РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Чепеларе, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100115 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от А. М. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.***, ул. „***“ №*, действащ чрез адв. К. П. от САК срещу „Застрахователно акционерно
дружество ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Г. ***“ №1,
представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., иск с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лева
/две хиляди и петстотин лева/, предявен като частичен иск от сумата 7 098,80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – увреждания на лек автомобил марка и модел „*****“ с
регистрационен номер ****, причинени в резултат на настъпило ПТП на 21.02.2023 год. по вина на
водача на лек автомобил „*****“ с рег. №****, който е застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, както и сумата 46,92 лева – обезщетение за забава по чл.86
от ЗЗД начислена върху частично предявената главница от 2500 лева за периода от 13.03.2024 год.
до 30.04.2024 год., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното им заплащане.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:
Твърди, че е собственик на лек автомобил марка „*****“ с регистрационен номер ****, който на
21.02.2023 год. в гр.*** управлявал по път II-86. На 76+500 км. от пътя на територията на гр.***
настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от ищеца автомобил и
управляваното от водача Н.А.Д., моторно превозно средство марка „*****“ с рег. №****, за което
последния имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица с ответника „Застрахователно акционерно дружество ***" АД, ЕИК ***, град С..
С одобрено от съда споразумение по чл. 384 от HПK по НОХД 137/2023г. по описа на
Районен съд - гр. Чепеларе, Н.А.Д. с ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на
21.02.2023г. в гр. ***, при управление на лек автомобил „*****“ с peг. № ****, е нарушил правилата
за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на А. М. Г.
и на В.К.К.. На Н.А.Д. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца,
отложено на основание чл. 66. ал. 1 от НК с изпитателен срок 3 години, както и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 10 месеца. Споразумението е одобрено от съда с протоколно
определение от 15.02.2024г. и съгласно чл. 382, ал. 9 от НПK не подлежи на обжалване. Според чл.
1
383, ал. 1 от НПK, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Твърди, че в резултат на произшествието е увреден собственият му лек автомобил „*****“ с
peг. № ****, като са увредени следните части: капак преден, калник преден ляв, броня предна, фар
ляв, фар десен, престилка предна, основа предна броня, радиатор воден, перка радиатор, AIR волан,
AIR пътник, рог ляв, казанче стъклочистачки, рог десен, калник преден десен и др.
Видно от Комплексна автотехническа и автооценъчна експертиза, изготвена от вещо лице
инж. Г.Д.Т. по ДП № 37/2023г. по описа на РУ МВР - Чепеларе, общата стойност на нанесените
щети на лек автомобил „*****“ per. № **** и тяхното възстановяване възлиза на 7 098,80 лв.
„ЗАД ***” е застраховало със застрахователна полица № BG/30/122002****** за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите”, отговорността на собственика и
упълномощените водачи на МПС „*****“ с per. № ****, валидна от 06.08.2022г. до 05.08.2023г.
По смисъла на чл. 477 от Кодекса за застраховането, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването
и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата, а
съгласно чл. 432 ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя
На 24.10.2023г. ищецът Г. отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
за уврежданията на собствения му лек автомобил „*****“ per. № ****, като ответното дружество е
образувало щета № 0801-00-****- 03/2023г.
На 25.10.2023г. ответника е извършил опис на щетите на увреденото МПС, като е съставил
Опис-заключение по щета № 0801-00-****-03/2023г.
На 19.02.2024г. с молба вх. № 1000/19.02.2024г. ищецът предоставил на „ЗАД ***“ АД
влязлото в сила Споразумение по чл. 384 от НПК по НОХД 137/2023г. по описа на Районен съд - гр.
Чепеларе, с което окончателно е признат за виновен за настъпилото ПТП застрахования в ответното
дружество водач.
Съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, ответникът е следвало най-късно до
12.03.2024 г. да определи и изплати дължимото застрахователно обезщетение. След изтичане на
срока и предвид бездействието на ответника, на 27.03.2024г. ищецът е свалил от отчет собстевния
си лек автомобил „*****“ per. № **** и е прекратил регистрацията му, тъй като не е имал
възможност да го ремонтира.
