена през 1994 година, която
се намира в УПИ ******* кв.** по плана на с.К., общ.Т., обл.Я., която се намира на адрес:
с.К., общ.Т., обл.Я., ******* са налице условията на § 127, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като
сградата не подлежи на премахване и забрана за ползване.
По делото е изискана и представен заверен препис от преписката по заявление на И. А.
П. /майка на ответниците/ във връзка с издаденото разрешение за търпимост на строеж
гараж със склад, построен в УПИ ******* кв.** по ПУ на с.К., обл.Я.. Видно от материалите
по преписката на 09.01.2024 год. И. А. П. в качеството на майка и законен представител на
собствениците И. Ж. Д. и А. Ж. Д. е подала до Главния архитект на Община „Т.“ гр.Я.
заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж за процесия гараж със склад
ведно със съответните документи удостоверяващи правото на собственост на имота в който
са изградени следствие което заявление е било издадено и процесното удостоверение Гл.
архитект при община Т..
По делото са изискани пр.пр. № *******/2023 год. по описа на РП Я., видно от
материалите по която същата е образувана по жлба на амйката и законен пердставител на
ответниците И. А. П. против ищеца в настоящото производство С. Г. за премахната без
нейно съгласие част от оградата разделяща двата имота като е постановен отказ за
образуване на наказателно производство и преписката е прекратена с постановление на
прокурор пир ЯРП от 22.08.2023 год.
Изискани по делото са пр.пр.*******/2023 год. по описа на ЯРП образувана по жалба
на ищеца м настоящото производство приключилая с отказ да се образува наказателно
производство с постановление на прокурор при ЯРП от 22.02.2024 год.; *******2023 год. и
*******/2024 год. по описа на РП - Я. и двете образувани по жалби на ищеца в настоящото
производство и двете приключили с постановление за отказ да се образува наказателно
производство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: А. Д. Т., С. С. Д., В. И. Д., А. Д. К., Д. С. С. и Г. Д. И..
Видно от показанията на св.А. Т. същият работи в общ.Т. на длъжност „*******“.
Присъствал през 2023 год. на проверка в с.К..Измерили гаража и склада и констатирали че
не е изпълнено по разрешението за строеж. Измервали с ролетки, нямали прецизна техника.
Гаражът бил изпълнен със 70-80 см. Навътре в двора на М., не точно на регулационната
линия, а 70см. навътре. Сградата не попадала в имота на ищеца, била си в другия имот.
Дали бил търпим строежа това го казвал главния архитект на общината, те изразявали само
становище, което трябвало да напишат в констативния акт. В този случай дали становище, че
е нетърпим. Гаражът не бил по регулационната линия, а навътре, като измерването било
грубо с ролетка, от тротоарното пространство бил някъде 50-60см. Свидетелят не можел да
7
каже дали изградената постройка е в отклонение по ЗУТ, думата имал гл.архитект.
Свидетелят не е сигурен дали е приложена уличната регулация от 1971 год. Разстоянието
което измерили от жилищната сграда до оградата е някъде към три метра, но свидетелят не
си спомня със сантиметри. Свидетелят не може да отговори, ако не е приложена уличната
регулация дали гаража-склад навлиза на територията на улицата. Според свидетелят е
допустимо след като има издадена заповед за установяване на незаконно строителство да
бъде издадено удостоверение за търпимост на строеж.
Видно от показанията на св.С. Д., същата работи в община Т. на длъжност „*******“ в
отдел „*******“. През 2023 год. посещавала с.К., доколкото си спомняла свидетелката
ходили във връзка с незаконно строителство и замерили сградата, за да видят дали отговарят
действителните размери, понеже човекът имал разрешение за строеж. Оказало се че сградата
е леко преместена от мястото на което е дадена визата. Това било гараж със склад. Състави
констативен протокол, който свидетелката подписала. Ако бил в режим на търпимост нямало
да съставят акт за незаконно строителство. Колко навътре свидетелката не може да каже.
