Решение по дело №1995/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 904
Дата: 17 ноември 2022 г. (в сила от 17 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20222230101995
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. Сливен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20222230101995 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключени договори между Йеттел
България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги ответникът е техен
абонат.Сочи се, че ответника е сключил и договори за лизинг с ищцовото дружество с
определен срок за изплащане на лизинговите вноски .Ответникът не е заплатил в срок
възникналите си задължения, съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена,
поради което предявяват настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че
поради неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги
ищцовото дружество е прекратило договорите си с ответника и ответникът дължи
заплащане на ищцовото дружество на сумите за незаплатени далекосъобщителни услуги,
неустойки и лизингови вноски.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 539.69лв, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, изискуеми
вземания по договори за лизинг, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги, разликата между стандартна цента на устройство и обща преференциална
цена на устройство, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
1
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените три главни положителни установителни
иск за главницата за ползвани, но незаплатени мобилни услуги като такива с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените четири положителни установителни иска
за неустойки за прекратяване сна договор и за неустойка,явяваща се разликата между
преференциялната цена на устройство и стандартната цена на устройство като такъв с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
чл.92 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
незаплатени лизингови вноски, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
чл.415,ал.1, т.2 от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.342 от ТЗ.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключени договори между Йеттел България ЕАД и ответника за
предоставяне на мобилни услуги,договори за лизинг, че ищцовото дружество е издало 4
броя фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Йеттел България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, договорената между страните
лизингова вноска по договора за лизинг,предоставянето на устройството по договора за
лизинг, че общите условия са действали между страните в процесния период, дължимостта
на сумите по договора за лизинг, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото, да се постанови
неприсъствено решение по делото и да бъдат уважените предявените положителни
установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, не взема становище по
предявените искове.
С протоколно определение от 16.11.2022 г. съдът е обявил, че ще се произнесе с
неприсъствено решение по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответника е
сключил с ищцовото дружество три договора за мобилни услуги, съответно на 14.12.2017 г.,
06.02.2019 г . и 17.07.2019 г. и два договора за лизинг, сключени на 6.02.2019 г. и 17.07.2019
г. По силата на тези договори са издадени четири броя фактури, съответно на 25.10.2019 г.,
2
25.11.2019 г., 25.12.2019 г. и 25.02.2020 г.
Установи се в производството, че ответника не е заплатил на ищцовото дружество
сумата от 68, 42 лв. представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги
от 14.12.2017 г., сумата от 38,87 лв. представляваща непогасени задължения по договор за
мобилни услуги от 06.02.2019 г. и сумата от 34,88 лв. представляваща непогасени
задължения по договор за мобилни услуги от 17.07.2019 г.; сумата от 193,04 лв.
представляваща непогасено задължение за неустойка, поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 06.02.2019 г., сумата от 124,11 лв., представляваща
непогасено задължение за неустойка, поради предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 17.07.2019 г.; сумата от 24,51 лв. представляваща непогасени задължения
по договор за лизинг от 17.07.2019 г. и сумата от 55,86 лв. представляваща непогасени
задължения по договор за лизинг от 06.02.2019 г.
На 22.03.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу П. А. Ж. за главница в размер на 539,69 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаменти, лизингови вноски и неустойки, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер
на 385 лв.
На 24.03.2022 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден П. А.
Ж. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 539,69 лв., представляваща
незаплатени месечни абонаменти, лизингови вноски и неустойки, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението и направените по делото разноски в размер
на 385 лв.
Заповедта е връчена на Ж. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е указано на
заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на
вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителните установителни искове,
предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид направеното искане и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по спора.
Първо - ответникът не е представил в едномесечния преклузивен срок отговор на исковата
молба, второ - не се явява в първото открито съдебно заседание по делото, трето - не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и четвърто – ищеца, чрез
процесуалния си представител е поискал постановяване на неприсъствено решение по
делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно - на ответника с
разпореждане, връчено на 05.08.2022 г., са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Налице са и предпоставките
на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
3
По предявените седем положителни установителни иска за признаване на установено,
че ответника дължи незаплатени суми за далекосъобщителни услуги по три договора за
мобилни услуги, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по
два от договорите и лизингови вноски по два договора за лизинг, съдът приема с оглед
представените писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства, че
предявените седем положителни установителни иска са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 810 лв. за исковото и заповедното
производство.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. А. Ж., ЕГН ********** от с........ дължи на
Йеттел България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, бизнес парк София, сграда 6 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т. 2
от ГПК, вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД
и чл. 342 от ТЗ, следните суми: сумата от 68, 42 лв. представляваща непогасени задължения
по договор за мобилни услуги от 14.12.2017 г., сумата от 38,87 лв. представляваща
непогасени задължения по договор за мобилни услуги от 06.02.2019 г. и сумата от 34,88 лв.
представляваща непогасени задължения по договор за мобилни услуги от 17.07.2019 г.;
сумата от 193,04 лв. представляваща непогасено задължение за неустойка, поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.02.2019 г., сумата от 124,11
лв., представляваща непогасено задължение за неустойка, поради предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 17.07.2019 г.; сумата от 24,51 лв. представляваща
непогасени задължения по договор за лизинг от 17.07.2019 г. и сумата от 55,86 лв.
представляваща непогасени задължения по договор за лизинг от 06.02.2019 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. А. Ж., ЕГН ********** от с........ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на Йеттел България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, направените по делото разноски в
размер на 810 лв.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено П. А. Ж., ЕГН **********
от с........, че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на
4
препис от неприсъственото решение.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5