Едва на 19.04.2024г. ответникът е изпратил до ищеца писмо изх. № 2017/19.04.2024г., с
което го уведомил, че е необходимо да представи доказателства за прекратяване на регистрацията
на МПС поради настъпила „тотална щета“, като го уведомява също, че при прекратяване на
регистрацията на друго основание „ЗАД ***“ АД няма право да изплати обезщетение.
Ищецът счита, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение за увредения му
автомобил е изцяло неоснователен и незаконосъобразен. След като по щетата са представени
всички изискуеми от закона документи, доказващи основанието и рамера на претенцията, в т. ч.
Споразумение по чл. 384 от НПК по НОХД №137/2023г. по описа на Районен съд - гр. Чепеларе,
предоставено на ответника на 19.02.2024г., същият е изпаднал в забава на 12.03.2024г.
До настоящия момент „ЗАД ***“ АД не е изплатило на А.М.Г. дължимото обезщетение за
имуществени вреди за собстевния му увреден лек атомобил „*****“ с peг. №****. Ищецът не е
съгласен и с определиня от ответника размер на обезщетението от 2 240 лв., който е далеч под
размера на действително претърпяната вреда, който съгласно заключението на вещото лице инж.
Г.Д.Т., депозирано по ДП № 37/2023г. по описа на РУ МВР - Чепеларе, общата стойност на
нанесените щети на лек автомобил „*****“ per. № **** и тяхното възстановяване възлиза на 7
2
098,80 лв.
Счита, че върху претендираното обезщетение за имуществени вреди, ответникът дължи и
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, считано от 13.03.2024г. - денят
следващ изпадането му в забава /12.03.2024г./, която лихва е в размер на 46,92 лв. По тези
съображения моли за положително произнасяне по предявените искове. Претендира разноски по
делото.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва насочените срещу него искове като неоснователен.
Исковите претенции се оспорват както по основание, така и по размер. Твърди, че не всички
увреждания върху процесното МПС са в пряка причинно – следствена връзка с механизма на
твърдяното ПТП. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
„Застрахователно акционерно дружество ***“ АД и собственика на лек автомобил „*****“ с рег.
№**** по силата на Застрахователна полица № BG/30/122003****, валидна към датата на ПТП. В
условия на евентуалност, в случай, че ищцовите претенции бъдат приети за основателни, то моли
да бъде намален размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като търсеният размер е
прекомерно завишен, както и за наличие на тотална щета на процесното МПС. Да се приеме
обратното би означавало наред с обезщетението, с което ищецът ще се постави в имуществено
състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той да получи и имуществена полза.
Това би нарушило принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото
състояние в сравнение с това преди увреждането. В този смисъл цитира съдебна практика -
Решение № 165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290
от ГПК и задължително за настоящия състав; Определение № 92/20.02.2014 г. по т.д. № 2662/2013 г.
на BКC, II-po Т.О.).
Счита, че констатираните вреди обуславят квалифициране на щетата като „тотална“ по
смисъла на чл. 390 от КЗ.
На отделно основание, оспорва акцесорния иск за мораторна лихва. Моли поради
изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.К. П., който поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от адв.И. Ц., който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани.
В последното съдебно заседание по искане на ищеца и по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е
допуснал изменение на размера на предявения частичен иск от 2500,00 лева на 3606,00 лева като
частичен иск от сумата 7098,80 лева, както и увеличение на предявения иск за лихва за забава от
46,92 лева на 67,68 лева, начислена върху частично предявената главница от 3606,00 лева.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелство, че към датата на процесното ПТП, е налице валидно застрахователно
правоотношение между „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД и собственика на лек
автомобил „*****“ с рег. №****, по силата на Застрахователна полица № BG/30/122002******, със
застрахователно покритие валидно към датата на настъпилото ПТП – 21.02.2023 год.
Видно от Протокол за ПТП с пострадали лица от дата 10.03.2023 г., съставен от мл.
автоконтрольор в РУ Чепеларе Р.С. на 21.02.2023 г., около 14,55 часа, в гр.***, на път II-86,
км.76+500, е възникнало ПТП между лек автомобил „*****", с рег.№****, управляван от Н.А.Д. от
гр.*** и лек автомобил „*****", с рег.№ ****, управляван от А. М. Г. от гр.***, вследствие на което
имало видими щети и по двата автомобила, а пострадали от ПТП били ищецът А.Г. и В.К..