Изградената постройка била в отклонение на ЗУТ. В имота имало и жилищна сграда, нея не
ходили да установяват, защото не била предмет на това ходене. Гаража склад бил построен в
отклонение на визата. Визата за строеж била дадена на регулационната линия. Строителят
на гаража я е построил навътре в своя си имот. Титулярят на визата я е построил навътре, но
не е навлязъл в чуждия. Не била построена на регулационната линия и това я правило
незаконна. Трябвало да бъде или на 3 метра или на регулационната линия. Мерили с ролетка.
По преценка на Гл.архитект било дали да бъде издадено удостоверение за търпимост на
строеж. Уличната регулация била друга процедура, после се правили промени, ако се налага.
Свидетелката мисли, че дворищната регулация не била приложена. Гаражът бил нанесен на
кадастралния план и когато кадастралния и регулационния план се нанасят един върху друг
тъй като бил прозрачни се виждало, че част от гаража попада в уличната регулация.
Свидетелката не можела да отговори дали е приложена уличната регулация, трябвало да се
трасира за да се види.
Видно от показанията на св.В. Д., същата в момента работи в община Т. на длъжност
„*******“. Присъствала на проверката в с.К., заедно със С. Д. и А. Т., не помнела датата,
било пролетно време. На място гледали гараж, като това което правили било да измерят
размерите на постройката и то с рулетка. По късно в общината извършили самите огледи
спрямо плана. Самият бил малко по-навътре в имота на присъствалия на място тогава Ж. Д..
Свидетелката не знаела чия е собствеността на имота. В кадастралната карта регулационната
граница била приета за имотна граница и нанесена като спорна. Гаражът бил по-навътре от
регулационната граница. По кадастралния план от 2004 година имотната граница спирала до
вътрешния ръб към имота на гаража и там се приемало, че едната стена на гаража е имотна
граница. Свидетелката не била компетентна да отговори дали строежа е търпим или не. Това
било изцяло в компетенцията на Гл.архитект. Тяхната задача била да обследват сградата да
докладват на Гл.архитект и той вземал становище дали е търпим или не. Свидетелката била
участвала в цялата процедура, но на място била. Това което посочили в протокола било на
8
база становище на Гл.архитект. Откакто работила в община Т. на свидетелката не и се било
случвало да има констативен акт за незаконен строеж и да се издаде удостоверение за
търпимост. С констативния протокол запознали Гл.архитект, да той бил компетентен да го
промени. Свидетелката нямала спомен да е било измервано разстоянието между оградата и
жилищната сграда.
Видно от показанията на св.А. К., същия работи в община Т. като ******* на общината
и в община Т. на същата длъжност. Свидетелят си спомня, че е имало жалба на една от
страните срещу гаража. Бил изготвен констативен акт, който установил, че строежът е
незаконен и в последствие се прави проучване да се изясни възможността да се издаде
удостоверение за търпимост, като при вече по-подрони изследвания се указало че има една
възможност, сградата се е извъртяла по севера и юга, във вр. сл.42, ал.3 ЗУТ е позволено при
такова разположение отстоянието да е до метър и петдесет. Гаражът се явявал незаконен не
за друго, а на времето е имало някакви строителни книжа, но е бил изместен от мястото, на
което е трябвало да се построи, но пак бил в имота, където трябва да е строен, но не там,
където трябва. Направено било изменение на строежа, като свидетелят преценил на
основания изследвания, че може да се издаде удостоверение за търпимост. Гаражът не
попадал в чужд имот, първоначално имало такива съмнения, дори да се вземела имотната
граница, а не регулационната. Да се съборела една сграда било сериозно нещо и те били
длъжни да изследват всяка възможност и това били направили. Преценката на свидетеля
била че може да издаде удостоверение за търпимост и издал такова. Според свидетеля били
спазени изискванията да бъде издадено удостоверение за търпимост. Удостоверението за
търпимост означавало, че обектите, които са изградени до една определена дата, най-късната
е м.март 2001 год. и които отговарят на някакви градоустройствени норми могат да получат
удостоверение за търпимост, което означава, че строежът не подлежи на премахване, забрана
за ползване и може да бъде обект на сделки. Това де факто не правил обекта законен, но той
не бива премахнат. Не се изследвала собствеността на процесиня обект, свидетелят
