№ 220
гр. Варна, 08.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500174 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Х. П., подадена
чрез адв.Ц. И., против решение № 15/17.02.2025 г., постановено по гр.д. №
222/2024 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му по чл. 439, ал. 1 от ГПК против Национална здравноосигурителна
каса, за установяване, че е погасено по давност правото на ответника за
принудително изпълнение по изпълнително дело № № 1312/24 г., по описа на
ЧСИ А.Загорова с рег. № 769, район на действие ОС - Търговище за сумите:
19 425 лв., представляваща главница, предявен като частичен от 194 250 лв.;
сумата от 40 017 лв., представляваща лихва за забава, предявен като частичен
от 382 174.47 лв.; и Д. Х. П. е осъден да заплати на Национална
здравноосигурителна каса разноски в размер на 450 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Въззивникът е навел оплаквания, че решението на окръжния съд е
неправилно – постановено в нарушение на материалният закон и
необосновано, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска.
Оплаквания по установените от първата инстанция факти по делото няма, като
оплакванията са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.
Сочил е, че при правилно установено последно валидно изпълнително
действие от 09.07.2018г. – налагане на възбрана на недвижим имот на
длъжника и при липса на искания от взискателя или предприемани
изпълнителни действия след тази дата, то неправилно окръжния съд е приел,
че погасителната давност от 5 години за вземанията не е изтекла към датата на
исковата молба.
Ответникът Националната здравноосигурителна каса, чрез юк. Й., е
подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по
съображения за неоснователността й и такива за правилността на обжалваното
1
решение е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Изложил е, че когато изпълнението било
осъществявано чрез налагане на запори, тези действия били до постъпването
на парични суми от плащания от трети задължени лица. В случая, запорът бил
наложен по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК от 25.06.2018 г. Касаело се за
изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило
изпълнението можело да се осъществява периодично, като способът по
естеството си включвал множество изпълнителни действия, свързани с
многократни плащания от третото задължено лице. Дори и да нямало
осъществени от третото задължено лице преводи по сметка на ЧСИ,
посоченият способ на принудително изпълнение бил действащ през целия
период, през който запорът бил наложен, тъй като при евентуално
постъпление на суми в сметката на длъжника във всеки момент този способ е
можело да бъде активиран. Затова, предвид налагането и действието на
запора, в случая не бил изтекъл срока на погасителната давност за вземането.
Възивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция като неизгодно за него,
редовна е и допустима. Отговорът също е в срок и е редовен.
Страните не са заявили искания по доказателствата и не се налага
събирането на такива служебно от съда.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 07.05.2025 г. от 9 ч., за която дата да се призоват страните чрез
процесуалните им представители.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2