Отбелязано е, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване в хода на
образуваното ДП №37/2023 год. по описа на РУ – Чепеларе.
Страните по делото не спорят, че със споразумение, одобрено с протоколно определение от
3
15.02.2024 год. по НОХД №137/2023 год. по описа на РС – Чепеларе, което има значение на влязла
в сила присъда, Н.А.Д. е признат за виновен в това, че на 21.02.2023 год. около 15,00 часа в гр.***,
обл.*** на главен път II-86, 76+500 км. /гр. *** -гр.***,обл.*** границата с Р Гърция/, при
управление на МПС - лек автомобил „*****“ с peг. №***, в посока от гр. Пловдив към гр. Смолян,
е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата,
а именно чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, като не е изпълнил
задълженията си непрекъснато да контролира управляваното от него моторно превозно средство;
не е избрал безопасна скорост на движение при преминаването на участъка от пътя с десен завой;
не се е съобразил е атмосферните условия и с релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението и не е направил всичко възможно да намали скоростта до
безопасната за преминаване през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност за
движението, както да се движи най-вдясно по пътното платно за движение със скорост под 40 км/ч,
установена с пътен знак „Б-26“ в този пътен участък, който не е позволявал движение със скорост
по-висока от 40 км/ч, а се е движел с технически несъобразена скорост от 80 км/ч и не е изпълнил
задължението си на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство,
когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне, като навлизайки в пътната лента предназначена
за насрещно движение, създал опасност за превозните средства движещи се по нея, в резултат на
което е причинил настъпването на ПТП с последвал челен удар между управлявания от него лек
автомобил марка и модел „*****“ с peг. №***, удряйки насрещно движещия се лек автомобил
марка и модел „*****” е peг. № ****, управляван от А. М. Г. от гр. ***, като по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от едно лице: на лицата А. М. Г., от гр. *** и В.К.К., от
гр.***, средни телесни повреди както следва: на лицето А. М. Г. с ЕГН **********, от гр. ***,
средна телесна повреда, изразяваща се във счупване на гръдната кост, на трето ребро вдясно, както
и непълно счупване на трето и четвърто ребро вдясно, довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата за продължителен период от време, и на В.К.К., ЕГН **********, живуща в
гр.***, изразяваща се в счупване на типично място на лява лъчева кост, наложило и оперативна
намеса за репозиция на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен
крайник за продължителен период от време - престъпление по чл. 343, ал.3, б. “а” , предл.1, във вр.
с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което и на основание посочените текстове и
чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/
месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за 3 години, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
От приетата по делото писмена претенция до застрахователя от 24.10.2023 год. е видно, че
във връзка с настъпилото ПТП на 21.02.2023 год. ответното дружество е уведомено и е образувана
щета с №0801-00****/2023-03, по повод на която на 25.10.2023 год. представител на ответното
дружество е извършил опис на щетите на увреденото МПС на ищеца, като от същата дата съставил
опис – заключение /л.8-10/.
Към доказателствата по делото са приети две молби (от 27.11.2023 год. и от 19.02.2024 год.)
от ищеца до ответното застрахователно дружество, с които са представени допълнителни
доказателства във връзка с образуваната застрахователна щета и са поискани съответните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпилото ПТП на 21.02.2023
год.
От представеното свидетелството за регистрация – част I, се установява, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „*****“ с рег. №****, а от отразеното върху свидетелството е
видно, че на 27.03.2024 год. регистрацията му е прекратена, тъй като автомобилът е бракуван. От
удостоверение № 007356 от 27.03.2024 год., се установява, че този автомобил е предаден в център
за разкомплектоване в гр.Стара Загора.