изследвал сградоустройствената възможност. Когато се издавало удостоверение за
търпимост не било нужно съгласие на съсед. Процесния гараж със склад имал строителни
книжа и след като се е отклонил от тях де факто те ставали невалидни. Отклонението било в
посока имота на този, който го строи, на метър и половина от регулационната линия, която
била действаща в момента. Ако разстоянието било по-малко от метър и половина, тогава
нямало да бъде издадено разрешение за търпимост. Свидетелят си спомня, че всичко
започнало от плана за регулация, който да постави в съответствие имотните граници с
регулационните линии. Границата на двата имота била оспорена и за това не се реализирал,
като има имуществен спор. Жилищната сграда била на отстояние 3 метра от регулационната
синя линия, като свидетелят изхожда от регулационния план от 1971 год. Жилищната сграда
била сторена със строително разрешение. Само измерване можело да покаже дали гаража
излиза на улица. Свидетелят не може да каже дали уличната регулация е приложена. Лично
свидетелят нищо не бил правил по жилищната сграда, не му е известно и да има кадастрална
грешка. Дори и да имало открито производство по събаряне, имал право да издаде
удостоверение за търпимост, след като се запознал с допълнителни обстоятелства даващи
9
основание на свидетеля да издаде удостоверението. Не било работа на свидетеля да участва
в спорове за граници.
Видно от показанията на св.Д. С., същата участвала като вещо лице по адм.дело
***/2022 год. на ЯАС, по повод на което била изготвена СТЕ. Отстоянието между
жилищната сграда и оградата било 2.79 м. Оградата и дворищно регулационната линия се
разминавали, като оградата отстояла в имот *******, това било имотът, в който е гаражът.
На място нямало материализирана дворищно-регулационна линия, и не можело да се измери
отстоянието до нея на място, а можело в изготвената от свидетелката комбинирана скица. На
място била материализирана ограда.Когато свидетелката правила измерванията, сградата
вече имала изолация, като тези 2.79 м. били измерени с изолацията. Ако се предположило, че
изолацията е най-малко 12-15 см., ставало 2.86 м., което било границата за допустимото
точно отстояние от 3 метра от оградата. За експертизата свидетелката ползвала информация
от община Т., откъдето и дали единствено регулационния план от 1971 година и е било
казано, че няма изменение на плана. Представени и бил и кадастрален плана от 2004 год,
върху който нямало нова регулация, бил само кадастрален. Уличната регулация не била
приложена категорично. Гаражът абсолютно не навлизал в улицата. На място била
изградена улицата асфалтирана с бордюр, след това имало един широк озеленителен пояс, и
след него оградата и имотите. Гаражът бил далеч от улицата и от пътното платно изградено
на място, около 5-6 метра. Всички имоти били горе-долу на една линия. Гаражът бил от към
уличната регулация. Между двата имота в по-голямата си част имало изградена ограда от
бетонови колове и оградна мрежа. Тази оградна мрежа в североизточния край на гаража била
отрязана полунавита и забита в гаража. Тази ограда съществуващата, ако се продължи не
тангирала по гаража, което значи че не се допира до гаража. Ако мислено се продължила
била на отсотяние метър и 10-20, нещо такова. Тогава не била предмет на изследване.
Дворищната регулация била приложена като се изключи частта, че вече липсва оградата от
североизточната част на гаража. Имало разминаване с кадастралния регулационен план от 71
година, положението на място и кадастралния план от 2004 год., била допусната грешка в
отразяването на сградите. Грешката била в оградата. Оградата и границите между двата
имота тангират по съществуващият гараж. Оградата в кадастралния план от 2004 год.,
границата била по гаража, но това не отговаряло на действителното фактическо положение,
защото дори сега в тази част оградата да не съществува зад гаража, тя била дадена като
права линия, а ако е права линия, тя щяла да отстои от съществуващия гараж. Отдразената в
кадастралния план от 2004 год. ограда не съответствала на съществуващата на място ограда
и на регулационната. Дворищно регулационната линия създадена с регулационния план от
71 година била създадена без на място да е съществувала ограда, имотът е бил един. Нямало
сгради да навлизат в имота на ищеца, гаражът не попадал в имота на ищеца. Регулационната
линия имала отстояние от гаража.