С писмо с изх. №2017/19.04.2024 год. на „ЗАД ***“ АД до ищеца, с копие до
пълномощника му адв.К. П., ответникът е изискал допълнителни документи, а именно
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета, което
следвало да бъде отбелязано върху част I на свидетелството за регистрация на автомобила. Със
4
същото писмо ищецът бил уведомен, че при прекратяване на регистрацията на друго основание,
застрахователното дружество няма да има право да изплати определеното обезщетение. Размерът
на застрахователното обезщетение определено за изплащане по заведената щета е в размер на 2 240
лева, която сума е получена от разликата между действителната стойност на МПС към 24.10.2023
год. /2800 лева/ и стойността на запазените части /560 лева/.
От заключението по съдебната автотехническа експертиза изготвено от вещото лице инж.
В.С., което съдът приема като дадено от лице с нужните за изследваната област знания и без
заинтересованост от изхода на спора, се установява, че настъпилите увреди, съобразно опис –
заключение по щета на МПС №0801-00****/2023-03/25.10.2023 год. по л.а. „*****“ с рег.№**** са
причинени при механизъм на удар и/или притискане, като същите добре съответстват да са
следствие от ПТП – удар от лек автомобил. Според вещото лице е налице причинно – следствена
връзка между описания механизъм на ПТП в исковата молба и увредите на автомобила. При
определяне пазарната стойност на настъпилите увреди, вещото лице е извършило проучване на
пазара на резервни части, при което е установено, че предлагането на авточасти може да се раздели
на три основни групи – оригинални авточасти, предлагани от производител и от алтернативни
доставчици; алтернативни авточасти – авточасти, произведени като заместител на оригиналните
авточасти; части втора употреба – оригинални или алтернативни авточасти за последващо
вграждане след първоначалното им вграждане (използвани части). Общата стойност за нови
оригинални части, закупени от представителство на марката, материали и труд, необходима за
възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП
възлиза на над 42 736 лева с ДДС. Общата стойност за нови оригинални части от алтернативни
доставчици, материали и труд, необходима за възстановяване на автомобила от увреди в причинно
– следствена връзка с настъпилото ПТП по среднопазарни цени възлиза на над 36 555 лева с ДДС.
Общата стойност за оригинални части втора употреба, материали и труд, необходима за
възстановяване на автомобила от увреди в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП по
среднопазарни цени възлиза на над 21 131 лева с ДДС. Стойността, необходима за
възстановяването на увредения автомобил при вграждане на нови или втора употреба оригинални
авточасти, е над 70 % от себестойността на изследваното МПС, следователно възстановяването на
автомобила е икономически нецелесъобразно, а съобразно разпоредбите на КЗ в случая е налице
„тотална щета“. Действителната пазарна стойност на лекият автомобил определена по метода на
пазарните аналози към датата на настъпилото ПТП е в размер на 4006,00 лева. Вещото лице е
определило и общата стойност на запазените авточасти от увреденото МПС, която възлиза на над
4030 лева, но вероятността да се получи същата при продажбата им е много малка, клоняща към
невъзможна. При закупуване за скрап на останките на автомобила, стойността им възлиза на 400
лева.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира извършената САТЕ за
обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Експертът е изследвал пълно и
задълбочено представените по делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя
или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ, което отговаря на задължението на застрахователя да се произнесе по нея в рамките на
установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й.
Според чл. 498, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в законоустановения тримесечен
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ може да бъде: определяне и изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение или отказ за плащане на обезщетението, предвид: 1/ доказано основание за отказ за
изплащане на обезщетението или 2/липса на пълно доказване на основанието на претенцията или
5
размера на вредите като в последния случай отказът може да е частичен – само по отношение на
недоказания размер на обезщетението.
Според чл. 478, ал. 2 КЗ, увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има
право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Имуществената
отговорност на застрахователя за вреди по застраховката Гражданска отговорност има договорен
характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за
причинените вреди. Легална дефиниция на застраховането срещу Гражданска отговорност е
уредена в чл. 429, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължавал да плати
в рамките на определената в договора застрахователна сума, обезщетението, което застрахованият
дължал на третото лице, по силата на своята гражданска отговорност – договорна или
извъндоговорна.
В случая ищецът А.Г. е предявил претенцията за застрахователното обезщетение на
24.10.2023 год., като до настоящия момент ответното дружество не е изплатило обезщетение за
причинените на лекият му автомобил имуществени вреди вследствие настъпилото на 21.02.2023
год. пътно – транспортно произшествие.