Видно от показанията ан св.Г. И., свидетелят е извършил геофизическо заснемане на
външни граници на гараж, а не на имот в с.К., по възложение на общ.Т.. Извършил
измерването с GPS, на външните точки на гаража. Доколкото свидетелят си спомнял една
10
част от гаража излизал на улицата, в други имоти не навлизал. Уличната регулация
предвиждала част от този имот да се преведе към улицата, но на свидетелят не му е известно
да е приложена уличната регулация. Ако била приложена сградата трябвало да се събори.
При тия установени фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС, същият се явява процесуално
допустим като предявен от и срещу надлежно легитимирани страни при липсата на
отрицателни процесуални предпоставки за разглеждането му. Като с оглед направените от
ответната страна възражения за недопустимост на иска следва да се посочи, че съгласно
дадените разяснения с Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 год. по гр.д. № 10/1984
год. на ОСГК на ВС, негаторният иск за отричане и премахване на всяко неоснователно
действие, въздействие и състояние, което пречи на собственика, смущава и ограничава по
друг начин неговото право и правомощията и/или ги застрашава, е допустим като средство
за защита на правото за собственост, вкл. и при извършване на строеж в съседен имот, и
може да бъде предявен пред съда.
В него е посочено още, че констативните актове и предписанията за премахване на
незаконния строеж според тяхната същност не са годни актове да разрешават спор в тези
насоки със сила на пресъденото нещо между заинтересованото лице и нарушителя.
Заинтересованият собственик не може да се позовава на тях, за да взисква принудително
изпълнение за отстраняване на нарушението, проявено спрямо него. Следва при
разрешаване на спора да се съобразят констатациите на техническите органи, но и да се
преценяват тяхната действителност и обвързващо значение, включително и по отношение на
потърсилия правната защита чрез иска.
В конкретния случай както от събраните писмени доказателства, така и от събраните
гласни такива се установява и може да се изведе извод, че процесната жилищна сграда и
гараж със склад са изградени в имот собственост на ответниците, включително и от
Констативен акт ** от 25.05.2023 год. и от показанията на св.И.. Липсват установени по
делото фактически данни обосноваващи един непротиворечив извод, че процесните
постройки, респ. част от тях да попадат в имота собственост на ищеца. Тук следва да се
посочи, че съдът е уважил първоначалното искане на ищеца за допускане на СТЕ по делото,
но в последствие ищецът е оттеглил това си искане, оттеглила е искането си в тази насока и
ответната страна.
Действително установява се по делото, че гаража със склад е построен в нарушение
издаденото строително разрешение /не на регулационната линия между двата имота/ и
издадената виза, но за строежа е било издадено разрешение за търпимост от ******* на
община Т., като същият разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел обосновава
своето решение с разположението в пространството на сградата и отстоянието на същата от
регулационната линия. Действително ищецът е поискал изменение на плана за регулация
като регулационните линии между имотите се приведат в съответствие съществуващите
граници между тях, но със Заповед на кмета на община Т. това е било отказано. Заповедта е
била оспорена по съдебен ред от ищеца която жалба е отхвърлена от съда. Откъдето и
11
настоящия съдебен състав не намери в производство по делото да се установява
нетърпимост на процесните сгради, т.е. доказателства опровергаващи доказателствената
сила на издаденото разрешение за търпимост, респ. да е била променена регулационната
линия между имотите откъдето и становището на Гл. архитект за търпимост на процесния
гараж със склад да не съответства на соченото от него условие за търпимост въз основа на
което го е издал – разположение на сградата и отстояние. ******* и свидетел по делото А.
К. се позовава на чл.42, ал.3 ЗУТ, съгласно която разпоредба на закона - При свободно
разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние
от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с
височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница
към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.
Приобщен към доказателствената съвкупност по делото е констативен протокол
**/25.05.2023 год. видно от който височината на склада към гаража е 2.50-2.60 м., и че
гаража е разположен на около 1.70 м. от източната вътрешна регулационна линия. При тия
фактически данни съдът не може да изведе като безспорно установено по делото, че
процесния гараж със склад не отговаря на посочените от закона условия, респ. досежно само
гаража или само склада към него, съответно извод че гаража и склада към него са не
търпими, предвид и дадените показанията от св.К. – ******* на община Т..