На 07.05.2024 год. ищецът А. М. Г. е предявил настоящия иск по чл. 432 ал. 1 КЗ срещу
ответника „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, като следва да се приеме, че е
изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ и искът е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение
за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд,
съгласно чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и съдът е обвързан да
приеме установеното с протокол № 27/15.02.2024 г. С последния Чепеларският районен съд е
одобрил споразумение по НОХД № 137/2023 г., по силата на което е признал за виновен Н.А.Д.,
който на 21.02.2023 г., при управление на лек автомобил "*****" с peг. № ****, нарушавайки
правилата за движение по пътищата е допуснал настъпването на ПТП с последвал челен удар
между управлявания от него лек автомобил, удряйки насрещно движещия се лек автомобил марка
и модел „*****” е peг. № ****, управляван от А. М. Г., в резултат на което е причинил по
непредпазливост на А. М. Г. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на гръдната кост, на трето ребро вдясно, както и непълно счупване на трето и четвърто ребро
вдясно, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за продължителен период от
време, и на В.К.К., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на типично място на лява лъчева
кост, наложило и оперативна намеса за репозиция на фрагментите, довело до трайно затрудняване
на движението на ляв горен крайник за продължителен период от време - престъпление по 343,
ал.3, б. “а” , предл.1, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за което на същия е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца и лишаване от право да управлява
6
МПС за срок от десет месеца.
Ето защо, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, а се приемат за безспорни фактите, установени
в проведеното наказателно производство: настъпването на ПТП на 21.02.2023 год. по механизма
описан в одобреното споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, фактът, че ПТП е
предизвикано по изключителна вина на водача на л.а. „*****“ с рег. №**** Н.А.Д.,
противоправността на това деяние, което е престъпление по Наказателния кодекс и виновността на
дееца Д..
От заключението на вещото лице безспорно се установява, че е налице причинно -
следствена връзка между настъпилото ПТП на 21.02.2023 год. и причинените имуществени вреди
по автомобила на ищеца.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването
на лекия автомобил „*****“ с рег. №**** е била покрита от ответното дружество, по силата на
сключена застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/30/122002******, с валидност от 13,32 часа на 06.08.2022 год. до 00,00 часа на 05.08.2023 год.
/л. 57 от делото/.
Поради това, в случая е налице застрахователно събитие, т. е. събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите рискове по договора, води
до изплащане на застрахователна сума – обезщетение.
Съдът намира, че процесното застрахователно събитие е било реализирано противоправно и
виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответното
дружество, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените
имуществени вреди.
С оглед гореизложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил „*****“
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, а предявеният иск за
имуществени вреди се явява доказан по основание.
Основния спорен въпрос между страните по делото е относно размера на застрахователното
обезщетение.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010
г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение №
165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Действителната стойност по см. на чл.400, ал.1 от КЗ на лекият автомобил „*****“ с рег. №
****, към датата на събитието, съгласно заключението на съдебно – автотехническата експертиза е
в размер на 4006 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени отново
по заключението на вещото лице, в който и да е от вариантите (на нови оригинални части от
предствителство на марката или от алтернативни доставчици, или оригинални части втора
употреба) надвишава 70 % от действителната стойност на автомобила. Следователно е налице
тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Отделно от това, разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ
изисква при изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно
средство, регистрирано в Република България, ползвателят на застрахователна услуга да представи
7
пред застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство. А в чл. 18а от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е предвидено, че за
прекратяване регистрацията на МПС е необходимо собственикът да представи документи, че
превозното средство е прието за разкомплектоване. В аспекта на посочените норми, собственикът
на увредено при условията на тотална щета МПС не би могъл да реализира автомобила на
свободния пазар, а само чрез продажба за разкоплектоване, за да получи застрахователно
обезщетение при условията на чл. 390 КЗ. Съответно от стойността на тоталната щета следва да се
приспадне стойността, получена от увредения при продажбата на скрап, а не друга стойност.
Приспадането на стойността на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение
за тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищецът е предал автомобила в
център за разкомплектоване и е прекратил регистрацията на автомобила. Ето защо при определяне
на обезщетението, съдът следва да вземе предвид пазарната стойност на автомобила, която
съобразно САТЕ възлиза на сумата 4006 лева, от която да се приспадане сумата от 400 лева,
представляваща стойността на останките на автомобила след изкупуването му за скрап.
По делото се установява, че ищецът е прекратил регистрацията на автомобила на 27.03.2024
год. в Сектор „ПП“ при ОДМВР - Хасково, но след уведомяването му от застрахователя с писмо
изх.№2017/19.04.2024 год. по реда на 390, ал. 1 КЗ, ищецът не е представил доказателство за
прекратяване регистрацията на увреденото МПС. Въпреки това обаче обезщетение му се дължи,
тъй като неизпълнението на задължението по чл.390, ал.1 КЗ, за представяне на доказателство за
прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова обезщетение, а
само условие за началния срок на забавата на застрахователя, не и за заплащането на главницата, в
какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика /решение №44 от 02.06.2015 г. на ВКС по
търг. дело № 775/2014 г. 1-во т. о. на ТК, Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по търг. дело №
1256/2014 г., 11-ро т. о. на ТК и др./. В случая такива доказателства ищецът представя едва в
настоящото производство с предявената искова молба, от който момент следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава, а именно – 07.05.2024 год.
По тези съображения настоящия съдебен състав счита, че искът по чл.432 ал.1 от КЗ се
явява основателен, като исковата претенция следва да бъде уважена до претендирания от ищеца
размер от 3606,00 лева, след допуснатото изменение, като частичен иск от претенцията за сумата
7098,80 лева, а претенцията за заплащане на обезщетение за забава за периода посочен в исковата
молба – 13.03.2024 год. до 30.04.2024 год. в размер на 67,68 лева след допуснатото изменение,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Следва да бъде присъдена законна лихва върху
главницата за периода от завеждане на исковата молба – 07.05.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед своевременно отправените искания, представените доказателства и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4
от ГПК, като по делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца от 24.10.2023
год. на л.6 - гърба от делото, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв.К.П.
по предявения иск на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв – адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която
влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът като взе предвид определените в Наредба №1/09.07.2004 год. минимални размери на
адвокатските възнаграждения, Решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/2022 год. на СЕС,
фактическата и правна сложност на делото, услилията и труда за осъществената защита и
материалния интерес на делото, счита, че следва да определи адвокатско възнаграждение за адв. К.
П. в размер на 650,00 лева, която сума следва да бъде присъдена в негова полза.
8
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Съдебната практика
приема, че и в случаите по чл.78, ал.6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете. По тези съображения,
съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да заплати в полза на съда сумата
383,18 лева, от които 144,24 - държавна такса и 238,94 лева - разноски за изготвената съдебно –
автотехническа експертиза, по сметка на РС – Чепеларе.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Г. ***“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул. „***“ №*, на основание чл.432 ал.1 КЗ, сумата от 3 606,00 лева /три
хиляди шестстотин и шест лева/ - частичен иск от претенцията за сумата 7 098,80 лева /седем
хиляди и деветдесет и осем лева и 0,80 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди на
лек автомобил марка и модел „*****“ с регистрационен номер ****, в резултат на ПТП от
21.02.2023 г., настъпило по вина на Н.А.Д. - водач, управлявал застрахован при ответника със
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователна полица № ВG/30/122002******, лек
автомобил „*****“ с рег.№****, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 07.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за заплащане на сума в размер на 67,68 лева, представляваща обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД върху частично предявената сума от 3606,00 лева за периода от 13.03.2024 год. до
30.04.2024 год.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, ЕИК *** да заплати на
адвокат К. А. П. от АК – С. със съдебен адрес: гр.С., ул. „***“ №**, сумата от 650,00 лева
/шестотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв, за осъществено процесуално представителство по предявеният от А. М. Г. иск срещу
„Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, ЕИК *** да заплати в полза
на съда сумата 383,18 лева, от които 144,24 - държавна такса и 238,94 лева - разноски за изготвената
съдебно – автотехническа експертиза в размер на 250 лева, по сметка на РС – Чепеларе.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред ОС Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9