Всъщност за успешно провеждане на иска по чл.109 ЗС не е необходимо да е нарушена
конкретна норма на закона, достатъчно е наличието на неоснователни действия, които да
пречат на собственика да упражнява правото си на собственост.
В конкретната хипотеза обаче не се установява, процесния гараж със склад макар и
незаконен, построен не на регулационната линия /която всъщност линия се оспорва от
ищеца, за което е поискал изменение на ПУП/, но навътре в имота на ответниците, да
смущава правото на собственост на ищеца.
Действително още установява се по делото, че сградата – гараж със склад пресича
уличната регулация, но така също и че уличната регулация не е била приложена.
Липсват по делото установени такива фактически данни, които да обосноват
безпротиворечив извод у настоящия съдебен състав, че изградения гараж със склад е
недопустим и нетърпим в състоянието в което е извършен и в състоянието в което се
намира, или същият или част от него да попада в имота собственост на ищеца, с което и да
смущава на последния правото на собственост.
Касателно процесната жилищна сграда и доколкото в настоящото производство не бе
изслушана СТЕ съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намери искането на ищеца по отношение на същата отново за неоснователно, доколкото и
видно от показанията на св.Д. С. /свидетел със съответната компетентност, извършвала
измервания като вещо лице макар и за нуждите на друго производство/ е че отстоянието на
сградата е 2.79 м. с изолация и около 2.86 м. без изолация, тоест в границата на допустимото
точно отстояние от 3 метра, поради което и съдът не намери разликата от няколко
12
сантиметра да води до недопустимост и нетърпимост в обем смущаващ правото на
собственост на ищеца по делото.
На горните съображения съдът намери предявения иск за неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва сторените от
ответниците разноски в общ размер на 1 255.00 лева, от които 1150 лева – адвокатско
възнаграждение, 100 лева разноски за възнаграждение на свидетел и 5 лв. издаване на
съдебно удостоверение, да се възложат в тежест на ищеца, като искането за присъждане на
сумата от 6 лева следва да се отхвърли, т.к представлява банкова такса и не съставлява
разноски дължими в съдебното производство.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца С. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К.,
общ.Т., ******* против ответниците И. Ж. Д. с ЕГН ********** и А. Ж. Д. с ЕГН *******, и
двамата с постоянен адрес: гр.Я., *******, чрез тяхната майка и законен представител И. А.
П. с ЕГН **********, иск за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които
нарушават правото на ищеца на собственост върху УПИ *******, кв.** по плана на с.К.,
общ.Т. с площ 1070 кв.м. при граници: север- УПИ ******* и УПИ *******, изток – УПИ
*******, юг – улица и запад УПИ ******* ведно с построените в него сгради, като
премахнат гаража, който /според констатациите на община Т./ е разположен на 1.70 м. от
източната вътрешно регулационна линия с УПИ ******* и около 1 м. в тротоарното
пространство, а съгласно изготвената от лицензиран инженер геодезист експертиза и в
заснемането и заключението на вещото лице, е посочено, че е застроена на 0.85 м. от
източната вътрешно регулационна линия с УПИ ******* и който според становището на
същата администрация „Гараж със склад“, построен в на УПИ *******, в кв.** по ПУП на
с.К., общ.Т. е незаконен и нетърпим строеж, както и да приведат в съответствие със ЗУТ
състоянието на основната жилищна сграда на 3.00 м. от регулационната линия между УПИ
******* и УПИ *******, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Т., ******* ДА
ЗАПЛАТИ на И. Ж. Д. с ЕГН ********** и А. Ж. Д. с ЕГН *******, и двамата с постоянен
адрес: гр.Я., *******, чрез тяхната майка и законен представител И. А. П. с ЕГН **********
разноски по делото в размер на 1 255.00 лева, като оставя без уважение искането
ответниците за присъждане на сумата от 6 лева представляваща заплатена от ответниците
банкова такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
14